Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. „Сега“, 25-26 март 2006 г.

Трима братя водят Перу към "оста на доброто"

Олянта и Улисес Умала ще се изправят един срещу друг като кандидат- президенти. Антауро пък се бори за конгресмен от затвора

Момчил Инджов


"Оста на доброто", създадена наскоро от Венецуела, Боливия и Куба, съвсем скоро може да се попълни с още една латиноамериканска държава. Цяло семейство се опитва да вкара Перу в тази ос.
И това ще стане реалност, ако президентските избори в тази страна на 9 април бъдат спечелени от един от двамата братя - Олянта или Улисес Умала.
Въпреки че са съперници и дори вече не могат да се гледат взаимно, целта им е една - да откъснат родината на древните инки от американското влияние. Третият им брат - Антауро Умала, пък е кандидат за конгресмен.
Олянта Умала има всички шансове да стане следващият държавен глава на Перу. В момента той отстъпва едва с три пункта пред консервативната кандидатка Лурдес Флорес. Разликата е 25 на сто срещу 22 на сто в полза на Флорес. Улисес вероятно ще остане трети.
----
В Перу многодетното индианско семейство Умала очаква с нетърпение президентския вот на 9 април. "Ние готвим децата ни за властта още от самото им раждане", споделя майка им Елена Тасо. "Ако момчетата не спечелят, след това иде ред на момичетата", заканва се тя.
Бащата Исаак Умала твърдо подкрепя Улисес и не иска и да чува, че другият му син Олянта е по-напред в проучванията. Умала-старши е основателят на идеологията, станала известна в Перу като етнокасеризъм. Тя е наречена на името на генерал Андрес Касерес, отказал да признае капитулацията на Перу пред Чили в Тихоокеанската война от 1879-1883 г. и продължил борбата си в Андите. Според тази философия всички жители на континента от индиански произход, наречени "бакъри",

трябва да отнемат властта

на белите и черните им протежета, както и да държат жълтите азиатци далеч от себе си. Само индианците, които са единствените истински перуанци, могат да освободят родината си от експлоатацията, започнала още от испанската колонизация.
Именно по тази причина Умала-баща пратил двама от синовете си - Олянта и Антауро, да завършват военно училище. Той бил уверен, че те на всяка цена ще поведат един ден милионите истински перуанци към революцията.
Между другото Исаак Умала е прототип на главния герой от знаменития роман "Разговор в катедралата" на перуанския писател нобелист Марио Варгас Льоса. Той е бивш комунистически лидер и е адвокат на бедните слоеве.
"Умала-баща трябва да бъде съден от организациите за опазване на децата. Той е

напълнил с дивотии главите

на потомците си", казва за него бившият вътрешен министър Фернандо Роспилиоси.
Улисес е любимецът на баща си, защото според него най-силно прегръща идеите на етнокасеризма. Но всички признават, че номер едно е 43-годишният Олянта. В превод от езика на инките кечуа името му означава "всевиждащият воин". Докато възгледите на Улисес са расистки, Олянта проповядва ксенофобия срещу богатите страни.
"Новата световна борба не е между леви и десни, а между глобализатори и глобализирани", казва той. Докато богатите и средните слоеве на населението се плашат от "изхвърлянията" му, повечето бедни - най-вече индианците, са на негова страна, показват проучванията. Когато реши да се кандидатира за президент през април 2005 г.,

"всевиждащият воин"

започна едва с 5 на сто подкрепа. За да вдигне само за година почти петорно рейтинга си.
Олянта Умала е привърженик на национализацията от социалистически тип - такава, каквато някога направи Салвадор Алиенде в съседно Чили. Пак към Чили, а, разбира се, и срещу САЩ, са насочени и ксенофобските му възгледи. Той обещава да върне в перуански ръце чуждата собственост в страната и да постави извън закона неолиберализма в икономиката.

Братята са бивши превратаджии

Олянта и Антауро до неотдавна са били офицери от перуанската армия. През 1998 г. Антауро бе уволнен от войската за антиправителствена дейност. През 2000 г. и двамата братя участваха в оглавения от Олянта неуспешен опит за преврат срещу тогавашния президент Алберто Фухимори. Те бяха вкарани в затвора, но Валентин Паниагуа - наследникът на Фухимори, ги амнистира.
Нещо повече - Олянта дори бе върнат в армията и от майор бе повишен направо в полковник. Но той отново не даде мира на военното командване. Затова настоящият президент Алехандро Толедо го прати военен аташе в Париж. И там обаче "всевиждащият воин" продължи да агитира срещу перуанските управници и бе преместен на същата длъжност в Сеул. През 2004 г. търпението на Толедо се изчерпа и той уволни Олянта Умала.
По същото време Антауро обаче реши

пак да си пробва късмета

като превратаджия. Преди година той и негови съмишленици превзеха градчето Андауайлас. При битката загинаха четирима полицаи. Метежниците се предадоха и бяха осъдени.
Днес Антауро Умала се състезава за Конгреса от затвора, където лежи в очакване на дело за метежа. Той и Олянта се изпокараха и негов съюзник е третият брат Улисес. Двамата се съюзиха и основаха Етнокасеристката партия. Те обвиняват "всевиждащия воин" в кариеризъм и обслужване на политически интереси. Партийният им орган обаче и до днес носи името "Олянта".
Брат им все още не е регистрирал своята Перуанска националистическа партия. Макар да е за национализацията, Олянта не може да бъде наречен нито левичар, нито социалист. Освен това макар от индиански произход фамилията Умала е типичен представител на средната класа.
Така братята могат да повторят

възхода на Уго Чавес,

сегашния президент на Венецуела. През 1992 г. като командос от десантните войски той също опита да направи преврат в своята родина.
Исаак Умала на всяка цена иска да види поне един от синовете си начело на Перу. "Той ще бъде новият генерал Касерес", уверен е бащата. И ако може, това да е именно Улисес. Сондажите обаче показват, че Исаак би трябвало, поне засега, да се задоволи с евентуалната победа на Олянта - "всевиждащия воин".

Видяно: 1342Мнения: 0

Общи данни
ПЕРУ
Видяно: 2916   Мнения:1

Известни личности
Завръщането на инките
Видяно: 222   Мнения:0

Фамилна обремененост
Видяно: 303   Мнения:0

Марио Варгас Льоса: Книгите ни измъкват от пещерите и ни показват звездите
Видяно: 80   Мнения:0

Олянта Умала спечели изборите в Перу
Видяно: 0   Мнения:0

Марио Варгас Льоса и Исабел Прейслер - любов необяснима
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
РАДИЧКОВ ПРЕД УИНСТЪН ОРИЛЬО ЗА ПИСАНЕТО, ЛЮБОВТА И ЛЪЖИТЕ
Видяно: 818   Мнения:0

Българска следа в Андите
Видяно: 390   Мнения:0

Всички сме индианци
Видяно: 369   Мнения:0

Забележителности
КУСКО - Испански град в столицата на инките (Перу)
Видяно: 2899   Мнения:0

ЕЗЕРОТО ТИТИКАКА - плавателно море на покрива на света
Видяно: 3421   Мнения:1

ЛИМА - градът на кралете
Видяно: 721   Мнения:0

НАСКА - тайнствените земни йероглифи на Перу
Видяно: 1511   Мнения:0

МАЧУ ПИКЧУ - забравеният град на инките
Видяно: 798   Мнения:0

Мама Кока
Видяно: 218   Мнения:0

Магиите на Лима
Видяно: 328   Мнения:0

Тайнствените строители на древно Перу
Видяно: 488   Мнения:0

Авторски анализи
Японец ли е Китаеца от Перу?
Видяно: 714   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 811   Мнения:0

Перу си избра президент като герой от телесериал
Видяно: 719   Мнения:0

Двама братя офицери ще съживяват империята на инките
Видяно: 705   Мнения:0

Трима братя водят Перу към "оста на доброто"
Видяно: 1341   Мнения:0

Лицата на Лима
Видяно: 24166   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















23.9.2017 г.

Visitor: 1375784