Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема"

Революцията на пингвините

Протестите на чилийските гимназисти счупиха “витрината” на пазарния модел в Латинска Америка и поставиха на изпитание президентката социалистка Мичел Бачелет

Къдринка Къдринова



Тези пингвини не са онези. Чили не е само врата към Антарктика и симпатичните й чернобели птички, както някои го виждат от София. Чили е уникална страна, преживяла разстрела на една утопия, разпада на една диктатура, абсолютизма на пазарния модел, хипнозата на страха - и сега открива, че страхът всъщност може да бъде изритан, а утопиите никога не могат напълно да бъдат разстреляни, защото един ден се появяват малките пингвини и ги съживяват.
Пингвините са чилийските гимназисти, които вече трета седмица вкарват в световните фотохроники студените изгледи от лъскавия Сантяго като фон на своите горещи протести. Наричат ги пингвини заради униформите – бели ризи и тъмни сака и за момичетата, и за момчетата. Това е поколението, израсло след падането на Пиночет – сега са 14-18-годишни. Те не се боят, че военните ще се върнат и ще ги натикат в Националния стадион, за да ги изтезават и убиват. Знаят правата си и са убедени, че трябва да ги бранят, а не да мълчат и да преглъщат. Не се хващат на приказки за магии и чудеса, особено пазарни, защото познават обратната – парцаливата – страна на медала, закачен на родината им от “чикагските момчета” на Милтън Фридман. Усетили са вече на собствен гръб какво значи да се опитваш да оцеляваш в страна, в която

20 % от населението е обсебило 80 % от националното богатство.

Защото точно такова е съотношението в разпределянето на благата в държавата, смятана за “витрина” на пазарния просперитет в Латинска Америка. Това е цената за стъклените небостъргачи на банки и корпорации, глобализирали профила на Сантяго.
Какво точно искат “малките”, както още ги наричат в Чили? И как така всички толкова им симпатизират – дори и правителството, срещу което всъщност протестират?
Основните искания са да се подобри системата за финансиране на училищата, да се отмени вноската за явяване на изпити за университета и да се осигури безплатен превоз в градския транспорт за всички ученици – нещо, което е жизненоважно за децата на многолюдните семейства с ниски доходи.
До зрелищните улични сблъсъци се стигна, след като правителството на президентската социалистка Мичел Бачелет, дошло на власт през март т.г., отначало не взе достатъчно на сериозно решимостта на младежите. След първите демонстрации и последвалите преговори властите отговориха с уверенията, че и те искат същото като протестиращите – реформа и образование за всички, но нещата трябва да се извършват постепенно и няма да се преговаря под натиск и заплахи за стачки. Младостта обаче е време за максималисти – и учениците окупираха училищата. След което се отприщи и лавината на масовата обществена подкрепа за тях. Студентите също обявиха стачка. Родители и преподаватели застанаха зад младите. Протестът се изля на улиците, което, естествено, не мина без вандалщини и насилие. Страстите кипнаха. И съвсем още пресното правителство на Бачелет се изправи пред оголените нерви на една дълго стаявана криза, разяждала отвътре чилийското общество.

Корените й несъмнено са в диктатурата на Пиночет.

Конкретният фитил за сегашния взрив е в закона за финансиране на училищата, подписан от диктатора точно един ден преди да сдаде поста си на държавен глава през 1990 г. Според този документ парите за развитието на образователната система се отделят от бюджетите на местните органи на властта. Което само по себе си е предопределена сегрегация. Така в бедните райони за един ученик се отделят 73 долара месечно, а в богатите – 385 долара. Сегашните демонстрации искат кардинална промяна точно тук – финансиране директно от държавния бюджет и спазване на принципа на равното разпределение.
Досегашните опити за реформиране на образованието в годините на демокрацията не доведе до повече справедливост. Училищата бяха разделени на държавни и частни, като и двете категории би трябвало да получават равни субсидии от държавата. Но добрите намерения си остават само на хартия. Реалността пак облагодетелства само богатите, които имат пари за частните школа, и се гаври с бедните, които отиват в държавните.
Парадоксалното е, че правителството и лично Бачелет също декларират желание за изглаждане на социалния дисбаланс както в образованието, така и в други сектори. Внушението е, че просто не може всичко да се промени изведнъж, а е нужна постъпателност и плавност на реформите. Има обаче една подробност –

историята не започва от Бачелет.

Президентката не идва от нищото, а е приемник на една коалиция, анонсирана като левоцентристка, която управлява Чили от самото падане на Пиночет та до днес. Малко ли бяха изминалите 16 години, за да се реформира “постъпателно и плавно” цялата драстично неолиберална система, наследена от диктатора? През това време израсна ново поколение – именно това, което сега се вдигна на бунт. То не е стегнато от менгемето на страховете и политическите целесъобразности на “големите”, които години наред се пазеха да не би някоя прекалено радикална промяна да ядоса и да върне пиночетистите, или просто удобно се наместваха в наследения и непипнат калъп, за да се възползват от благата му. Така някои бивши борци срещу диктатурата не само забравиха за възмездието – уж в името на националното помирение, но и бързо изкласиха до преуспяващи предприемачи или се вписаха в универсалната игра, фаворизираща хармонизираните с неолибералната система политически елити навсякаде по света.
Именно тук бръкнаха сега малките чилийски пингвини със своята ученическа революция. И именно затова протестът им така дълбоко и масово развълнува чилийците, които иначе са съвсем не по латионамерикански въздържан и затворен народ. За първи път от епохата на Алиенде въпросите на социалната справедливост не са предмет на дискретно приятелско шушукане, а на открит, дори уличен дебат. Нещо повече – за първи път “витрината” с “чилийското чудо” се оказва счупена от изричането на истини, за които допреди пингвините явно никой не е имал смелост. Така де, не случайно и Андерсен е сложил в устата тъкмо на дете

онези думички за голия крал.

Разбира се, катарзисът не може да свърши само на емоционално и морално ниво. Спечелилата скорошните избори тъкмо с чувствителността и искреността си Бачелет тръгна към отстъпки и компромиси с учениците, но общественият толеранс към нея вече е редуциран. И с това в момента умело играят политическите й противници. Както отдясно, така и отляво. Опозицията с удоволствие нажежава противопоставянето и използва ситуацията за остри атаки по правителството. Младежите са благодатна среда за манипулиране. Внушава им се поставянето на все нови и все по-неизпълними искания. Усещането за хаос витае във въздуха. Коментарите отдясно са: виждате ли колко неспособно е правителството да въведе ред! Отляво отеква другото: виждате ли как на правителството всъщност не му пука за бедните!
Това е фонът, на който Бачелет подготвя първото си президентско посещение в САЩ другата седмица. Там Джордж Буш я чака с други планове. Много му се иска да лансира Чили пред света като образец за успял на латиноамериканска почва неолиберален модел – като противовес на настъплението на леворадиканите увлечения по примера на Уго Чавес във Венецуела. Бачелет ще бъде ухажвана и за чилийския глас, който може да се окаже решаващ в предстоящото избиране или неизбиране на Венецуела за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Самата президентка, подпитана от журналисти по темата, категорично се зарече на пресконференция в Сантяго, че не е от онези, които се поддават на натиск.
Стилът й подсказва, че ще се опита да търси достойни отговори както за Буш във Вашингтон, така и за пингвините у дома си. Макар че възможността да се хареса едновременно и на двете места изглежда толкова реалистична, колкото и съществуването на дървено желязо.

Чилийски депутати: Правителството иска същото

Чилийските депутати Химена Видал и Рамон Фариас се случиха на посещение в България тъкмо в дните на най-бурните ученически протести в страната им. Заредени с емоции от Сантяго, те сместиха деловите си срещу у нас така, че да успеят да разкажат пред “Тема” какво мислят за сблъсъка у дома си.
Химена и Рамон са съпрузи. Актьори по професия. Много популярни от участията си в сериали още по време на диктатурата. Особено Рамон, по когото чилийските телевизонни зрителки масово въздишат и до днес.
И двамата са членове на Партията за демокрация на бившия президент Рикардо Лагос, която влиза в левоцентристката коалицията, управляващата Чили непрекъснато след падането на диктатурата на Пиночет през 1990 г. Сегашната президентка Мичел Бачелет е от Социалистическата партия, която е член на същата коалиция.
Химена е председателка на групата за приятелство с България в чилийския парламент. Рамон 12 години е бил кмет на 112-хилядния район Сан Кристобал в Сантяго.
Химена: Ученическите протести събудиха гражданското чувство у чилийците. Това е феномен, който няма как да не радва управляващата коалиция – защото успехът на програмата й зависи тъкмо от активното отношение на обществото към проблемите.
Рамон: Това е криза, която е част от друга, по-голяма криза. Кризата на прехода към демокрацията. Тези деца, които сега протестират, не са живели под властта на диктатурата. Те нямат страх. И покрай тях обществото, различните организации също губят страха си. Все още си носим наследството, което ни остави диктатурата, но вече без да се боим. Това е големият пробив на учениците. Те не издигат политически искания. Искат промяна в образователната система.
Химена: Защитават правата си.
Рамон: Те искат дълбока промяна. Не става дума само за безплатните транспортни карти, но и за неравенството, което се мултиплицира с различното качество на образованието в частните и в общинските училища.
Химена: Президентката Бачелет е загрижена за същото. Правителството също иска да извърши дълбока реформа в образованието. Възникването на конфликтната ситуация е само проблем на комуникацията. Управляващата коалиция трябва да информира по-добре обществото и младежите за намеренията си.
Рамон: Трябва да се изтъкне и доброто, направено от правителството. 95% от училищата в страната са основно ремонтирани и обновени – със спортни зали, столови, специализирани кабинети. Осигурени са безплатни обеди за учениците от малките класове. Но наистина сега е ред за по-дълбоките промени, които децата вече слагат на масата. Десницата се опитва да попречи въобще да се влезе в дискусия за това. Тя твърдо държи например частните училища да продължат да съществуват както досега. Но в същото време се опитва да се възползва от ситуацията, да провокира повече протести и напрежение. Прибягва и до откровени манипулации. Сега например призовава да се използват приходите в държавния бюджет от високите международни цени на медта, основния износен продукт на Чили, и да се дадат за социалните нужди, изтъквани от протестиращите. Но когато утре цените на медта паднат, пак десницата ще обвини правителството, че няма никакъв резерв.
Химена: За трите месеца, откакто правителството на Бачелет е на власт, то ясно показа, че има социални приоритети – обърна внимание на здравеопазването, на пенсионерите, на предучилищните детски заведения, които да облекчават работещите майки. Ние сме насред един процес в развитие. Най-сериозните проблеми в обществото произлизат от лошото разпределение на благата в него. Правителството разработва програми за широка социална протекция към най-бедните слоеве, но това пак няма да реши проблема, ако не се увеличат данъците на големите корпорации. Който има повече, да плаща повече. Това засега предизвиква големи спорове в Чили.
















Видяно: 571Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















25.9.2017 г.

Visitor: 1380492