Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Труд", 27 ноември 2003 г.

Карлос Паес, един от оцелелите преди 31 г. в ужаса на Андите, пред "Труд": Изядохме 20 души

Карлос Паес, известен повече като Карлитос, закръгли 50 години на 31 октомври.

Момчил Инджов




Паес е един от 16-те оцелели при катастрофата на уругвайски самолет, разбил се в Андите на 13 октомври 1972 г. В него пътували група ръгбисти. За да не умрат, те се хранили с труповете на загиналите.
“Аз съм нещо като говорител на оцелелите. Давам конференции за трагедията по целия свят”, сподели Паес за “Труд” от Монтевидео в първото интервю си за българска медия.
Карлитос написал част от сценария на американския филм “Живи” (1993 г.). Той е явява и разказвачът, превъплътен от актьора Джон Малкович.
“Филмът е реален с тази разлика, че трае 2 часа. А нашите патила продължиха 70 дни. По молба на близките в него са променени само имената на загиналите”, каза Паес

Оцелелите се снимат за последно пред останките от самолета на 22 декември 1972 г. преди да бъдат качени на чилийски хеликоптери.


- Г-Н ПАЕС, СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ДНЕС ЗА ТРАГЕДИЯТА?
- Няма начин това да не ме преследва цял живот. Това е уникална история, няма друга подобна.
- ВИЕ ДОРИ НЕ БЯХТЕ В ОТБОРА ПО РЪГБИ. КАК ПОПАДНАХТЕ В САМОЛЕТА?
- Бях поканен от Диего Сторм. Той загина по-късно, при лавина на 29 октомври.
- ЛИЧНО ВИЕ КАК ИЗЖИВЯХТЕ ТЕЗИ 10 СЕДМИЦИ?
- Не обичам да говоря за себе си лично. Предпочитам да говоря за нас - тези, които бяхме високо в Андите. Мисля, че написахме енциклопедия на оцеляването. В Уругвай никога не е падал сняг. Аз бях виждал такова нещо в Аржентина. Повечето пътници изобщо не знаеха какво е това. Ние се готвихме за 3-4-часов полет до Сантяго, където през октомври е пролет. Не бяхме взели и топли дрехи. Повечето от нас бяха от богати семейства. На мен ми носиха закуската в леглото. И изведнъж се сблъскахме с една сурова реалност, където няма мама и татко и никой не може да помогне. Тогава взехме нещата в свои ръце.
- КОЙ ДАДЕ ИДЕЯТА ДА СЕ ЯДАТ ТРУПОВЕТЕ?
- Решението бе общо. Но то бе взето по съвет на трима от нас, които бяха студенти по медицина - Роберто Канеса, Густаво Сербино и Диего Сторм. Те поеха грижата за оцеляването ни. И лично показаха как трябва да се прави това, като започнаха да режат месо от телата с парче стъкло.
- КАК СЕ ПОЧУВСТВАХТЕ, КОГАТО БЯХТЕ ПРИНУДЕНИ ДА ЯДЕТЕ ЧОВЕШКО МЕСО?
- Никой не ме е принуждавал. Аз само послушах съвета и корема си. И трябва да ви призная, че не се чувствах чак толкова зле.
Винаги открито съм казвал какво се е случило и какво е трябвало да правим. Всички ни разбраха без южнокорейците. Не споря с тях.
- ТОВА ЛИ БЕ НАЙ-ТРАГИЧНИЯТ МОМЕНТ ОТ ТЕЗИ 70 ДНИ?
- Не, според мен бе лавината на 29 октомври. Тя погреба осем души. Имах чувството, че сме в ада. Останалите не можахме да излезем три дни заради виелицата. И така на 31 октомври, затрупан заедно с другите, осем от които мъртъвци, посрещнах 19-ия ми рожден ден.
- БИХТЕ ЛИ КАЗАЛИ КОЛКО ТРУПА БЯХА ИЗЯДЕНИ В АНДИТЕ?
- Мисля, че на около 20 човека - имам предвид месото, не костите. Но точни чии тела- не си спомням.
- КАК РЕАГИРАХА РОДНИНИТЕ НА ИЗЯДЕНИТЕ? НЕ СЕ ЛИ РАЗГНЕВИХА?
- Не, те напълно ни разбраха. Повечото бяхме съвсем млади, икахме да живеем. Близките дори бяха горди, че част от нас са оцелели, че са се спасили благодарение на телата на техните деца. Те само искаха да знаят за последните мигове и думи на мъртвите.
И църквата ни разбра. Папа Павел Шести ни опрости и ни благослови.
- ДНЕС ВИЕ, ОЦЕЛЕЛИТЕ, ПОДДЪРЖАТЕ ЛИ ВРЪЗКИ ПОМЕЖДУ СИ?
- Разбира се. Всички сме живи и здрави. Всички живеем в Монтевидео. И на всеки 22 декември се събираме заедно със семействата ни, за да отпразнуваме спасението.
- АКО ДНЕС ВИ СПОЛЕТИ НЕЩО ПОДОБНО, СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ПАК ЩЕ ОЦЕЛЕЕТЕ?
- Вижте, днес съм на 50 години. Тогава бях на 18, имах огромна жажда за живот, не че днес я нямам. Но според мен човек никога нищо не знае, докато нещо не се случи.
- СЪГЛАСЕН ЛИ СТЕ ДА НАРИЧАТ СПАСЕНИЕТО ВИ “ЧУДОТО В АНДИТЕ”?
- Не. За мен чудо е самото човешко същество.

ТРАГЕДИЯТА

22 декември 1972 г. Чилийци подкрепят Роберто Канеса (в средата), успял на слезе от Андите с Фернандо Парадо

Трагедията в Андите се разигра преди 31 г.
На 13 октомври 1972 г. самолет “Феърчайлд” на уругвайските ВВС излита за чилийската столица Сантяго. На борда му са 45 души пътници и екипаж.
15 са състезатели по ръгби от студентския отбор “Олд крисчънс” на колежа “Стела марис” в Монтевидео. Те летят за мач с чилийския тим “Олд бойс”.
За да напълнят самолета, спортистите взимат роднини и приятели. Но машината се разбива заради лошо време и пилотска грешка.
Самолетът пада в Андите, на височина 3500 метра, сред вечен сняг. На място загиват десет човека. Други умират един по един от раните си.
За два-три дни оцелелите омитат всички запаси от шоколад, ядки и вино. Те спят в сравнително запазения корпус на самолета.
Започва да ги мъчи гладът. На 22 октомври те чуват по радиото, че са обявени за загинали и търсенето им е прекратено.
Тогава оживелите решават да се хранят с труповете на загиналите. Всеки се зарича, че ако умре, и той трябва да бъде изяден.
На 29 октомври самолетът е затрупан от лавина. Тя убива осем души. В началото на декември умира Нума Туркати - единственият, отказал да яде трупове.
На 10 декември Роберто Канеса, Фернандо Парадо и Антонио Висинтин - и тримата ръгбисти, решават да се опитат да слязат от планините и да уведомят света, че са живи. Изнемощелият Висинтин обаче се връща.
Но Канеса и Парадо успяват да се спуснат след 12 дни. Останалите в Андите 14 души са спасени от чилийски хеликоптери на 22 декември 1972 г.
Аз и Фернандо бяхме най-здрави физически. Все пак бяхме ръгбисти", каза за "Труд" от Монтевидео Роберто Канеса (50). Днес той е известен уругвайски детски кардиолог.
"Всички ни помагаха. Ушиха ни спални чували. Ядохме и по-големи порции от труповете. Бях сред първите, отрязали парче от труп. Трябваше да покажем на другите как да оцелеят. Помогна ни, и че бяхме отбор. Действахме, като че ли сме на терена. И пренесопме това върху останалите", каза Канеса.
"Така се получи, за съжаление", допълни той.

Видяно: 3876Мнения: 0

Общи данни
Уругвай
Видяно: 1368   Мнения:1

Известни личности
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 574   Мнения:0

Хосе Мухика - живот като екшън
Видяно: 539   Мнения:0

Изказване на президента на Уругвай Хосе Мухика на конференцията на ООН за устойчивото развитие „Рио + 20”, 20-22 юни 2012 г.
Видяно: 84   Мнения:0

Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 749   Мнения:0

Контакти с България
Внук на нашенски емигрант ни представя в Уругвай
Видяно: 1749   Мнения:2

Фабиан Естояноф може да е българската следа на Мондиал`06
Видяно: 2777   Мнения:0

Завръщане в рими: Уругвайският поет и журналист Алберто Карабальо отново в България
Видяно: 0   Мнения:0

Български сънища край Ла Плата
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
МОНТЕВИДЕО - един от най-интелектуалните и модерни градове в Америка
Видяно: 1547   Мнения:0

Авторски анализи
Карлос Паес, един от оцелелите преди 31 г. в ужаса на Андите, пред "Труд": Изядохме 20 души
Видяно: 3875   Мнения:0

Оцелели в Андите пекли човешко месо
Видяно: 4590   Мнения:0

И Уругвай яхна лявата вълна в Южна Америка
Видяно: 8205   Мнения:0

Партизанин поема масовата компютъризация
Видяно: 17025   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.5.2017 г.

Visitor: 1198053