Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Мениджър", приложение "Далече", 9-2008

Кубинска приказка

Хавана, Санта Клара, Тринидад, Синефуегос, Варадеро потапят всеки гост в същинския сочен живот, който досега се е случвал, докато вие сте били заети с нещо друго

Къдринка Къдринова


Ако има място на света, където легендите се оказват истина, това е Куба. И слънцето й е неудържимо като темперамента на хората й. И морето й е лазурно като в детска рисунка. И мулатките са дългокраки поне колкото Наоми Кембъл. И фиестите са на всеки ъгъл. И времето, разбъркано в коктейлите мохито, Cuba libre, дайкири, тече лежерно, любвеобилно, усмихнато, танцуващо...
Магията започва да действа още с първите глътки натежал от сладки аромати и разнежваща влага кубински въздух. Скованост, умора, предразсъдъци остават в по-скучния и безвкусния от световете, откъдето идвате. Онова, което ви обгръща тук, е същинският сочен живот, който досега се е случвал, докато вие сте били заети с нещо друго – точно както е предупреждавал неслучайно увековеченият в бронз в един хавански парк Джон Ленън. На тази земя дори банален групов обяд за туристи може да се превърне във възхвала на насладата от живота. Просто, запалени от забавляващия гостите оркестър, от един момент нататък в танците се включват дори сервитьорите, работниците от кухнята и случайните минувачи край ресторанта...
Разбира се, в Куба не всичко е песен. Но слънчевият характер на народа й помага дори и най-резките завои на историята да се приемат като част от ритъма на салсата. Невъзможно е по улиците да се срещне намусен кубинец, всички са засмени и готови за приятелски разговор на каквато и да е тема. Въпреки че битието на тези хора никак не е лесно – страната им вече близо пет десетилетия живее в условията на икономическата блокада, наложена от САЩ две години след победата на Кубинската революция през 1959 г. Според кубинското ръководство блокадата е натрупала през всичките тези години над 200 млрд. долара щети за кубинската икономика. Цяла поредица от американски закони затяга примката около острова като особено безпощаден е “Хелмс-Бъртън” от 1996-та, който сакнционира и трети страни, търгуващи с Острова на свободата. В този подход всичко е гротескно. Например, САЩ винят Куба за ограничения достъп на гражданите й до интернет, а всъщност проблемът идва от американска страна – при опит да влезете в Google от острова получавате отговор, че тази услуга не се предлага за Куба.
На острова се отказва правото да използва американски технологи – включително оптически кабели и животоспасяваща медицинска апаратура. Тя няма право на никакви стоки, произведени където и да е по света, ако в компонентите им има дори и 10% американски продукти. Холивудски знаменитости като Оливър Стоун или Майкъл Мур са били санкционирани с милионни глоби за визитите си в Куба – защото там няма право да стъпва нито един американец.
На гласуването в ООН миналата есен по въпроса дали да се вдигне блокадата “за” се обявяват 184 от 192 държави. Против са САЩ, Израел, Маршаловите острлови и Палау, Микронезия се въздържа, а Салвадор, Ирак и Албания отсъстват. България от години последователно гласува вкупом с останалите от ЕС за премахване на ембаргото. Впрочем, тъкмо със страните от ЕС, както и с Канада и с Латинска Америка, в момента Куба поддържа най-оживени и плодотворни отношения, включително и в бизнеса. Именно от тези региони са основните чужди инвеститори, чиито вложения в кубинската икономика успяват да заобиколят американското ембарго и в момента са около 5 млрд. долара.
За да се оцени постигнатото от Куба днес, трябва да се върне лентата малко назад – към 1989-та, когато се разпада соцлагерът и карибската социалистическа република практически е изоставена на произвола на съдбата. Дотогава цялата кубинска икономика е обвързана със страните от СИВ. В момента, в който тази система престава да функционира, всички бивши “соцбратя” изчезват от Острова на свободата без да довършат започнатите обекти, без да се издължат с договорени доставки, без да осигурят поддръжка на вече внедрена своя техника. Настъпва т.нар. “специален период” за кубинците – икономически срив и отглеждане на зеленчуци за прехрана в саксии по балконите.
Излизането от дупката започва в средата на 90-те, когато ръководството на страната решава да въведе пазарни елементи в икономиката и я отваря за външни капитали. През 1995 г. е приет Закон за чуждите инвестиции. Той лансира преди всичко смесените предприятия и разпределя участието в тях 50:50 между чуждия инвеститор и кубинската държава, която така си гарантира и сигурен контрол, и сигурен приход. Най-атрактивен се оказва секторът на туризма, където днес доминират компании от Канада, Испания, Италия, Франция, Великобритания. Из цяла Куба са пръснати китни хотели, потопени сред приказната местна природа. В страната действат около 400 смесени предприятия в 37 сектора на икономиката с участието на капитали от 45 страни. Наред с туризма има вложения и в промишлени отрасли като производството на никел например. Най-новото и най-перспективно изкушение за инвеститорите е проучването на крайбрежния кубински шелф за нефтени залежи. Сателитни снимки подсказват, че в териториалните води на острова има доста черно злато и сега испанци, норвежци и китайци се опитват да стигнат до него със сонди.
Връзките с Китай са особено топли и многостранни. Това личи дори по един бегъл поглед към улиците – някогашните “камейос” (“камили”), странни хибриди между камион и автобус, които навремето бяха основен градски транспорт в Хавана, вече са заменени от спретнати китайски автобуси.
Ако обаче решите да обобщавате пред кубинци, че страната им е тръгнала по т.нар. “китайски модел”, ще сбъркате. Те не обичат такива сравнения, патриоти са и държат да наблягат, че изборът им за реформи си е само техен. Смеят се на анализите в американските медии, че сегашният им лидер Раул Кастро, който пое кормилото на властта от брат си Фидел след разболяването му през 2006-та, е именно привърженик и “мотор” на промените “по китайски” и припомнят, че когато този процес започва през 1995-та, Фидел си е все още начело на държавата. Все пак признават, че през последната година по инициатива тъкмо на Раул е настъпило видимо раздвижване в решаването на куп проблеми, спъващи битието им – от течовете във водопроводната мрежа до ниските държавни заплати.
Днес Куба прилага много от механизмите, познати ни от “перестроечния” етап на “зрелия социализъм” – както “стопанска сметка” в предприятията с по-добро заплащане за по-качествен труд, така и стимулиране на “стопанската инициатива на гражданите” с откриване на пазари, частни заведения, школи за танци, с даване на жилища под наем, с търговия на занаятчийски стоки и услуги и т.н. Има обаче и специфични нюанси. Например, всеки работещ в най-печелившия сектор – туризма, а това са около 9% от цялата работна сила в страната, внася солидна част от бакшишите си в някое училище или болница. Кубинците са твърдо решени да запазят на всяка цена именно социалните си постижения, с които най-много се гордеят – безплатното образование и здравеопазване. Но иначе са напълно в крак с пазарните принципи и с лекота и усмивка успяват да измъкнат от всеки щракнал ги на улицата турист поне по едно конвертируемо песо за позирането.
Въпросното конвертируемо песо, наричано накратко “кук” (CUC - cubano convertible), е валутата, с която в Куба пазаруват главно чужденците. Срещу 1 евро получавате около 1,3 “кука”. Кубинците също могат да си купят “кукове” срещу обичайните неконвертируеми песоси от заплатите си. В обменните бюра “Cadeca” им ги продават по курс 1:24. Така че на жива печалба си е всеки, който успее да ви измъкне 1 “кук” за каквото и да било – за 4 колоритни наниза герданчета от местни зърна в естествени цветове, за упътване как да стигнете до катедралата в Стара Хавана, за банкнота от 3 обикновени песос с портрета на Че Гевара върху нея...
Оживената търговия с образа на митичния латиноамерикански революционер върви с пълна пара из всички сергии по туристическите маршрути. Най-често Че грее по неизменните тениски. Но го има, примерно, и като медальонче от крокодилска кост. Да не говорим за многобройните негови снимки, които вървят по-успешно от стандартните картички с изгледи. А специално за любителите на революционна романтика има и разработена туристическа обиколка по местата на бойната слава на Че в Куба, включваща задължително Санта Клара. Битката за този град в края на 1958-ма открива пътя на въстаниците към Хавана. Че щурмува пазената от 3000 войници на диктатора Фулхенсио Батиста Санта Клара с 30 свои бойци – и побеждава. Именно затова днес точно тук е издигнат и мемориалът на “героичния партизанин”, както го наричат кубинците. В мемориала са пренесени и погребани останките на Че, открити от кубински и аржентински археолози през 1997 г. в Боливия – страната, в която е убит през 1967 г.
Разбира се, всички туристически програми тръгват все пак от столицата Хавана – перлата на Карибието още от времената на испанците. С нищо несравнимо изживяване е разходката из старата част на града, която е под закрилата на ЮНЕСКО. Тук е достолепната катедрала с бившия дворец на губернатора по съседство, из чието патио отекват нежните болера на виртуозни музиканти в белоснежни одежди. Тук са колоритните хавански баби с тюрбани на главите и с пури между зъбите, които ще разцъфнат в най-белозъбите си усмивки пред фотоапаратите ви (срещу “само едно песо”, разбира се). Тук е умаленото, но абсолютно точно копие на вашингтонския Капитолий, издигнато във времената на диктатора Мачадо и превърнато днес в природонаучен музей. Тук са пленително красивите сгради на операта и на хотел “Инглатера”. Тук са улиците “Прадо” и “Ла Рампа”, из които вечер дефилират издокарани като кинозвезди младежки компании, докато се разтворят в поредната улична фиеста зад ъгъла или хлътнат в някой от многобройните танцови клубове. Тук са отворени вече и магазини на известни европейски марки за дрехи и козметика. Тук са и двeте любими заведения на Хемингуей – по-семплото “Ла бодегита дел медио” и по-изисканото “Флоридита”. Няма кубинец, който да не ви подхвърли легендарната фраза на автора на “Старецът и морето”: “Mi mojito en “La Bodeguita”, mi daiquiri en “El Floridita” (“Мохитото ми в “Бодегита”, дайкирито ми във “Флоридита”). Досами “Флоридита” е “Къщата на рома”, където само за 3 “кука” или по-малко от 3 евро можете да си купите първокласен “Хавана клуб” и сами да се пробвате в забъркването на магическите кубински коктейли.
Хавана има безброй лица и те могат да бъдат видяни всякак. Ако човек е дошъл с отворено сърце, ще попива жизнелюбието на кубинските мачос с техните комплименти, типичното местно “псссссст” и звучните възклицания след всяка жена на улицата, ще се любува на танцуващата походка на газела, с която кубинките гордо ги отминават, без обаче да крият искрите в погледите си, ще се опива от пяната от страст, с която пръските на прибоя всяка вечер ръсят любовните двойки по прочутия крайбрежен булевард “Малекон”...
По-придирчивите гости на Хавана обаче може и да се подразнят от напуканите и излиняли фасади на приказните дворци в Старата Хавана, зад които шумят винаги пренаселените и преливащи от емоции хавански комуналки. Но който е бил застиган на “Малекон” или на “Прадо” от внезапно изсипал се от продънилото се небе тропически дъжд, лесно може да си представи какво става, когато пък дойде сезонът на ураганите. И как колкото и да се ремонтират и кърпят фасадите – а това наистина се прави често, в момента повече от половината сгради поне по крайбрежния булевард са изцяло реновирани – никоя боя и мазилка не може да издържи дълго на несекващите карибски фъртуни.
Пътешественици, настроени да виждат само боклука под килима, не са за Куба. Такива постоянно ще дуднат за купонната система и никога няма да разберат кубинците, които им обясняват, че тя всъщност е форма всеки един гражданин на страната да е осигурен с най-елементарното – 30 вида хранителни продукти и стоки от първа необходимост на символични цени. Който има странични доходи, може да си купи и още от същото, но вече на други цени, от пазарите. Това и правят практически всички кубинци. Защото никой от тях не разчита само на държавната си заплата. Или работи още някъде, за предпочитане в смесена фирма с чуждестранно участие, или върти дребен частен бизнес, или има роднини в Маями, които редовно пращат помощи на семействата си. Вярно, това последното от няколко години стана сложно, защото Джордж Буш рязко оряза средствата, които кубинците от САЩ имат право да превеждат на близките си у дома.
Най-независимият начин да се опознае добре Хавана, а и цяла Куба е да се наеме кола под наем. Цените варират – от 70 до над 300 “кука” на ден, в зависимост от марката. Разбира се, най-забавното за хора с възможности е возенето в ретро-автомобили, произведени през 50-те. Кубинците, които десетилетия наред са ги поддържали живи от немай къде, защото заради ембаргото не са могли да си позволят други, днес с удоволствие печелят от туристическата тръпка към тези стократно кърпени и пребоядисвани антики.
Изборът на хотели е много богат – от класическите “Насионал”, “Капри”, “Ингратера”, “Абана либре” до съвсем новите от чуждестранните хотелски вериги като например испанските “Мелия” или “Сол”. За носталгично настроените пътешественици несъмнено е “Насионал”, известен още като “хотелът на Ал Капоне”. Именно там е отсядал легендарният американски мафиот във времената, в които Куба е била “казиното на Америка”. Хотелът напълно е запазил автентичната си някогашна атмосфера, но същевременно разполага и с всички екстри на съвременния лукс. Цените варират от 120 “кука” за самостоятелна стая до 1000 “кука” за президентски апартамент.
Неизменно изкушение за чужденците, разбира се, е и посещението на прочутото бар-вариете “Тропикана” с фееричната му програма. За там е необходима задължителна предварителна резервация. Цената е около 60-70 “кука” на човек (за групови посещения има отстъпка), а на входа ще ви вземат и още по 5 “кука”, за да можете да си правите снимки вътре.
За да се опознае истинската Куба, Хавана не стига. Съвсем друга атмосфера, заредена с много романтика и колониална архитектура, носи вторият по големина град – центърът на източната провинция Ориенте Сантяго де Куба. Заради неговата отдалеченост от Хавана обаче включването му в туристическата програма е свързано или с оскъпяване на пътуването с вътрешен самолетен полет, или с удължаване на престоя покрай дългия автобусен преход дотам.
Съвсем достъпна обаче и много вълнуваща е обиколката на долината Винялес в сравнително близката до Хавана провинция Пинар дел Рио с фантастичните й, израстващи сякаш от нищото къдрави хълмове, и с най-старата й фабрика за пури.
Завладяващ е и досегът със старините на острова – като обявените от ЮНЕСКО за част от културното наследство на човечеството градове Тринидад, Санкти Спиритус, Сиенфуегос.
Тринидад до средата на ХІХ век е бил процъфтяващ център на производство на захарна тръстика, но след един тогавашен срив на световните цени на захарта градчето запада дотолкова, че дори не заслужава да направят до него отклонение на жп линията. Изолирано, то се съхранява тъй автентично, че днес е направо като извадено от едновремешна картинка – с калдаръмените улички, с керемидените покриви, с ярките фасади, с винаги отворените прозорци на къщите, през които всекидневието на жителите се разкрива без тайни. Допълнителна екстра на Тринидад е издаденият в Карибско море полуостров Анкон с едноименния хотел там – потопен сред палми и разположен досами лазурния прибой.
В Санкти Спиритус може да се види единственият по рода си мост в средновековен стил, а пък край облъхнатия от някогашно колониално френско присъствие Сиенфуегос е уникалната Гуама – ферма за крокодили и древно индианско наколно селище, където може да се снимате с малко крокодилче на рамото със залепена за всеки случай челюст, а камуфлажни “индианци” ще изгонят злите духове от вас с непонятни заклинания.
Най-маниашко изживяване за онези, които търсят пълно отплуване извън пространството и времето, предлагат курортите, накацали по многоброййните cayos – малките островчета около големия остров Куба. До Кайо Санта Мария например се стига по 48-километров път по насип през самото море. А като стигнете целта – чака ви нирвана в потънал сред палми хотелски комплекс с всички екстри на брега на приказното море. Испански, канадски, френски хотелски вериги отдавна вече са си заплюли този рай из островчетата, без разбира се да забравят и най-стария и прочут кубински курорт Варадеро, където условията за отдих също са омагьосващи.
Разположен на полуостров Икакос, който прилича на пръст, насочен към Флорида, Варадеро се намира едва на около 100 км източно от Хавана. Най-добрите и известни хотели, включително прочутата “къща на Дюпон” – някогашната вила на американския милионер, днес превърната в суперлуксозен хотел и ресторант, са в източната част на полуострова. По плажовете на курорта, посипани с най-финия и бял пясък на света, никога не е скучно – имате възможност да се включите в уроците по танци, които ви предлагат мургави младежи, да си купите току-що извадени от морето гигантски рапани в умопомрачителни разцветки, да похапнете прясно наловени омари. Предлагат се и допълнителни екстри – разходки с корабчета, обяд в морето, подводен лов. Ако искате да отидете в Куба само за морски отдих, имате възможност да кацнете от Европа директно на летището във Варадеро. Определено обаче си заслужава да видите повече от острова – просто няма къде другаде да вкусите живот като тукашния.
Много са българските туроператори, които от години вече возят наши туристи към Куба и предлагат всякакви маршрути из нея. Цените на пътешествията са различни – в зависимост от сезона, броя на звездите на хотелите, големината на групата. Можете да си осигурите например 11 дни на Варадеро в 3-звезден хотел с пакета аll inclusive само за около 1130 евро. Но може и 6 дни при същите условия и на същото място да ви излезнат 1800 евро. Има вариант да опознаете Хавана, долината Винялес, Гуама, Сиенфуегос, Тринидад и Варадеро за 1300 евро (без летищните такси), но можете да направите същото плюс посещение на Санта Клара срещу 2350 евро. Изборът на възможности е много богат. Единственото условие да намерите своята е, да поискате да откриете истинската Куба. Онази, която, ако бъде оставена да се развива на мира, много скоро ще се изтегли с туризма от премеждията, които историята така богато й е сервирала.







Видяно: 540Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















14.12.2017 г.

Visitor: 1531883