Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
"Монитор", 22.10.2005

Хондурас воюва с банди и урагани

Президентът Рикардо Мадуро, женен за сънародничка на Сапатеро, пръв последва примера на Испания и изтегли войниците си от Ирак

Къдринка Къдринова


"Уилма" ­- поредният мощен ураган, развилнял се в Карибско море и Мексиканския залив, само леко забърса крайбрежието на Хондурас, но все пак даде повод отново да се заговори за слабо познатата из други географски ширини централноамериканска република, чието име в превод от испански означава "дълбини". То било дадено навремето от испанските конкистадори, които се измъчили, докато корабите им акостират на този бряг­ просто заливите били толкова дълбоки, че котвите нямало как да се закачат за дъното.

Предишният път, когато Хондурас попадна сред водещите новини в световните информационни емисии, беше миналата година ­ покрай решението є първа да последва примера на Испания и да изтегли войниците си /общо 370 души/ от Ирак. Тогава мнозина свързаха това с факта, че хондураският президент Рикардо Мадуро е женен за сънародничка на испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро ­ ослепителната бивша дипломатка Агуас Оканя. Именно тя бе нарочена като антивоенната муза, вдъхновила мъжа си да махне хондураския контингент от иракската каша.

За 6,7-милионната държава, граничеща по суша с Никарагуа, Салвадор и Гватемала, а по море ­ с Карибско море и Тихия океан, се заговори и през 1998 г., когато наред с другите си съседки в Централна Америка сериозно пострада от тогавашния ураган "Мич". Той причини гибелта на около 8000 хондурасци, 20\% от населението остана без дом, а 80\% от реколтата бе унищожена.

Има още два епизода от най-новата история, с които светът е запомнил тази страна. Единият е от 80-е години на отминалия век, когато тя прие да стане плацдарм за въоръжаваните от САЩ и нахлуващи в южната є съседка Никарагуа "контри". Другият ­ и най-колоритният ­ е от 1969 г., когато заедно със Салвадор Хондурас произведе феномена "футболна война".

За любителите на екзотичен туризъм най-атрактивната хондураска дестинация безспорно са древните руини на маите, сред които изпъква дълго критият от джунглите град Копан. Смята се, че той е бил основан през 5-8 век, а после ­ през 10 век ­ е бил изоставен от маите по неизвестни причини. Пръв го открива испанецът Диего Гарсия Паласио още през 1570 г., но до 19 век разкопки там не били извършвани. Днес впечатляващите каменни пирамиди, барелефи, скулптури са достъпни за пътешествениците, а наблизо има и подходяща хотелска база.

90 на сто от съвременното население на Хондурас са метиси ­ потомци на индианци и бели. Сред 7-е процента чистокръвни индианци една част ­ групата чорти ­ са потомци на древните маи и живеят край границата с Гватемала. Други ­ наричани пипили ­ се смятат за наследници на ацтеките и могат да се срещнат край границата със Салвадор. Има и представители още на по-малките индиански народности ленка, хикае, тавака. Срещат се и мискитос ­ представители на същото племе обитават обширни зони и в съседна Никарагуа.

Впрочем, също като в Никарагуа, част от карибското крайбрежие на Хондурас навремето е било владяно от англичани, въпреки че като цяло тези земи били колонизирани от испанците. Затова и до днес в този крайбрежен район се срещат потомци на черни роби, които говорят на английски. Инак официалният език в страната е испанският. Пак на карибското крайбрежие живеят и т.нар. гарифи, наричани още "черни кариби". Те са мелези между местни индианци и докарани навремето от Вест Индия негри и говорят на специфичен език, който някога е бил роден за изчезналото вече коренно население на карибския остров Сент Винсент.

Любими за туристите са изпълненията на най-популярния в Хондурас народен инструмент ­ маримба, който представлява нещо като дървен ксилофон. Оркестри, които си вадят прехраната с това, могат да се срещнат навсякъде из страната, включително и в семплата иначе столица Тегусигалпа, чието име означава "сребърен хълм". Със своите около 700 000 жители тя е най-големият град в страната, но не блести нито с особени забележителности, нито с емоционален ритъм на живот. Много по-красив с колониалната си архитектура, а и по-темпераментен с разкрепостения си пристанищен дух е 500-хилядният Сан Педро Сула, разположен в района и на най-големите бананови плантации в страната, които произвеждат и най-изнасяният продукт в страната. Откъдето пък на Хондурас най-точно му приляга и христоматийното определение "бананова република".

Това клише от десетилетия се употребява и като символ на държава без самостоятелна политика, напълно зависима от САЩ. То пасваше съвсем точно на Хондурас, особено в ерата на партизанските войни, които се вихреха през 60-е, 70-е и 80-е години из съседните му Никарагуа, Салвадор и Гватемала. САЩ тогава изляха милиарди долари за укрепване на хондураската армия, чийто заложник беше всеки пореден цивилен президент на страната в онзи период. И така си осигуриха плацдарм за смазване от хондураска територия на революционните движения по съседство. Гарантираха и "спокойствието" на самия Хондурас, в който партизани така и не покълнаха. Наследството от онзи период на насилие и безконтролно заливане на страната с оръжие обаче днес дава кошмарни плодове.

След формалното прекратяване на конфликтите у съседите причините за избухването им така и не бяха премахнати. У мнозина млади и бедни хондурасци се загнезди убеждението, че след като политически осмислените битки не водят до нищо, системата си е заслужила да бъде разсипана дори и без ясна алтернативна идея, а само защото е негодна. Така пуснатият от политическото насилие бацил се изроди в размножаването из Хондурас на отличаващи се с особена кръвожадност младежки банди, наричани "марас". Те се попълват главно от "контингента" на около 20-е хиляди безпризорни деца и младежи, които прекарват живота си на улицата. Феноменът е социален ­ 72 процента от хондурасците под 18-годишна възраст живеят под чертата на бедността и най-лесният им начин да оцелеят е да нападат, да убиват, да грабят.

Сегашният президент Мадуро поде истинска война срещу "марас", които не само прогонват туристите от страната, но и лично го засегнаха ­ след като той обяви национална кампания по ликвидиране на главатарите на бандите, престъпници отвлякоха и убиха за отмъщение собствения му син от първия му брак. Въпреки масовите полицейски хайки, въпреки зрелищните арести, "марас" не по-малко зрелищно се гаврят с президента. На видни места в столицата и в други големи градове периодично се появяват зловещи "колети" ­ адресирани до Мадуро пакети с отрязани глави или с разчленени човешки тела, снабдени със специални послания от сорта: "Мадуро, колко милиона похарчи за сигурност, а пак няма никаква сигурност."

Президентът обаче не се предава. Младата му жена испанка поде собствена програма за прибиране на бездомните деца в приюти, а самият той забрани на държавните чиновници да ползват служебни автомобили, продаде возилата на търг, а спечелените пари внесе в специален фонд в Министерството на сигурността на Хондурас ­ за борба с вездесъщите "марас".

Сега, в навечерието на връхлитането на урагана "Уилма", Мадуро пак показа бърз рефлекс ­ мобилизира държавните институции за евакуиране на хората от застрашеното карибско крайбрежие. За късмет стихията съвсем слабо засегна Хондурас. "Марас" обаче още са там…


Видяно: 7717Мнения: 0

Общи данни
Хондурас
Видяно: 669   Мнения:0

Контакти с България
Тече река България... в Хондурас
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Копан - Център на културата на маите (Хондурас)
Видяно: 932   Мнения:0

Авторски анализи
Ослепителна испанка вдъхнови изтеглянето на Хондурас от Ирак
Видяно: 564   Мнения:0

Хондурас воюва с банди и урагани
Видяно: 7716   Мнения:0

Хондурас в машината на времето
Видяно: 16826   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.7.2017 г.

Visitor: 1282005