Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", юли 2008

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул

Географията е поставила страните ни далече, но народите ни са си взаимно симпатични като “българите на Латинска Америка” и “кубинците на Балканите”

Къдринка Къдринова


Многоезичната глъч в големия ресторант на хотел “Сол Палмерас” във Варадеро все пак може дабъде надвикана – българската група, която вече от седмица обикаля из Куба и се зарежда с нейния темперамент, сипе шеги на високи октави между хапките с морски вкуснотии. Един от пъргавите и вечно засмени сервитьори, които сноват между масичките с количките си за използвани съдове, се заслушва, заковава се край нас и зяпва, а веждите му скачат нагоре. “Ама вие сте българи бе!” – чуваме фразата му, изречена на кристален български. Разбира се, оказва се, че Омар е български възпитаник – един от онези стотици кубинци, учили навремето в България. Завършил е някогашния ВИМЕС, днес по-известен като Технически университет в Русе. И макар че се е дипломирал преди цели 23 години и уверява, че оттогава не е говорил езика ни, българският му наистина е отличен. Сигурно приносът е на онази Светла от Стара Загора, за която ни споменава още на втората разменена реплика и с която, уви, е изгубил връзка след края на студентския живот. Радва ни се от сърце, по кубински, защото сме едва втората българска компания, на която попада в “своя” хотел, така че отдавна е

зажаднял за “нашенски лаф”.

Иначе от източния край на Европа най-масово и редовно в “Сол Палмерас” са представени руснаците. Има, разбира се, и много испанци, скандинавци, немци, французи, италианци, аржентинци. Щом чува, че групата ни е съставена основно от туроператори, Омар веднага пита: “Кога ще доведете повече българи насам?”
Желаещи не липсват. Покрай бума на салса-манията по света и у нас все повече родни пътешественици се изкушават да любопитстват по кубинското направление. Доста агенции вече отдавна и активно разработват маршрути из Острова на свободата, редовно изпращат групи и индивидуални туристи. Тънкостта е, че скъпият път е сериозна спънка българинът масово да потегли към Куба. Въпреки че все по-често напоследък се появяват и крайно изгодни варианти за едноседмична почивка all inclusive на някой от кубинските острови с включен път за около 1500 евро. Разбира се, за по-ниските цени има значение и сезонът. Смята се например, че юни е “по-евтин”, защото обикновено не е най-желан за туризъм в Куба – пада се в дъждовния сезон. За нашия едноседмичен престой там обаче точно през юни имахме само два дни, в които преваля по тропически гръмко, но бързо.
Някои по-предприемчиви и далновидни българи спорадично са проявявали дори интерес към инвестиране в кубинския туризъм, макар че трудно могат да мерят размах с големите европейски и канадски хотелски вериги, настанили се трайно на острова. Несъмнено е обаче, че

полека-лека и българският бизнес започва да се вглежда в Куба

с подчертано делови нюх, след като през последните години доста се активизираха двустранните отношения. Първоначалното смразяване от периода непосредствено след разпадането на соцлагера вече е минало. Днес тече оживен обмен на делегации между двете страни, а нивото на дипломатическите ни представители отново взаимно е вдигнато до ранг на посланик. Редовно се провеждат заседания на смесената комисия за търговско и икономическо сътрудничество. В България зачестяват изявите на прочути кубински музиканти и творци. Очаровани след посещения в Куба вече се връщат не само български депупати и министри от левицата, но дори и шефът на външната комисия в парламента и бивш външен министър Соломон Паси. А Дружеството за приятелство “България-Куба” редовно организира детски конкурси за есета, посветени на Острова на свободата, като наградата е пътуване до там. “Няма разлика в поколенията – и у младите, и у по-зрелите българи винаги усещам спонтанна симпатия и обич към моята страна и народ”, категоричен е посланикът на Куба у нас Херардо Суарес.
Нашата екскурзоводка и преводачка Берта Робайна, завършила през 1980 г. туризъм във Варна и запазила най-топли спомени за родината ни, много се надява да се засили и потокът от наши туристи, защото според нея за разлика от доста други чужденци нашенците винаги са добре информирани за кубинската култура, задават задълбочени и интелигентни въпроси, отворени са за добронамерени контакти с кубинците, забавляват се от сърце и изобщо:

“Много си приличаме!”

“Кубинците сме българите на Латинска Америка, а българите сте кубинците на Балканите!”, убеден е бившият посалинк на Куба в България Хосе Росадо, който днес е шеф на Дирекция “Европа” в Министерството на чуждите инвестиции и икономическото сътрудничество. Сегашната кубинска консулка в София Илда Гарсия – “моторът” в организацията на нашето пътуване до Острова на свободата, обича да разказва как съпругът й веднъж бил поздравен със спонтанното “Вива Куба!” от съвсем непознат човек на улицата в София, който загледал типичната му кубинска риза гуаябера.
Огледалното “Viva Bulgaria!” пък бе обичайният поздрав на почти всички кубинци, с които случайността ни събираше по време на обиколката на острова. Те не само изразяваха искрена симпатия към страната ни, но за разлика от други народи, с които днес сме в нови съюзи, показваха обширни познания за историята и за културата ни. Често сравняваха Хосе Марти и Христо Ботев, а една бъбрива мулатка от Санкти Спиритус дори сравнително точно и много гордо изброи имената на по-големите градове в България. Никой не пропускаше да попита за много популярните в Куба Йорданка Христова и Бисер Киров, та дори и да изтананика някоя тяхна песен. Впрочем,

кубинците имат Данчето за “своя”

дотолкова, че днес из острова им могат да се срещнат стотици млади Йорданки, кръстени така от кубинските си родители в чест на любимата българска певица. Точно по време на нашия престой в Куба там беше и Христова, която в момента подготвя документален филм, посветен на 40-годишнината от първите й концерти пред кубинска публика, както и на любимите й стилове в кубинската музика – сон и болеро.
Несъмнената “химия” между българи и кубинци действа на всяка крачка – и оттатък, и отсам Атлантика. “Имала съм и други мандати в чужбина, но толкова много и толкова искрени приятели, колкото оставих в България, не съм имала никъде другаде,” уверява Хуанита Мартинес, служителка в Дирекция “Информация и популяризация” на кубинското МВнР, работила у нас до 1998-ма като пресаташе на кубинското посолство. Големият й син Аделито, който днес е 16-годишен, навремето ходел в българска детска градина и толкова добре проговарил български, че когато веднъж се изгубил от майка си по време на многолюдна проява в зала “Универсиада”, намерилият го полицай не му повярвал, че е кубинче...
Не са малко и обратните истории – на българчета, родени или тръгнали на училище в Куба и попили испанския като роден. Мнозинството са били деца на наши специалисти, изпртени на работа на острова. Около

40 000 българи са оставили следата си в кубинската икономика

и обществен живот през десетилетията на активно сътрудничество в рамките на СИВ. Навремето островът е бил пълен с български водни помпи, хладилни цехове, заводи за селскостопанска техника, електрокари, а много кубинци от по-зрелите поколения и до днес грейват в усмивка при спомена за някогашните български консерви или за козметиката на “Арома”.
Ако трябва да сме чести, дори е учудващо защо кубинците все още ни обичат толкова. В края на краищата и България, също като всички останали бивши соцстрани начело с разпадналия се СССР, буквално ги изостави на произвола на съдбата след 1989-а. Дотогава цялата кубинска икономика беше обвързана със страните от СИВ. В момента, в който тази система престана да функционира и всички ние, бившите “соцбратя”, се изнизахме от Куба по чорапи, без да довършим започнатите обекти, без да се издължим с договорени доставки, без да осигурим поддръжка на вече внедрена на острова наша техника – целият жизнен цикъл там трябваше да се срине. Тересита Капоте, бившта посланичка на Куба в България, която днес оглавява кубинското посолство в Казахстан, и между другото пише блестящи стихове, има една ярка метафора за онзи период: “Кубинците тогава се оказахме в положението на човек, качил се на стълба, за да си боядиса тавана, на когото внезапно са дръпнали стълбата”.
Куба все пак не рухна и успя да оцелее в “специалния период”, преориентирайки бързо икономиката си към сътрудничество в Латинска Америка и с Европейския съюз, отваряйки се за чужди инвестиции, форсирайки развитието на туризма. Тя съумя и да запази действащи отношенията си с “новите демокрации” в Източна Европа. Феноменалното е, че Фидел Кастро, който в онзи период все още беше здрав и слагаше акцентите на кубинската политика, не допусна в речите и изявленията си

нито една нотка на яд или на осъждане

за избора на бившите съюзници. Той запази пълна толерантност спрямо източноевропейците и руснаците, признавайки им правото сами да решават накъде да завиват в развитието си и хладнокръвно заобикаляйки темата за последствията на тези завои за Куба. Несъмнено тонът “отгоре” повля съществено и за запазилите се добри чувства на обикновените кубинци към всички страни и народи от бившия СИВ.
В същото време хората в Куба с огромно внимание следят всички перипетии на източноевропейския “преход” и примерът ни отдавна ги е убедил, че си заслужава да отстояват своя социален модел с безплатното образование и здравеопазване. Днес те много се гордеят, че това е и най-желаният в Латинска Америка “износен продукт” на Куба – кубински лекари и учители работят в хуманитарни мисии в много латиноамерикански страни.
Впрочем, навремето Куба е дала сериозен тласък и на цяла една университетска дисциплина в България – испанската филология. Неоценим е приносът на кубинските филолози и майстори на изящната словестност за утвърждаването на тази специалност в СУ “Кл. Охридски”. Тя е открита през 1961 г. като пряк рефлекс на Кубинската революция. Много от първите ни испанисти са учили или специализирали в Хавана. Класикът на кубинската поезия и директор на “Каса де лас Америкас” Роберто Фернандес Ретамар и до днес си спомня с топлина за своите

някогашни български студенти в Хаванския университет,

повечето от които сега са изтъкнати преводачи на испаноезична литература. Близкият приятел и колега на Ретамар пък – проф. Хесус Сабурин, десетилетия наред и чак до смъртта си преподава испански на български студенти в СУ “Кл. Охридски”. Днес щафетата му е поета от неговия син, който чете лекции във Великотърновския университет.
“Каса де лас Америкас” в лицето на Ретамар, както и Съюзът на писателите и артистите на Куба начело със своя ръководител Мигел Барнет активно търсят контакти с български творци на словото. Ретамар обяснява, че ръководената от него културна институция би искала отново да види някой български писател като член на своето международно литературно жури. През 70-те години в журито е влизал Васил Попов, но мястото е вакантно след смъртта му. Ретамар подканя и към българско участие в конкурсите за есе на “Каса де лас Америкас”, един от които миналата година е бил спечелен от унгарски публицист. Единственото условие е творбите да се предствят на испански. При все по-разрастващата се популярност на езика на Хосе Марти и на Ибраим Ферер у нас, включително и сред най-младите, това не е никакво затруднение.
Жалкото е, че българските стоки днес в Куба са голяма рядкост. Ако у нас все пак могат да се намерят кубински пури и ром, макар и на нереално високи цени, днешните кубинци и понятие си нямат, че България е производител на вино, например. А нещата биха могли и да се различни – особено ако се припомни една легенда, според която единственият син на сегашния кубински ръководител Раул Кастро е плод на... български мавруд. Казват, при едно от посещенията си у нас

Раул бил силно впечатлен от нашия мавруд

и най-вече от уверенията на производителите му, че който го вкуси, задължително добива мъжка рожба. Дотгава по-малкият брат на Фидел имал само дъщери. Взел си една бутилка мавруд, върнал се в Куба и 9 месеца по-късно съпругата му – прочутата с партизанското си минало Вилма Еспин, родила сина им Алехандро.
Извън симпатичната легенда днес доста по-популярна от брат си и в Куба, и по света е една от трите дъщери на Раул и на за съжаление починалата миналата година Вилма – Мариела Кастро. Тя е 43-годишна сексоложка, изявена боркиня за равноправието на гейовете и лесбийките, главна редакторка на списанието “Сексология и общество”, шеф на Националния център за сексуална просвета, а в момента и вносител на нов кубински закон по въпросната проблематика. Когато Мариела говори в многобройните си интервюта за работата на своя център по изглаждане на допусканите към нетрадиционните сексуални общности грешки, винаги набляга, че позитивната промяна в отношението към подопечните й е логично развитие именно на онези хуманни ценности и на онова общочовешко свободолюбие, в името на които е била извършена Кубинската революция. И в името на които днес тази революция продължава да търси пътя си напред. Редно е да приемем посоката й поне със същата толерантност, с която кубинците наблюдават нашето падане, ставане, губене в “прехода”. Завоите на историята наистина са прекалено незначителна подробност от релефа за народи, чиито пътеки са утъпквали Хосе Марти и Христо Ботев...


Видяно: 888Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















18.12.2017 г.

Visitor: 1539265