Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Самуел Франсес


Бразилия е “малка” страна. На територията й могат да се поберат “само” 35 Великобритании. Или около 75 Българии. Да не говорим за огромното й богатство на вода – достатъчно е да споменем само река Амазонка – или на други минерални богатства, тропически гори, индиански паметници на културата, живи и днес. И ако в съзнанието ни името Бразилия е свързано преди всичко с футбола, с кафето и какаото, с плажовете и карнавалите в Рио де Жанейро или с архитектурата на новата й столица – град Бразилия, то нека не забравяме, че това е и страната на Жоржи Амаду, на гигантските революции от времето на Варгас или на Жоао Гуларт, на най-големия в света външен дълг – но и производителка на най-съвременни компютри и други машини, на самолети и леки коли, на модерни медицински технологии и изобретения.

За Бразилия разговаряме с посланика на тази страна в България Жозе Аугусто Линдгрен Алвиш (роден 1946 година), дипломат от кариерата с над 35 години опит в международната дейност, известен в страната си с фамилното име на майка си Линдгрен, защото останалите му имена са прекалено обичайни за Бразилия. Както той самият обяснява, Линдгрен е името на консула на Швеция в град Баия, който се влюбва в прабаба му, оженва се за нея и остава в Бразилия заедно с фамилното си име. А то според традициите в тази южноамериканска страна се предава и по майчина линия.

- Най-странното е, че първата страна в чужбина, която посетих още през 1970 година, беше България. Това беше първото ни участие на панаира в Пловдив. По онова време у нас властваше военна диктатура, а България беше комунистическа страна, затова отношенията ни бяха чисто търговски. След това направих една голяма обиколка - бях назначен в отдела за Източна Европа, с която връзките ни по това време бяха предимно икономически. После бях в Австрия, в несъществуващата вече Чехословакия, в Тунис, Намибия, във Венецуела, в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, в Мисията по защита на Човешките права в Женева и в самата Бразилия. Бях също генерален консул в Сан Франсиско, Калифорния, а от три години съм посланик в София.
- Г-н Посланик, не е ли любопитно, че президентът на Бразилия назначи за ръководител на правителството една наследничка на български емигрант? Не е ли показателно, че след венецуелския партизански ръководител Теодоро Петков една легендарна бразилска партизанска ръководителка, Дилма Русеф, оглави първо важното министерство на Мините и Енергетиката, а сега и цялото правителство?
- Вярно е, че Дилма Русеф никога не е отричала българския си произход, нито участието си в нелегалната борба, заради която лежа и в затвора, но също така е вярно, че президентът Лула да Силва има пълно доверие в нейните организационни способности и й възложи ролята на координатор на правителството, пост, който при нас звучи като “шеф на гражданския дом”. Бразилия е президентска република, където президентът не е само държавен глава, но и ръководител на правителството. Така че не е точно определението на някои вестници в България, че Дилма Русеф е министър-председател – такъв пост в Бразилия не съществува. Иначе българският й произход не трябва да ни учудва – макар и не толкова голяма, както в съседна Аржентина, българската емиграция изигра важна роля в нашата многонационална страна, още от началото на Двадесетия век и особено след Голямата криза от 1929 година, когато мнозина, сред които и Петър Русев, бащата на Дилма Русеф, потърсват щастието си и препитанието си в Бразилия.
- При предишното ни интервю, свързано с посещението на президента Първанов в Бразилия, ви запитах за причините Бразилия вече четвърт век да настоява за мястото на постоянен представител в Съвета за Сигурност на ООН. Само огромният размер на страната Ви ли е аргументът Ви за подобно искане?
- Както подчертах и тогава, Организацията на обединените нации беше създадена при съвсем различни реалности след края на Втората световна война. Тогава беше сформиран и Съветът за сигурност, в който влизат пет държави от огромна важност и днес – Съединените щати, Русия, Китай, Франция и Великобритания. Но това прави Съвета за сигурност, дори с неговите непостоянни членки, прекалено зависим във финансово и други отношения от САЩ и останалите постоянни членки. Къде по-силно и реално ще бъде неговото значение с такива членки, като Япония и Германия, които вече не са вратове на никой, като Индия, с нейното милиардно население, Бразилия, която заема по площ и население – над 182 милиона души – половината от територията и населението на Южна Америка. По-сложен е въпросът с Африка – там освен многомилионната и богата на петрол Нигерия би могло да се помисли и за Южна Африка, която отдавна отхвърли апартейда, както и за Египет или друг някой представител на населената с араби Северна Африка. Тяхното участие би засилило влиянието на Съвета за сигурност, неговите финансови и икономически възможности, способностите му да осигурява умиротворителни сили в районите с напрежение в света. Вярно, че всяка страна ще погледне ревниво към новите страни членки, но трябва да бъдем реалисти.
- Бразилия, както и България, няма достатъчно петрол за нуждите си. България компенсира недостига си с атомна електроенергия, а за Бразилия четох, че внася петрол от Венецуела, но и че замества бензина със спирт от захарната тръстика.
- Всъщност Бразилия разполага със собствени източници на петрол, които вече задоволяват по-голямата част от нуждите ни – между 60 и 70 процента - с тенденция да гарантират самозадоволяването на страната ни с течно гориво. Вярно е, че внасяме големи количества петрол от Венецуела, където нашата фирма “Петробраз” извършва и собствени проучвания за нови находища въз основа на сключените неотдавна споразумения между двете страни. Внасяме петрол и от Аржентина, от Ангола, от Нигерия. Търсим и други възможности, включително разполагаме и с атомни централи. Но най-голямото ни богатство са водните ресурси – сигурно знаете, че язовирът между Бразилия, Парагвай и Аржентина е най-дългият в света и снабдява с електроенергия и трите страни.
- Споменахте, че сте дошли за първи път в България като член на търговска делегация. А на колко възлиза днес стокообменът между двете страни?
- Стокообменът между Бразилия и България - 272 милиона долара годишно - е по-голям, отколкото с редица други държави, като например с Гърция или със съседните на Бразилия Уругвай и Парагвай. Затова, когато някой каже, че стокообменът между Бразилия и България е малък, аз винаги подчертавам, че той е малък само в сравнение с някои наши основни партньори и че нараства с огромни темпове.
- А какви са основните артикули на този обмен?
- Бразилия купува от България предимно изкуствени торове и други продукти на химическата промишленост, а е основен доставчик за България на желязна руда за Кремиковци, на захар и на месо от всички видове, от телешко и свинско до птиче месо. Внасяме също и много други продукти, като ножове и прибори за хранене, стоматологични материали, включително зъболекарски столове и т.н. Кафето, което е един от най-бразилските продукти, също е наше, но то достига до България с посредничеството на италиански фирми.
- Напоследък се заговори за лява вълнá в Латинска Америка – докато преди Куба беше сама, сега левицата е на власт и във Венецуела, Аржентина, Еквадор, Уругвай и други страни. В каква степен лявото правителство на Лула да Силва е част от тази вълнá?
- Това не е съвсем точно. Макар че е имала и революционни етапи в своето развитие, пътят, следван от Бразилия, е по-скоро плавен, еволюционен. Лула да Силва е приятел както на Венецуела, така и на Съединените щати, а и на предприемачите в самата Бразилия. Оттук и широката подкрепа, на която се радва във вътрешен и международен план. Проблемите на нашата страна и на целия ни подконтинент са преди всичко социални – проблеми на разпределението на националния ни продукт, на образование и на квалификация на бедните класи.
- А проблемът с външния дълг продължава ли да е все така тежък?
- Външният дълг продължава да е голям, но с редки изключения през седемдесетте години на миналия век ние продължаваме редовното му обслужване, като изплащаме лихвите по дълга. По този начин дългът престана да бъде спирачка за икономическото ни развитие. Икономиката ни достигна до ниво, когато издържа на дребните проблеми, като корупцията например. Важното е, че страната ни стана производител и износител на най-сложни изделия. В САЩ например с удивление открих, че ние внасяме там дори компютри и части за тях, а самолетите, с които например полската компания LOT обслужва линиите си с България, са произведени в Бразилия. Това наистина ме изпълва с надежди.


Видяно: 876Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















21.9.2018 г.

Visitor: 1910586