Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 22.1.2005

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго

Годините на диктатурата са белязали чилийците със стаени болки * Красотите на най-дългата страна в света са разхвърляни от Атакама до Антарктида

Къдринка Къдринова, Сантяго-София


Любителите на сънливата, лежерна и карнавална латиноамериканска екзотика няма какво да правят в Чили. Най-дългата – 4300 км – страна в света, просната от пустинята Атакама до ледовете на Антарктика, е заредена със стегнат делови ритъм, сходен по-скоро с европейския или североамериканския. Чилийците са любезни, добре организирани във времето и коректни чак до пунктуалност като никой друг из съседните им географски ширини.
Столицата Сантяго е 5,5-милионен град в подножието на извисяващите се край него като декор Анди, който зашеметява с лъскави хотели, търговски центрове и банки. Хората из центъра са забързани и сериозни. Потопени са в задълженията си и денем трудно се откъсват за традиционната из другите южни страни сиеста. Вечер, наистина, се стараят да “разпускат”. Но без крайности. Обичат хубавата компания, ресторантчетата на открито с лека музика, приятните разговори на чаша отлично чилийско вино, завладяло вече с качествата си целия свят.
Има обаче и още едно много любопитно местно забавление – специално за мъже. Нарича се “Café con piernas” –

“Кафе с крака”.

Става дума за общо взето невинни заведения, в които наистина се сервира само кафе и леки напитки, но сервитьорките се разхождат с умопомрачително къси полички или направо по бански и плакнат погледите на мъжката клиентела. Казват, че в някои от кафенетата сервитьорките – по сигнал на собственика – веднъж на вечер радвали посетителите и с внезапно заголване на гръд, която тутакси се скрива обратно. Който видял – видял. Отвън тези заведения са с матови стъкла. Могат да се познаят и по дискретните бележки на вратите, че се препоръчва дамите да влизат само с придружители. Истината е, че дами всъщност вътре изобщо не припарват, а мъжете предпочитат да се шмугват без много да привличат внимание.
Семейните разходки са главно из хълма Санта Лусия, където е и най-красивият столичен парк. Именно в подножието на този хълм край прекосяващата Сантяго река Мапочо през 1541 г. конкистадорът Педро де Валдивия основава чилийската столица. Градът първоначално се строи по традиционната испанска схема – от централния площад “Plaza de Armas” /“Площада на оръжията”/, квадратче по квадратче, в строго перпендикулярни една на друга улици.
Днес на “Пласа де Армас” се издига паметник на Педро де Валдивия, а по плочите на настилката са изобразени няколко пана с различните етапи от разрастването на Сантяго. Те са точно срещу двореца на някогашния испански губернатор, където днес е разположено кметството на Сантяго – същото, в което българският президент Георги Първанов беше провъзгласен за почетен гражданин на чилийската столица по време на посещението си в страната на 10 и 11 януари. Първанов посвети званието си на “чилийците, живяли в България и на българите, свързали живота си с Чили”. Това бе предизвикано от вълнуващата среща предишната вечер с около 70 някогашни чилийски емигранти, намерили подслон в България по времето на диктатурата на Пиночет. Те просълзиха български президент с благодарностите си към нашата страна и с българските песни, изпълнени от родените им в България деца, много от тях – от смесени бракове.

Човешките трагедии от миналото,

болката по загиналите и безследно изчезналите при репресиите на оглявявания от Пиночет режим са оставили неизгладими белези в чилийското общество. Сегашното правителство начело с президента Рикардо Лагос, някогашен съратник на убития в преврата от 11 септември 1973 г. президент Салвадор Алиенде, насърчава разследването на извършените от диктатурата престъпления и напредването на съдебното дело, заведено срещу Пиночет.
Бившият диктатор обаче има и привърженици - главно представителите на най-богатите слоеве. В Чили това е един паралелен свят, който по никакъв начин не се омесва с останалия, “плебейския”. Тук класовата субординация е неприкосновена. Няма никакъв шанс дори позамогнал се представител на т.нар. средна класа да се пресели в рая на богатите “Barrio Alto” /”Горен квартал”/. По името личи, че районът е разположен на едно от високите места в Сантяго. Там всичко е като извадено от каталог за къщи-мечти. С градини, басейни, огради и охрана. Имат си и свои магазини, и свои банки, и свои развлекателни центрове – изобщо не им трябва да “слизат” при простолюдието в центъра.

Чилийското общество е почти кастово.

На никого не му хрумва да прескача границите на своя социален кръг – даже не толкова, защото отвъд няма да го приемат, а защото самият той няма да се чувства добре в нетипичната си среда. Индианските лица, които се срещат из “Баррио Алто”, са само на прислужници. Някои от тях не са и чилийци, а перуанци или боливийци. Съседите масово търсят прехрана в по-богатото и по-уредено от страните им Чили. От “Пласа де Армас” тръгва една улица, която вече се нарича “Перуанска”, защото именно там се тълпят наследниците на инките, очаквайки някой да ги наеме на работа.
Самият площад е средище и на художници, и на амбулантни търговци, и на протестантски проповедници, които напоследък са много активни. Чилийците обаче си остават предимно католици, а католическата църква е с огромен авторитет, спечелен още във времената на диктатурата. В катедралата на Сантяго, разположена пак на “Пласа де Армас”, се е намирал т. нар. “Викариат на солидарността”, който е бил естествено средище за всички противници на диктатурата. Близки на арестувани или безследно изчезнали, студенти, подготвящи протести, жени, събиращи помощи за гладуващите – всички са се събирали в книжарницата за религиозна литература към катедралата и са координирали дейностите си.
Днес доста от пострадалите от репресиите, както и завърналите се в страната емигранти, се чувстват обезсърчени. Мечтите им, че идването на демокрацията ще доведе и до изграждането на едно по-хуманно общество, са се разминали с реалността. Правилата на изгрялото по времето на диктатурата “чилийско икономическо чудо” абсолютизират пазарните механизми във всички сфери и налагат съвсем недвусмислен тип обществени отношения – богатите са все по-богати, бедните са все по-бедни, средната класа оцелява със зъби и нокти и не може да си позволи глезотии с опити за промяна на статуквото.
Под лъскавите реклами на централната пешеходна зона по “Аумада” могат да се срещнат и бездомници, и наркомани, и просяци. Но истинската беднотия е в т.нар. “побласионес” – работническите квартали в покрайнините. Това е контрастният на “Баррио Алто” свят, за който е трудно да повярваш, че се намира в същата страна. Разбира се, и хората там са други – а привърженици на Пиночет и със свещ не можеш да намериш.
Когато чилиец тръгне да си търси работа, първото, за което го питат, е

къде живее и къде учат децата му.

Според квартала и училището се преценява веднага и социалния му статус, и интереса на потенциалния работодател.
Децата на бедните имат шансове за добро образование, само ако са отличници. Тогава веднага започват да ги ухажват многобройните частни университети - защото държавата предвижда субсидии за онези учебни заведения, чиито възпитаници имат висок успех. Това не важи обаче за двата най-престижни университета – Чилийския и Католическия. Те са разположени наблизо един от друг на централната градска артерия “Аламеда”, но за обучението в тях се плаща и то доста, независимо от успеха.
По една от преките на “Аламеда” се стига до “Ла Монеда” – президентския дворец, печално известен на света от кадрите на преврата през 1973 г., когато авиацията на хунтата го бомбардира, а демократичният президент Алиенде загина вътре, отбранявайки се с подарен му от Фидел Кастро автомат.
Днес дворецът, построен през 18-и век като монетен двор /оттам и името му, което означава “монетата”/, е реставриран, а отпред има паметник на Алиенде, пред който се снимат туристи. Малцина от тях обаче обръщат внимание на една странична врата от двореца, която местните наричат “Вратата на демокрацията”. Оттам навремето изнесли трупа на убития Алиенде. Край тази врата сега на всеки 11 септември се събират всички, които искат да отдадат почет на паметта му и на другите над 3000 жертви, дадени по време на диктатурата.
Чили има още доста какво да предложи на туристите извън Сантяго. Луксозният тихоокеански курорт Виня дел Мар, който прелива в най-голямото пристанище Валпараисо, е само на около 1 час път от столицата. Там наблизо, в Исла Негра, е и легендарната къща на поета нобелист Пабло Неруда.
На север е най-безводната пустиня в света – Атакама, най-голямата открита медна мина – Чукикамата, най-високопланинското езеро -. Чунгара, на 4 517 м. В Тихия океан е пък тайнственият Великденски остров, също чилийска територия, както и архипелагът Хуан Фернандес с острова на Робинзон Крузо. Чили предлага и отлични условия за скиорите във високопланинските си курорти, сред които за най-добър се смята Портильо. Южните райони пък, които опират до Антарктида, омайват с удивителни гледки из чилийската част на Патагония, населена с овце, нянду /от семейството на щраусите/, пингвини. Пунта Аренас /Пясъчна точка/ е най-южният град на континентално Чили, от който тази година президентът Първанов отлетя за Антарктида. Той е на самия Магеланов проток и естествено най-важният паметник в града е на Магелан. Ако целунете крака на един индианец, свесен от скулптурната група на монумента, ще се върнете тук непременно, уверяват местните. Магията на тези южни земи кара всеки гост да го направи.

Видяно: 820Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















27.6.2017 г.

Visitor: 1250524