Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Дума", 13.04.2005

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг

Икономиката ни прогресира и страната ни става все по-привлекателна за инвеститорите

Самуел Франсес


Херонимо Кортес Фунес е роден на 1 април 1940 г. в аржентинската столица Буенос Айрес. По образование е юрист, завършил е Националния университет. Професионалната му дейност включва частна адвокатска практика и преподавателска дейност. Заемал е редица постове във външното ведомство на Аржентина. Владее английски и френски, ползва немски и португалски. Носител е на орден "Исабел ла Католика".


Представете си една държава, двадесет и пет пъти по-голяма от България и с население колкото пет Българии. Малко е трудно за възприемане, нали? Когато бях още "юноша бледен", в ръцете ми попадна една книга, озаглавена "Argentina, potencia mundial" ("Аржентина, световна сила"). Знаех какъв огромен потенциал притежава този гигант на Латинска Америка, колко огромни богатства крият недрата й, та изобщо не се учудих на претенциозното заглавие. Още повече, че в годините на Втората световна война тя натрупа огромни резерви от злато и валута от износа на месо за воюващите страни в Европа. Но от тогава измина половин век, а Аржентина продължава да е символ на финансови провали и военни експерименти. Как да си обясним това? С този въпрос започна разговорът ми с Херонимо Кортес Фунес, посланик на Аржентина в България.

- Когато военните дойдоха на власт през 1976 година, те донесоха със себе си големи обещания за икономически възход, базирани на теориите на Адам Смит и други икономически светила. На първо място, подчертаха те, Аржентина не трябва да пилее сили по разни губещи индустрии, а да съсредоточи вниманието си върху селското стопанство, където е силата й. За целта ще смъкнем данъчните бариери, ще отворим страната за свободния внос и с парите от родния износ ще живеем добре. За нещастие, резултатите бяха отчайващи. Хиляди индустриални работници останаха на улицата, а селското стопанство от екстензивен тип, каквото е нашето, отказа да се побере в рамките на стопанствата от тип "ранчо", в които се опитаха да го вкарат. И така, страната започна да трупа дългове. В същото време започна да се набляга на елиминиране на ролята на държавата като двигател на икономиката. За държавата бе оставена само ролята на полиция, данъци и правосъдие, една философия от преди Френската революция, валидна за цяла Латинска Америка. Без да съм последовател на Перон, ми идват на ум едни негови думи, които не мога да отрека: "Икономиката или е в ръцете на държавата, когато обслужва цялото общество, или е в ръцете на частния капитал, когато обслужва неговите интереси". Бяха приватизирани дори атомните електроцентрали. Звучи много добре, когато защитаваме конкуренцията, но за каква конкуренция може да става дума, когато едно от конкуриращите предприятия погълне останалите пет. Тогава отново сме свидетели на монопол, макар и на едно единствено предприятие. Целта на държавната собственост е нейният всеобщ характер - да иска еднаква цена за една и съща услуга от цялото общество. Следва последователността - това означава държавна намеса винаги, когато от едни се иска да заплащат по по-висока тарифа, отколкото от други.

- Споменахте един от най-тежките проблеми на Аржентина - външния дълг. На колко възлиза той сега?

- Има сериозно намаляване на външния дълг: от своя максимум (около сто и осемдесет милиарда долара) той спадна на около сто и пет милиарда. И още нещо, в което ми е трудно дори да повярвам: след сериозен спад в производството напоследък, през последната година отбелязахме ръст на производството във всички сфери от 9,1 процента, една сериозна цифра, която вече прави страната привлекателна за външните инвестиции.

- Но един от съветниците на Тони Блеър твърди, че Аржентина ще трябва още дълги години да възстановява доверието на чуждите инвеститори...

- За щастие този процес се оказа много по-бърз и ние с лекота намираме нови заеми и при много по-изгодни условия, отколкото преди.

- Питам всичко това, защото десетина години преди България Международният валутен фонд взе под крилото си Аржентина и въведе там валутен борд, така че всеки провал на Вашата страна бе посрещан у нас като предупреждение за рисковете, които очакват може би и нас. Дори мнозина твърдят, че последните трудности на Аржентина се дължат именно на валутния борд, доколкото съседна Бразилия девалвира валутата си и вашите стоки станаха неконкурентни на бразилския пазар.

- Да, така беше, но за щастие ние излязохме от порочния омагьосан кръг и сега икономиката ни прогресира. Всъщност валутен борд съществува във всяка страна - дори в Китай, чиято валута е вързана за долара. Целта на валутния борд е да възвърне доверието в местната валута, но това зависи от прилагането му. Сега, след дълго подценяване на ролята на Централната банка, хората постепенно възвръщат доверието си в местното песо. Цел на валутния борд е и да не позволява на държавата да прилага валутната си политика, като печата нескончаемо местни пари, защото тя и да иска не може да печата долари или евро.

- Мисля, че една от бедите на Аржентина е, че всички бяха готови да й дават нови и нови заеми, докато към България, една източна и не дотам развита страна, те не бяха така щедри.

- Има нещо вярно в подобни твърдения. Но нека не забравяме, че когато военните взеха властта в Аржентина, външният ни дълг възлизаше на седем милиарда долара, а при оттеглянето им дългът вече беше нараснал на тридесет и седем милиарда долара, при това при огромния лихвен процент от 21 на сто. На всичко отгоре този период съвпадна и с петролната криза и последиците й за целия свят, включително и за нас. Но сега, когато външният ни дълг беше подложен на предоговаряне, доверието във валутата ни бързо нарасна. На огромната цифра от 36 милиарда долара порасна и износът на страната ни. И ако преди бяхме принудени да прибегнем към валутен борд като гаранция против спадове на валутата ни, сега, обратното, без всякаква намеса сме принудени да избягваме нейното ревалоризиране, за да не станат отново стоките ни непродаваеми. Само намесата на Централната банка, която ежедневно закупува между 30 и 50 милиона долара, не позволява ревалоризиране на местното песо. Вместо политиката на постоянно коригиране, ние възприехме линията на постоянна експанзия.

- Може би това е последица на лявата политика на правителството на президента Кирхнер, която е част от така наречената лява вълна в Южна Америка, обхващаща също Венецуела, Бразилия, Уругвай...

- В днешно време думите ляво и дясно загубиха значението си, още повече след появата на така наречения трети път на развитие.

- Може би думата трябва да бъде прогресивни режими?

- Може би. Защото някаква дума все пак трябва да използваме. По-важно е да уточним каква трябва да е ролята на държавата - отказът на държавата да се грижи за прехраната на гладните, за здравеопазването и за образованието и тъй нататък се сблъсква с концепцията от преди Френската революция за ролята на хората като поданици на държавата или за ролята на държавата като произтичаща от волята на народа. Или, казано по-просто, трябва да се реши кое е по-важно: да се продаде всичкото мляко, издоено от кравата - или да се остави част от него за теленцето, та то да порасне.

- Ще ви върна към една тема, която е особено близка на българския читател. В началото на двадесети век българската емиграция в Аржентина беше една от най-многобройните и влиятелните, особено в провинция Чако, където на нея се дължи началото на отглеждането на памука. Многобройните издания на български език по онова време, заедно с предаванията по радиото на български език говорят за това. И все пак тази емиграция не даде такива бележити фигури, като политика Теодоро Петкоф във Венецуела или сегашния министър на енергетиката от български произход в правителството на Бразилия. Това за известно претопяване ли говори?

- Не става дума толкова за претопяване, макар че и при нас след толкова смесени бракове надали някой може да твърди, че е запазил расата си без примеси. Нашата политика е насочена към запазване на произхода на всеки, ние уважаваме и двойното поданство, пък и често дори за нас е много трудно да посочим произхода на един или друг човек. Аз например дълго време смятах един изтъкнат наш художник за руснак, вероятно заради името му, Иван Василев, а той се оказа българин, ако добре помня, роден някъде към Варна и избрал Аржентина за своя втора родина.

- Последният ми въпрос е свързан с неотдавнашното неочаквано посещение на военния министър на САЩ Доналд Ръмсфелд в Аржентина. Вестниците писаха включително за възможното установяване в Аржентина на военни бази на САЩ, включително в района на Гуарани, където са едни от най-големите запаси на сладка вода на планетата. Възможното създаване на американски военни бази на българска територия увеличава интереса към подобни преговори.

- Трудно ми е да коментирам тази тема. Всяка страна има свои интереси и ги защитава. Плюс това България е член на НАТО, а Аржентина не, макар че предишният президент Менем говореше за Аржентина като Голям съюзник на НАТО. Но сега за сега чужди военни бази на аржентинска територия няма.

- Но България е член на НАТО, а не на САЩ, макар че става дума за американски бази...

- Това е въпрос, който всяко правителство решава без чужда намеса, така че ми е трудно да правя коментари.


Видяно: 758Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















18.11.2017 г.

Visitor: 1474001