Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Сега", 12.11.2004

И Уругвай яхна лявата вълна в Южна Америка

Новият президент в Монтевидео Табаре Васкес попълни триумфално компанията на венецуелеца Уго Чавес, бразилеца Лула да Силва, аржентинеца Нестор Кирчнер, чилиеца Рикардо Лагос

Къдринка Къдринова


Докато виртуалният призрак на Осама се докарва като главен гробокопач на Съединените щати, същинското закопаване на авторитета им върви с пълна пара в собствения им "заден двор" - Латинска Америка. Там от няколко години вече тихо и полека левицата, алтернатива на идеологията на Буш и на корпоративната глобализация, завзема кота след кота. Опърничавият Уго Чавес е президент на Венецуела от 1999 г. Година по-късно социалистът Рикардо Лагос оглавява Чили. От 2003 г. начело на Бразилия и на Аржентина са легендарният профсъюзен борец Лула да Силва и левият перонист Нестор Кирчнер. След триумфа на левия кандидат Табаре Васкес на изборите в Уругвай на 31 октомври т.г. този ляв пояс, опасал Южна Америка, се закопча съвсем здраво.
----------------------------------------
Победата на 64-годишния специалист по ракови болести и кандидат на коалицията "Прогресивна среща - Широк фронт" Табаре Васкес бе наистина безапелационна - 53% още от първия тур. Това бе достоен реванш за предишната му битка за президентския пост в Уругвай през 1999 г. Тогава той водеше в първия тур с близо 40 на сто от гласовете, а съперникът му Хорхе Батйе от дясната партия "Колорадо" изоставаше сериозно със своите 31 процента. В интервала до балотажа обаче често сритващата се с "Колорадо" заради властта друга традиционна дясна партия - "Бланко" - пъргаво реши да подкрепи Батйе. Само и само Васкес да не бъде допуснат до най-висшия пост. И ходът успя. Онкологът левичар беше спънат и победата му бе отмъкната изпод носа.
Сега обаче нищо не можа да му се изпречи. Избирателите го издигнаха на върха от раз. "Празнувайте, уругвайци, това е ваша победа. Благодаря, благодаря ви много", така, разчувстван, д-р Васкес поздрави десетките хиляди свои фенове, задръстили центъра на Монтевидео в нощта след изборите. Те му отговориха със скандиране на крилатия лозунг от 70-те години на миналия век -

"El pueblo unido jamas sera vencido"

("Обединеният народ не може да бъде победен").
Реваншът всъщност не бе само за предишния президентски вот, но и за цяла една епоха - от 1971 г. насам. Тогава, преди 33 г., бе създаден Широкият фронт на Уругвай, който е и в основата на сегашната коалиция. В него влязоха християндемократи, комунисти, социалисти, отцепилите се леви крила на "Бланко" и на "Колорадо" плюс фамозната "Тупамарос" - крайнолява радикална групировка на "градските партизани", взела името на Тупак Амару, вожд на индиански въстания в Перу от 18-и век.
Въодушевени от тогавашната победа на блока Народно единство начело със Салвадор Алиенде в Чили, "бащите" на Широкия фронт се надяваха да присадят чилийския опит на уругвайска почва. На президентските избори през 1971 г. те издигнаха кандидатурата на лидера на Фронта - ген. Либер Серени. Той обаче срещна дружния отпор на обединената десница, на все по-активната в политиката армия и на Големия брат от Север - САЩ. И президент стана кандидатът на "Бланко" Хуан Мария Бордабери.

Това вбеси избухливите луди-млади от "Тупамарос",

които отприщиха "наказателни акции" срещу властите - нападения срещу банки, отвличания на чужди дипломати, дори убийство на агент на ЦРУ.
В отговор през февруари 1973 г. висшите военни сформираха свой Съвет за национална сигурност, който да контролира администрацията, а после бе разпуснат и парламентът. Така фактически бе извършен безкръвен военен преврат. Макар че официално на президентския пост още 3 г. остана Бордабери, страната всъщност премина под диктатурата на военните. Над 5000 техни противници бяха убити или изчезнаха безследно. Лидерът на Широкия фронт ген. Серени бе хвърлен в затвора, където остана чак до падането на военния режим през 1985 г.
Това падане бе

част от "ефекта на доминото",

сполетял практически всички диктатури в южния конус на Америка в средата и в края на 80-те години на миналия век. С най-голям трясък се сгромоляса аржентинската хунта, провалила се покрай войната за Фолклендските (Малвинските) острови. След нея се повлякоха и военните в Източна Република Уругвай, както е официалното име на затиснатата между Аржентина и Бразилия 3-милионна държава с площ 176 хил. кв. км.
Името идва от географското разположение на републиката - на източния бряг на р. Уругвай. За тези земи в колониални времена са си съперничили испанците и португалците. По-късно, при битките за независимост и оформянето на самостоятелни държави, тук е надделявало ту аржентинско, ту бразилско влияние. Мощните съседи са водили дори война за парчето земя помежду им, докато през 1828 г. с посредничеството на Великобритания сключват мирен договор, който оставя Уругвай като буферна зона и осигурява признаването на независимостта му.
Аржентинско-бразилското съперничество за влияние в младата република обаче продължава. Негов резултат е и възникването на партиите "Колорадо" и "Бланко" в средата на 19-и век, чиито членове се

отличавали по цвета на панделките на шапките си

Феновете на връзките с Бразилия носели червени ("colorados") панделки, а привържениците на Аржентина - бели ("blancos"). По-късно "Колорадо" се оформила като партия на либералите, а "Бланко" - на консерваторите. Още по-късно пък вътре в самите партии възникнали толкова мразещи се една друга фракции, че някои от тях дори били по-зли помежду си, отколкото към партията-съперничка. Ортодоксалните ръководства на "Колорадо" и "Бланко" обаче в продължение на десетилетия сравнително кротко си прехвърлят властта, което в средата на 20-и век печели на Уругвай прозвището "латиноамериканска Швейцария".
Тази слава залязва покрай зрелищните акции на възникналата в края на 60-те години "Тупамарос" и последвалите репресии на военната диктатура, които прогонват в емиграция половината от населението. По онова време на летището в Монтевидео се появява надпис:

"Последният да изгаси лампата!"

Връщането към демокрацията през 1985 г. се съпътства от наследена от военните кошмарна икономическа криза - външен дълг от 6 млрд. долара и годишна инфлация от 74%. Преходът е мъчителен, а мируването на военните е откупено със закон за амнистиране на престъпленията им от времето на диктатурата, посрещнат на нож от обществото.
Въпреки че на президентските постове се редуват все представители на "Колорадо", местните избори - включително в Монтевидео - се печелят от възродената левица, разширила коалицията си до "Прогресивна среща - Широк фронт". Наред с доктор Табаре Васкес в коалицията блести и личността на Хосе Мухика - някогашния вожд на "Тупамарос". Прошарен и натежал след годините, прекарани в затвора по време на диктатурата, той е успял да запази младежката си харизма. Оглавява новото Движение за народно действие и като негов представител е избран в Сената. Печели симпатиите на гласоподавателите с отказа да носи костюми и с факта, че пътува до Сената

не със служебен автомобил, а с личен мотопед

В нощта на триумфа на Табаре Васкес в президентския вот на 31 октомври т.г. сред победителите специално бе споменат и ген. Либер Серени, който почина на 31 юли т.г.
Като се има предвид, че и президентите на Бразилия, Аржентина и Чили са все леви идеалисти от 70-те години на миналия век, логично е очакването забавилият се три десетилетия реванш за мечтите им да ни направи свидетели на феноменален с мащабите и амбициите си социален експеримент в Южна Америка.
Видяно: 8206Мнения: 0

Общи данни
Уругвай
Видяно: 1368   Мнения:1

Известни личности
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 574   Мнения:0

Хосе Мухика - живот като екшън
Видяно: 539   Мнения:0

Изказване на президента на Уругвай Хосе Мухика на конференцията на ООН за устойчивото развитие „Рио + 20”, 20-22 юни 2012 г.
Видяно: 84   Мнения:0

Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 749   Мнения:0

Контакти с България
Внук на нашенски емигрант ни представя в Уругвай
Видяно: 1749   Мнения:2

Фабиан Естояноф може да е българската следа на Мондиал`06
Видяно: 2777   Мнения:0

Завръщане в рими: Уругвайският поет и журналист Алберто Карабальо отново в България
Видяно: 0   Мнения:0

Български сънища край Ла Плата
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
МОНТЕВИДЕО - един от най-интелектуалните и модерни градове в Америка
Видяно: 1547   Мнения:0

Авторски анализи
Карлос Паес, един от оцелелите преди 31 г. в ужаса на Андите, пред "Труд": Изядохме 20 души
Видяно: 3875   Мнения:0

Оцелели в Андите пекли човешко месо
Видяно: 4590   Мнения:0

И Уругвай яхна лявата вълна в Южна Америка
Видяно: 8205   Мнения:0

Партизанин поема масовата компютъризация
Видяно: 17025   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















23.6.2017 г.

Visitor: 1243639