Погледнете ли картата на Южна Америка, няма как да не забележите, че над всички доминира един гигант: Бразилия. С територия от 8 милиона и 514 хиляди квадратни километра (колкото 77 Българии) и с население от 182 милиона души тя заема четвърто място по територия в света, изпреварвайки друг гигант като Индия, макар и отстъпвайки й по население. В съзнанието ни Бразилия е неразривно свързана с най-пълноводната река на планетата – Амазонка – с футбола и с плажовете и карнавалите в Рио де Жанейро. Но Бразилия е много повече от красиви плажове и жени: тя е една от най-динамично развиващите се икономики на планетата.
Тези дни за Бразилия заминава президентът на България Георги Първанов, придружен от зам.председателя на парламента Камелия Касабова и от министрите на икономиката, Лидия Шулева и на външните работи, Соломон Паси. Използвахме този повод, за да се обърнем за интервю към посланика на южноамериканския гигант у нас, Жозе Аугусто Линдгрен.

- Ваше превъзходителство, какво значение може да има това посещение за двете страни?
- Мисля, че това първо официално посещение на български държавен глава в Бразилия ще засили контактите във всички сфери на живота. Знаем, че преди години тогавашният президент Желю Желев бе у нас за една международна среща, но сегашната визита на Георги Първанов ще бъде първата на междудържавно ниво. Съставът на българската делегация говори недвусмислено за възможността от подписването на важни търговски и икономически спогодби, а защо не в близко бъдеще и за съвместно излизане на пазарите на трети страни, както и в сферите на образованието и културата. Мисля, че изучаването на португалски език в университетите в София и Велико Търново улеснява още повече подобни контакти.
- Какво внася в момента България от Бразилия и какво изнася?
- Сигурно малцина знаят, че Бразилия е най-големият доставчик на желязна руда за Кремиковци. Миналата година присъствах при пристигането на един огромен кораб с желязна руда, толкова голям, че част от нея трябваше да бъде разтоварена насред морето, за да може корабът да олекне и да влезе в пристанището. Също така изнасяме за България захар и захарни изделия и всякакви видове месо. Именно месото допринесе най-много за увеличаването три пъти на бразилския износ за България през последните три години, за да достигне той тази година от януари до септември над 130 милиона долара, докато българският износ през същия период, който се състои главно от изкуствени торове и други химически продукти, е за около 70 милиона долара, или общо над 200 милиона долара стокообмен. Трябва да бъдат проучени нови възможности и фактът, че в българската делегация участва министърът на икономиката Лидия Шулева, която ще има срещи с бразилски бизнесмени, е показателен за взаимните намерения.
- Напоследък се говори много за желанието на Бразилия да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
- Това желание на Бразилия не е тайна за никого. Нашата идея, изразена още през 80-те години, когато се сложи край на “студената война”, е че реалностите в света са се променили и че Съветът за сигурност на ООН е загубил своята представителност на международната сцена. В един свят, в който страните в развитие са три четвърти от всички, Съветът за сигурност продължава да бъде един затворен клуб на макар и много важни държави, но без участието на представители на развиващия се свят. Такава в Латинска Америка е Бразилия, която представлява половината от икономиката и населението на региона. А така също Индия с нейното милиардно население, както и някои икономически гиганти като Германия и Япония, които биха могли да допринесат значително, с хора и с финанси, за различни мисии на ООН по света. От Втората световна война изминаха вече шест десетилетия и днес те не са врагове на никого.
- Бразилия оглавява най-голямото икономическо обединение на континента – МЕРКОСУР...
- МЕРКОСУР е съюз на равни по права участници, така че Бразилия е само един от неговите членове. Друг е въпросът, че поради броя на населението си и поради икономическата си мощ тя е несъмнен лидер в организацията. Както и Европейският съюз, МЕРКОСУР е обединение на суверенни държави без избран лидер. Освен Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай, МЕРКОСУР включва днес и така наречените асоциирани членове, като Чили, Боливия и останалите членки на по-слабо интегрирания Андски пакт. Обединяването ни помага да издържим по-лесно конкуренцията във все по-глобализиращия се свят.
- Помня времето, когато Бразилия беше страната с най-големия външен дълг в света, над сто милиарда долара. Въпреки това тя, за разлика от съседна Аржентина, не банкрутира и не преживя такава тежка финансова криза.
- Една от особеностите на Бразилия е, че тя не прави радикални промени. Вярно, че правителствата се сменят, но еволюцията на страната е в общи линии спокойна. Трудно е да се синтезират многобройните причини, поради които Бразилия успя да преодолее проблема с дълга без вътрешни катаклизми. Една от тях е, че с изключение на един кратък период през 80-те години Бразилия на спря да обслужва своя дълг, т.е. да плаща лихвите по него. Иначе дългът е проблем вече за целия свят, дори за такава огромна икономическа сила като Съединените щати, които имат днес няколко пъти по-голям външен дълг от нашия. Освен това нашата икономика е много голяма по обем и по разнообразие. Кризата в Аржентина настъпи след едно голямо изтичане на капитали в чужбина. И ние преживяхме подобно изтичане, но то не доведе до криза именно поради големия ни вътрешен пазар и наличието на много стопански отрасли, които не зависят от чужбина.
- От две години насам президент на Бразилия е представител на левицата, Лула да Силва. Някои го сравняват с Алиенде. Не крие ли това рискове от повторение в Бразилия на чилийския сценарий?
- Подобни сравнения са много опростенчески. Алиенде беше един интелектуалец и привърженик на една марксистка идеология, докато нашият президент, произхождащ от най-бедните слоеве на населението, израсна като синдикален лидер. По-важно обаче е, че светът днес е различен. Никой няма интерес да прави днес преврати и крайно радикални промени в никоя страна, защото всички ние сме част от все по-глобализиращия се свят. Интересът на Лула да Силва е да прави не радикални промени, а едно по-правилно разпределение на националния доход, за да се сложи край на глада - както в Бразилия, така и в целия свят. Защото, както той е напомнял не веднъж, гладът е най-могъщото разрушително оръжие. Трябва да се сложи край на глада и на останалите причини за отчаяние, защото именно отчаянието е, което поражда и подхранва и тероризма. От друга страна, Лула да Силва поддържа отлични отношения с политици от целия свят, включително и с президента на САЩ. Бразилия няма спорни проблеми с никоя страна в региона и в света.
- Говори се за нова лява вълна в Латинска Америка, която включва правителствата в Куба, Венецуела, Бразилия, Еквадор, а защо не и Аржентина, Уругвай и други страни.
- Отново сме свидетели на едно опростяване на проблема. Разбира се, Лула да Силва е приятел и на Фидел Кастро, и на Уго Чавес, и на редица други държавни лидери, но целта му не е разпространяването на революцията, а решаването на социалните проблеми, борбата с глада, мизерията, безработицата, разрушаването на природата.
- А в сравнение с друг ляв президент на Бразилия, Жоао Гуларт, свален от власт през 1964 година с военен преврат?
- Гуларт също не беше радикален революционер, а само борец за по-голяма независимост на страната от чуждите капитали, за подобряване на социалното положение на народа. Но тогава времената бяха различни. Студената война беше в разгара си. Много лесно беше всеки, който се противопоставяше на десницата, да бъде обвинен, че е агент на Съветския съюз.
- Преди един век в Бразилия, Аржентина, Уругвай и други страни на Латинска Америка по икономически и политически причини емигрираха десетки хиляди българи. Днес научаваме, че в правителството на Лула да Силва един от най-важните постове, на министъра на мините и енергетиката, е поверен на една наследничка на български емигранти, Дилма Русеф. Подобно на легендарния Теодоро Петков във Венецуела, и тя е минала през затворите, през революционната съпротива, а днес предпочита легалната политическа дейност.
- Бразилия, както добре знаете, е създадена от имигранти от Европа, от Азия, да не говорим за огромния брой негри от Африка, доведени като роби. Българската имиграция е една от най-активните във всяко отношение. В миналото Дилма Русеф наистина участваше в най-активните революционни групи, но това беше времето на авторитарните десни режими в Латинска Америка, когато левицата нямаше друг начин за участие в политиката освен революционната дейност. Това беше, ако мога така да го нарека, един от най-романтичните периоди. Днес Дилма Русеф принадлежи към Работническата партия на Лула да Силва и е сред най-изтъкнатите министри, отговаряща за един от най-важните стопански отрасли. Тя никога не е забравяла българските си корени, както и останалите членове на българската колония. Днес те са преподаватели, учени, инженери, музиканти, които организират симфонични оркестри в много щати на Бразилия и в частност в поречието на Амазонка. Всички те могат да допринесат значително за развитието на двустранните ни отношения.