От жената пред мен струи душевна сила, но и натрупана болка. Тя сдържа емоциите си, но гласът й предателски дрезгавее, когато разказва за най-тежкото – за брутално отнетия баща на децата си.
Разговарям с Елизабет Палмейро, която е съпруга на Рамон Лабанино – един от “Петимата герои”, “Петимата антитерористи” или просто “Петимата”, както ги нарича цяла Куба. Това са петима млади кубинци, за чието спасяване родината им води международна кампания – Фернандо Гонсалес, Антонио Гереро, Херардо Ернандес, Рене Гонсалес, Рамон Лабанино. И петимата са биви внедрени в терористични организации на кубинската емиграция в Маями с цел да предпазват страната си от саботажи и атентати. След като благодарение на информациите им се натрупват достатъчно данни, които доказват престъпните кроежи на най-радикалните емигрантски групировки, Куба алармира представители на американското ФБР за агресивните планове, насочени срещу нея. Вместо да вземат мерки срещу терористите обаче, във ФБР засичат кои може да са информаторите и през септември 1998 г. арестуват петимата агенти, държат ги 17 месеца в карцер (което е в разрез и с американския закон), а съд в Маями им издава през 2001 г. доживотни присъди за “шпионаж и застрашаване на националната сигурност на САЩ”.
Формулировката и тежестта на присъдите, големите правни нарушения при самия процес и при третирането на затворниците и семействата им, откровената политическа пристрастност на делото, стремежът да се запуши устата на “Петимата” силно гневят Куба. “Нашите момчета не са шпионирали държавни тайни на САЩ! Събирали са само информация за опасни терористични планове на крайни кубински емигрантски групировки, за да предпазят собствената си страна от диверсии и атентати! Борили са се с терористи, а страната, която се прави на най-големия борец с тероризма, ги осъди, вместо да вкара зад решетките същинските престъпници! Това е прикриване и поощряване на тероризма, а не борба с него!” – възмущава се Елизабет Палмейро, съпругата на Рамон Лабанино, която е превърнала живота си в мисия за борба за освобождаването на “Петимата”. Елизабет е преводачка от английски и това я прави е една от най-активните участнички в международната кампания в защита на съпруга й и другарите му. Тя се лекота дава пресконференции на английски, въпреки че на какъвто и да е език й е трудно да намери думи, за да квалифицира цинизма и бруталността на онези, които отнемат бащата от децата й. Също като останалите жени и роднини на “Петимата”, Елизабет е подчинила живота си на каузата за спасяването им. Отглежда и двете си дъщери от Рамон, който има и още едно момиче, от първия си брак. Най-малката, кръстена с име, много подобно на майчиното – Лизбет, се ражда през 1997 г., докато Рамон е на мисията в САЩ. Той си идва за малко в Куба година по-късно и едва тогава вижда детето. Веднага след завръщането си в Маями е арестуван.
Елизабет разказва: “Най-тежко е за децата. Докато още ни даваха да го посещаваме в затвора, минавахме през крайно унизителни процедури – за да ни пуснат, взимаха отпечатъци на пръстите дори от дъщеричките ни. Затворникът не може да се докосва, не му дават да погали децата си. Веднъж още на летището часове наред се гавриха с нас, разхвърлиха и изцапаха нарочно всичките ни лични вещи от багажа. Аз стисках зъби и търпях. Не знаех, че съм способна да изтърпя толкова. Онези чакаха да протестирам. Ако го бях направила, веднага щяха да ни върнат обратно под предлог за “неуважение към американските власти”. И за Рамон нямаше да има свиждане, а нов психологически тормоз. Заради него издържах всичко. Но децата не разбират. Страдат. Не могат да схванат защо баща им е в затвора в онази страна, а у дома всички го славят като герой. Бедата е, че от две години вече не можем и да го посетим – американците нарочно бавят визите ни”.
Откакто са издадени присъдите, адвокатите на “Петимата” непрекъснато обжалват. Големи световни авторитети в правото, сред които и Рамзи Кларк, бивш правосъден министър в САЩ, алармират за драстични нарушения в делото и изискват преразглеждане. Но досега процедурите текат тромаво и без позитивен ефект за кубинската петорка, а повечето от документите на обвинението – сред които бележки от пералнята и сметки за тока, са засекретени. Елизабет смята, че обществеността в САЩ нарочно е държана в заблуда за “шпионите” на Куба. В същото време подчертава, че сред кубинската емиграция, която никак не е еднородна, расте подкрепата за тях и осъждането на крайните терористични групировки.
Решението за внедряването на агентите е взето от кубинското ръководство заради форсирането на агресивните действия срещу острова от страна на емигрантите радикали в средата и във втората половина на 90-те години. Това е тъкмо периодът, в който Куба започва да развива по-активно туризма и в страната прииждат чужди инвеститори. Враговете на режима от Маями обаче не искат да допуснат това съживяване на икономиката и извършват цяла серия от взривове в кубински туристически обекти, при един от които през 1997-а загива и млад италианец. Другият любим похват е редовното нарушаване на кубинското въздушно пространство от малки спортни самолети, които излитат от Маями и разхвърлят позиви над Хавана. След многобройни предупреждения и дипломатически ноти Куба губи търпение и през февруари 1996-а сваля един от тази самолети-нарушители. Пилотът загива. Сега един от “Петимата” – Херардо Ернандес, е обвиняван в “заговор за убийство”, защото бил подал информация на кубинските власти за въпросния полет и така е причинил гибелта на пилота. Никой не пита каква работа е имал този пилот над Хавана, кой и защо го е пратил, с чии пари и т.н.
Факт е, че в резултат на усилията на кубинските сили за сигурност в последните години на острова атентати не е имало, а покрай шума около делото на “Петимата” терористичните емигрантски организации са се поснишили. Но със сигурност не са се отказали от патологичната си омраза към Острова на свободата. Струва си да се припомни, че в разгара на вилнеещия из Куба ураган “Айк” точно от емигрантските среди в Маями дойде бетонираният зов американските власти за нищо на света да не се отказват от антикубинското ембарго, независимо от жертвите и пораженията на Острова, защото, ако го направят, това ще е пряка подкрепа “за режима на Кастро”. Колко силно трябва да мразиш народа си, за да призовеш за такова нещо, докато природната стихия издевателства над материалните блага, осигуряващи живота на този народ...
Все пак не материалното, а духовното, великата сила на кубинския дух, крепи и народа, и неговите закрилници - “Петимата”, които вече 10 години са зад решетките на американските затвори и са принудени да търпят своеволията на подменената с откровени лъжи и манипулации американска правосъдна и политическа система. Важна опора за този дух е и международната подкрепа и солидарност за Куба и за петимата й героични синове. На десетата годишнина от погазването на елементарните им човешки права в САЩ вече е крайно време истината за тази драма да заеме полагаемото й се място сред световните новини. Крайно време е и Елизабет Палмейро, и останалите съпруги и близки на “Петимата” да получат отговор от американските власти защо децата им са обречени да растат с отнети им бащи.