Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 31.12.2004

Бразилката Анита пленява Гарибалди

“Героят на двата свята” отвоюва любимата си с бой от предишния й мъж, тя го следва вихрено в битките му из Южна Америка и Италия и загива в устието на река По

Къдринка Къдринова


На Гарибалдийския хълм в Рим, където съвсем наскоро България издигна бюст и на нашенския гарибалдиец капитан Петко Войвода, двата най-внушителни паметника са на самия Джузепе Гарибалди и на най-любимата му от трите негови съпруги – бразилката Анита. Освободителят и обединител на Италия е застинал в камъка, яхнал кон със сведена глава и отправил замислен, дори тъжен поглед към разстлания под хълма Рим. Любимата му Анита обаче е увековечена върху издигнат на задните си крака жребец, с развята коса и борбено протегната нагоре ръка с пистолет. Защото и в краткия си живот – тя загива на 28 години – е била точно такава: вихрена, пламенна, всеотдайна, препускаща в битките редом до мъжа си, вдъхновяваща цялата му войска.
Пълното име на тази удивителна жена е Ана Мария Рибейро да Силва. Гарибалди я среща по време на 13-годишната си – от 1835 до 1848 г. - епопея на моряк, бунтовник и военачалник в обзетата от войни за независимост и антидиктаторски въстания Южна Америка. Когато открива жената на живота си в бразилското пристанище Лагуна през 1839 г., красивата креолка Анита е едва 18-годишна, но вече омъжена за консервативен и властен обущар, който вижда мястото на жената единствено край огнището и коритото. Русият и мъжествен Гарибалди, тогава 31-годишен, превзема градчето с войската си, която се сражава на страната на републиканците срещу Бразилската империя. Превзема и сърцата на всички представителки на нежния пол в Лагуна. Но самият той е покорен само от Анита и я откарва със себе си след бой с наети от мъжа й пазачи.
Роденият в Ница през 1807 г. в семейството на италиански моряк Джузепе Гарибалди попада в Южна Америка, бягайки от преследване за революционна дейност в родната си Италия. Още 15-годишен той поема професията на баща си и започва да плава като юнга на различни търговски кораби. Проявява и жив интерес към идеите за освобождение на потиснатите народи. Особено харесва възгледите на Сен Симон за свобода, братство, равенство. Това предопределя избора му да се присъедини през 1833 г. към споделящата тези възгледи тайна революционна организация на адаша му Джузепе Мадзини “Младата Италия”. Включва се и в подготовката на въстание в Пиемонт, но заговорът е разкрит и Гарибалди, който успява да избяга, задочно е осъден на смърт.
Така, спасявайки се от преследване, дръзкият италианец попада в Южна Америка – там, където се събират Аржентина, Уругвай и Бразилия, все страни с многобройни италиански колонии. Първоначално се захваща с познатия му моряшки занаят, дори извършва пътешествие с бразилски кораб до португалската колония Макао в Китай. Но буйният му нрав не издържа и бързо се включва в революционните кипежи, обзели Южна Бразилия. С кораба си, красноречиво кръстен “Мадзини”, Гарибалди започва да се сражава на страната на тогавашната Република Риу Гранди, а когато се налага, слиза и на сушата начело на конен отряд. Именно в този период пламва и любовта между него и Анита.
Огнената хубавица е редом до него навсякъде, споделяйки всички несгоди на походния живот. Язди през джунглите, форсира реки, превзема укрепления, превързва ранените. И между другото ражда три деца – двама синове и една дъщеря. Когато през 1940 г. се ражда първото им дете – Меноти, не се намират дори пелени, за да го повият и се налага за целта да се използва червената кърпа, която Гарибалди носи около врата си. Родилката и бебето са оставени уж на сигурно място, докато отрядът отстъпва, но врагът наближава убежището им. Затова, 12 дни след раждането, Анита слага младенеца на седлото пред себе си и препуска с верния кон далеч от преследвачите.
Двамата с Джузепе официално сключват брак през 1842 г. Две години по-късно се ражда второто им дете – дъщерята Терезита, а след още две идва и третото – синът Ричоти. Семейството постоянно живее в недоимък, често нямат дори свещи, но идеалистът Гарибалди гордо отказва предлаганите му от Република Риу Гранди парични помощи и имоти. И Анита нито веднъж не се изкушава от ролята на мърмореща съпруга.
Мъжът й все пак прави известно усилие да заживее мирно и по семейному – оттегля се от военната служба за приятеля си, президента на Република Риу Гранди Бенто Гонсалвиш, и се установява с фамилията в Монтевидео, Уругвай. Между другото, с Гонсалвиш са го свързвали не само бойните задачи, но и фактът, че именно покрай него Гарибалди става масон. В онези времена подобен избор са правели много бунтовни натури, изразявайки така желанието си да скъсат с папската власт, която поддържала статуквото на упраляващите.
В Монтевидео Гарибалди се опитва да издържа семейството си, изпробвайки професии от търговски агент до учител, но така и не успява да се адаптира към несвойствения му начин на живот. И отново започва да воюва – този път на страната на Уругвай срещу аржентинския диктатор Хуан Мигел де Росас. Става командир на италиански легион, наричан “алените яки” – заради цвета на кърпите, които всички бойци носят около врата си по примера на своя водач. По време на отбраната на Монтевидео Гарибалди се запознава с Александър Дюма-баща, който по-късно го прославя с романите си.
Славата на борбения италианец, вече станал герой на Южна Америка, достига и до родната му Италия, където започват да го чакат с нетърпение, за да подеме и там освободителна битка и да остане в историята като “Героят на двата свята”.
През бунтовната 1848 г., когато революции избухват из цяла Европа, Гарибалди се връща в родината си. С него са 60 бойци от “алените яки”, обединени в движението “Рисорджименто” (“Възраждане”) – и също, разбира се, вихрената Анита с трите им деца. Децата са оставени в Ница, на баба им – майката на Гарибалди Роза Раймонди. А Анита тръгва с мъжа си и бойците му към Алпите. Милано е обхванато от въстание, във Венеция е провъзгласена република, Рим и Тоскана също са пламнали, Сардинското кралство става конституционна монархия, Пиемонт обявява война на Австрия.
Гарибалди събира отряд доброволци и започва да се бие с австрийците в Алпите. Австрийците надделяват и той се прехвърля в Тоскана, а после в Рим, където избухва въстание срещу папската власт. Френските войски обаче, изпратени на помощ на папата от Луи Наполеон, разбиват гарибалдийците през юли 1849 г. и на тях им се налага да си пробиват с бой път към Венецианската република. Едва около 200 от тях успяват да достигнат до планините на Сан Марино. Спускат се към устието на река По, за да се опитат да се изтеглят с лодки, но са атакувани от австрийците. При тази атака вярната Анита е ранена смъртоносно. Гарибалди я изнася на ръце на брега, но така и не успява да я спаси – тя умира в прегръдките му.
Ударът за него е жесток и го оставя съкрушен и разбит. Противно на обичайната си непримиримост, той не успява да мобилизира силите и бойците си, опитва се да се крие в Сардинското кралство, но е арестуван. Славата му обаче е толкова голяма и натискът на обществеността - толкова силен, че Гарибалди е освободен и изпратен в изгнание.
Следват още години на скитничество по света, а после и отново завръщане в родината, новите битки, походът на “Хилядата”, освобождението и обединението на Италия, разочарованието от изкривяването на идеалите, погнусата от политическите интриги...
Героичният ореол и харизматичното му излъчване обграждат Гарибалди с още много почитателки от най-различни слоеве на обществото. Харесван и ухажван, той никога не остава без женско внимание. Но никоя следваща връзка не затъмнява в сърцето му любовта към Анита и не може да се доближи до емоционалното сливане и взаимното допълване, изживяно с огнената бразилка.
През 1860 г. Гарибалди се решава на нов брак – с младата аристократка Дзузепина Раймонди. Под сводовете на храма, където ги венчават, тя обаче му признава, че е влюбена в друг – офицер от неговата армия – и дори от пет е бременна от него. Гарибалди зарязва булката насред церемонията, скача на коня си и не се връща. Макар и неизконсумиран, този брак остава в сила още много години и му пречи да узакони доста следващи връзки.
През 1864 г. италианският герой отива в Англия, където за сърцето му си съперничат леди Ема Робъртс и младата италианска графиня Мария Мартиника делла Торе. Печели обаче трета – 22-годишната журналистка Джеси Уайт Марино, която става и биограф на Гарибалди. Междувременно той изживява бурна връзка и с друга писателка – Мария Есперанса фон Шварц.
Никоя от тях обаче така и не става негова трета съпруга. Тази чест се пада на Франческа Армозино, която първоначално живее в дома му на остров Карпера като прислужничка. Тя му ражда още три деца, едно от които умира. Двамата сключват официален брак чак 3 г. преди смъртта на Гарибалди – през 1879 г., защото едва тогава той най-после успява да получи развод от Джузепина Раймонди.
Мястото на Анита в сърцето му обаче така и остава свещено и недокоснато от ничие друго женско присъствие.
През 2004 г. се навършиха 155 г. от гибелта на Анита Гарибалди. Днес тя е любима героиня и на бразилците, и на италианците. За нея снимат филми, пишат книги, използват лика й дори за търговска реклама, а любовта й с Гарибалди е вдъхновение за всички романтици по света.



Видяно: 1582Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Петия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2017

СИЖБ обявява шестото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2018




Партньори и спонсори















16.11.2018 г.

Visitor: 1972838