Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 3 септември 2005 г.

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов

Поетът, който не можа да понесе бомбите срещу приятеля си Алиенде, е погребан край грохота на Тихия океан

Къдринка Къдринова


По света сигурно има доста места, където се събират величието на природата и магията на човешкия дух. Но само в митичната Исла Негра те са успели да се прегърнат, да се заобичат и да се отдадат един на друг в една неподражаема, уж материална, а всъщност изтъкана от фантазия и мечти обител – дома на поета Пабло Неруда.
Кацнала над бурно разбиващите се в черните скали вълни на Тихия океан, странната, прилична едновременно на кораб и на влак постройка, още пази зад взрените си в простора широки прозорци духа на големия чилиец, който през 1971 г. донесе на родината си втората Нобелова награда за литература след удостоената десетилетия по-рано Габриела Мистрал.
Неруда харесва и купува къщата през 1939 г., когато току-що се е върнал от разтерзаната от гражданската война Испания, преживял е болезнено разгрома на републиката и е написал покъртителната си стихосбирка “Испания в сърцето”, която защитниците на Мадрид рецитират в окопите. Заради афишираната си подкрепа за републиканците Неруда е отстранен от дипломатическия пост в чилийското посолство, който заема дотогава, и се завръща в родното си Чили. Започва да си търси дом, съзвучен с неукротимата му натура. В Сантяго се запознава със стар моряк, испанец, дон Еладио Собрино. Той му предлага своята недостроена къща на брега на океана. Мястото се нарича Исла Негра, което означава Черен остров. Всъщност няма никакъв остров – само океански бряг, а черни са единствено скалите в мощния прибой.
Неруда е очарован. Домът, сглобен от камъни и дъски, ярко боядисан и обърнат към океана, му заприличва на кораб. И понеже е влюбен в морския простор, но от люшкането при пътешествията по вода му прилошава, поетът решава, че тъкмо тази къща ще стане неговия плавателен съд из океана на фантазиите и мечтите му. Години наред той ще пълни стаите с уникалните си колекции, повечето свързани с морето, а когато пространството не стига, ще започне да достроява стаи, една след друга, като вагончета на влак. Сигурно не е случайно – рано останалият без майка Нефтали Рикардо Рейес Басуалто /както е истинското име на поета/ прекарва голяма част от детството си из железопътните композиции, защото баща му е машинист.
Този корабовлак се превръща не само в акумулатор на поетичното вдъхновение на Неруда /псевдонимът е заимстван от фамилията на чешкия поет Ян Неруда/, не само в жив музей на колекционерските му страсти, но и в магнит за многобройните му приятели. Тук му гостуват прочути интелектуалци от цял свят, включително нашият Любомир Левчев, а също и политически дейци, дипломати, както и съвсем обикновени хора, пленени от поезията му.
Чилийците са меланхоличен, замечтан и деликатен народ. Дори неграмотните там умеят да говорят красиво и да се потапят с всичките си фибри в голямата поезия. Затова Неруда, който освен с чувствената си любовна лирика, се налага в световната литература и с огнените си социални пристрастия на страната на бедните и онеправданите, заради които става и комунист, е наистина всенародно любим в Чили. А и в цяла Латинска Америка. Всъщност, навсякъде по света, където са го чели. Не случайно една от най-прочутите му стихосбирки се казва “Местожителство на Земята”.
“Животът е по-красив от стиховете. Но ако ще се четат стихове, трябва да са на Неруда. Ако ще са на Неруда, трябва да са за океана. Всички знаят – Пабло е най-най! Може да е умрял, но никой още не го е настигнал”. Такъв е текстът на една съвременна куека /националния танц на Чили/, популярна във Валпараисо – голямото пристанище, недалеч от което е разположена Исла Негра.
Всъщност, ако се тръгва с кола от Сантяго към превърнатия днес в музей дом на Неруда, по-удобно е да се мине през Сан Антонио – друго пристанище, което по търговско значение вече е изместило Валпараисо. Пътува се по отлична магистрала, с каквито глобализацията вече е напълнила света. По нея са накацали “унисекс” закусвални и бензиностанции, каквито също има на всяка крачка и във всяка страна. Тук-таме покрай прехвърчащите автомобили се мяркат остатъците от малки павилиони, които някога, преди да се появи магистралата, са осигурявали прехраната на околните села. Жителите им идвали тук да продават собственоръчно приготвени емпанадас /типични чилийски пирожки с пълнеж от кайма, лук, маслини и какво ли още не/, сокове, занаятчийски дреболийки за спомен. Но това е било, докато е имало кой да спира и да пазарува. Сега всички бързат.
Хубавото е, че когато стигнат в Сан Антонио, могат и да поспрат, да се огледат и да се опитат да се потопят във все още романтичната леност на уличките встрани от шумното пристанище. Именно сред криволичещия им лабиринт е скрит скромният на външен вид, но прочут с пресните си и майсторски приготвени морски деликатеси ресторант “Хуанита”. Който е тръгнал да пътува към на Неруда, би трябвало да е почитател не само на поезията, но и на вкуса му към житейските удоволствия. А поетът е бил прочут както с любовните си завоевания, така и с умението си да цени гастрономическите изкушения. В “Хуанита” всеки турист ще може да оцени, че храната – особено морската – може повече, отколкото просто да утолява глада. Удивителните океански мекотели, непознати из нашите ширини, събуждат ненадейни пориви към простори и дълбини, способни да замаят и най-трезвите. Особено в комбинация с невероятното чилийско вино.
Приказната нагласа се засилва от пътя нататък – все покрай океана, все през тихи и унесени курортни селища.
Когато най-после колата се спусне по стръмния скат от шосето към къщата-музей на Неруда, се оказва, че истинското пътешествие всъщност едва започва. Няма начин да минете без екскурзовод – такъв е редът. И е оправдано. Колкото и да сте чели за Неруда и за вълшебния му дом, със сигурност ще научите още нещо от вдъхновения разказ на момчето, което ще ви поведе из кътчетата материализирана фантазия с такъв трепет, сякаш извършва свещенодействие. Вътре е забранено да се снима – разбира се, за да си купите каталог или поне картички от книжарничката до входа. Но и без да сте ги запечатали, никога няма да забравите образите, които ще срещнете там, където още броди духът на Неруда.
С първите крачки попадате в най-магическия кът на поета – залата, в която са струпани повечето от колекционираните от него човешки фигури, порили някога океанските вълни, окачени на корабни носове. Неруда е умирал за тях. Събирал ги е откъде ли не. Само една от фигурите му е подарена – от венецуелски поети “в една нощ на звезди и вино”, както ще ви обясни екскурзоводът. Нима може да очаквате по-точно обяснение? Останалите – общо 14 на брой – ги е издирвал и откупувал от собствениците. Повечето са от Чили, само 5 са от чужбина – от споменатата вече Венецуела, от Франция и от Перу. “Перуанката” се казва Гийермина и е най-сексапилната му придобивка – има разголени гърди. Неруда я видял в градината на предишния й собственик и започнал да настоява да я купи. Човекът се опъвал – били му я продали като светица, която да спасява от беди. Неруда го убедил да се раздели с нея като посочил голите гърди и казал: “Е, със сигурност не е светица!” Заради еротичното й излъчване в Исла Негра я сложил отделно от останалите й посестрими.
Друга от фигурите… плаче. Има стъклени очи и когато в студените зимни дни в залата се пали камина, стъклото се изпотява. Неруда обаче отказвал да приеме скучното физическо обяснение. Бил категоричен: “Тя плаче, защото й е мъчно за морето!” И за да я утеши, боядисал стената зад нея в синьо, да й напомня за цвета на вълните.
В двата противоположни ъгли на столовата има женска и мъжка фигури от колекцията. Мъжката е на пирата Хенри Морган. Неруда бил убеден, че двете дървени изваяния са се заобичали, докато се гледали от отсрещните страни и затова в столовата витаел дух на любов.
С любов е заредена и спалнята, която поетът споделя с третата си жена Матилде Урутия – музата на неговите “Сто сонета за любовта”. Стените, които се събират точно срещу леглото, са изцяло стъклени и гледат към океана. Така Пабло и Матилде се събуждали всеки ден сякаш на истински кораб, порещ вълните. Една сутрин Неруда съзрял в далечината самотно полюшвана дъска, остатък от някакво корабокрушение. И казал на Матилде: “Виж, океанът ми носи писалище”.
Намира изхвърлената от вълните дъска и настина прави от нея писалище. Сътворява на него с неизменното си зелено мастило единствената си пиеса – “Звездата и смъртта на Хоакин Муриета”, за чилийски разбойник-златотърсач, разбунил Калифорния по време на “златната треска”.
Пътешествието из стаите-вагончета на дома отвежда още към колекции от бутилки с миниатюрни корабчета вътре, от африкански и индиански маски, от хербарии с пленителни пеперуди, от кости на кашалоти, гигантски раковини, яйца на нянду /южноамерикански щрауси/ и какво ли още не. Има дори кон. Тоест макет на кон, но в цял ръст и с пълна сбруя. Когато бил малък, Неруда редовно минавал покрай този кон, поставен за реклама край една работилничка в родния му Темуко, и мечтаел да го има. Години по-късно, като вече прочут поет, той се върнал там и видял, че конят още си стои. Веднага го купил.
“Неруда е бил много страстен колекционер. Ако ви дойде на гости и някоя вещ му хареса, не се успокоява, докато не я получи. Обсипва ви с обаждания, писма, покани за обяд, докато не ви писне и не отстъпите”, обяснява екскурзоводът.
Последната стая в дома е недовършена. Поетът започва да я прави малко преди ракът на простатата да го повали на легло през 1973 г. Той вече не може да става, когато на 11 септември същата година бомбите започват да падат над президентския дворец на приятеля му Салвадор Алиенде, който загива в пламъците на военния преврат. Неруда е покъртен до дъното на душата от бруталността на военните и репресиите им. Пише последното си гневно стихотворение “Палачи” и започва бързо да гасне. Пренасят го от Исла Негра в клиника в Сантяго, където умира на 23 септември 1973 г. Погребението му се превръща в първата открита демонстрация срещу военната хунта.
Въпреки изказаното му приживе желание да бъде положен в Исла Негра, военните не дават разрешение за пренасяне на тялото от страх от нови протести и го погребват в безлик гроб в Сантяго. Тленните останки са прехвърлени в Исла Негра едва през 1992 г., след падането на диктатурата. До Неруда е погребана и Матилде, която си отива през 1985 г. Двамата днес лежат под черен камък с имената им на брега на океана – също както едно време, на бялото им легло-кораб. И океанският вятър брули всеки, дошъл да се докосне до приказката им…

Видяно: 581Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















25.9.2017 г.

Visitor: 1380490