Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 32, август 2006

Фидел значи “верен”

И за 80-годишнината си кубинският лидер не изневери на своя навик да е главен герой в разтърсващи сюжети

Къдринка Къдринова


Джордж Буш и Кондолиза Райс един през друг се опитват да изкушат кубинците с милиони долари, ако се възползват от болестта на вожда си и се вдигнат срещу “тиранията на Кастро”. Европейският съюз в характерния си маниер да е в меки отношения с всички оповестява пожеланията си за едновременно “бързо възстановяване” и на кубинския лидер, и на демокрацията на острова му. Ево Моралес споделя по телефона с Уго Чавес неръпението си да се съберат пак тримата с “по-големия брат” Фидел, в чието оздравяване крепко вярва, а отсреща Чавес бърза да го поправи, че е по-точно да нарекат вдъхновителя си от Куба “папата на латиноамериканската левица” и се кълне, че бързо ще го вдигне на крака с вълшебна венецуелска напитка, с каквато вече го е гощавал за 75-годишнината му преди 5 г.
Така е – Фидел Кастро посреща 80-ия си рожден ден на 13 август в загадъчно здравословно състояние и в мистично отсъствие от публичната сцена, но отново като главен герой в световните новини. Ако можеше да избира, със сигурност нямаше да предпочете скучно и патетично честване с манифестации, аплодисменти, ордени и дежурни приветствени послания от трудови колективи и световни идейни съмишленици. Много по-подобаващо за него е това, което се случва сега – ново надигане на гигантска вълна от интерес към феномена на житейския и политическия му път, слял се с кубинската революция и уникалното й влияние върху Латинска Америка, а оттам и върху глобалния баланс на сили, идеи и алтернативи.

Разбулването на личния мит на Кастро

може да тръгне от детството и младостта му, формирали го като личност, а дори и от самото му име. Фидел значи “верен”. И той наистина през целия си 80-годишен живот остава верен на неукротимия си порив да разчупва изхабените правила и неотклонно да преследва набелязаната цел, увличайки след себе си омагьосани от харизмата му маси. Другият му типичен белег е увереността, че случващите се поражения са само временно препятствие по пътя към неизбежната победа – поне така го описват негови съмишленици още от времената на революционната му младост. Тук се усеща и връзката с второто му и слабо известно име – Алехандро (Александър). Младият Фидел Алехандро Кастро Рус, както официално е вписан в регистрите кубинският лидер, се е прекланял пред подвизите и победите на Александър Македонски. Казват, че именно заради този негов любим герой и петимата му синове от сегашната му съпруга Далия Сото дел Вайе носят все имена, започващи с буквата А – Алексис, Алекс, Алехандро, Антонио, Анхел.
Анхел се е казвал и бащата на Фидел – заможният земевладелец Анхел Кастро. Родом той бил от Галисия, най-бедната в онези времена провинция на Испания. В Куба попада през 1898 г., когато го мобилизират в испанската армия, за да се бие на карибския остров, повел решителните си битки за освобождаване от испанското владичество. Испанците бързо клякат под напора на новата метрополия, която мушва Куба под крилото си – САЩ. Младият галисиец Анхел Кастро няма на какво да разчита у дома си и решава да остане на харесалия му остров. Установява се в провинция Ориенте. Деловият му нюх, късметът и разместването на пластовете след освободителната война му дават шанса да тръгне от нищото, но с труд, лишения и инат да спести достатъчно, за да купи земя и после да разшири имението си в местността Биран, което започва да му носи високи доходи от отглежданата захарна тръстика.
Първият брак на дон Анхел, от който има две деца, се разпада. Жената на живота му се оказва Лина Рус – дъщеря на селянин от Пинар дел Рио, когото той наема на работа в Биран.

Лина ражда на дон Анхел 7 деца

– Анхела, Рамон, Фидел, Раул, Хуана, Ема, Агустина.
Майката е неграмотна, но будна, амбициозна и всеотдайна към децата си, чието възпитание суровият и зает със стопанството баща й прехвърля почти напълно. Именно тя е тази, която настоява всички да получат добро образование. Фидел учи първо в католическо училище в Сантяго, после в йезуитски колеж пак там, а трите години преди университета изкарва в престижен частен колеж в Хавана. Звършва го през 1945 г. със следната характеристика: “Фидел Кастро Рус се откроява във всички хуманитарни дисциплини. Има блестящи успехи. Вериколепен атлет е. Винаги мъжествено и гордо защитава честта на колежа при съревнования. Печели любовта и възхищението на съучениците си. Иска да следва право и няма съмнение, че ще запълни с блестящи страници книгата на своя живот. Фидел е великолепен материал, а художник за обработката му лесно ще се намери”.
Следването в юридическия факултет на Хаванския университет е времето, в което младият Кастро окрива истинското си призвание в политиката. Студентите в Куба по традиция са най-чувствителната струна в оркестъра на обществените сили. В кипежа на страстите блясва и вдъхновеното красноречие на преборилия срамежливостта си от ученическите години младеж, и способността му да води другите след пламенните си патриотични пориви, и ангажирането с идеалите за общоамериканско освобождение от идеите на кубинския Апостол на свободата Хосе Марти.
Три са най-запомнящите се епизоди от онова време с участието на Фидел. Първо, през 1947 г. той влиза в отряд доброволци, който се опитва да се включи във въстание срещу диктатурата на Трухильо в съседната Доминиканска република, но опитът е осуетен от властите. През 1948 г. пък участва в Панамерикански студентски конгрес в Богота, Колумбия, и точно по същото време там е убит виден местен политик, което води до изблик на масови улични сблъсъци, увлекли във вихъра си и младия кубинец. На следващата година се откроява вече като забележим лидер по време на протестите, избухнали в Хавана заради трима пияни американски военни моряци, позволили си да уринират пред паметника на Хосе Марти.
Това е периодът, през който Фидел се разочарова от неспособността на традиционните политици да постигнат реални промени и да защитят националните интереси на Куба. Същевременно той открива

сладостта от водачеството на екзалтираните маси,

но и безпомощността на тази енергия при липсата на организация и програма.
Все пак по онова време той все още вижда бъдещето си като адвокат, който защитава онеправданите, а и осигурява прехрана на семейството си, създадено през 1948 г. с прелестната студентка по философия и дъщеря на една от най-заможните и аристократични кубински фамилии Мирта Диас Баларт. От брака им през 1949 г. се ражда син, който носи името на бащата – Фидел, но когото днес всички в Куба наричат Фиделито (малкия Фидел). Той ще завърши ядрена физика в СССР и ще оглавява кубинската агенция по атомна енергия.
Опитите на младия татко и адвокат да спазва принципите си, да напредва в кариерата и да свързва задаващите се президентски избори с очаквани социални реформи катастрофират в преврата, извършен в навечерието на изборите, на 10 март 1952 г., от американския човек в Хавана полковник Фулхенсио Батиста. Кастро приема незаконното заграбване на властта като лично предизвикателство и дори завежда дело срещу Батиста за нарушаване на конституцията. Но съдът не му дава ход. Така идва моментът, в който Фидел окончателно решава, че пътят за истинската промяна е вав въоръжената борба.
Заедно с брат си Раул и други млади съмишленици той организира 134-членна заговорническа група, която да атакува казармата “Монкада” в Сантяго, да провокира бунт в града, а после евентуално да продължи с партизански акции в околната планина Сиера Маестра. Щурмът е извършен на 26 юли 1953 г., но случайна засечка с военен патрул проваля внезапността на нападението и въстаниците са разгромени. Мнозина от пленените са избити без съд и присъда след жестоки изтезания. Фидел, Раул и още част от организаторите са изправени пред съда. Фидел се защитава сам, а финалната му пледоария, станала известна със заключителните му думи

“Историята ще ме оправдае”,

се превръща в политически манифест на движението, което по-късно ще се нарече “26 юли” (по датата на щурма на “Монкада”).
Фидел е осъден на 15 г. затвор, Раул – на 13 г., останалите подсъдими от процеса също получават тежки присъди. Заточват ги в “образцовия” затвор на остров Пинос, където групата се посвещава на политическо обучение, четене, писане на анализи и писма.
Епистоларните излияния докарват драматичен обрат в личния живот на Фидел. Още преди затвора той завързва страстен любовен роман със звездата от хаванския хайлайф – зеленооката и красива като кинозвезда Наталия Ревуелта, наричана Нати. Тя е омъжена за кардиолог, а и Фидел продължава да е женен за Мирта, затова връзката е тайна. Нати всеотдайно помага на Фидел в конспирациите му и е убедена, че е по-подходяща за него от Мирта, която е под постоянния натиск на семейството си да се откаже от бунтовния си мъж. Мирта обаче държи на него, дори и след щурма на “Монкада” и осъждането му. Брат й – бившият приятел и колега на Фидел от следването Рафаел Диас Баларт - по онова време вече е зам.-министър на вътрешните работи. През него минава цялата затворническа кореспонденция от Пинос. Именно той нарочно разменя писмата, които Фидел изпраща от затвора до жена си и до любовницата си. Така Мирта получава писмото за Нати - и това е краят. Тя се развежда.
Когато две години по-късно Батиста амнистира заговорниците от “Монкада”, Фидел от затвора отива направо при Нати. 9 месеца по-късно – през 1956 г. - тя ражда дъщеря им Алина, но “монкадистите” начело с водача си Фидел вече са в Мексико и подготвят завръщането си в Куба за ново въстание срещу Батиста.
За любовните подвизи на Фидел и до днес се носят легенди. Смята се дори, че приятелят му – днешният колумбийски нобелист Габриел Гарсия Маркес, който след победата на Кубинската революция заминава да я отразява като млад репортер, е вплел в описанието на Аурелиано Буендия от “Сто години самота” епизоди от приключенията на Фидел – например как

майки изпращали дъщерите си да заченат от героя.

Знае се, че в Мексико Фидел е бил влюбен в млада испанка, дъщеря на избягали от Франко репуликанци, а непоследствено след победата на революцията в Куба е имал връзка с пристигнала заради него на острова германка. По-късно слухове ще го свързват с много чужденки, предимно американски журналистки, но също и с подготвилата фотоалбум за Куба Джина Лолобриджида, а и с нашата много обичана на Острова на свободата Йорданка Христова.
Безспорната любов на живота му все пак е Селия Санчес – съратничка от партизанската война в Куба. Тя е 5 г. по-голяма от него, има силен характер, абсолютна алтруистка е и оказва огромно влияние върху формирането му като идеалист и спартанец в личния живот. Двамата никога не се обвързват официално. До смъртта си от рак през 1980 г. Селия остава само негова лична секретарка.
Чак след като тя си отива, Фидел оформя в брак отношенията си с Далия Сото дел Вайе, която междувременно му е родила петимата синове с имена, започвнащи все на “А”. Дотогава връзката им, започнала още през 1960 г., е била тайна – поне за публиката.
Дъщерята от връзката с Нати – Алина Фернандес Ревуелта, която носи името на кардиолога рогоносец – бяга от Острова на свободата през 1993 г. и в имиграция издава книга с обвинения срещу истинския си баща, за чиято политическа противничка се обявява. В същата книга тя твърди, че Фидел има още един син – Хорхе Анхел Кастро, който бил плод на друга кратка авантюра на кубинския вожд, още докато бил женен за Мирта.
Пикантериите около Кастро могат да захранят със сюжети не един кинохит, но най-магнетичният ореол им придава самата личност на брадатия революционер, десетилетия наред предизвиквал фурор с всяка своя изява на политическата сцена. Когато на 2 декември 1956 г. той, заедно с още 81 решени на всичко бойци, сред които са брат му Раул и аржентинският му приятел Ернесто Гевара, акостира на кубинския бряг с претоварената яхта “Гранма”, тръгнала от Мексико, и веднага попада в унищожително сражение, едва ли някой е предполагал, че само след малко повече от 2 години светът ще го гледа в захлас като победителя, осъществил

най-романтичната революция на ХХ век.

Харизмата му е и в неговата “площадна демокрация”, когато милионни митинги “гласуват” да го следват, и в битката му с бюрокрацията, “която е не по-малко страшна от империализма”, и в личния му пример във всичко – една от първите национализирани латифундии например е имението на баща му в Биран, а легендите за участието му в доброволните трудови бригади на полето надминават легендите за любовните му похождения.
Днес във Вашингтон само могат да съжаляват, че не са оценили навреме качествата на Фидел като лидер, защото първата страна, в която той отива след победата на революцията , за да иска икономическа подкрепа, е САЩ. Разбира се, поставя условието помощта да не съдържа никакви условия в ущърб на националния суверенитет на Куба. Но във Вашингтон не са свикнали да им се говори така. Решават, че лесно ще го катурнат с обичайните заговори и наемници. Финансираният от САЩ десант на кубински емигранти в Залива на свинете през 1961 г. обаче е разбит от брилянтна военна операция на младата кубинска армия, ръководена лично от Фидел. И тогавашният държавен секретар на САЩ Артър Шлезинджър записва в мемоарите си: “Кастро се оказа значително по-забележителна личност и ръководител на доста по-добре организирана държава, отколкото очаквахме”.
45 г. по-късно очакванията, че болестта на Кастро може да предизвика трусове в добре организираната Куба, надживяла соцлагера, устояла на американското икономическо ембарго, осигурила си 2 млрд. долара чужди инвестиции и наскоро открила богати петролни залежи край бреговете си, не изглеждат много по-прозорливи.


Видяно: 629Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.4.2017 г.

Visitor: 1153563