Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Труд", 8 януари 2004 г.

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите

Момчил Инджов



Като природозащитник, Фернанду Габейра ходи на работа в Конгреса само с колело, за да не замърсява въздуха

Фернанду Паулу Нагле Габейра е роден през 1941 г.
След завършване на училище се преселва в Рио де Жанейро и работи като журналист във в. “Жорнал ду Бразил”.

Пролетта на 1969 г. Фернанду Габейра като журналист във в. "Журнал ду Бразил", малко преди да премине в нелегалност

През 1969 г. напуска работа и минава в нелегалност. Става градски партизанин и един от лидерите на Революционното движение “8 октомври”, борещо се срещу военната хунта в Бразилия.
Името на Габейра нашумява през септември 1969 г., когато той участва в отвличането на американския посланик Чарлз Бърк Елбрик.
Няколко месеца след драмата партизанинът е заловен. Освободен по-късно, емигрира в чужбина.

Американският посланик Чарлз Бърк Елбрик прекара 4 дни в плен на Габейра и съратниците му

След завръщането си в Бразилия през 1979 г. се включва в политиката. Основава Зелената партия и се кандидатира за президент през 1994 г., но губи изборите.
След това минава в Работническата партия, в момента е независим депутат в Конгреса.
Габейра защитава околната среда, бори се за правата на хомосексуалистите и дори е участвал в техните голи маршове. Той иска да бъде разрешено и отглеждането на марихуана.
Бразилският конгресмен даде интервю за “Труд” по телефона от Рио де Жанейро.

- Г-Н ГАБЕЙРА, КОЙ И ЗАЩО ДАДЕ ИДЕЯТА ЗА ОТВЛИЧАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИЯ ПОСЛАНИК ПРЕДИ 35 ГОДИНИ?
- Предложението бе на Жозе Роберту Сплиц - един от нашите другари в Революционното движение “8 октомври”, или МР-8. По-късно той беше убит. Движението бе създадено, за да се бори срещу военната хунта, дошла на власт през 1964 г. Ние искахме хунтата да освободи наши съратници, които бяха арестувани и жестоко измъчвани само защото участваха в улични демонстрации. Някои бяха убити. Трябваше и светът да узнае какво става в Бразилия. А и Съединените щати подкрепяха режима. Лично аз не участвах в нападението. Чаках в къщата, която бяхме наели.
- КАК СТАНА САМОТО ОТВЛИЧАНЕ?
- Готвихме го няколко месеца. Една от нашите другарки - Клара, отиде при пазача на резиденцията на Елбрик. Забаламоса го, уж търси работа. Онзи бе простодушен и, без да го питат, разказал какво ли не. И така научихме маршрута, по който Чарлз Бърк Елбрик минава всеки ден от резиденцията си до посолството в Рио де Жанейро (по онова време Рио е столица на Бразилия - б. р.) . Отвличането стана на 4 септември 1969 г. Нашите хора бяха с две коли, те инсценираха автомобилна катастрофа. Когато колата на посланика спря, тя бе обкръжена. Елбрик бе измъкнат, дори бе ранен с удар с пистолет в главата и откаран в онази къща.
- И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА?
- Дадохме ултиматум на властите, че ако не освободят до една седмица нашите другари, ще убием посланика. За техен късмет властите реагираха много бързо. Даваха си сметка, че ще изпълним нашата закана. И те изпълниха исканията ни.
- НАИСТИНА ЛИ БЯХТЕ ГОТОВИ ДА УБИЕТЕ ПОСЛАНИКА?
- Психологически - да, бяхме готови на това. Ние го охранявахме. На всеки два часа се сменяхме. Щеше да го застреля този, който го пази в момента, в който изтича ултиматумът. Дори и аз бях готов, макар да смятах убийството като последно средство. Но хунтата побърза да освободи хората ни предсрочно - още на 7 септември, така че не се стигна до най-лошото. Не ме питайте обаче какво би станало, ако военните не бяха отстъпили. Днес дори не искам да си мисля, че щяхме да убием американския посланик.
- КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ САМИЯТ ПОСЛАНИК В ПЛЕН?
- През цялото време, докато бе заложник, той бе с вързани очи и не видя никого от нас. Трябва да ви кажа, че посланикът се оказа изключително достоен човек. Знаеше какво може да му се случи. Въпреки това не трепна. Разрешихме му да напише писмо до жена си. Освен това Елбрик наистина не знаеше какво в действителност става в Бразилия. За това знаеха агентите на ЦРУ. И като чу от нас какви ги върши хунтата, му се изправиха косите. Смяташе, че САЩ не са прави, като подкрепят военните.
- КАК СТАНА ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ?
- Избрахме много подходящ момент. 7 септември е национален празник, освен това по същото време на стадион “Маракана” имаше футболен мач. Натоварихме посланика на микробус и отпрашихме към стадиона. Стигнахме там, когато мачът тъкмо бе свършил. Слязохме един по един и се изпарихме в тълпата. Чак по-късно, когато ме заловиха, разбрах, че агенти на службите са ни следвали по петите, но не са искали да рискуват живота на дипломата. Още на втория ден са разбрали къде се крием, защото един от съседите алармирал, че в нашата къща става нещо нередно.
- А КАК ВИ ЗАЛОВИХА?
- Хванаха ме през януари 1970 г. Заминах нелегално за Сао Паулу, където се включих в местните групировки на МР-8. Един ден арестували един от нашите и той изпял всичко. Обкръжиха къщата, където се криех. Тръгнах да бягам, но ме раниха в гърба. Затова прекарах осем месеца в болница, но се отървах от изтезанията. Между другото, от периода в Сао Паулу познавам Дилма Русеф - тя е от български произход. Русеф бе от съюза за национално освобождение - също една от големите леви партизански групировки. В момента госпожата е министър на енергетиката и мините.
- КАК ИЗЛЯЗОХТЕ ОТ ЗАТВОРА?
- Пак срещу един посланик - този път на ФРГ. Другарите ни, които бяха на свобода, отвлякоха през пролетта на 1970 г. посланик Енхерфрид фон Холебен и поискаха нашето освобождаване. Пуснаха 40 души, сред които бях и аз. Дори ни предоставиха самолет, защото искаха по-бързо да се отърват от нас.
- КЪДЕ ОТИДОХТЕ?
- Първо в Алжир. По онова време там намериха убежище левичари от целия свят, включително членове на американските “Черни пантери”. След няколко месеца заминахме за Куба. Там преминахме военно обучение и бяхме готови да се върнем в Бразилия. Но отидохме първо в Боливия, после - в Перу, откъдето ни изпъдиха. Аз се установих в Чили. Преживях преврата на Аугусто Пиночет през 1973 г. Скрих се в аржентинското посолство и емигрирах в Швеция. Живях там до завръщането ми през 1979 г. В Швеция работих какво ли не - чистач, гробар, дори карах влак в метрото. И между другото участвах в предаванията на местното радио на португалски език. Все пак аз съм журналист. Завърнахме се, след като тогавашният президент - генерал Жоао Фигейреду, ни амнистира. Хунтата обаче остана чак до 1985 г.
- СРЕЩАЛИ ЛИ СТЕ СЕ С ПОСЛАНИК ЕЛБРИК СЛЕД ДРАМАТА?
- Не, така и не успях, и то по вина на американците. Докато бях в изгнание, по идея на бразилски журналисти бе организирана среща между нас двамата - похитителя и похитения, в Канада. Но Държавният департамент на САЩ посъветвал Елбрик да не ходи. Той почина през 1983 г. Между другото, заради миналото ми и до днес ми е забранено да стъпвам в Съединените щати.
- ЗА ТЕРОРИСТ ЛИ ВИ СМЯТАТ ТАМ?
- В началото - да. Но аз много съм се променил. Вече не водя въоръжена борба, предпочитам мирните средства. Ама янките смятат, че не съм се разкаял достатъчно за това, което съм направил с техния посланик. Но какъв терорист съм аз? Не беше ли терористична хунтата в Бразилия, която избиваше хората и която тогава беше подкрепяна от янките?
- А НЕ СМЯТАТЕ ЛИ ЗА ТЕРОРИСТИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, КОИТО НАПАДНАХА ИРАК?
- Винаги съм бил против тази война. По същия начин бях и против нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Не може една страна да налага насила един режим в друга. И Америка трябва да си дава сметка за това. Със своето поведение след 11 септември 2001 г. Съединените щати правят така, че на човек просто не му се иска да стъпи там.

БЯХ ПРИВЪРЖЕНИК НА ФИДЕЛ КАСТРО
“Някога симпатизирах на комунистите, но се разочаровах от тях”, казва Фернанду Габейра.
“От привърженик на Фидел Кастро станах негов противник. В Куба карахме военно обучение. Смятахме, че там се изгражда справедливото общество. Но не можеш да преследваш и да хвърляш в затвора някого само защото не споделя мнението ти”, смята бразилският конгресмен.
По убеждения той се определя като социалдемократ. Затова преди два месеца напуснал управляващата Работническа партия, от която е президентът Инасиу Лула. Тя вървяла към комунизъм.
“По-добре вечно в опозиция, отколкото да си трая”, завършва Габейра.

Видяно: 747Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















20.9.2018 г.

Visitor: 1909069