Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ

Самуел Франсес


Андрес Марти Сааведра е преподавател по философия, автор на много учебници и книги и в момента е реалният представител на своята страна в консулството на Република Чили у нас. От много години е емигрант в България. Женен е за българка, с две деца. И за него, както и за всеки чилиец, смъртта на генерал Пиночет е повратен момент в историята на тази важна страна в Южна Америка, с територия седем пъти по-голяма от България, която граничи с Тихия океан на запад, Перу на север, Боливия и Аржентина на изток и достига до антарктическата зона на юг.

- Андрес, как посрещна населението на Чили смъртта на диктатора?
- Пиночет ни остави много тежко наследство. Въпреки демократичния период от петнадесет години след свалянето му от власт, населението посрещна неговата смърт напълно разделено. Няма съмнение, че част от наследството му е една развита икономика, т.нар „чилийско чудо”, но то в действителност не е нито чудо, нито само чилийско, нито е плод на неговата власт. Казвам, че е едно трудно наследство, защото влиянието му остави дълбоки следи в много сфери: в образованието, в културата, в икономиката. Той ни остави и една конституция, която едва през последната година започнахме да променяме и да демократизираме. Остави ни и една спекулативна избирателна система, при която една трета от населението определя бъдещето на страната. В Чили трябва да бъдат извършени дълбоки промени, за да преодолеем неговото наследство. Самото му погребение показа, че поне сред високите кръгове на армията влиянието на Пиночет и до днес е много силно. Едва през последната година успяхме да върнем на президента реалната власт да бъде върховен главнокомандващ на въоръжените сили и да назначава ръководителите на генералния щаб. Така че Пиночет остави под несъществуващата си статуя една бомба със закъснител. Дори майка ми, която беше негов поддръжник, се нуждаеше от много години, за да проумее какво тежко наследство е оставил той след себе си. В същото време стана ясно, че Пиночет, чиито режим се опетни със смъртта на хиляди жертви и над един милион политически и икономически емигранти, далеч не е бил безкористен и чист. Намерени бяха милиони долари, които бяха оставени от него на името на жена му и на неговите деца – петно, което никой и никога не можа да хвърли върху Алиенде и неговите поддръжници. За щастие, лявоцентристката коалиция, която ръководи Чили вече петнадесет години, се оказа достатъчно умна и не форсира промените. Тези петнадесет години бяха необходими, за да тръгне страната ни по един нов път на равенство в разпределението на националното богатство и на прилагането на властта. Това по-справедливо отношение обхваща не само икономиката, образованието и културата, но и здравеопазването, износа и много други начини за по-хуманното „разпределение на баницата”, както казват българите.
- Когато ръководителят на Чилийската компартия Луис Корвалан беше на гости в България през далечната 1970 година, аз му припомних една от максимите на Ленин, че една революция може да победи с помощта на армията или без нея, но никога против нея. Корвалан надълго и нашироко разказа за цялата работа, извършена сред армията, която за разлика от другите страни в Латинска Америка никога не се беше месила в политиката и не беше извършвала военни преврати. Пиночет обаче доказа, че и Чили не е по-различна страна от своите съседи.
- Чили би могъл да бъде по-различна, ако живееше изолирана от света. Но Чили беше част от света и от „студената война” и от интересите на Съединените щати. И макар самата Олбрайт да призна по-късно, че в тази страна „извършихме една сериозна грешка”, факт е, че Чили беше част от онази обстановка в света и в континента. Сега положението е много по-различно: в целия континент се забелязва един завой наляво – не само в страни като Венецуела и Боливия, но и в много други държави от континента, като Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и редица други, левицата е във възход. В много от страните на Латинска Америка преобладава разбирането, че е необходимо едно по-справедливо разпределение на богатствата. Латинска Америка се превръща в своеобразна „тенджера под налягане”, която всеки момент може да избухне.
- Говорихме за „икономическото чудо” на Чили. Но днес в редица страни на континента ръстът на Брутния вътрешен продукт е далеч по-висок от чилийския. В Куба той е равен през 2006 година на 12,5 %, във Венецуела – на 10 %, а дори в Аржентина, която преживя тежка криза, този ръст възлиза на 8,5 процента.
- В абсолютни цифри е така, но в Чили положението е много по-различно. Защото, за разлика от другите икономики в Латинска Америка, чилийската е много разнопосочна. Нашата износна листа включва над 4 хиляди продукта. Имаме договори за търговия с различни страни от Европа и Азия. В момента имаме възможности да се присъединим както към Меркосур, така и към Обединението на страните от Северна Америка. В това отношение само Мексико е в състояние да се сравнява с нас.
- Но Андският пакт, в който участваше Чили, на практика вече не действа.
- Вярно е. Но положението на Чили в Латинска Америка е сравнимо с проблемите на Европа преди половин век. Въпросът е коя страна би приела да се нагърби с проблемите на други по-изостанали икономики. В момента тази роля до известна степен изпълнява богатата на петрол Венецуела, но за страни като Бразилия, Аржентина или Чили тази роля е много трудна, защото липсват съответните механизми и институции.
- Ти самият, Андрес, си част от многобройната чилийска емиграция. Как ще се реши този тежък и за България проблем?
- Страната ни прави всичко възможно за привличането на емигрантите отново в Чили. В това отношение България заема важно място – стотици чилийци емигрираха у вас, десетки получиха тук висше образование и днес се радват на добър прием в родината си. Ние сме в дълг към България, през която преминаха над шестстотин души. Това е една добра предпоставка за добър стокообмен между двете страни. Проблемът е, че за момента Чили изнася много повече за България, отколкото внася от нея. Но връзките ще се засилят значително, защото чилийското правителство е решило да открие дипломатически представителства във всяка от страните членки на Европейския съюз, а от 1 януари 2007 година такава ще бъде и България. Това означава, че ние при всяко положение трябва да отворим посолство и тук.


Видяно: 1261Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.5.2017 г.

Visitor: 1197535