Сп. "Тема", юли 2008
Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Географията е поставила страните ни далече, но народите ни са си взаимно симпатични като “българите на Латинска Америка” и “кубинците на Балканите”
Къдринка Къдринова
Многоезичната глъч в големия ресторант на хотел “Сол Палмерас” във Варадеро все пак може дабъде надвикана – българската група, която вече от седмица обикаля из Куба и се зарежда с нейния темперамент, сипе шеги на високи октави между хапките с морски вкуснотии. Един от пъргавите и вечно засмени сервитьори, които сноват между масичките с количките си за използвани съдове, се заслушва, заковава се край нас и зяпва, а веждите му скачат нагоре. “Ама вие сте българи бе!” – чуваме фразата му, изречена на кристален български. Разбира се, оказва се, че Омар е български възпитаник – един от онези стотици кубинци, учили навремето в България. Завършил е някогашния ВИМЕС, днес по-известен като Технически университет в Русе. И макар че се е дипломирал преди цели 23 години и уверява, че оттогава не е говорил езика ни, българският му наистина е отличен. Сигурно приносът е на онази Светла от Стара Загора, за която ни споменава още на втората разменена реплика и с която, уви, е изгубил връзка след края на студентския живот. Радва ни се от сърце, по кубински, защото сме едва втората българска компания, на която попада в “своя” хотел, така че отдавна е
зажаднял за “нашенски лаф”.
Иначе от източния край на Европа най-масово и редовно в “Сол Палмерас” са представени руснаците. Има, разбира се, и много испанци, скандинавци, немци, французи, италианци, аржентинци. Щом чува, че групата ни е съставена основно от туроператори, Омар веднага пита: “Кога ще доведете повече българи насам?” Желаещи не липсват. Покрай бума на салса-манията по света и у нас все повече родни пътешественици се изкушават да любопитстват по кубинското направление. Доста агенции вече отдавна и активно разработват маршрути из Острова на свободата, редовно изпращат групи и индивидуални туристи. Тънкостта е, че скъпият път е сериозна спънка българинът масово да потегли към Куба. Въпреки че все по-често напоследък се появяват и крайно изгодни варианти за едноседмична почивка all inclusive на някой от кубинските острови с включен път за около 1500 евро. Разбира се, за по-ниските цени има значение и сезонът. Смята се например, че юни е “по-евтин”, защото обикновено не е най-желан за туризъм в Куба – пада се в дъждовния сезон. За нашия едноседмичен престой там обаче точно през юни имахме само два дни, в които преваля по тропически гръмко, но бързо. Някои по-предприемчиви и далновидни българи спорадично са проявявали дори интерес към инвестиране в кубинския туризъм, макар че трудно могат да мерят размах с големите европейски и канадски хотелски вериги, настанили се трайно на острова. Несъмнено е обаче, че
полека-лека и българският бизнес започва да се вглежда в Куба
с подчертано делови нюх, след като през последните години доста се активизираха двустранните отношения. Първоначалното смразяване от периода непосредствено след разпадането на соцлагера вече е минало. Днес тече оживен обмен на делегации между двете страни, а нивото на дипломатическите ни представители отново взаимно е вдигнато до ранг на посланик. Редовно се провеждат заседания на смесената комисия за търговско и икономическо сътрудничество. В България зачестяват изявите на прочути кубински музиканти и творци. Очаровани след посещения в Куба вече се връщат не само български депупати и министри от левицата, но дори и шефът на външната комисия в парламента и бивш външен министър Соломон Паси. А Дружеството за приятелство “България-Куба” редовно организира детски конкурси за есета, посветени на Острова на свободата, като наградата е пътуване до там. “Няма разлика в поколенията – и у младите, и у по-зрелите българи винаги усещам спонтанна симпатия и обич към моята страна и народ”, категоричен е посланикът на Куба у нас Херардо Суарес. Нашата екскурзоводка и преводачка Берта Робайна, завършила през 1980 г. туризъм във Варна и запазила най-топли спомени за родината ни, много се надява да се засили и потокът от наши туристи, защото според нея за разлика от доста други чужденци нашенците винаги са добре информирани за кубинската култура, задават задълбочени и интелигентни въпроси, отворени са за добронамерени контакти с кубинците, забавляват се от сърце и изобщо:
“Много си приличаме!”
“Кубинците сме българите на Латинска Америка, а българите сте кубинците на Балканите!”, убеден е бившият посалинк на Куба в България Хосе Росадо, който днес е шеф на Дирекция “Европа” в Министерството на чуждите инвестиции и икономическото сътрудничество. Сегашната кубинска консулка в София Илда Гарсия – “моторът” в организацията на нашето пътуване до Острова на свободата, обича да разказва как съпругът й веднъж бил поздравен със спонтанното “Вива Куба!” от съвсем непознат човек на улицата в София, който загледал типичната му кубинска риза гуаябера. Огледалното “Viva Bulgaria!” пък бе обичайният поздрав на почти всички кубинци, с които случайността ни събираше по време на обиколката на острова. Те не само изразяваха искрена симпатия към страната ни, но за разлика от други народи, с които днес сме в нови съюзи, показваха обширни познания за историята и за културата ни. Често сравняваха Хосе Марти и Христо Ботев, а една бъбрива мулатка от Санкти Спиритус дори сравнително точно и много гордо изброи имената на по-големите градове в България. Никой не пропускаше да попита за много популярните в Куба Йорданка Христова и Бисер Киров, та дори и да изтананика някоя тяхна песен. Впрочем,
кубинците имат Данчето за “своя”
дотолкова, че днес из острова им могат да се срещнат стотици млади Йорданки, кръстени така от кубинските си родители в чест на любимата българска певица. Точно по време на нашия престой в Куба там беше и Христова, която в момента подготвя документален филм, посветен на 40-годишнината от първите й концерти пред кубинска публика, както и на любимите й стилове в кубинската музика – сон и болеро. Несъмнената “химия” между българи и кубинци действа на всяка крачка – и оттатък, и отсам Атлантика. “Имала съм и други мандати в чужбина, но толкова много и толкова искрени приятели, колкото оставих в България, не съм имала никъде другаде,” уверява Хуанита Мартинес, служителка в Дирекция “Информация и популяризация” на кубинското МВнР, работила у нас до 1998-ма като пресаташе на кубинското посолство. Големият й син Аделито, който днес е 16-годишен, навремето ходел в българска детска градина и толкова добре проговарил български, че когато веднъж се изгубил от майка си по време на многолюдна проява в зала “Универсиада”, намерилият го полицай не му повярвал, че е кубинче... Не са малко и обратните истории – на българчета, родени или тръгнали на училище в Куба и попили испанския като роден. Мнозинството са били деца на наши специалисти, изпртени на работа на острова. Около
40 000 българи са оставили следата си в кубинската икономика
и обществен живот през десетилетията на активно сътрудничество в рамките на СИВ. Навремето островът е бил пълен с български водни помпи, хладилни цехове, заводи за селскостопанска техника, електрокари, а много кубинци от по-зрелите поколения и до днес грейват в усмивка при спомена за някогашните български консерви или за козметиката на “Арома”. Ако трябва да сме чести, дори е учудващо защо кубинците все още ни обичат толкова. В края на краищата и България, също като всички останали бивши соцстрани начело с разпадналия се СССР, буквално ги изостави на произвола на съдбата след 1989-а. Дотогава цялата кубинска икономика беше обвързана със страните от СИВ. В момента, в който тази система престана да функционира и всички ние, бившите “соцбратя”, се изнизахме от Куба по чорапи, без да довършим започнатите обекти, без да се издължим с договорени доставки, без да осигурим поддръжка на вече внедрена на острова наша техника – целият жизнен цикъл там трябваше да се срине. Тересита Капоте, бившта посланичка на Куба в България, която днес оглавява кубинското посолство в Казахстан, и между другото пише блестящи стихове, има една ярка метафора за онзи период: “Кубинците тогава се оказахме в положението на човек, качил се на стълба, за да си боядиса тавана, на когото внезапно са дръпнали стълбата”. Куба все пак не рухна и успя да оцелее в “специалния период”, преориентирайки бързо икономиката си към сътрудничество в Латинска Америка и с Европейския съюз, отваряйки се за чужди инвестиции, форсирайки развитието на туризма. Тя съумя и да запази действащи отношенията си с “новите демокрации” в Източна Европа. Феноменалното е, че Фидел Кастро, който в онзи период все още беше здрав и слагаше акцентите на кубинската политика, не допусна в речите и изявленията си
нито една нотка на яд или на осъждане
за избора на бившите съюзници. Той запази пълна толерантност спрямо източноевропейците и руснаците, признавайки им правото сами да решават накъде да завиват в развитието си и хладнокръвно заобикаляйки темата за последствията на тези завои за Куба. Несъмнено тонът “отгоре” повля съществено и за запазилите се добри чувства на обикновените кубинци към всички страни и народи от бившия СИВ. В същото време хората в Куба с огромно внимание следят всички перипетии на източноевропейския “преход” и примерът ни отдавна ги е убедил, че си заслужава да отстояват своя социален модел с безплатното образование и здравеопазване. Днес те много се гордеят, че това е и най-желаният в Латинска Америка “износен продукт” на Куба – кубински лекари и учители работят в хуманитарни мисии в много латиноамерикански страни. Впрочем, навремето Куба е дала сериозен тласък и на цяла една университетска дисциплина в България – испанската филология. Неоценим е приносът на кубинските филолози и майстори на изящната словестност за утвърждаването на тази специалност в СУ “Кл. Охридски”. Тя е открита през 1961 г. като пряк рефлекс на Кубинската революция. Много от първите ни испанисти са учили или специализирали в Хавана. Класикът на кубинската поезия и директор на “Каса де лас Америкас” Роберто Фернандес Ретамар и до днес си спомня с топлина за своите
някогашни български студенти в Хаванския университет,
повечето от които сега са изтъкнати преводачи на испаноезична литература. Близкият приятел и колега на Ретамар пък – проф. Хесус Сабурин, десетилетия наред и чак до смъртта си преподава испански на български студенти в СУ “Кл. Охридски”. Днес щафетата му е поета от неговия син, който чете лекции във Великотърновския университет. “Каса де лас Америкас” в лицето на Ретамар, както и Съюзът на писателите и артистите на Куба начело със своя ръководител Мигел Барнет активно търсят контакти с български творци на словото. Ретамар обяснява, че ръководената от него културна институция би искала отново да види някой български писател като член на своето международно литературно жури. През 70-те години в журито е влизал Васил Попов, но мястото е вакантно след смъртта му. Ретамар подканя и към българско участие в конкурсите за есе на “Каса де лас Америкас”, един от които миналата година е бил спечелен от унгарски публицист. Единственото условие е творбите да се предствят на испански. При все по-разрастващата се популярност на езика на Хосе Марти и на Ибраим Ферер у нас, включително и сред най-младите, това не е никакво затруднение. Жалкото е, че българските стоки днес в Куба са голяма рядкост. Ако у нас все пак могат да се намерят кубински пури и ром, макар и на нереално високи цени, днешните кубинци и понятие си нямат, че България е производител на вино, например. А нещата биха могли и да се различни – особено ако се припомни една легенда, според която единственият син на сегашния кубински ръководител Раул Кастро е плод на... български мавруд. Казват, при едно от посещенията си у нас
Раул бил силно впечатлен от нашия мавруд
и най-вече от уверенията на производителите му, че който го вкуси, задължително добива мъжка рожба. Дотгава по-малкият брат на Фидел имал само дъщери. Взел си една бутилка мавруд, върнал се в Куба и 9 месеца по-късно съпругата му – прочутата с партизанското си минало Вилма Еспин, родила сина им Алехандро. Извън симпатичната легенда днес доста по-популярна от брат си и в Куба, и по света е една от трите дъщери на Раул и на за съжаление починалата миналата година Вилма – Мариела Кастро. Тя е 43-годишна сексоложка, изявена боркиня за равноправието на гейовете и лесбийките, главна редакторка на списанието “Сексология и общество”, шеф на Националния център за сексуална просвета, а в момента и вносител на нов кубински закон по въпросната проблематика. Когато Мариела говори в многобройните си интервюта за работата на своя център по изглаждане на допусканите към нетрадиционните сексуални общности грешки, винаги набляга, че позитивната промяна в отношението към подопечните й е логично развитие именно на онези хуманни ценности и на онова общочовешко свободолюбие, в името на които е била извършена Кубинската революция. И в името на които днес тази революция продължава да търси пътя си напред. Редно е да приемем посоката й поне със същата толерантност, с която кубинците наблюдават нашето падане, ставане, губене в “прехода”. Завоите на историята наистина са прекалено незначителна подробност от релефа за народи, чиито пътеки са утъпквали Хосе Марти и Христо Ботев...
Куба
Полезни връзки
Фидел: Историята ще ме оправдае
И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Триумфът на патриарха
Фидел значи “верен”
"Папата" на латионамериканската левица
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Кубинска магия
Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Сбогуването на патриарха
Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Перестройка по кубински
Антишистовият команданте
Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Папата порица блокадата на Куба
Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Кубинският рай на Хемингуей
Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Сенел Пас Мартинес
Йорданка и Рей - 100% българско латино
САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Кубинска магия с “Буена Виста”
Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Площад "Хосе Марти" открит в София
Кубана де Авиасион каца в България
ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Хайме Кромбет на посещение в България
Буена виста, буен сонидо*
Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Барбара Сарабия:
СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Делегация на БСП в Куба
София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Филип срещу Фидел
Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Българската кубинка
Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Куба – далечна и близка
Българската песен заплени Куба и Еквадор
Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Синият скопрпион пробожда рака
Високо българско отличие за Тересита Капоте
Опасният пример на Острова на свободата
Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Магиите на Хавана
Кубинска приказка
Целувки от Куба
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
За Куба с обич
ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Пепеляшки по кубински
КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Бригадир в Куба
КУБА ДНЕС
Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Вечни митове, модерни хитове
Слънце, салса, стопанска сметка
В очакване на кубинския Указ 56
Отваряне към Куба
От София – с любов към Острова на свободата
Няма ненаказано добро
Вятърът на промяната над Куба
Кубинската латиноамериканска революция
Кубинският път
Борбата на синия скорпион срещу рака
Пет кубински истории за коварство и любов
Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Кубинската великолепна петорка
Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Ремонтът на Куба
Целувки от Куба
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Наследството на Мандела
Реваншът на Куба
Историческо размразяване между Куба и САЩ
Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Куба - половин век фронтова държава
Куба се размразява начело с Раул
На какво се радват кубинците
Как се сдобриха Куба и САЩ
Салса – да, ембарго – не
|