Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монитор", 25.11.2005

Български режисьор трупа слава в Чили

Бащата на Иван Цибулка е прочут композитор на филмова музика, а дядото е чешки челист, участвал в основаването на консерваторията и операта у нас * Жененият за сънародничка на Неруда нашенец прави образователна телевизионна поредица и постоянно е на път

Къдринка Къдринова


Най-популярният българин в едно от най-отдалечените от страната ни кътчета на планетата – Чили – е кинорежисьорът Иван Цибулка. Преди 18 години той решава да тръгне след съпругата си – чилийката Лили – за родината й. С тях е и 5-годишната им тогава дъщеря Майтия Милена.
Годината е 1987-а. В Чили на власт все още е Пиночет. А Лили е напуснала родината си след кървавия военен преврат през 1973 г. на същия този Пиночет, за да избегне съдбата на хилядите си сънародници – изтезавани, убити, безследно изчезнали, само защото са били против диктатурата. И все пак, когато 14 години след преврата живялата в емиграция в ГДР и в България Лили вижда името си в чилийски вестник, публикувал списък на изгнаници, на които е разрешено да се върнат, тя твърдо е решена да поеме пътя обратно заедно с българския си мъж и детето им.
“Още като тръгвахме, бяхме с едно на ум, че може да ни “изчезнат безследно” веднага след кацането, на самото летище в Сантяго. Бяхме слушали за какви ли не страхотии и терор”, спомня си днес Иван Цибулка. Предпазливо и внимателно той и жена му – и двамата завършили кино в ГДР - успяват да намерят своята творческа ниша встрани от зоркия поглед на пиночетовата полиция и с много талант и упоритост да се наложат като добри професионалисти.
Диктатурата пада след плебисцит 3 години по-късно, но на демокрацията й трябва още доста време, за да се наложи като норма в обществените отношения в Чили. Впрочем, сянката на диктатурата тежи и днес – във все още неовъзмездените престъпления срещу човешките права, в сдържаността на чилийците открито да демонстрират политически пристрастия, в предпазливостта в разговорите с непознати.
Изкуството е онази територия, където свободният дух успява да се наложи най-бързо. Иван и Лили са сред хората, които от сърце съдействат за това – и с личностно, и с творческо присъствие.
И двамата днес са уважавани преподаватели по кино в два от най-престижните чилийски университети. Иван е и режисьор на популярен образователен канал към чилийския Държавен съвет за телевизия, прави и документална поредица също с образователна цел, която го е прославила из цяло Чили. Покрай работата си постоянно пътува – и из страната, и из цяла Латинска Америка, и чак до Нова Зеландия.
Пътуванията са най-голямата му страст. Признава, че си мечтае дори да остарее незабелязано, между другото, докато е на път. И понеже все не му стига времето да бъде достатъчно дълго с интересните хора, които среща, другата му мечта е да събере един ден всички, с които се е сприятелил из дългите си маршрути, и да вдигне страхотен купон.
Забавлява се от факта, че чилийците гледат на него “като на марсианец”, защото идва от екзотичната за тях България. Признава, че в годините на диктатурата е трябвало да крие, доколкото може, този факт. Тогава държавата ни е била социалистическа и това е носело сериозни рискове. Сега обаче любопитството към него е добронамерено – веднага го свързват с развита Европа.
От Иван струи доста космополитен дух – и то не само защото е женен за чилийка и постоянно обикаля различни страни. Самото му фамилно име подсказва небългарски произход. Дядо му, на когото е кръстен – Иван Цибулка – е известен чешки виолончелист, роден в Прага. През 1905 г. е поканен в София от Фердинанд, за да сформира камерен оркестър в двореца. Жени се за българка – Мара Маринова Цибулка – и заедно с нея основава Държавната консерватория и Националната опера, на която става и първи директор.
Синът им Кирил Цибулка – баща на Иван - става известен филмов композитор. През 1979 г. печели наградата на Съюза на българските филмови дейци за музиката към филма “Бариерата”. Тъкмо бащата “заразява” Иван с любовта към пътешествията. След като се развежда с първата си жена – майката на Иван, Кирил Цибулка се жени за германка от ГДР и се пренася при нея. Синът започва да гостува всяко лято на баща си и много да пътува, включително и из другите соцстрани.
Иван започва и следването си по кинорежисура в ГДР – във Висшата академия по кино и телевизия в Потсдам-Бабелсберг, южно от Берлин. Там среща чилийската емигрантка Лили, с която се женят, а след завършването на следването през 1982 г. се пренасят в България. Южнячката Лили, която трудно е понасяла северния темперамент на германците, е очарована от българите, от сърдечността ни, от семейните трапези, от иконите и църквите ни, от хоровото пеене, от топлото ни море /океанът в Чили е много студен заради Хумболдовото течение/. В същото време се дразни от грубостта, клюките, манията за намеса в личния живот на доста нашенци.
Семейството другарува с много чилийци, които живеят като емигранти у нас. Почти всички от тях също се завръщат в родината си още при първа възможност. Днес така наречените “български чилийци”, утвърдили се вече като професионалисти в Чили, са едно уникално лоби за страната ни, което за съжаление почти не се използва. Първата организирана среща между тях и българска официална институция бе по времето на визитата на президента Георги Първанов в Чили през януари 2005 г.
Мечтата на Иван Цибулка бе, че след тази визита двустранните връзки в областта специално на културата най-после ще се раздвижат. Много му е мъчно, че балканската музика събира овации в Чили най-вече в лицето на Кустурица, а нашите прекрасни музиканти са съвсем непознати, защото просто няма кой да организира и да плати турнето на един Милчо Левиев или един Теодосий Спасов. Иван съвсем по възрожденски се е ангажирал да действа с лични контакти и връзки в тази посока, но се е отчаял да срещне отзивчивост от страна на българските заинтересовани институции. Има и готов проект за филм за “българските чилийци”, но и тук опира пак до същия проблем – липса на пари и на активен интерес от българска страна.
За последно Иван си е идвал в България през драматичната 1997-а - за погребението на баща си. Избягва да коментира от разстояние днешната ситуация у нас. Страната ни му се струва потопена в бъркотия, дразни го българското политиканство, властолюбието, егоизмът. Категоричен е: “Докато българинът живее в България, гледа на света през собствения си пъп”. Затова не е притеснен особено от голямата емигрантска вълна сред младите българи. Убеден е, че това е полезно – така “малка и провинциална България се отваря към световния хор”. Смята, че емигрантът винаги се стреми да се върне поне на гости в родината и обобщава с усмивка: “В това отношение сме роднини на сьомгите”.
Чувства се гражданин на света, не харесва шовинизма, но се гордее с българския си корен и с факта, че се е формирал в духовен и културен план тъкмо в България.
Дъщерята на Иван и Лили – 23-годишната вече Майтия Милена – е израсла със самосъзнанието на чилийка от български произход. Иска й се да има български паспорт. За последен път е била у нас преди 5 години, със семеен приятел. Харесва й да се чувства свързана с нашата антична култура, но е добила впечатление, че, сравнени с чилийците, българите говорят повече и вършат по-малко работа.
Майтия Милена е завършила моден дизайн и вече е започнала самостоятелна работа. Намира съвременния свят за прекалено меркантилен, тревожат я екологичните проблеми. Интересува се от кино, живопис, литература.
Баща й изразява семейното кредо за изкуството с мнението си, че то е призовано както да забавлява, така и да провокира осъзнаването на невидими на пръв поглед процеси и зависимости, а оттам да стимулира и социални реакции. “Целта е изкуството да допринася за това, светът да става по-хармоничен и смислен”, твърди най-популярният българин в Чили – режисьорът Иван Цибулка.

Видяно: 1264Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.5.2017 г.

Visitor: 1204363