Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "24 часа", 13 август 2006

"Папата" на латионамериканската левица

Фидел Кастро посреща 80-годишнината си на легло, но щастлив – има за подарък аплодиращата го като свой патриарх лява Латинска Америка

Къдринка Къдринова


Това е точно юбилей като за него. Никакви лъскави помпозности, никакви предварителни сценарии, само тайнственост и строгост, но все едно цял свят пак се е вторачил в личността му и в делото на живота му – кубинската революция.
Несменяемият от 47 години вожд на Острова на свободата Фидел Кастро посреща 80-годишнината си на върха на гигантска вълна от интерес, надигнала се покрай вестта за болестта му и за отстъпването на властта на брат му Раул. Сведенията за здравето на “команданте ен хефе” продължават да са крайно оскъдни, но това сякаш допълнително подклажда настървението да се градят догадки и прогнози за “ерата след Фидел” в Куба със задължителните ретроспекции и взирания надълбоко в неговата роля за историята на страната му. И доброжелатели, и противници са единодушни в неоспоримото – Куба такава, каквато е днес, е неделима от жизнения и политически път на своя водач. Именно енергията, идеите и харизмата на Кастро превърнаха карибския остров с размерите на България в незаобиколим фактор на световната политическа сцена, устоял и на натиска на толкова близката свърхсила САЩ, и на разпадането на соцлагера.
Няма как да не се признае още един очевиден факт. Кастро може да се радва на един особено впечатляващ подарък за юбилея си, с какъвто никой от сегашните политически лидери в света не може да се похвали – той има щастието

да види реализирано делото на живота си

в днешна лява Латинска Америка. Последната му поява пред международна публика бе на срещата на върха на страните от МЕРКОСУР (Южноамериканския общ пазар) в аржентинския град Кордоба в края на юли, където левите президенти на ключови латиноамерикански държави го аплодираха пламенно, прокламираха “социалната солидарност” за свое кредо и поканиха Куба за член, а екзалтираните му фенове от улицата бяха готови да го понесат на ръце. Най-пламенните му последователи сред латиноамериканските лидери – венецуелецът Уго Чавес и боливиецът Ево Моралес – си говорят за него като за свой “по-голям брат” и дори като за “папата на латиноамериканската левица”. Колкото и да е сериозно здравословното състояние на Кастро, както се надяват враговете му, триумфът му в Латинска Америка все пак си е за завиждане.
Духът му на победител е черта, която той винаги е носел. Някои свързват това и с второто му, малко известно име Алехандро (Александър) - защото по документи кубинският лидер се казва Фидел Алехандро Кастро Рус. Като се има предвид и че негов кумир в младостта му явно не случайно е бил тъкмо Александър Македонски-Победителят, става ясно защо юношеските му приятели в един глас твърдят, че всяко поражение за него винаги е било

само стъпало към неизбежната победа.

Същото потвърждава и друг негов приятел от по-зрелите му години – колумбийският нобелист Габриел Гарсия Маркес: “Едно нещо се знае със сигурност. А именно – че където и да е, както и да е и с когото и да е, Фидел е там, за да спечели”.
С този устрем той води Куба през всичките 47 години след победата на оглавената от него революция на “брадатите”, която остава в историята като може би най-романтичната за ХХ век – поставила си за цел да защити слабите, да нахрани бедните, да просвети неграмотните, да излекува болните. Учил като дете в католически колеж, кипял в студентските битки като студент по право, вдъхновен от патриотичните и интернационални пориви на Апостола на кубинската независимост Хосе Марти, Кастро съчетава в идеите си доста широк спектър от влияния, които в беседите си с един бразилски свещеник през 1993 г., излезли по-късно в книга, самият той определя като “християнкомунизъм”.
Това е пътеката, която довежда на гости при Фидел и папа Йоан-Павел Втори през 1998 г., а и която доста често разминава в по-предишни години младия по онова време кубински лидер с кабинетните номенклатурчици от бившия соцлагер. Общоизвестно е, че Фидел често

скандализира “братските лидери”

– не само с брадата си, с бягствата си от охраната и с любовните си похождения, но и с особеното си мнение по много ключови въпроси по самата същност на социализма. Защото той държи строят наистина да е “с човешко лице” и се опитва да го прилага в своя “тропически вариант”, често излизайки извън общоприетите в “семейството” на СИВ рамки.
Самият избор на Фидел да се присъедини към съветския блок навремето е продиктуван от железния принцип на двуполюсния свят – ако не си с едните, трябва да си с другите. Истината е, че първата страна, в която младият лидер отива да търси икономическа подкрепа след победата на кубинската революция, са САЩ. Разбира се, той е категоричен, че няма да приеме каквито и да е условия в ущърб на добруването на Куба. А във Вашингтон не са свикнали да слушат такива приказки. Пък и гледат на младока пренебрежително – изглежда им като поредния латиноамерикански превратаджия, когото лесно ще свалят с някой следващ заговор. Опитът е направен през 1961 г., когато финансирани и екипирани от САЩ кубински емигранти дебаркират на Плайя Хирон. Брилянтна военна операция на младата кубинска армия под личното ръководство на Кастро обаче разбива наемниците. И понеже става ясно, че САЩ тръгват на война с него, той им го връща, като обявява “социалистическия характер” на кубинската революция. Естествената му следваща крачка е да се прегърне с Хрушчов. Който пък за благодарност му праща съветски ядрени ракети, за да бранят от американците “първата свободна територия на Америка”. Така се стига до Карибската криза от 1962 г., когато светът се разминава на косъм с ядрена война между САЩ и СССР заради Куба.

Горчивият момент за Кастро

в развръзката е, че Хрушчов и Кенеди се договарят ракетите да се махнат, без да го питат. Това е моментът, в който изчезват всякакви илюзии, че съюзът с “братския” СССР наистина може да е братски. Ако Фидел въобще ги е имал. По-вероятно е още тогава вече да е обмислял алтернативни варианти за други партньори. И явно не случайно насочва Куба към активна роля в Движението на необвързаните и затопля отношенията с Китай.
Разбира се, най-тежкото изпитание за Кастро е разпадането на СССР и соцлагера. Но дори и при такъв катастрофален за кубинската икономика трус той намира начин да я изведе от кризата и да разочарова онези, които още тогава очакват рухване на “тропическия социализъм”. След няколко наистина драматичин години в началото на 90-те Куба постепенно се преструктурира, въведе елементи на “китайския модел”, привлече чужди инвестиции, активизира връзките си с ЕС, Канада, Латинска Америка, заложи на смесените предприятия и на туристическия бум. Така

през 1996 г. тя вече имаше 7% икономически растеж

и 2 млрд. чужди инвестиции. В същото време не спря да развива и социалните си бонуси като безплатното образование и здравеопазване.
Това бе поредната победа на Кастро. При това в осъщестяването й бе ангажиран и деен “мозъчен тръст” от млади кадри, за чието обществено израстване кубинският лидер бе положил личин усилия – като например заместника му на председателското място в Държавния съвет Карлос Лахе, който и сега, в писмото на Фидел за прехвърлянето на властта, бе споменат изрично като отговорник за координиране на ключовите програми за развитието на страната.
Естествено, картината няма да е пълна без укрепналия в последните години стратегически съюз с основния нефтен “спонсор” на Куба – Венецуела, управлявана от прятеля на Фидел Уго Чавес. Още по-детайлна представа за потенциала, с който разполага Острова на свободата, дават и информациите за откритите през 2004 г. в морето край Хавана

пет внушителни полета с висококачествен петрол

– общо за около 9 млрд. барела. Испански, китайски, норвежки компании вече проявяват активен интерес към съвместна разработка.
Без съмнение петролното лоби в САЩ също е силно развълнувано от новата ресурсна тежест на Куба. И това изкушение може да се окаже по-сериозен аргумент от каквито и да било морални подбуди за евентуално бъдещо премахване на архаичното американско ембарго срещу острова, чиито последствия наистан влошават живота на обикновените кубинци, но с нищо не застрашават управляващия ги режим, а дори напротив – втвърдяват го.
Въпреки крайните емоционални изблици на част от емиграцията в Маями, въпреки официалните клишета за “последния комунистически диктатор”, въпреки обещаваните американски милиони за “реформаторите” в Куба, дори и във Вашингтон е ясно, че и с Кастро, и без Кастро на Острова на свободата е изградена стабилна и поддържана от мнозинството кубинци заради социалната си ориентираност система за управление. Дестабилизацията там не е желана от никого. Затова независимо от развитието на здравословното състояние на Фидел повечето анализатори са склонни да прогнозират предстоящо омекване в отношенията между Вашингтон и Хавана. Това подсказва дори последното изявление на Джордж Буш по въпроса за кубинския “преход” – той изрично наблегна, че това е нещо, което трябва да решат самите кубинци.
А преди Фидел американските президенти не се церемоняха с Куба.
Дори и само за това историята ще го запомни като Победителят.

Видяно: 577Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.3.2017 г.

Visitor: 1105644