С малки изключения (като например Австроунгария след Първата световна война), една държава не може да фалира. Винаги стига до някое дъно, от което да се оттласне. И все пак Аржентина, някога смятана за супербогата и с огромен потенциал, ми изглеждаше като онзи смъртник, който никое лекарство не може да извади от гроба.
На пръв поглед между Аржентина и България общите неща са малко. Аржентина разполага с огромна площ, достигаща почти от тропиците до Огнена земя, притежава несметни природни богатства и едно от най-развитите скотовъдства в света. От друга страна, дори в Латинска Америка са малко държавите, спохождани толкова често от военни диктатури и преврати, които за нас са нещо почти непознато.
И все пак десетина години преди нас Аржентина беше подложена от Международния валутен фонд на „оздравителен” валутен борд и приватизация на цялото стопанство, та чак и на атомните централи. Навзе заеми от десетки милиарди долари. И при нея брутният вътрешен продукт спадна с десетки проценти, безработицата се повиши до над 21,5 процента, външният дълг достигна до астрономически цифри, а над 54 % от населението заживяха под прага на бедността (половината от тях – и под прага на мизерията). Обвързването на песото с долара направи аржентинските стоки неконкурентни на пазара на нейния гигантски съсед и най-голям търговски партньор – Бразилия, която пък обяви девалвация и заля със свои стоки аржентинския пазар.
И точно когато изглеждаше, че Аржентина ще фалира, когато новоизбираните президенти се отказваха от поста си още след седмица, на хоризонта се появи един сравнително млад политик, роденият през 1950 година Нестор Киршнер – Остоик.
Син на швейцарски емигрант (оттук и фамилията Кирхнер, преобразена от произношението на испански на Киршнер или Кирчнер) и на майка от хърватски произход, макар и родена в Чили (оттук и втората фамилия, майчината, отново преобразена от произношението от Остоич на Остоик), юристът от Патагония вече беше успял на два пъти по време на диктатурата да бъде вкарван в затвора – нещо типично за Латинска Америка.
Привърженик на най-радикалната левица в Перонистката партия, изпреварен на първият тур на президентските избори от бившия президент Менем, губернаторът на провинция Санта Крус направи историческо посещение на бразилския президент Лула да Силва и обеща подкрепата си за Меркосур – общия пазар на няколко южноамерикански страни, с което стана любимец на избирателите.
Става нещо нечувано – Менем усеща, че народът не го иска отново на президентския пост и сам се оттегля от надпреварата. По това време и конюнктурата работи сякаш в полза на социалдемократа Киршнер. За пръв път от години страната започва икономически ръст, пораства и износът, реформите на министъра на икономиката Роберто Лаваня дават положителни резултати, а страните кредиторки се примиряват да получат своите дългове в съотношение 4 към 1 (иначе би трябвало да изпият една студена вода, защото Аржентина е обявила, че не може да изплати милиардите долари външен дълг). Безработицата рязко спада, икономиката бележи огромен ръст – близо 10 % годишно, а цените за населението остават непроменени.
Впрочем, има още една причина за успеха на Киршнер – твърдата подкрепа на собствената му съпруга, от дълги години депутат и сенатор от провинция Санта Крус. А където помага и съпругата...