Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 31, август 2006

Триумфът на патриарха

Неяснотите около здравето му само подхраника митовете за Фидел Кастро, който навръх 80-годишнината си има редкия за политически лидер шанс да види делото на живота си, изкласило в днешна лява Латинска Америка

Къдринка Къдринова


В Маями танците, излели се по улиците след вестта, че заради хирургическа операция Фидел Кастро предава властта в Куба на брат си Раул, вече стихнаха. Не толкова от смущение пред забележката на Хуанита Кастро – сестрата на кубинския лидер, която от 1964 г. живее в емиграция, че може да не си съгласен с даден режим, но е прекалено некрофилско да се възбуждаш от нетърпението да погребеш водача му. Просто импулсивните реакции отстъпиха място на трезвия анализ, а и спокойствието на хората в самата Куба подсказа, че очакванията за някаква кардинална промяна на острова са силно преувеличени.
Фидел отстъпва властта на Раул – човека, за когото още преди години беше казал: “Той ми е два пъти брат, защото ми е брат и в революцията”. Двамата наистина са заедно не само в семейството (в което има и още един брат – Рамон, по-голям от Фидел с 2 г., както и 4 сестри), но и в политическите битки. В студентските си години 5 г. по-малкият Раул дори е по-определен идеологически от Фидел – още тогава членува в Социалистическата младеж. Разбира се, после се прехвърля в създаденото заедно с Фидел Движение “26 юли”, поставило си за цел да свали диктатурата на Фулхенсио Батиста и наистина успяло да го направи.
Харизматикът безспорно е Фидел, чиято речевитост и плам винаги го тласкат на първи план, но

Раул с нищо не му отстъпва в убежденията и в действията.

Мнозина приписват именно на твърдостта на по-малкия брат стабилизирането на властта, установена след революцията през 1959 г. Приписват му впрочем и идеята за икономическите реформи, осигурили оцеляването на Куба след разпадането на соцлагера през 1989 г. Отварянето на острова за чужди инвестиции и прилагането на елементи от “китайския модел” доведоха през 1997 г. до ръст на кубинската икономика от над 7%. Това донесе на Раул славата на “прагматик”, но истината е, че тези реформи в никакъв случай не са само негово персонално дело, а и на цял един мозъчен тръст от млади и интелигентни кадри, чието отглеждане и превръщане в инвестиция за бъдещето на Куба бе дълготрайна стратегия лично на Фидел. Не случайно в сегашното му обръщение, с което той номинира Раул за наследник на три от ключовите си постове, фигурират още имена. Сред тях особено се открояват Карлос Лахе – член на Политбюро и секретар на Изпълнителния комитет на Министерския съвет, и Фелипе Перес Роке – външен министър. И двамата са бивши комсомолски кадри, обиграни вече и на международната сцена. Фидел им възлага заедно с председателя на националната банка да сформират комисия, която да осигурява координацията и финансирането на трите основни програми, определящи облика на днешна Куба –

здравеопазване, образование, енергетика.

Впрочем, Лахе и досега е бил ключовата фигура в стратегическото партньорство с главния нефтен “спонсор” на Куба – Венецуела. Не случайно именно той представи страната на срещата на върха ЕС-Латинска Америка във Виена тази пролет. И достойно прие аплаузите на антиглобалистите там за Острова на свободата – рамо до рамо с лидерите на Венецуела и Боливия Уго Чавес и Ево Моралес.
Така че дори в Маями вече е ясно, че независимо от здравословното състояние на Фидел, в Хавана има изградена стабилна система за управление, която не може да рухне заради една хирургическа интервенция. Жителите на Куба също не демонстрират никакво бурно желание за радикални промени. Те видяха вече какво преживяха бившите им соцсъбратя от Източна Европа покрай абдикирането на държавите им от социални ангажименти. Кубинците имат и близкия пример на другите латиноамерикански общества, където социалните контрасти още държат гигантски маси в мизерия, безпросветност и болести. Това в Куба го няма. Може да липсват други неща, но здравеопазването, образованието, прехраната са осигурени за всеки. Нещо повече. Съвместно с Венецуела през последните години Куба осъществява т.нар. “Операция чудо” – бедни жители на други страни от Латинска Америка, които не могат да си позволят лечение на очни заболявания, се превозват до Острова на свободата, където безплатно им се извършват операции. Тази тип “пропаганда в действие” на кубинския модел действа и в континентални мащаби, но и у дома, сред самите кубинци, които

няма с какво да бъдат изкушени от друга система за управление.

Колкото и да е сериозно здравословното състояние на Фидел, както се надяват враговете му, той всъщност е за завиждане. Защотото може би единствен от действащите политически лидери може да се оттегли от властта в момента на фактическия си триумф – видял делото на живота си, изкласило и реализирано в днешна лява Латинска Америка. Факт е, че последното му появяване на международна сцена преди операцията бе повече от триумфално – на срещата на върха на МЕРКОСУР (Южноамериканския общ пазар) в аржентинския град Кордоба с апломб го аплодираха левите президенти на повечето ключови латиноамерикански държави, да не говорим за уличното множество, готово да го понесе на ръце. Неговата Куба, десетилетия наред изолирана в региона под натиска на САЩ, бе поканена в МЕРКОСУР. Лидерите на другите страни членки прокламираха като стратегия на организацията “социалната солидарност”. Междувременно най-пламенният му последовател и съюзник – венецуелецът Уго Чавес – тръгна да гради вече не само континентално, но и планетарно единение срещу “империята”, както той нарича алергичните към водачи като него и Кастро САЩ. Какво повече би могъл да желае превърналият се в мит и патриарх на латионамериканската левица кубински вожд?
Политическите му убеждения могат да предизвикват спорове, но е безспорно, че той остава в историята като

една от най-ярките личности на ХХ век,

успяла да превърне малкия си роден остров в незаобиколим фактор на световната арена. И още – Фидел постигна това, запазвайки националното достойнство на кубинците, към което те са особено чувствителни. Революцията от 1959 г. отърва острова от славата на “казиното” и “публичния дом” на САЩ, за която така старателно работеха управлявалите го дотогава диктатори.
Когато Фидел и неговите “барбудос” (“брадатите”) принуждават Батиста да избяга в САЩ, революцията още няма ясни идеологически белези. Основната й цел е да ликвидира един продажен режим и да установи по-справедлив и хуманен модел за управление. По онова време Кастро няма намерение да се кара със САЩ, откъдето гледат на него просто като на поредния латионамерикански превратаджия. Онова, което вбесява мощния северен съсед, е че революцията посяга на американската собственост на острова. Оттам тръгва конфронтацията, която в тогавашния двуполюсен свят няма как да не принуди младия още революционен вожд да потърси опора при противостоящия на САЩ СССР. Самите САЩ доста се постарават за това. През 1961 г. те финансират и изпращат десант от кубински емигранти срещу новата власт на острова. Десантът е разбит в Залива на свинете, но Фидел вече е наясно, че Вашингтон му е обявил война. И отговаря, като провъзгласява “социалистическия характер” на кубинската революция. После следва инфарктната Карибска криза с изпращането на съветските ракети на острова, компромисът между Кенеди и Хрушчов и присъединяването на Куба към “социалистическото семейство”.
Факт е обаче, че

кубинският социализъм никога не заприлича на източноевропейския.

Защото реално си имаше корени в самата кубинска действителност, а не беше донесен отвън “със съветските танкове”. Самият Фидел винаги драстично се отличаваше на онези някогашни срещи на “братските лидери” – беше най-млад и непосредствен, не признаваше привилегии, с нищо не приличаше на останалите кабинетни партийци, никога не слагаше тъмни костюми като тях, а продължаваше да носи зелената си униформа, мразеше “Чайките” и предпочиташе военните джипове, дори бягаше от охраната, за да може свободно да си поговори с обикновените хора, както се случи при посещението му в България през 1972 г.
В годините на социализма хиляди българи се изредиха на работа в Куба и това допълнително създаде чувства на топла симпатия между кубинци и българи, а мнозина нашенци завиждаха и за разчупения, нестандартен, обърнат към хората “тропически модел” социализъм.
В годините след 1989 г. човешките връзки се разредиха заради настъпилите политически промени и порасналото междувременно поколение вече няма преки впечатления от кубинската действителност. А онова, което достига до тук, в повечето случаи преповтаря клишета и етикети, създадени за друга публика. Клеймото “последният комунистически диктатор”, лепнато през последните години на Кастро, кой знае защо върви без припомняне на онези над 600 атентата срещу него, организирани от ЦРУ, нито на щетите, нанасяни на кубинската икономика от продължаващата вече 45 години американска икономическа блокада на острова.
Напоследък в САЩ все по-настоятелно се чуват гласове за отмяна на блокадата. Вярно, администрацията на Джордж Буш всъщност прави всичко за затягане на антикубинските мерки. Първо въведе драстични ограничения за възможностите емигранти от Маями да подпомагат икономически семействата си в Куба, а съвсем наскоро обяви и нов план за финансиране на антиправителствената дейност на острова с 80 милиона долара. Разбираемо е - гласовете на антикастристката емиграция в САЩ са много ценни за семейство Буш. Както за президента, така и за брат му, губернатора на Флорида Джеб Буш. Но картинката вече не е толкова еднозначна, след като през 2004 г. испанската компания “Репсол” заедно с кубинската “Купет” откри

пет големи петролни полета с висококачествен нефт

във Флоридския залив - на 20 мили североизточно от Хавана. Залежите се изчисляват на около 9 млрд. барела. Китай и Канада вече водят преговори за добив с Хавана. Подготовка за разработката на находищата се извършва от “Репсол”, както и от индийски и норвежки компании. Венецуела пък помага за модернизиране на останалия от времената на СИВ някогашен съветски нефтен терминал.
Нефтеното лоби в САЩ едва ли ще издържи само да гледа отстрани. Вече се чуха спекулации, че Белият дом всъщност предварително знаел за сегашното оттегляне на Фидел и дори че неслучайно точно в деня на оповестяването му Буш бил в Маями. Градят се и версии, че Вашингтон може да тръгне на диалог с “прагматика” Раул, защото на фона на всичките си близкоизточни неволи всъщност няма никаква сметка от дестабилизиране на опасно близката, населена с доста избухлив народ и вече “петролна” Куба. Впрочем това също е победа за патриарха Фидел - жив или мъртъв, но съградил една държава, която, без да е по-голяма от България, принуждава и най-безпардонната свръхсила да внимава с нея.
Видяно: 633Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.3.2017 г.

Visitor: 1105633