Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 18.01.2005

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство

Визитата на президента Първанов в Чили, Бразилия и Антарктида разчупи рамките на досегашния ни външнополитически провинциализъм

Къдринка Къдринова



Една седмица между Сантяго, Виня дел Мар, Валпараисо, Бразилия, Сао Пауло, Рио де Жанейро, Пунта Аренас, Антарктида… Звучи като спиращо дъха екзотично приключение. Но беше друго – първата визита на български държавен глава из тези земи. С посещенията си в Чили, Бразилия и на Белия континент президентът Георги Първанов разчупи модела на външнополитическите ни контакти, които от години спират само до рамките на ЕС и НАТО; прескочи провинциалните скрупули на комплекса “колко сме малки”; отвори за страната ни стратегическата писта на амбициозни проекти за сътрудничество с най-перспективните икономики под Южния кръст; легитимира България като една от 28-е антарктически държави с подобаващо самочувствие и стратегически поглед към бъдещето на “идеалния свят”, съграждан от учените от различни страни на най-южния материк.
Двата дни в Чили, трите в Бразилия и денонощието между Пунта Аренас и Антарктида се оказаха заредени колкото с делови срещи, толкова и с емоционални откривателства, които би трябвало да обезсърчат всеки скептик към тази обиколка, ако имаха възможност да го потопят в атмосферата си. Изненадващо за слабо запознатите с историята на минали контакти между България и Латинска Америка, Чили и Бразилия посрещнаха българската делегация със сърдечност и искрена симпатия, извираща от лични съдби, преплетени със страната и културата ни. Зарядът бе много силен още в първия ден – при срещата на Първанов с някогашни чилийски емигранти, живяли и учили в България по време на диктатурата на Пиночет. Оказа се, че страната ни е обичана, а езикът ни се говори с любов от над 600 души, получили подкрепа и приятелство у нас в труден момент. Те благодариха на България, просълзиха президента й и увериха, че всеки от позицията си е готов да помага за сближаването на “двете родини”. Това е човешки капитал, с какъвто малко страни по света биха могли да се похвалят.
Свои впечатляващи “лобисти” България откри и в Бразилия – в лицето преди всичко на удивителната личност на министърката на енергетиката Дилма Русеф, която е дъщеря на български емигрант, свързван с лично приятелство с Елисавета Багряна. Наред с нея България е белязала съдбите и на проф. Жоао Клаудио Тодоров, бивш ректор на Университета в гр. Бразилия, на д-р Жоао Борборема, специализирал в “Пирогов”, на Иван Годой, председател на Института “Бразилия-България” и още на мнозина други, събрали се да приветстват българския президент в посолството ни в бразилската столица. Трогнат, Първанов каза тогава пред тях: “Очакванията ми от визитата в Латинска Америка бяха надминати, защото към България бе проявено приятелско, лично отношение, което е най-добрата гаранция, че тези връзки ще се развиват”.
Емоцията получи и солидна икономическа подплата в двете посетени страни, които имат и най-динамично развиващите се икономики на континента. На презентацията на стопанските възможности на България в Сантяго чилийски бизнесмени проявиха жив интерес към евентуални поръчки за строеж на кораби в България, към приватизацията на БМФ и на “България Ер”. Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева бе разпитвана от местните си партньори и за възможностите за създаване на смесени предприятия, както и за закупуване на българско оръжие за нуждите на чилийската армия.
На подобната презентация в Бразилия – в асоциацията на предприемачите FIESP в Сао Пауло – министър Шулева също бе атакувана от многобройни конкретни въпроси за възможностите и правилата за инвестиране в българската икономика. Бе постигната конкретна договореност за създаването на смесено българо-бразилско предприятие за обработка и преработка на бразилско месо в България, чиято продукция да бъде предназначена за НАТО. Роди се и идеята за подобно смесено предприятие за производство на обувки и чанти, като особено изкушаваща за бразилските ни партньори е възможността продукцията им така да получи възможност за безмитен износ към ЕС след приемането ни за пълноправен член там. България би могла да участва и в доставката на жп релси за мащабната реконструкция на националната жп мрежа, предприета от Бразилия.
На двустранните разговори между двете делегации, които от бразилска страна бяха водени от Дилма Русеф, бе обсъдено усвояването на авангардни бразилски технологии в преработката на биомаса и използването й за целите на енергетиката, а също и за съвместно производство на масла и горива. Личната ангажираност на министър Русеф със социалния ефект от работата й, акцентирането на необходимостта дейността на управниците реално да подобрява живота на гражданите, бе много показателна за стратегията, избрана от бразилския кабинет и характерна също и за останалите предимно леви правителства в региона.
Този аспект бе обсъден и на свиканата в Бразилия уникална среща на Първанов с българските посланици в 6-е латиноамерикански страни, където имаме легации – Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, Мексико, Чили. В светлината на оформилата се “лява вълна” в Латинска Америка посланиците дадоха идея България да се възползва от многобройните социални програми, лансирани в региона, като изпрати за участие в реализирането им строители и специалисти и създаде смесени дружества. Работната среща с посланиците даде сигнал, че България определено търси нова стратегия за съживяване на отношенията си с латиноамериканските страни.
В срещата участва и външният министър Соломон Паси, който тръгна за Чили и Антарктида една седмица преди Първанов и в Бразилия най-после се засече с държавния глава. Запитан защо след дълги години свиване на съществували по-рано активни връзки с Латинска Америка там едва сега се търси съживяване на контактите, Паси отговори: “Защото досега приоритетите ни бяха влизането в НАТО и ЕС. Виждате, че веднага, щом това се постигна, започнахме да действаме и за Латинска Америка”. Министърът не обясни как усилията за ЕС и НАТО са свързани със закриването на посолствата ни в Перу или Никарагуа, примерно, предприето още преди години.
Посланиците ни в Латинска Америка се оплакаха и от липсата на подходящи рекламни материали за България на испански – МВнР ги зареждало с брошури все на английски, което е доста абсурден подход в страна с толкова испанисти като България.
Визитата на Първанов определено бе пробив в интереса към България в двете посетени страни и отваряне към едни нов свят, чието значение в съвременните глобални отношения може да се подценява само от провинциално мислене. Пробивът не би могъл да бъде засенчен дори от изглежда неизбежния повей на български водевилни нрави, който се усети и под Южния кръст - покрай втрещилото чилийските домакини надпреварване на външния министър с президента; покрай планираната и несъстояла се само заради антарктическите перипетии среща на Паси, не с българската, а с еврейската общност в Чили; покрай родилата се сред част от поканените на президентския самолет специални гости екзотична идея да се пусне президента сам на Антарктида, а въпросните му гости да го изчакат не в суровата Пунта Аренас, а в къде по-веселия Рио; покрай прехласването на нежната част от официалната делегация по лъскавите търговски центрове на Сао Пауло…
Финалът на обиколката – Антарктида – предразположи към по-мащабен поглед върху съвсем други хоризонти. Досегът с изчистения от меркантилни подбуди “идеален свят”, създаден от антарктиците от различни страни, включително и нашите, накара Първанов и придружилите го до българската база Шулева и Боян Биолчев, ректор на СУ, да заговорят за нова национална програма и стратегия в усвояването на Белия континент. Да се преодолее скептицизма на българина и да се убеди, че наистина си струва да се инвестира в научните изследвания там звучи романтично, но не и непостижимо. Поне докато трае магията от досега с хората под Южния кръст, които умеят да заразяват с мечтите си.



Видяно: 546Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















20.8.2017 г.

Visitor: 1318174