Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 6 септември 2005 г.

Убиецът на Виктор Хара е руснак

Вдовицата на певеца – англичанката Джоан Хара – се бори да запази жива паметта за легендарния си съпруг

Къдринка Къдринова, Сантяго-София


Жената срещу мен има поразително сини очи. Чисти, тъжни, личи, че много са плакали, но погледът им не тежи, а излъчва едновременно нежност и душевна сила.
Това е Джоан Хара, вдовицата на легендарния чилийски певец, поет, композитор, режисьор Виктор Хара, изтезаван и убит в първите дни след военния преврат в Чили на 11 септември 1973 г. на стадион “Чили” в Сантяго.
30 години ни делят с Джоан от първата ни среща – през 1975 г. тя беше гост на Първия фестивал на политическата песен в Благоевград и бе потопена във вълната на искрена човешка солидарност и обич. Тогава бях на 17 години и й подарих мои стихове за Виктор. Тя се разплака. Беше на възрастта, на която съм аз сега.
Този път се срещаме в скромната сграда на Фондация “Виктор Хара” на пл. “Бразилия” в Сантяго. Джоан – с побелели коси, но със стегната фигура – ме посреща на стълбите. Прегръдки, спомени за общи приятели... Сядаме на втория етаж, в една от залите на ескпозицията със снимки на Виктор и с факсимилета и изрезки от цял свят с публикации за него. От началото на 60-е години са. Тогава младият актьор и режисьор пее и във фолклорния състав “Кункумен”, с който обикаля много страни. През 1961 г. “Кункумен” има 6-месечно турне из бившия соцлагер – СССР, Полша, Чехословакия, Румъния и... България.
Джоан сочи изрезка от вестник с кирилица. Убедена е, че това е публикация от български вестник за гостуването на състава. Взирам се в текста, но установявам, че той въобще не е на славянски език. Заедно допускаме, че е възможно да е на узбекски – турнето тогава стига чак до Ташкент. Разбира се, обещавам на Джоан да проверя из българските архиви пази ли се някъде нещо за онова гостуване на Виктор у нас. “Той беше очарован от страната ви. Писа ми тогава, че българите приличат на чилийците,” усмихва се Джоан.
Тя самата пази най-топли спомени от България. “Беше труден етап за мен. Раната от гибелта на Виктор беше много свежа, а на всяка среща трябваше да говоря за него и за трагедията в Чили. Но обичта на хората у вас, прекрасната ви музика, танците, песните ме потопиха в толкова сърдечна атмосфера, че се почувствах като сред най-близки”, казва Джоан.
По националност тя е англичанка, а по професия – балерина. Попада в Чили през 1954 г., следвайки първия си съпруг – чилийски танцьор, с когото играят в една международна трупа, гастролирала из Европа с антифашистки спектакли. В Сантяго Джоан танцува в Националния балет, а по-късно започва и да преподава танци и сценично движение в театралната школа към Чилийския университет.
Най-талантливият сред студентите й е Виктор Хара – младеж с трудна съдба. Роден на село, син на народна певица, потърсила в града препитание за четирите си деца, рано осиротял, опитал да учи в семинария и открил призванието си в театъра. Със стипендия, отпусната му като на социално слаб, той учи за актьор и режисьор, а освен това навсякъде ходи с китарата си и пее.
Междувременно Джоан се разделя с първия си съруг, ражда първата си дъщеря Мануела и е повалена на легло от стара травма на гръбнака. Човекът, който е до нея в тези трудни моменти, е Виктор. Въпреки че е по-млад от нея, опората във връзката им е той, с жизнения си нрав, с позитивната си енергия, с желанието си да промени света към по-добро.
Двамата се женят, ражда се дъщеря им Аманда. Джоан приема и споделя политическата ангажираност на съпруга си, който още в онези години е активист на Комунистическата младеж на Чили. Изборът му е продукт на собстветния му нерадостен опит сред онеправданите, а и идеите за социална справедливост и хуманните ценности са водещи сред творците в цяла Латинска Америка по онова време.
Виктор постига бляскав успех в театъра, негови постановки – винаги с изострени социални акценти - печелят национални и международни награди. Задълбочава се и песенното му творчество. Той се ангажира с движението “Нова чилийска песен”, вдъхновено от голямата фолклористка Виолета Пара и нейните деца и приятели на Виктор - Исабел и Анхел Пара. Движението ратува за връщане на песента към корените на фолклора и изпълването й със социално съдържание. В тогавашно Чили това е най-прекият път към сърцата на хората. Така Виктор и другите му съмишленици от сцената стават ядрото в предизборната кампания на кандидата на обединения ляв блок Народно единство Салвадор Алиенде в президентските избори през 1970 г.
Алиенде печели – и това е забележително събитие за целия свят. За първи път лява коалиция, групирана около социалисти и комунисти, взима властта по мирен път. Първият декрет на Алиенде е за отпускане на по половин литър безплатно мляко дневно за всяко чилийско дете. Национализирани са принадлежалите дотогава на САЩ медни мини. Форсирана е аграрната реформа. Виктор с ентусиазъм пее за новия живот и става едно от най-популярните лица на Народното единство.
Експериментът поражда много надежди, но оголва и много противоречия. Пукнатините вътре в самата лява коалиция, които водят до икономически и политически грешки, яростната дясна опозиция, неприкритият натиск на ЦРУ изиграват своята роля и прочутата дотогава с ненамесата си в политиката чилийска армия е подтикната да действа.
На 11 септември 1973 г. военните, предвождани от хунта начело с генерал Аугусто Пиночет, бомбардират президентския дворец “Ла Монеда”. Алиенде загива. Ударът сварва левицата неподготвена – профсъюзната й централа призовава всички да се мобилизират за отпор на преврата по работните си места и точно това улеснява военните да избият още в първите часове след преврата хиляди и хиляди хора, струпани по фабрики, предприятия, университети.
Виктор също отива на работното си място – в Техническия университет, където заедно със стотици други е блокиран, а после и арестуван. Откарват всички на закрития стадион “Чили”. Задържаните там около 5000 души са подлагани на чудовищни изтезания и избивани. Същото става и на открития Национален стадион, където има още повече затворници.
Оцелели свидетели твърдят, че Виктор е бил разпознат от военните и е бил измъчван с особена злоба. Въпреки физическите мъки, той написва на стадиона последната си, останала недовършена песен, която другите затворници научават наизуст и после разпространяват. Пред палачите пее химна на народното единство “Венсеремос!” /”Ще победим!/. Пребиват го жестоко, пречупват ръцете му, накрая го убиват.
Лично отговорен за гаврите и гибелта му е потомъкът на руски белоемигранти Мигел Краснов Марченко, наричан от затворниците “Принцът” – заради аристокрнатичната си надменност и жестокост. Две години по-късно “Принцът” ще се “прочуе” и с изтезанията в тайния център на ДИНА /тайната полиция на Пиночет/ Виля Грималди. Престъпленията му там са доказани и той от миналата година има 10-годишна присъда за тях. Но за убийството на Виктор няма как да бъде осъден – съдът не е признал за достатъчно достоверни свидетелствата. Другият отговорен – Манрике Браво, който е бил офицерът с най-висок ранг на стадиона, също засега се разминава само с разследване.
Делата срещу виновниците за репресиите са точат бавно и безрезултатно, включително и срещу онзи, когото Джоан и всички като нея смятат за главен виновник на чилийската трагедия – Пиночет. Няма възмездие нито за 30-е хиляди убити, нито за 3000-е “безследно изчезнали”.
Джоан по чиста случайност успява да погребе тялото на Виктор, стоварено като безименно в кошмарните дни след преврата заедно със стотици други в центаралната морга на Сантяго. Момче, което работи там, успява да го разпознае и я известява. Тя отива, броди сред обезобразените тела и накрая открива също обезобразения си мъж, малко преди всички безименни трупове да бъдат заровени в обща яма. Погребва Виктор в ниша в стената на Централните гробища, която през всичките следващи десетилетия ще бъде отрупвана с цветя и с бележки на обич от всякакви хора.
Джоан напуска Чили и заминава за Лондон с двете си дъщери и с три куфара, пълни сас записи, плочи, снимки – най-ценното от архива на Виктор.
Този архив, заедно с още много други материали, издирени по света в годините на изгнание, днес се пази във Фондация “Виктор Хара”. Тя е създадена през 1993 г. Идеята за нея се ражда година по-рано, когато Джоан и още около 400 чилийски артисти правят възпоменание за Виктор на стадион “Чили”. По повод 30-годишнината от гибелта му – през 2003 г. - стадионът е преименуван на “Виктор Хара”, но в момента общината на Сантяго, ръководена от десницата, го е закрила. Уж за ремонт. “Опитват се да заличат паметта му,” казва Джоан. Подетата сега от фондацията кампания обаче цели точно обратното и то личи от мотото: “Чили възражда паметта на Виктор Хара”. “Той обикаляше постоянно из Чили, има кътчета, където хората още пазят по нещичко, свързано с него. Искаме да стигнем до тях, да събудим паметта, да съберем тези предмети, снимки, записи. За същото апелираме и към приятелите по света, които имат някакви спомени за него. Грижата ни е да запазим не само творчеството му, но и ценностите, които защитаваше,” обяснява Джоан. Тя смята, че днешните млади хора много малко се интересуват какво става около тях. А духовното наследство на Виктор е именно съпричастността, ангажираността, желанието светът да стане по-добър.
Джоан е категорична: “Идеите на Виктор трябва да оцелеят. На хората сега им липса солидарността, не се събират достатъчно, за да подобрят нещата. Може да изглежда романтично, но по света има толкова хора със същите ценности – социалната справедливост, мирът. Трябва да общуваме и да се обединяваме. Песните на Виктор са дори по-валидни днес, отколкото когато ги е писал. Има песен за мира, коятое и днес е много актуална заради онова, което става в Ирак”.
Джоан е описала историята на легендарния си съпруг в книга, издадена в Лондон 9 години след преврата и озаглавена “Виктор – прекършената песен”. Книгата е преведена на много езици, на български – още не.
Дъщерите Мануела и Аманда помагат на Джоан във фондацията. Мануела има 4 деца и преподава балет в школа, разположена в съседна на фондацията сграда. Аманда е художничка, живее край Тихия океан.
Когато вече си тръгвам, на врата се сблъсквам с момче, забелязало на външната стена плаката с лика на Виктор. Идва да пита дали може да получи същия плакат. Кампанията на Джоан няма как да не успее.

Видяно: 1705Мнения: 1

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.6.2017 г.

Visitor: 1245576