Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Пепеляшки по кубински

Журналистите на Острова на свободата блестят с висок професионализъм, желязна автоцензура и взети назаем дрехи за пред камерата

Людмила Зашева, Хавана-София


“Утре в пет сутринта идва кола да те вземе, в 6.00 трябва да си в студиото, за да водиш извънредния сутрешен блок до 13.00”.
Часът е 21.00, мястото е Хавана, времето е сезонът на ураганите, а лицето, което получава това обаждане, се казва Милени Торес. Тя е кореспондент на Кубинската национална телевизия в провинция Лас Тунас, дошла е в Хавана за специализация в Международния институт по журналистика. Има известен опит във воденето на сутрешен блок – правила го е преди година в продължение на три месеца. Сега обаче поканата идва съвсем изненадващо. Тя се колебае, но в крайна сметка решава да приеме. Такъв шанс не се изпуска. И щом затваря телефона, изпада в паника. Не толкова от съмнението дали ще се справи, колкото заради това, че няма какво да облече. Започва трескаво преравяне на куфара. Не е очаквала такова предложение и не си е донесла нищо от официалните дрехи. Водещите в кубинската телевизия не могат да разчитат на “гардероб”, дори нямат гримьор. Всеки се спасява поединично. Както може.

Тази “драма” се разигра пред очите ми, с Милени деляхме една стая в общежитието на института в продължение на едномесечната ни специализация.
С общи усилия - от нейния и от моя куфар - успяхме да стъкмим един що-годе подходящ за многомилионна аудитория тоалет и тя си легна поуспокоена, но от вълнение цяла нощ се въртя в леглото. В 4.45 телефонът в стаята звънна за събуждане, в 5.00 тя вече беше излязла.
На зазоряване пуснах телевизора със свито сърце – притеснявах се, че след всички тези преживявания Милени ще се провали, та тя дори не знаеше какво точно ще прави, нямаше сценарий, нямаше и ред написан предварително.
Милени не само не се провали. Тя беше блестяща. В семплата си дрешка и със собственоръчно поставен грим тя демонстрира такъв професионализъм, че 6 часа не можах да откъсна очи от телевизора, дори от лекциите се скатах, за да проследя изявата й. С присъствието си, с чара си, с умението да импровизира тя изпълваше екрана.
Бяха дните, в които се очакваше през Хавана да мине ураганът Иван. Сутрешният блок на централната кубинска телевизия беше извънреден и затова продължаваше 7 часа (обикновено е от 6.30 до 8.30). С информации и репортажи за подготовката в очакване на циклона се включваха директно кореспондентските бюра от всички провинции на страната, както и от Института по метеорология, където с компютърна графика се следеше всяка стъпка от придвижването на урагана.
“Не само нямах сценарий, аз дори не знаех поредността на обектите”, разказа ми Милени по-късно, когато се прибра разбита от умора. При това положение и дума не може да става за аутокю (след като няма никакъв написан текст), да не говорим за слушалка в ухото - това услужливо устройство още не е познато в кубинската телевизия. При всяко включване на външен обект от апаратната са й съобщавали кой ще бъде следващият. И тя е трябвало в крачка да преценява какво ще говори и как ще го представи. Сама в студиото, пред милиони очи. “По едно време щях да припадна от напрежение, продължи да ми разказва Милени, помолих за чаша вода, но така и не ми донесоха до края на емисията”. От екрана обаче това не се разбра.
Милени води три поредни дни извънредните емисии на сутрешния блок. И в трите дни беше перфектна, въпреки изтощението и взетите назаем дрехи. Когато е била поканена преди година да води пак това предаване за три месеца, се видяла в чудо. “Майка ми по цял ден шиеше или преправяше стари дрехи, аз ги обличах по веднъж, понеже не трябваше да ги повтарям пред камера. И като се натрупваха повече, ги продавахме на старо, с парите купувахме нови дрехи или платове и процедурата се повтаряше отначало”.
Висок професионализъм и мизерни условия на работа. Този парадокс от битието на кубинския журналист неизбежно се набива в очите на европееца, особено ако той е журналист от България, където много често тези две понятия са обърнати.
Журналистите работят на стари и бавни компютри, нямат мобилни телефони, защото не могат да си го позволят. В Куба мобифони имат само висшите държавни чиновници и работещите за чужди фирми. Иначе информационно Куба отдавна не е затворена страна – кабелната телевизия дава възможност да се гледат всякакви програми, включително Си Ен Ен, при това в два варианта – на английски и на испански. Интернет връзката обаче е слаба и много бавна – за цяла Куба има само един доставчик. Тук идва поредният парадокс: държавата дава възможност на журналисти, лекари и научни работници да имат безплатен интернет вкъщи, но те нямат, защото не могат да си купят компютри. Новите са с непосилни за тях цени, а на старо не се срещат. Обикновено излезлите от употреба компютри се разглобяват и частите им се използват за поддръжка или се продават. Единици са тези журналисти, които са се сдобили с компютър вкъщи и то благодарение на някоя командировка в чужбина.
В телевизията техниката също е стара и грохнала. Когато монтирахме учебния ни репортаж, системата се самоизключваше на всеки пет минути и докато монтажистката – чаровната мулатка Рита - виртуозно боравеше с бутоните (дигиталният монтаж там тепърва се въвежда), един от нас трябваше да стои с пръст на копчето за включване, готов всеки момент да го натисне. При все това Рита успя за два часа да направи невъзможното. Тя работеше с такава бързина и точност, че много нашенски монтажисти с големи претенции засрамено биха замълчали, ако можеха да я видят.
Журналистите в Куба получават заплата между 300 и 400 песос, тоест средно 11-15 долара ($ 1 = 26 песос). Хонорар е мръсна дума. Веднъж месечно дирекционният съвет на всяка медия прави оценка на работата на всеки журналист за месеца и ако му постави “отличен”, той получава премия в размер на 30 % от заплатата си. С други думи, най-добрите могат да заработят с журналистическия си труд двайсетина долара на месец. Това си е направо цяло състояние, като се има предвид, че почти всички цени в Хавана са в долари и че един сладолед на улицата струва 40 цента, а едно кафе в заведение – 1 долар...
В Куба броят на печатните издания е сведен до нивото на санитарния минимум. Три са националните вестници: два всекидневника “Гранма” и “Хувентуд ребелде” (които са адекватни на някогашните “Работническо дело” и “Народна младеж”), един синдикален седмичник “Трабахадорес”, плюс месечното списание “Боемия”. Всички 14 провинции плюс Островът на младостта, който се смята за петнайсета, но е с особен статут, имат свой печатен орган. Допреди 1990 г. тези регионални издания са били всекидневници. Но с краха на комунизма в Европа и с втвърдяване на американското ембарго хартията става дефицит и тези вестници преминават на седмична периодичност. Може би затова по-силно развита е телевизионната мрежа. Очевидно властта залага днес повече на телевизията, за да достигнат посланията й до населението. Защото ако “Гранма” продължава да е копие на нашето някогашно “Работническо дело”, то в телевизията се правят с изключителен професионализъм много предавания на живо, на които биха могли да завидят и най-претенциозните наши канали. В Куба има 4 централни канала. Основният е “Куба висион” (отговарящ на нашия Канал-1), други два са образователни, четвъртият е ТелеРебелде, който излъчва главно спортни програми. Всичките, както може да се предположи, са държавни. Освен това всяка провинция си има регионално бюро със студио и цял екип. Те правят свои местни програми по час и половина на ден – новини, коментарни, развлекателни, образователни, културни и други предавания. В останалото време излъчват централната програма. По един човек от тези екипи е постоянен кореспондент, който се включва често на прима виста в новинарските емисии и в другите преки предавания.
И след всичко казано дотук със сигурност ще възникне въпросът: как така режимът на Кастро допуска в ефир на живо да излизат журналисти и да говорят, каквото им хрумне, без предварително някой да им е написал текста и този текст да е одобрен с подписа на поне трима началници. Факт е, че в кубинската телевизия цензура няма. Защото цензурата е вътре в самите журналисти. Всички те до такава степен са всмукали идеологията на режима, че самият режим може без никакви притеснения да ги пусне в ефир, демонстрирайки по този начин свобода на словото, а те перфектно знаят къде е границата на допустимото свободомислие. Но най-любопитното е, че искрено вярват в това, което говорят. “Ние не сме комунисти, ние сме фиделисти,” казваха всички колеги, с които разговарях. Фидел е техният бог, Фидел е техният обществен строй. Понятието “социализъм” почти не се употребява в Куба. То отдавна е изместено, или по-точно – винаги е било замествано с понятието “Революсион Кубана” (кубинска революция). Фидел там не е държавен ръководител, той е “команданте ел хефе де ла Революсион Кубана”. Самият “команданте”, показвайки доверието си в журналистите и още повече – в телевизията, често можеше да бъде видян в репортаж от някакво събитие, обграден от журналисти, навряли микрофоните в устата му (картина, станала вече обичайна за българските телевизии, каквато обаче не можеше да се види по времето на Тодор Живков, например).
В дните, когато се очакваше ураганът Иван, Фидел беше редовен участник всяка вечер в прякото дискусионно предаване “Кръгла маса” като първа тв-звезда. На другия ден “Гранма” преливаше от негови цитати. Каквото каже Фидел, се превръща в закон. На въпроса ми дали са мислили какво ще бъде след Кастро и какво ще правят те тогава, колегите-кубинци, които бяха главно кореспондентите на телевизията от почти всички провинции, отговаряха чистосърдечно: “Нищо няма да се промени. Ние харесваме начина си на живот. И ако трябва, с автомати ще излезем на улицата да защитаваме “Революсион Кубана”.
А иначе, Милени и в следващите дни, в които я поканиха да води извънредния сутрешен блок на Кубинската национална телевизия, се чудеше какво да облече и събираше от другите чужденци в общежитието по-представителни дрехи…

Видяно: 940Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















27.6.2017 г.

Visitor: 1250588