Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Дума", 4.1.2004

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени

Бразилия е най-големият доставчик на желязна руда за Кремиковци

Самуел Франсес


Погледнете ли картата на Южна Америка, няма как да не забележите, че над всички доминира един гигант: Бразилия. С територия от 8 милиона и 514 хиляди квадратни километра (колкото 77 Българии) и с население от 182 милиона души тя заема четвърто място по територия в света, изпреварвайки друг гигант като Индия, макар и отстъпвайки й по население. В съзнанието ни Бразилия е неразривно свързана с най-пълноводната река на планетата – Амазонка – с футбола и с плажовете и карнавалите в Рио де Жанейро. Но Бразилия е много повече от красиви плажове и жени: тя е една от най-динамично развиващите се икономики на планетата.
Тези дни за Бразилия заминава президентът на България Георги Първанов, придружен от зам.председателя на парламента Камелия Касабова и от министрите на икономиката, Лидия Шулева и на външните работи, Соломон Паси. Използвахме този повод, за да се обърнем за интервю към посланика на южноамериканския гигант у нас, Жозе Аугусто Линдгрен.

- Ваше превъзходителство, какво значение може да има това посещение за двете страни?
- Мисля, че това първо официално посещение на български държавен глава в Бразилия ще засили контактите във всички сфери на живота. Знаем, че преди години тогавашният президент Желю Желев бе у нас за една международна среща, но сегашната визита на Георги Първанов ще бъде първата на междудържавно ниво. Съставът на българската делегация говори недвусмислено за възможността от подписването на важни търговски и икономически спогодби, а защо не в близко бъдеще и за съвместно излизане на пазарите на трети страни, както и в сферите на образованието и културата. Мисля, че изучаването на португалски език в университетите в София и Велико Търново улеснява още повече подобни контакти.
- Какво внася в момента България от Бразилия и какво изнася?
- Сигурно малцина знаят, че Бразилия е най-големият доставчик на желязна руда за Кремиковци. Миналата година присъствах при пристигането на един огромен кораб с желязна руда, толкова голям, че част от нея трябваше да бъде разтоварена насред морето, за да може корабът да олекне и да влезе в пристанището. Също така изнасяме за България захар и захарни изделия и всякакви видове месо. Именно месото допринесе най-много за увеличаването три пъти на бразилския износ за България през последните три години, за да достигне той тази година от януари до септември над 130 милиона долара, докато българският износ през същия период, който се състои главно от изкуствени торове и други химически продукти, е за около 70 милиона долара, или общо над 200 милиона долара стокообмен. Трябва да бъдат проучени нови възможности и фактът, че в българската делегация участва министърът на икономиката Лидия Шулева, която ще има срещи с бразилски бизнесмени, е показателен за взаимните намерения.
- Напоследък се говори много за желанието на Бразилия да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
- Това желание на Бразилия не е тайна за никого. Нашата идея, изразена още през 80-те години, когато се сложи край на “студената война”, е че реалностите в света са се променили и че Съветът за сигурност на ООН е загубил своята представителност на международната сцена. В един свят, в който страните в развитие са три четвърти от всички, Съветът за сигурност продължава да бъде един затворен клуб на макар и много важни държави, но без участието на представители на развиващия се свят. Такава в Латинска Америка е Бразилия, която представлява половината от икономиката и населението на региона. А така също Индия с нейното милиардно население, както и някои икономически гиганти като Германия и Япония, които биха могли да допринесат значително, с хора и с финанси, за различни мисии на ООН по света. От Втората световна война изминаха вече шест десетилетия и днес те не са врагове на никого.
- Бразилия оглавява най-голямото икономическо обединение на континента – МЕРКОСУР...
- МЕРКОСУР е съюз на равни по права участници, така че Бразилия е само един от неговите членове. Друг е въпросът, че поради броя на населението си и поради икономическата си мощ тя е несъмнен лидер в организацията. Както и Европейският съюз, МЕРКОСУР е обединение на суверенни държави без избран лидер. Освен Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай, МЕРКОСУР включва днес и така наречените асоциирани членове, като Чили, Боливия и останалите членки на по-слабо интегрирания Андски пакт. Обединяването ни помага да издържим по-лесно конкуренцията във все по-глобализиращия се свят.
- Помня времето, когато Бразилия беше страната с най-големия външен дълг в света, над сто милиарда долара. Въпреки това тя, за разлика от съседна Аржентина, не банкрутира и не преживя такава тежка финансова криза.
- Една от особеностите на Бразилия е, че тя не прави радикални промени. Вярно, че правителствата се сменят, но еволюцията на страната е в общи линии спокойна. Трудно е да се синтезират многобройните причини, поради които Бразилия успя да преодолее проблема с дълга без вътрешни катаклизми. Една от тях е, че с изключение на един кратък период през 80-те години Бразилия на спря да обслужва своя дълг, т.е. да плаща лихвите по него. Иначе дългът е проблем вече за целия свят, дори за такава огромна икономическа сила като Съединените щати, които имат днес няколко пъти по-голям външен дълг от нашия. Освен това нашата икономика е много голяма по обем и по разнообразие. Кризата в Аржентина настъпи след едно голямо изтичане на капитали в чужбина. И ние преживяхме подобно изтичане, но то не доведе до криза именно поради големия ни вътрешен пазар и наличието на много стопански отрасли, които не зависят от чужбина.
- От две години насам президент на Бразилия е представител на левицата, Лула да Силва. Някои го сравняват с Алиенде. Не крие ли това рискове от повторение в Бразилия на чилийския сценарий?
- Подобни сравнения са много опростенчески. Алиенде беше един интелектуалец и привърженик на една марксистка идеология, докато нашият президент, произхождащ от най-бедните слоеве на населението, израсна като синдикален лидер. По-важно обаче е, че светът днес е различен. Никой няма интерес да прави днес преврати и крайно радикални промени в никоя страна, защото всички ние сме част от все по-глобализиращия се свят. Интересът на Лула да Силва е да прави не радикални промени, а едно по-правилно разпределение на националния доход, за да се сложи край на глада - както в Бразилия, така и в целия свят. Защото, както той е напомнял не веднъж, гладът е най-могъщото разрушително оръжие. Трябва да се сложи край на глада и на останалите причини за отчаяние, защото именно отчаянието е, което поражда и подхранва и тероризма. От друга страна, Лула да Силва поддържа отлични отношения с политици от целия свят, включително и с президента на САЩ. Бразилия няма спорни проблеми с никоя страна в региона и в света.
- Говори се за нова лява вълна в Латинска Америка, която включва правителствата в Куба, Венецуела, Бразилия, Еквадор, а защо не и Аржентина, Уругвай и други страни.
- Отново сме свидетели на едно опростяване на проблема. Разбира се, Лула да Силва е приятел и на Фидел Кастро, и на Уго Чавес, и на редица други държавни лидери, но целта му не е разпространяването на революцията, а решаването на социалните проблеми, борбата с глада, мизерията, безработицата, разрушаването на природата.
- А в сравнение с друг ляв президент на Бразилия, Жоао Гуларт, свален от власт през 1964 година с военен преврат?
- Гуларт също не беше радикален революционер, а само борец за по-голяма независимост на страната от чуждите капитали, за подобряване на социалното положение на народа. Но тогава времената бяха различни. Студената война беше в разгара си. Много лесно беше всеки, който се противопоставяше на десницата, да бъде обвинен, че е агент на Съветския съюз.
- Преди един век в Бразилия, Аржентина, Уругвай и други страни на Латинска Америка по икономически и политически причини емигрираха десетки хиляди българи. Днес научаваме, че в правителството на Лула да Силва един от най-важните постове, на министъра на мините и енергетиката, е поверен на една наследничка на български емигранти, Дилма Русеф. Подобно на легендарния Теодоро Петков във Венецуела, и тя е минала през затворите, през революционната съпротива, а днес предпочита легалната политическа дейност.
- Бразилия, както добре знаете, е създадена от имигранти от Европа, от Азия, да не говорим за огромния брой негри от Африка, доведени като роби. Българската имиграция е една от най-активните във всяко отношение. В миналото Дилма Русеф наистина участваше в най-активните революционни групи, но това беше времето на авторитарните десни режими в Латинска Америка, когато левицата нямаше друг начин за участие в политиката освен революционната дейност. Това беше, ако мога така да го нарека, един от най-романтичните периоди. Днес Дилма Русеф принадлежи към Работническата партия на Лула да Силва и е сред най-изтъкнатите министри, отговаряща за един от най-важните стопански отрасли. Тя никога не е забравяла българските си корени, както и останалите членове на българската колония. Днес те са преподаватели, учени, инженери, музиканти, които организират симфонични оркестри в много щати на Бразилия и в частност в поречието на Амазонка. Всички те могат да допринесат значително за развитието на двустранните ни отношения.
Видяно: 652Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















21.9.2018 г.

Visitor: 1910486