Бразилия е “малка” страна. На територията й могат да се поберат “само” 35 Великобритании. Или около 75 Българии. Да не говорим за огромното й богатство на вода – достатъчно е да споменем само река Амазонка – или на други минерални богатства, тропически гори, индиански паметници на културата, живи и днес. И ако в съзнанието ни името Бразилия е свързано преди всичко с футбола, с кафето и какаото, с плажовете и карнавалите в Рио де Жанейро или с архитектурата на новата й столица – град Бразилия, то нека не забравяме, че това е и страната на Жоржи Амаду, на гигантските революции от времето на Варгас или на Жоао Гуларт, на най-големия в света външен дълг – но и производителка на най-съвременни компютри и други машини, на самолети и леки коли, на модерни медицински технологии и изобретения.

За Бразилия разговаряме с посланика на тази страна в България Жозе Аугусто Линдгрен Алвиш (роден 1946 година), дипломат от кариерата с над 35 години опит в международната дейност, известен в страната си с фамилното име на майка си Линдгрен, защото останалите му имена са прекалено обичайни за Бразилия. Както той самият обяснява, Линдгрен е името на консула на Швеция в град Баия, който се влюбва в прабаба му, оженва се за нея и остава в Бразилия заедно с фамилното си име. А то според традициите в тази южноамериканска страна се предава и по майчина линия.

- Най-странното е, че първата страна в чужбина, която посетих още през 1970 година, беше България. Това беше първото ни участие на панаира в Пловдив. По онова време у нас властваше военна диктатура, а България беше комунистическа страна, затова отношенията ни бяха чисто търговски. След това направих една голяма обиколка - бях назначен в отдела за Източна Европа, с която връзките ни по това време бяха предимно икономически. После бях в Австрия, в несъществуващата вече Чехословакия, в Тунис, Намибия, във Венецуела, в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, в Мисията по защита на Човешките права в Женева и в самата Бразилия. Бях също генерален консул в Сан Франсиско, Калифорния, а от три години съм посланик в София.
- Г-н Посланик, не е ли любопитно, че президентът на Бразилия назначи за ръководител на правителството една наследничка на български емигрант? Не е ли показателно, че след венецуелския партизански ръководител Теодоро Петков една легендарна бразилска партизанска ръководителка, Дилма Русеф, оглави първо важното министерство на Мините и Енергетиката, а сега и цялото правителство?
- Вярно е, че Дилма Русеф никога не е отричала българския си произход, нито участието си в нелегалната борба, заради която лежа и в затвора, но също така е вярно, че президентът Лула да Силва има пълно доверие в нейните организационни способности и й възложи ролята на координатор на правителството, пост, който при нас звучи като “шеф на гражданския дом”. Бразилия е президентска република, където президентът не е само държавен глава, но и ръководител на правителството. Така че не е точно определението на някои вестници в България, че Дилма Русеф е министър-председател – такъв пост в Бразилия не съществува. Иначе българският й произход не трябва да ни учудва – макар и не толкова голяма, както в съседна Аржентина, българската емиграция изигра важна роля в нашата многонационална страна, още от началото на Двадесетия век и особено след Голямата криза от 1929 година, когато мнозина, сред които и Петър Русев, бащата на Дилма Русеф, потърсват щастието си и препитанието си в Бразилия.
- При предишното ни интервю, свързано с посещението на президента Първанов в Бразилия, ви запитах за причините Бразилия вече четвърт век да настоява за мястото на постоянен представител в Съвета за Сигурност на ООН. Само огромният размер на страната Ви ли е аргументът Ви за подобно искане?
- Както подчертах и тогава, Организацията на обединените нации беше създадена при съвсем различни реалности след края на Втората световна война. Тогава беше сформиран и Съветът за сигурност, в който влизат пет държави от огромна важност и днес – Съединените щати, Русия, Китай, Франция и Великобритания. Но това прави Съвета за сигурност, дори с неговите непостоянни членки, прекалено зависим във финансово и други отношения от САЩ и останалите постоянни членки. Къде по-силно и реално ще бъде неговото значение с такива членки, като Япония и Германия, които вече не са вратове на никой, като Индия, с нейното милиардно население, Бразилия, която заема по площ и население – над 182 милиона души – половината от територията и населението на Южна Америка. По-сложен е въпросът с Африка – там освен многомилионната и богата на петрол Нигерия би могло да се помисли и за Южна Африка, която отдавна отхвърли апартейда, както и за Египет или друг някой представител на населената с араби Северна Африка. Тяхното участие би засилило влиянието на Съвета за сигурност, неговите финансови и икономически възможности, способностите му да осигурява умиротворителни сили в районите с напрежение в света. Вярно, че всяка страна ще погледне ревниво към новите страни членки, но трябва да бъдем реалисти.
- Бразилия, както и България, няма достатъчно петрол за нуждите си. България компенсира недостига си с атомна електроенергия, а за Бразилия четох, че внася петрол от Венецуела, но и че замества бензина със спирт от захарната тръстика.
- Всъщност Бразилия разполага със собствени източници на петрол, които вече задоволяват по-голямата част от нуждите ни – между 60 и 70 процента - с тенденция да гарантират самозадоволяването на страната ни с течно гориво. Вярно е, че внасяме големи количества петрол от Венецуела, където нашата фирма “Петробраз” извършва и собствени проучвания за нови находища въз основа на сключените неотдавна споразумения между двете страни. Внасяме петрол и от Аржентина, от Ангола, от Нигерия. Търсим и други възможности, включително разполагаме и с атомни централи. Но най-голямото ни богатство са водните ресурси – сигурно знаете, че язовирът между Бразилия, Парагвай и Аржентина е най-дългият в света и снабдява с електроенергия и трите страни.
- Споменахте, че сте дошли за първи път в България като член на търговска делегация. А на колко възлиза днес стокообменът между двете страни?
- Стокообменът между Бразилия и България - 272 милиона долара годишно - е по-голям, отколкото с редица други държави, като например с Гърция или със съседните на Бразилия Уругвай и Парагвай. Затова, когато някой каже, че стокообменът между Бразилия и България е малък, аз винаги подчертавам, че той е малък само в сравнение с някои наши основни партньори и че нараства с огромни темпове.
- А какви са основните артикули на този обмен?
- Бразилия купува от България предимно изкуствени торове и други продукти на химическата промишленост, а е основен доставчик за България на желязна руда за Кремиковци, на захар и на месо от всички видове, от телешко и свинско до птиче месо. Внасяме също и много други продукти, като ножове и прибори за хранене, стоматологични материали, включително зъболекарски столове и т.н. Кафето, което е един от най-бразилските продукти, също е наше, но то достига до България с посредничеството на италиански фирми.
- Напоследък се заговори за лява вълнá в Латинска Америка – докато преди Куба беше сама, сега левицата е на власт и във Венецуела, Аржентина, Еквадор, Уругвай и други страни. В каква степен лявото правителство на Лула да Силва е част от тази вълнá?
- Това не е съвсем точно. Макар че е имала и революционни етапи в своето развитие, пътят, следван от Бразилия, е по-скоро плавен, еволюционен. Лула да Силва е приятел както на Венецуела, така и на Съединените щати, а и на предприемачите в самата Бразилия. Оттук и широката подкрепа, на която се радва във вътрешен и международен план. Проблемите на нашата страна и на целия ни подконтинент са преди всичко социални – проблеми на разпределението на националния ни продукт, на образование и на квалификация на бедните класи.
- А проблемът с външния дълг продължава ли да е все така тежък?
- Външният дълг продължава да е голям, но с редки изключения през седемдесетте години на миналия век ние продължаваме редовното му обслужване, като изплащаме лихвите по дълга. По този начин дългът престана да бъде спирачка за икономическото ни развитие. Икономиката ни достигна до ниво, когато издържа на дребните проблеми, като корупцията например. Важното е, че страната ни стана производител и износител на най-сложни изделия. В САЩ например с удивление открих, че ние внасяме там дори компютри и части за тях, а самолетите, с които например полската компания LOT обслужва линиите си с България, са произведени в Бразилия. Това наистина ме изпълва с надежди.