Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 18.01.2005

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство

Визитата на президента Първанов в Чили, Бразилия и Антарктида разчупи рамките на досегашния ни външнополитически провинциализъм

Къдринка Къдринова


Една седмица между Сантяго, Виня дел Мар, Валпараисо, Бразилия, Сао Пауло, Рио де Жанейро, Пунта Аренас, Антарктида… Звучи като спиращо дъха екзотично приключение. Но беше друго – първата визита на български държавен глава из тези земи. С посещенията си в Чили, Бразилия и на Белия континент президентът Георги Първанов разчупи модела на външнополитическите ни контакти, които от години спират само до рамките на ЕС и НАТО; прескочи провинциалните скрупули на комплекса “колко сме малки”; отвори за страната ни стратегическата писта на амбициозни проекти за сътрудничество с най-перспективните икономики под Южния кръст; легитимира България като една от 28-е антарктически държави с подобаващо самочувствие и стратегически поглед към бъдещето на “идеалния свят”, съграждан от учените от различни страни на най-южния материк.
Двата дни в Чили, трите в Бразилия и денонощието между Пунта Аренас и Антарктида се оказаха заредени колкото с делови срещи, толкова и с емоционални откривателства, които би трябвало да обезсърчат всеки скептик към тази обиколка, ако имаха възможност да го потопят в атмосферата си. Изненадващо за слабо запознатите с историята на минали контакти между България и Латинска Америка, Чили и Бразилия посрещнаха българската делегация със сърдечност и искрена симпатия, извираща от лични съдби, преплетени със страната и културата ни. Зарядът бе много силен още в първия ден – при срещата на Първанов с някогашни чилийски емигранти, живяли и учили в България по време на диктатурата на Пиночет. Оказа се, че страната ни е обичана, а езикът ни се говори с любов от над 600 души, получили подкрепа и приятелство у нас в труден момент. Те благодариха на България, просълзиха президента й и увериха, че всеки от позицията си е готов да помага за сближаването на “двете родини”. Това е човешки капитал, с какъвто малко страни по света биха могли да се похвалят.
Свои впечатляващи “лобисти” България откри и в Бразилия – в лицето преди всичко на удивителната личност на министърката на енергетиката Дилма Русеф, която е дъщеря на български емигрант, свързван с лично приятелство с Елисавета Багряна. Наред с нея България е белязала съдбите и на проф. Жоао Клаудио Тодоров, бивш ректор на Университета в гр. Бразилия, на д-р Жоао Борборема, специализирал в “Пирогов”, на Иван Годой, председател на Института “Бразилия-България” и още на мнозина други, събрали се да приветстват българския президент в посолството ни в бразилската столица. Трогнат, Първанов каза тогава пред тях: “Очакванията ми от визитата в Латинска Америка бяха надминати, защото към България бе проявено приятелско, лично отношение, което е най-добрата гаранция, че тези връзки ще се развиват”.
Емоцията получи и солидна икономическа подплата в двете посетени страни, които имат и най-динамично развиващите се икономики на континента. На презентацията на стопанските възможности на България в Сантяго чилийски бизнесмени проявиха жив интерес към евентуални поръчки за строеж на кораби в България, към приватизацията на БМФ и на “България Ер”. Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева бе разпитвана от местните си партньори и за възможностите за създаване на смесени предприятия, както и за закупуване на българско оръжие за нуждите на чилийската армия.
На подобната презентация в Бразилия – в асоциацията на предприемачите FIESP в Сао Пауло – министър Шулева също бе атакувана от многобройни конкретни въпроси за възможностите и правилата за инвестиране в българската икономика. Бе постигната конкретна договореност за създаването на смесено българо-бразилско предприятие за обработка и преработка на бразилско месо в България, чиято продукция да бъде предназначена за НАТО. Роди се и идеята за подобно смесено предприятие за производство на обувки и чанти, като особено изкушаваща за бразилските ни партньори е възможността продукцията им така да получи възможност за безмитен износ към ЕС след приемането ни за пълноправен член там. България би могла да участва и в доставката на жп релси за мащабната реконструкция на националната жп мрежа, предприета от Бразилия.
На двустранните разговори между двете делегации, които от бразилска страна бяха водени от Дилма Русеф, бе обсъдено усвояването на авангардни бразилски технологии в преработката на биомаса и използването й за целите на енергетиката, а също и за съвместно производство на масла и горива. Личната ангажираност на министър Русеф със социалния ефект от работата й, акцентирането на необходимостта дейността на управниците реално да подобрява живота на гражданите, бе много показателна за стратегията, избрана от бразилския кабинет и характерна също и за останалите предимно леви правителства в региона.
Този аспект бе обсъден и на свиканата в Бразилия уникална среща на Първанов с българските посланици в 6-е латиноамерикански страни, където имаме легации – Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, Мексико, Чили. В светлината на оформилата се “лява вълна” в Латинска Америка посланиците дадоха идея България да се възползва от многобройните социални програми, лансирани в региона, като изпрати за участие в реализирането им строители и специалисти и създаде смесени дружества. Работната среща с посланиците даде сигнал, че България определено търси нова стратегия за съживяване на отношенията си с латиноамериканските страни.
В срещата участва и външният министър Соломон Паси, който тръгна за Чили и Антарктида една седмица преди Първанов и в Бразилия най-после се засече с държавния глава. Запитан защо след дълги години свиване на съществували по-рано активни връзки с Латинска Америка там едва сега се търси съживяване на контактите, Паси отговори: “Защото досега приоритетите ни бяха влизането в НАТО и ЕС. Виждате, че веднага, щом това се постигна, започнахме да действаме и за Латинска Америка”. Министърът не обясни как усилията за ЕС и НАТО са свързани със закриването на посолствата ни в Перу или Никарагуа, примерно, предприето още преди години.
Посланиците ни в Латинска Америка се оплакаха и от липсата на подходящи рекламни материали за България на испански – МВнР ги зареждало с брошури все на английски, което е доста абсурден подход в страна с толкова испанисти като България.
Визитата на Първанов определено бе пробив в интереса към България в двете посетени страни и отваряне към едни нов свят, чието значение в съвременните глобални отношения може да се подценява само от провинциално мислене. Пробивът не би могъл да бъде засенчен дори от изглежда неизбежния повей на български водевилни нрави, който се усети и под Южния кръст - покрай втрещилото чилийските домакини надпреварване на външния министър с президента; покрай планираната и несъстояла се само заради антарктическите перипетии среща на Паси, не с българската, а с еврейската общност в Чили; покрай родилата се сред част от поканените на президентския самолет специални гости екзотична идея да се пусне президента сам на Антарктида, а въпросните му гости да го изчакат не в суровата Пунта Аренас, а в къде по-веселия Рио; покрай прехласването на нежната част от официалната делегация по лъскавите търговски центрове на Сао Пауло…
Финалът на обиколката – Антарктида – предразположи към по-мащабен поглед върху съвсем други хоризонти. Досегът с изчистения от меркантилни подбуди “идеален свят”, създаден от антарктиците от различни страни, включително и нашите, накара Първанов и придружилите го до българската база Шулева и Боян Биолчев, ректор на СУ, да заговорят за нова национална програма и стратегия в усвояването на Белия континент. Да се преодолее скептицизма на българина и да се убеди, че наистина си струва да се инвестира в научните изследвания там звучи романтично, но не и непостижимо. Поне докато трае магията от досега с хората под Южния кръст, които умеят да заразяват с мечтите си.

Видяно: 757Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















17.7.2018 г.

Visitor: 1831702