Сп. "Тема", юли 2008
Вечни митове, модерни хитове
Ликът на Че доминира сред сувенирите, а лозунгите по стените апелират за свободата на “Петимата”, осъдени в САЩ за дейността им срещу терористични групировки на кубинската емиграция
Къдринка Къдринова
(Продължение от миналия брой) - Че Гевара! Че Гевара! Младежът подтичва след групата туристи по калдаръмената уличка на стариниия Тринидад и размахва банкнота от 3 неконвертируеми песос – такива, в каквито плащат заплатите на държавните служители в Куба. Забележителното на банкнотата е, че върху нея е отпечатан портрет на Че Гевара – онзи, прочутият, с баретата. Много туристи, дошли да търсят на Острова на свободата и революционна романтика, с охота си купуват лика на командантето върху националната валута. Още повече, че им искат само 1 конвертируемо песо или както го наричат тук 1 “кук” (CUC - cubano convertible). Това е валутата, с която в Куба пазаруват главно чужденците. Срещу 1 евро получавате около 1,3 “кука”. Кубинците също могат да си купят “кукове” срещу обичайните неконвертируеми песоси от заплатите си. В обменните бюра “Cadeca” им ги продават по курс 1:24. Така че всеки, който успее да вземе от чужденец 1 “кук” срещу 3 обикновени песос с Че Гевара си е доста на сметка. Образът на митичния латиноамерикански революционер е навсякъде из сергиите със сувенири и туристчески примамки. Най-често грее по неизменните тениски. Но го има, примерно, и като медальонче от крокодилска кост. Да не говорим за многобройните негови снимки, които вървят по-успешно от стандартните картички с изгледи. Странно е това съчетание между пазарната печалба и лика на най-антипазарно настроения от водачите на кубинската революция, който навремето с личен пример е вдъхновявал доброволния труд на острова и е предпочел да се откаже от министерския си пост, за да загине за свободата на други народи. Продавачката на керамични магнитчета за хладилници с чертите на Че от централната търговска улица на друго старинно кубинско градче – Санкти Спиритус, си има свое обяснение за феномена: “Че би дал всичко от себе си, за да помогне за укрепването на кубинската революция. Сега нашата революция се нуждае от икономическа стабилизация. Затова
Че би бил щастлив,
че търсенето на неговия образ носи приходи на хазната ни и така прави по-силни всички нас, неговите последователи”. Много ми се искаше да разбера как виждат нещата децата на Че. Той има две дъщери и двама сина от кубинката Алейда Марч, в която се влюбва по време на най-ярката си епопея от партизанската война в Куба – превземането на град Санта Клара. Битката открива пътя на въстаниците към Хавана. Че щурмува пазената от 3000 войници на диктатора Батиста Санта Клара с 30 свои бойци – и побеждава. Самият той обаче е победен от светлокосата Алейда, която тогава е едва 21-годишна и самоотвержено се сражава редом с него по улиците на града. Двамата се женят скоро след победата на революцията през 1959-та. Преди това Че оформя развода си с перуанката Илда Гадеа, от която има дъщеря – родената през 1956-та Илдита. Момиченцето остава да живее с новото семейство на таткото в Куба. Порасналата Илдита умира от рак през 1995 г. В Куба днес живеят децата на Че, родени от Алейда – 48-годишната сега педиатърка Алейдита, 46-годишният юрист Камило, 45-годишната ветеринарка Селия, 43-годишният юрист Ернесто. С Алейдита и Селия Гевара се познаваме от едно тяхно гостуване в България през 1985-та. Тогава ги интервюирах за “Народна младеж”. Когато баща им напуска Куба, само Алейдита е била на възраст, която да й остави живи спомени за него. Но и двете много държаха да припомнят завета му от прощалното писмо до тях: “...Бъдете способни винаги да чувствате дълбоко всяка несправедливост, извършена където и да било по света. Това е най-прекрасната черта на революционера.” Уви, при сегашното си пътуване до Куба не успях да се видя с никое от децата на Че – всички бяха в Росарио, родния му град в Аржентина, където по повод 80-годишнината от рождението му се откриваше негов паметник. Юбилеят даде повод и на майка им Алейда Марч да публикува свои
интимни спомени за съпруга си.
Топлата й човешка изповед бе отпечатана под заглавието “Възпоменание. Моят живот с Че” от “Каса де лас Америкас”. Попитах директора на “Каса де лас Америкас”, поета Роберто Фернандес Ретамар, какъв според него би бил Че днес, ако беше останал жив. Ретамар се засмя: “Много хубав въпрос, и аз непрекъснато си го задавам, но нямам отговор. Изобщо не мога да си представя Че остарял...” Че е застинал в бронза на паметника си в мемориалния комплекс в Санта Клара, а на голям плакат точно срещу него са изписани думите на Фидел Кастро за младежите, от които се очаква “да бъдат като Че”. Лозунгите по стените на кубинските градове днес изглеждат по-малко, отколкото бяха при предишните ми гостувания през 1984-та и 1997-ма. Най-често се набива на очи един нов хит – нарисуваните ту тук, ту там портрети на петима млади мъже, които за кубинците са “Петимата герои”,
“Петимата антитерористи”
или просто “Петимата”. Това са мъжете, за чието спасяване Куба води международна кампания. Те са Фернандо Гонсалес, Антонио Гереро, Херардо Ернандес, Рамон Лабаниньо, Рене Гонсалес – и петимата внедрени в терористични организации на кубинската емиграция в Маями с цел да предпазват страната си от саботажи и атентати. След като благодарение на информациите им се натрупват достатъчно данни, които доказват престъпните кроежи на най-радикалните емигрантски групировки, Куба алармира представители на американското ФБР за агресивните планове, насочени срещу нея. Вместо да вземат мерки срещу терористите обаче, във ФБР засичат кои може да са информаторите и през 1998 г. арестуват петимата агенти, държат ги 17 месеца в карцер (което е в разрез и с американския закон), а съд в Маями им издава през 2001 г. доживотни присъди за “шпионаж и застрашаване на националната сигурност на САЩ”. Формулировката и тежестта на присъдите, големите правни нарушения при самия процес и при третирането на затворниците и семействата им, откровената политическа пристрастност на делото, стремежът да се запуши устата на “Петимата” силно гневят Куба. “Нашите момчета не са шпионирали държавни тайни на САЩ! Събирали са само информация за опасни терористични планове на крайни кубински емигрантски групировки, за да предпазят собствената си страна от диверсии и атентати! Борили са се с терористи, а страната, която се прави на най-големия борец с тероризма, ги осъди, вместо да вкара зад решетките същинските престъпници! Това е прикриване и поощряване на тероризма, а не борба с него!” – възмущава се Елизабет Палмейро, съпруга на Рамон Лабаниньо, един от “Петимата”. Елизабет е преводачка от английски и това я прави е една от най-активните участнички в
международната кампания
в защита на съпруга й и другарите му. Също като останалите жени и роднини на “Петимата”, Елизабет е подчинила живота си на каузата за спасяването им. Отглежда и двете си дъщери от Рамон, който има и още едно момиче, от първия си брак. Най-малката, кръстена също като майката – Елизабет, се ражда през 1997 г., докато Рамон е на мисията в САЩ. Той си идва за малко в Куба година по-късно и едва тогава вижда детето. Веднага след завръщането си в Маями е арестуван. Елизабет разказва: “Най-тежко е за децата. Докато още ни даваха да го посещаваме в затвора, минавахме през крайно унизителни процедури – за да ни пуснат, взимаха отпечатъци на пръстите дори от дъщеричките ни. Затворникът не може да се докосва, не му дават да погали децата си. Веднъж още на летището часове наред се гавриха с нас, разхвърлиха и изцапаха нарочно всичките ни лични вещи от багажа. Аз стисках зъби и търпях. Не знаех, че съм способна да изтърпя толкова. Онези чакаха да протестирам. Ако го бях направила, веднага щяха да ни върнат обратно под предлог за “неуважение към американските власти”. И за Рамон нямаше да има свиждане, а нов психологически тормоз. Заради него издържах всичко. Но децата не разбират. Страдат. Не могат да схванат защо баща им е в затвора в онази страна, а у дома всички го славят като герой. Бедата е, че от две години вече не можем и да го посетим – американците нарочно бавят визите ни”. Откакто са издадени присъдите, адвокатите на “Петимата” непрекъснато обжалват. Големи световни авторитети в правото, сред които и Рамзи Кларк, бивш правосъден министър в САЩ, алармират за
драстични нарушения в делото
и изискват преразглеждане. Но досега процедурите текат тромаво и без позитивен ефект за кубинската петорка, а повечето от документите на обвинението – сред които бележки от пералнята и сметки за тока, са засекретени. Елизабет смята, че обществеността в САЩ нарочно е държана в заблуда за “шпионите” на Куба. В същото време подчертава, че сред кубинската емиграция, която никак не е еднородна, расте подкрепата за тях и осъждането на крайните терористични групировки. Решението за внедряването на агентите е взето от кубинското ръководство заради форсирането на агресивните действия срещу острова от страна на емигрантите радикали в средата и във втората половина на 90-те години. Това е тъкмо периодът, в който Куба започва да развива по-активно туризма и в страната прииждат чужди инвеститори. Враговете на режима от Маями обаче не искат да допуснат това съживяване на икономиката и извършват цяла серия от взривове в кубински туристически обекти, при един от които през 1997-а загива и млад италианец. Другият любим похват е редовното нарушаване на кубинското въздушно пространство от малки спортни самолети, които излитат от Маями и разхвърлят позиви над Хавана. След многобройни предупреждения и дипломатически ноти Куба губи търпение и през февруари 1996-а сваля един от тази самолети-нарушители. Пилотът загива. Сега един от “Петимата” – Херардо Ернандес, е обвиняван в “заговор за убийство”, защото бил подал информация на кубинските власти за въпросния полет и така е причинил гибелта на пилота. Никой не пита каква работа е имал този пилот над Хавана, кой и защо го е пратил, с чии пари и т.н. Факт е, че в резултат на усилията на кубинските сили за сигурност в последните години на острова атентати не е имало, а покрай шума около делото на “Петимата” терористичните емигрантски организации са се поснишили. Днес
Куба навява лежерност и спокойствие
и на гражданите, и на гостите си, въпреки че несвикналите малко се сепват, когато им обяснават, че най-високият мост в страната – онзи, който води към Матансас, се охранява строго, за да не се допусне саботаж, или че в меморила на Че в Санта Клара не може да се влиза с никакви чанти от съображения за безопасност. Така все пак се усеща, че кубинското предизвикателство да се живее различно не е само атракция. Е, унесът на туристическите удоволствия, които предлага Куба, често размива това между фантастичните природни гледки, глътките мохито и музиката, която се лее отвсякъде и която може да превърне в спонтанна фиеста дори банален групов обяд – защото, запалени от забавляващия гостите оркестър, от един момент нататък в танците се включват дори сервитьорите, работниците от кухнята и случайните минувачи край ресторанта... Цяла магия е и досегът със старините на острова – като обявените от ЮНЕСКО за част от културното наследие на човечеството
Тринидад, Санкти Спиритус, Сиенфуегос.
Тринидад до средата на ХІХ век е бил процъфтяващ център на производство на захарна тръстика, но след един тогавашен срив на световните цени на захарта градчето запада дотолкова, че дори не заслужава да направят до него отклонение на жп линията. Изолирано, то се съхранява тъй автентично, че днес е направо като извадено от едновремешна картинка – с калдаръмените улички, с керемидените покриви, с ярките фасади, с винаги отворените прозорци на къщите, през които всекидневието на жителите се разкрива без тайни. Допълнителна екстра на Тринидад е издаденият в Карибско море полуостров Анкон с едноименния хотел там – потопен сред палми и разположен досами лазурния прибой. В Санкти Спиритус може да се види единственият по рода си мост в средновековен стил, а пък край облъхнатия от някогашно колониално френско присъствие Сиенфуегос е уникалната Гуама –
ферма за крокодили
и древно индианско наколно селище, където може да се снимате с малко крокодилче на рамото със залепена за всеки случай челюст, а камуфлажни “индианци” ще изгонят злите духове от вас с непонятни заклинания. Най-маниашко изживяване за онези, които търсят пълно отплуване извън пространството и времето, предлагат курортите, накацали по многоброййните cayos – малките островчета около големия остров Куба. До Кайо Санта Мария например се стига по 48-километров път по насип през самото море. А като стигнете целта – чака ви нирвана в потънал сред палми хотелски комплекс с всички екстри на брега на приказното море. Испански, канадски, френски хотелски вериги отдавна вече са си заплюли този рай из островчетата, без разбира се да забравят и най-стария и прочут кубински курорт Варадеро, където условията за отдих също са омагьосващи. Ако оставят Куба да се развива на мира, хитът на туризма скоро ще я изтегли от премеждията, с които историята така богато я е гощавала. (Следва)
Куба
Полезни връзки
Фидел: Историята ще ме оправдае
И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Триумфът на патриарха
Фидел значи “верен”
"Папата" на латионамериканската левица
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Кубинска магия
Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Сбогуването на патриарха
Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Перестройка по кубински
Антишистовият команданте
Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Папата порица блокадата на Куба
Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Кубинският рай на Хемингуей
Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Сенел Пас Мартинес
Йорданка и Рей - 100% българско латино
САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Кубинска магия с “Буена Виста”
Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Площад "Хосе Марти" открит в София
Кубана де Авиасион каца в България
ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Хайме Кромбет на посещение в България
Буена виста, буен сонидо*
Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Барбара Сарабия:
СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Делегация на БСП в Куба
София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Филип срещу Фидел
Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Българската кубинка
Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Куба – далечна и близка
Българската песен заплени Куба и Еквадор
Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Синият скопрпион пробожда рака
Високо българско отличие за Тересита Капоте
Опасният пример на Острова на свободата
Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Магиите на Хавана
Кубинска приказка
Целувки от Куба
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
За Куба с обич
ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Пепеляшки по кубински
КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Бригадир в Куба
КУБА ДНЕС
Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Вечни митове, модерни хитове
Слънце, салса, стопанска сметка
В очакване на кубинския Указ 56
Отваряне към Куба
От София – с любов към Острова на свободата
Няма ненаказано добро
Вятърът на промяната над Куба
Кубинската латиноамериканска революция
Кубинският път
Борбата на синия скорпион срещу рака
Пет кубински истории за коварство и любов
Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Кубинската великолепна петорка
Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Ремонтът на Куба
Целувки от Куба
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Наследството на Мандела
Реваншът на Куба
Историческо размразяване между Куба и САЩ
Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Куба - половин век фронтова държава
Куба се размразява начело с Раул
На какво се радват кубинците
Как се сдобриха Куба и САЩ
Салса – да, ембарго – не
|