Неочакваното заболяване на Фидел Кастро хвърли в еуфория западните медии. Ден след ден в Маями и Вашингтон пророкуваха, че без него режимът ще се срине и те ще могат отново да се разпореждат на острова. Разбира се, биологията си е биология и 80 години са възраст, в която може да се случи всичко. Но от операцията изминаха вече осем месеца, а в Куба всичко остана по старому.
Но защо и дали по старому? Оказа се, че макар медиите да премълчават това, през 2006 година страната е задминала по темпове на икономическо развитие дори прословутите азиатски тигри – ръстът на БВП на Куба възлезе на баснословните 12,5 процента (два пъти по-висок от българския), при това след поредица от успешни години, когато този показател надхвърляше редовно десетте процента (в 2005 година въпреки трите разрушителни урагана той се равняваше на 11,8 %). Че безработицата е спаднала до фактическата нула – 2 %. Че детската смъртност, традиционно висока в Латинска Америка, продължи да спада до непостижимите за България 5,3 на хиляда живородени деца (а специално в Хавана, с население 2,2 милиона души – на още по-ниските 4,9 на хиляда – едно от най-ниските равнища в целия развит свят). И че за годината са предадени астрономичните 113 хиляди нови жилища.
Впрочем, Куба достигна до тези резултати доста трудно. Поради блокадата от страна на САЩ и поради разпада на СИВ и на социалистическия блок Островът на свободата на два пъти трябваше да се пренастройва, да подменя не само технологии, но и най-обикновените бушони, да изтърпи истински глад през 90-те години, когато нивото на протеини в храната достигна до тревожните 45 грама дневно (днес то се равнява на 82,5 грама, над средната норма за света, но все още има какво за се желае като качество). Спадът в икономиката достигна 35 на сто (у нас малко повече). Но нито за миг Куба не се замисли да отмени по някакъв начин безплатното образование и здравеопазване.
Куба има и други неща, с които може да се похвали. Преди тя разчиташе само на захарта. Днес 70 от старите захарни заводи са затворени, но персоналът не беше изхвърлен на улицата. 60 хиляди от уволнените бяха пренасочени към други култури и производства, а на 40 хиляди заплатата се изплащаше изцяло, за да могат те да следват. Куба вече се задоволяла почти с 50 на сто от нужните й горива (по мое време това бяха само от 10 до 20 на сто.) Само през 2006 година бяха построени тони енергийни мощности, колкото три пъти нашите затворени 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ и Куба напълно се раздели с „апагоните” – спиранията на тока. На мястото на монокултурността дойдоха износът на никел, на лекарства, на цитруси, на ценна дървесина, на биотехнологии, както и развитието на целогодишния туризъм.
Сигурно малцина знаят, че по кубински биотехнологии и в смесени предприятия се произвежда в Индия, Китай и други страни. Че страната, останала след революцията само с три хиляди лекари, днес „изнася” 30 хиляди лекари и друг медицински персонал в 69 страни. Че в Куба за четири десетилетия са завършили като стипендианти 47 хиляди специалисти от 130 страни, главно африкански, а и днес учат 27 500 стипендианти от 120 страни, главно медицина. Или че в така наречената „Операция Чудо” бяха излекувани в самата Куба, във Венецуела или в Боливия 500 хиляди слепи и очно болни от 29 страни. Че благодарение на кубинските учители в 22 страни върви кампания по ограмотяване (във Венецуела например вече няма неграмотни, за разлика от България например). Че Куба преодоля налаганата от САЩ изолация и днес поддържа дипломатически отношения със 181 страни (от общо 192 членки на ООН). И че кубинската резолюция в Общого събрание на ООН за отмяна на блокадата от страна на САЩ има подкрепата вече на 183 страни. (В 1992 година за нея гласуваха само 59 страни).
Вашингтон, особено при правителството на Буш, пречи с каквото може. Едно е да внасяш стоки или туристи от 90 мили и съвсем друго – от Азия, отстояща на хиляди километри от Куба. А законите Хелмс – Бъртън и Торичели забраняват дори влизането в пристанища на САЩ на кораби, осмелили се да влизат в кубински пристанища. Само през миналата година загубите от блокадата надхвърлиха 4 милиарда долара.
И все пак за хората в Куба, чиято продължителност на живота е 77 години (десетина години повече от България, но какво ли са десетина години) е по-важно децата им да са изучени, животът им да е весел, а старините им – осигурени.