Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 10 септември 2005 г.

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина

“Латиноамериканският Париж” Буенос Айрес е рай за влюбени, артисти и революционери

Къдринка Къдринова


Те са на всяка крачка в Буенос Айрес – гледат ви от всяка улична сергия, от туристически картички, от тениски и плакати, превъплътени са в рекламни кукли край заведения и танцови зали, греят от корици на книги. Евита, Гардел, Че и Марадона се търгуват отлично, но не само заради пазарното търсене, а и защото наистина продължават да вдъхновяват аржентинците.
Евита Перон - останалата в легендата като закрилница на бедните президентша, навремето е извоювала толкова права и авторитет на перонистките профсъюзи, че те и до днес стопанисват такива почивни комплекси за трудещите се из зелените поля между летището и Буенос Айрес, за каквито у нас дори по социалистическо време никой не би и мечтал.
Карлос Гардел - потомъкът на френски емигранти, превърнал тангото в аржентинска национална гордост, залива с чувствания си глас улици и “тангерии” /заведения, в които се слуша и танцува само танго/, а страстната му музика, вече дори и в техно вариант, извира от всеки уважаващ себе си магазин за дискове, където вратите и разни други ограничения за звуците са обидна непотребност.
Ернесто Че Гевара – кумирът на всички бунтовни латиноамериканци, продължава да зарежда с енергия винаги готовите да протестират за всичко аржентинци, които всеки ден допълват колорита на столицата си с шумни демонстрации с барабани, песни, пламенни политически спорове и брадати огнени младежи, доказващи че Че просто не би могъл да се роди другаде, освен в Аржентина.
Диего Марадона – виртуозният футболист, с когото аржентинците се гордеят не по-малко, отколкото бразилците с Пеле, все още помага на жителите на бедняшкия и емигрантски квартал Ла Бока в столицата /където е и стадионът “Бока Хуниорс”/ да вярват, че футболното игрище е най-близкият път към славата.
Аржентина, разбира се, е много повече от Буенос Айрес. Съвсем различни са лицата й в района на разделящите я от Чили величествени Анди, в плодородните северните равнини с безбрежни реки, в безкрайните пампаси, пълни с крави и гаучоси, в глетчерите на Патагония. Но от 13 милиона от общо около 38-милионното й население живеят тъкмо в столицата – магическия град, наричан с пълно право “латиноамериканския Париж”.
Жителите му се наричат портенъос – от порт, пристанище. Защото бурния си разцвет в мегаполисът, разположен в устието на Рио де Ла Плата /Сребърната река/, дължи тъкмо на оживеното си пристанище. Не само заради търговията, но главно защото именно оттам към Аржентина са заприиждали вълните европейски емигранти, които са гръбнакът на нацията. Предимно испанци и италианци, но също ирландци, французи, германци, украинци и не на последно място българи. Днес аржентинците с българска жилка са най-многобройни в провинциите Берисо и Чако, поддържат активни връзки с България, имат свои вестници, радиостанции, културни центрове.
Аржентинците обичат да повтарят следната поговорка: “Мексиканците са произлезли от ацтеките, перуанците – от инките, а ние – от корабите”. Смесицата от националности е развила у тях не само един изключително разкрепостен и космополитен дух, но и изтънчена чувствителност, артистизъм, откритост в общуването, пиетет към литературата и културата изобщо, изострени социални рефлекси. С когото и да заговорите – продавач, шофьор на такси, изпълнител на танго – всеки има свое ясно мнение по всички въпроси, които могат да ви хрумнат: от времето, през политиката на правителството, та чак до последната нашумяла книга или спектакъл.
Културният живот в Буенос Айрес е значително по-впечатляващ, отколкото в доста европейски столици. По улица “Кориентес” /нещо като местния “Бродуей”/ доминират гигантски реклами за най-популярното масово развлечение – шоу-програми с комици и шеметни красавици, които между песните, танците и еротичните закачки си разменят лютиви епиграми за кривиците на управляващите. Улицата е препълнена и от книжарници, които пък от своя страна са пълни от жадни за интересни книги читатели – феномен, който из други ширини вече наистина рядко се среща.
Съвсем уникална е книжарницата от веригата “Ел Атенео”, разположена в… бивш театър. Театърът бил закрит, но прекрасната зала със златисто избродирани балкони сега е пълна с рафтове с книги, чак до “ангелчетата”. А на сцената пък има кафене. Човек може да си седи цял ден там на едно кафе, към което задължително му дават и безплатни бисквити или кифлички, и да си прелиства книгите, които го интересуват, на воля. Дори и нищо да не купи накрая.
Вечерите на портеньосите са задължително за концерти, спектакли, танци – въобще, живот. В много от елегантните и артистични ресторанти и кафенета, с които е прочут градът им, също, разбира се, звучи танго. Такова е например кафе “Тортони”, където на масичка в един ъгъл са приседнали восъчните фигури на самия Гардел и на литературния класик Хорхе Луис Борхес, често отбивал се приживе в кафето. В отделна зала певци, музиканти и танцьори изнасят фантастични танго-спектакли, за които трудно се намират билети. Между другото, цената включва и питие по избор. Публиката обикновено е разноезична – “Тортони” е омайно място за досег към аржентинския колорит за туристи от цял свят.
Неизменна туристическа атракция е и кварталът Ла Бока – там, където се смята, че е родено тангото и където със сигурност е роден Марадона. Шарените тенекии и дъски, от които като с “лего” са сглобени къщите по легендарната уличка “Каминито”, днес са ярки и красиви точно толкова, колкото за да стане хубава снимка за спомен. Навремето обаче са били доста по-олющени и са ги лепили така безразборно, просто за да се сдобият с още една ниша за поредния емигрирал отвъд океана и закъсал роднина. Именно сред беднотията, авантюристичния дух и носталгията на тези хора се е родило тангото, отхвърляно в началото като скандално и просташко заради силния му еротизъм. Чак когато танцът бил харесан в Париж в началото на 20-и век, го приела и аржентинската аристокрация. И станал истинска общонационална емблема.
Аржентинците и днес са луди по любимия си ритъм. Карибските страсти може и да доминират днес в музиката на останалия латиносвят, но не и в Аржентина – тук салсата и меренгето са в “пета глуха”.
Страстното танго може и да звучи старомодно из други части на света, но който го чуе в Буенос Айрес, няма как да не попадне под магията му. Може би и затова в този град най-добре се чувстват влюбените, артистите и революционерите. За първите – ясно защо. За вторите – също, заради изострените сензори на всички хора на изкуството към красивото и чувственото. И за третите е логично – какво по-стимулиращо към революционно поведение от разкрепостения танго-дух?
В Аржентина има и доста скрити кървящи рани от близкото минало, които също събуждат политически страсти. Най-оголената от тях е трагедията с близо 30-е хиляди "безследно изчезнали" по време на военната диктатура, управлявала между 1976 и 1983 г. Техни близки, предимно майки, са обединени в организация, която се бори за изясняване на съдбата им и за възмездие. Известна е под името “Майките от площад “Май” – защото тези жени всеки четвъртък демонстрират на площад “Май” пред президентския дворец, наричан Каса Росада /Розовата къща/ заради цвета на фасадата. Майките вече са постигнали някои от военните палачи да бъдат осъдени, но все още много драстични престъпления срещу човешките права не са получили своето наказание. В лицето на сегашния президент на страната Нестор Кирчнер – ляв перонист, сам навремето преминал през затворите на диктатурата – те определено срещат повече разбиране, отколкото при предишните управляващи.
Впрочем, управлението на Кирчнер радва всички аржентинци. Без да посяга на социалните им права той успя въведе такива стимули за националната икономика, които не само я извадиха от тежката криза, преживяна през 2001 г., но и доведоха до 9 на сто растеж през 2005 г. При това аржентинците се радват и на поне 3-4 пъти по-евтин живот, отколкото в съседно Чили, примерно.
Така че сега останалите латиноамериканци, които винаги са се дразнели от прекалено “европейските” сънародници на Евита, Гардел, Че и Марадона, имат още една причина да ги гледат накриво. Не че аржентинците и сами не си го просят де – сами си признават, че умират да се хвалят като най-велики и недостижими. Примерно, ще ви проглушат ушите, че централната артерия на Буенос Айрес – булевард “9 юли” с прочутия обелиск в средата му в чест на основаването на града – е най-широката улица в света. Тя наистина е впечатляваща с нейните по 10 ленти във всяко платно плюс две локални платна с обща ширина над 200 метра. Но най-симпатичното е, че след като аржентинецът, който ви разказва за нея, ви я представи като рекордсменка, ще ви намигне и ще ви пошушне: "Всъщност май послъгвам, но нали е красиво?”


Видяно: 1900Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















28.4.2017 г.

Visitor: 1157463