Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", юли 2008

Слънце, салса, стопанска сметка

Къдринка Къдринова



“Сърце мое, знам, че ще ми донесеш най-чудесната ледена биричка на света!”
Би ли ви хрумнало да си поръчате с такива думи питие на български сервитьор? Е, в Куба всички общуват така помежду си. “Живот мой” или “обич моя” може да е и бъбривият таксиджия-гид, и продавачът на манго на пазара, който хвали стоката си в рими, да не говорим за дългоногата мулатка, която припява на оркестъра от съседния ресторант иззад сергийката си със собственоръчно изработени бижута от ярки местни семена или крокодилска кост. Цяло чудо е да попаднете на намусен или груб кубинец. Всички лица са усмихнати, словата гонят високи децибели, но са изпъстрени с умалителни и сърдечни изрази. Никой, разбира се, не бърза. Разпитват ви откъде сте, какво е семейството ви, разказват ви за своето, отрупват ви със съвети как да се пазите от жежкото слънце или от внезапния тропически дъжд и как да схванете ритъма на салсата, дори да искате само да разберете как се стига до катедралата в Старата Хавана. И някак мимоходом ви подсещат, че е хубаво да оставите поне 1 конвертируемо песо, ако ги щракнете с фотоапарата за укрепване на новото приятелство. Така де, нали това си е пряка инвестиция в кубинския социален модел... Да ти е драго да си дадеш песото!
Най-голямото удоволствие от досега с Куба е контактът с нейните хора. Признават го всички чужденци, които са се потапяли без предубеждения в живота на острова. Ежегодно родината на Фидел Кастро се посещава от около 2 милиона туристи. И повечето си тръгват

влюбени завинаги в Куба и в кубинците.

Това се случи и с 11-членната група, съставена от 9 български туроператора, представител на бюрото на “Ер Франс” в България и специален пратеник на “ТЕМА”. Групата направи едноседмична обиколка на Острова на свободата по покана на кубинското посолство в София, при домакинството на фирмата “Кубатур” и на министерството на туризма в Хавана, с подкрепата на “Ер Франс” и в компанията на всеотдайната екскурзоводка Берта Робайна, завършила през 80-те туризъм във Варна. Някои от нашите туроператори вече познаваха добре обстановката, защото от години изпращат българи на екскурзии в Куба. За други пътуването беше пленително откритие, което тепърва ще изкуши още нашенци с кубински дестинации. Общото бе, че всички се “заразиха” от слънчевия местен стил на живот и общуване и до края на пътешествието вече дори помежду си се обръщаха на “нежност моя” или “небенце мое”. Дали ако го приложим и на родна почва, това няма да помогне за надвиване на неспасяемото българско черногледство?...
Кубинците не живеят лесно. Всекидневните им грижи не са по-малко от нашите, а често са и по-сложни за решаване. Ведрят им нрав обаче прави всичко да изглежда леко и постижимо.
При по-близко запознанство веднага се усеща, че хората тук са не просто добре образовани, но и с охота се впускат в анализиране на ситуацията в страната им, в Латинска Америка, в САЩ, в света. Правят взаимовръзки и изводи, на които биха завидели опитни политолози. Често натрапваните в чужбина клишета, че кубинците не смеят да говорят за политика, се стопяват още при първия случайно завързан разговор на улицата. Само трябва да знаете испански и да свикнете с кубинския маниер да се “гълтат” звуци при шеметно бързия говор.
“През последната година у нас има забележимо раздвижване, - казва водачът на велосипедна рикша Армандо Гомес, докато усърдно върти педалите към хотел “Насионал”. - Поправят се уличните платна, пускат се по-добри автобуси в градския транспорт, ремонтира се водопроводната мрежа, обновяват се фасадите на домовете. Месеци наред преди изборите за Национална асамблея през януари във всеки квартал и във всяко предприятие имаше събрания, на които хората поставяха конкретните си проблеми пред ръководни дейци. И сега виждаме, че всичко се решава едно след друго. Вървим напред”.
В същото е убеден и Маурисио Алонсо, ядрен инженер, завършил навремето в СССР, а днес –

преуспяващ наемодател на просторен апартамент в Мирамар,

един от най-хубавите столични квартали с изглед към Хаванския залив. И той, и радиожурналистката Диана, с която живее, както и децата им, са осигурени с добър доход от наема. Някога Маурисио работел по проекта за изграждане на кубинска АЕЦ в град Сиенфуегос – строяли я съветски специалисти. Но дошла перестройката, рухването на соцлагера и разпадането на СССР – и Куба така и не се сдобила с ядрена централа. “Началото на 90-те години, така нареченият “специален период”, беше ужасно трудно време за нас, - спомня си Маурисио. – Внезапно загубихме опората, на която разчитахме, Съветът за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни изчезна, бяхме изоставени сами на себе си. Под несекващата американска блокада, без разработени алтернативни външни пазари, без резервни части за машините ни, които все бяха съветски или от соцстраните. Ад!” “Отглеждахме в саксии по балконите зеленчуци, за да си помогнем”, – добавя своя щрих Диана. “Нямахме друг избор, освен да въведем такива реформи, които хем да ни осигурят съживяване на икономиката, хем да гарантират запазването на социалните ни постижения, на които много държим и по които сме лидер в Латинска Америка: безплатните образование и здравеопазване,” обяснява Маурисио. Той самият веднага се е възползвал от възможностите, които властите предоставили на кубинците, за да печелят от отдаване под наем на своя собственост, от откриване на частни ресторанти, работилници, магазини, танцови школи, селскостопански пазари и т. н.
В средата на 90-те Куба въвежда пазарни елементи в икономическите си структури и се отваря за капитали от Канада, Европа, Латинска Америка. През 1995 г. е приет Закон за чуждите инвестиции, който регламентира условията за външни вложения в кубинското стопанство. Той лансира преди всичко смесените предприятия и разпределя участието в тях 50:50 между чуждия инвеститор и кубинската държава, която така си гарантира и сигурен контрол, и сигурен приход. Най-атрактивен се оказва секторът на туризма, където днес доминират компании от Канада, Испания, Италия, Франция, Великобритания. Из цяла Куба са пръснати китни хотели, потопени сред приказната местна природа. В страната действат около 400 смесени предприятия в 37 сектора на икономиката с участието на капитали от 45 страни. Общият обем на чуждите инвестиции е около 5 милиарда долара. Наред с туризма те са вложени също в промишлени отрасли като производството на никел например. Най-новото и най-перспективно изкушение за инвеститорите е проучването на крайбрежния кубински шелф за нефтени залежи. Сателитни снимки подсказват, че в териториалните води на острова има доста черно злато и сега испанци, норвежци и китайци се опитват да стигнат до него със сонди.


Взърките с Китай са особено топли и многостранни.

Точно по време на престоя ни в Куба там бе и високопоставена китайска делегация, която бе акцентът на местните телевизионни новини. Да не говорим, че автобусът, с който прекосихме острова от северното до южното му крайбрежие и обратно, също бе китайски. И нито веднъж не ни подведе, въпреки че шофьорът ни с емблематичното име Ленин често натискаше газта “до дупка”.
Ако обаче решите да обобщавате пред кубинци, че страната им е тръгнала по “китайския модел”, ще сбъркате. Те хич не обичат такива сравнения. “Отдавна сме разбрали от собсвен опит, че никак не е умно да се копират чужди модели, - уверява Хорхе Кесада, зам.-шеф на дирекция “Европа” в кубинското външно министерство. – Учим се от другите, разбира се, но държим на собствения си път на карибци и кубинци. Съобразяваме се с конкретната ни реалност и култура. Ние сме близки приятели и с Китай, и с Виетнам, развиваме активни отношения с тях, радваме се на успехите им, някои от подходите ни може и да съвпадат. Но онова, което правим, е съобразено преди всичко с потребностите на нашия народ. Решенията ни в никакъв случай не са идеални, имаме още много неща да подобряваме, учим се в движение”.
Любопитно обобщение за промените в Куба направи големият кубински поет Роберто Фернандес Ретамар, искрен приятел на България, лауреат на наградата “Никола Вапцаров” за 1989-та, директор на уникалната културна институция “Каса де лас Америкас”, която издава и популяризира творби на латиноамерикански автори, член на Държавния съвет – висшето ръководство на Острова на свободата: “Промените в нашата страна не са спирали още от 1 януари 1959 г., когато победи революцията. Самият ни живот е една непрекъсната промяна, нали? Вярно, днес Фидел вече не участва пряко в държавното управление заради здравето си. Но това управление винаги е било динамично и колективно дело. Както Фидел казва, революцията е по-голяма от нас самите. Изминахме дълъг и труден път. Устояхме на американската блокада, в драматичната Карибска криза, която през 1962-ра постави света на ръба на ядрена война, не се предадохме и при рухването на соцлагера. Прибегнахме към мерки, които не ме ентусиазират, но страната оцеля.

Не затворихме нито едно училище, нито една болница,

нито един театър. Спомням си едно съвещание от 90-те, когато Фидел подчерта изрично, че най-важното е да спасим културата – и то в най-широко й понятие, което включва и това как работим, как се забавляваме, как възпитаваме децата си, дори как критикуваме управлението. Защото кубинецът е силно критичен, обича да спори, да задава неудобни въпроси, да настоява за конкретни отговори, да се съмнява във взетите решения. А съмнението не е нещо лошо, нали и Маркс призовава да се съмняваме във всичко. Свикнали сме да дискутираме и грешките си. Щяхме да сме глупаци, ако смятахме, че не бъркаме. Рабиндранат Тагор не напразно е казвал, че когато се затваря вратата за всички грешки, истината също остава отвън. Признаването и поправянето на грешките е път към напредъка”.
Днес този път за Куба минава през познатата и нам от епохата на “зрелия социализъм” стопанска сметка в предприятията. Уравновиловката в заплащането се замества с материален интерес – за повече и по-качествена работа вече се получават и по-добри доходи. Има обаче и специфични нюанси. Например, всеки работещ в най-печелившия сектор – туризма, внася солидна част от бакшишите си в някое училище или болница. Нашата екскурзоводка Берта дава лептата си за онкологията, в която през 80-те е починал баща й. Той станал жертва на върлувалата тогава из острова епидемия от треска денге. Берта припомня, че разпространението на нетипичния за Куба вирус е било част от финансираната от ЦРУ необявена война срещу острова.
Въпреки лежерния си характер, кубинците просто няма как да забравят за тежката сянка на северния Голиат, който вече пето десетилетие се опитва да ги задуши с политико-икономическа блокада и с осъществявани от най-крайната кубинска емиграция в Маями саботажи и атентати. Над 600-те опита да бъде убит Фидел Кастро вече са станали класика, в Хавана дори има цял музей на тази тема. След бума на чуждестранния туризъм във втората половина на 90-те хотелите и ресторантите също са взети на мушка от антикастристките терористи. Така при взрив през 1997-а в Хавана загива млад италиански турист. Днес бащата на убития Фабио живее в кубинската столица, държи пицария с портрет на сина си на фасадата и не спира да клейми заговорниците от Маями, виновни за смъртта на момчето.
Според кубинското ръководство блокадата на САЩ срещу острова е натрупала през всичките тези десетилетия над 200 млрд. долара щети за кубинската икономика. Цяла поредица от американски закони затяга примката около острова като особено безпощаден е т.нар. Закон “Хелмс-Бъртън” от 1996-та, който сакнционира и трети страни, търгуващи с Куба. Парадоксалното е, че САЩ винят Куба за ограничения достъп на гражданите й до интернет, а всъщност ограниченията идват от американска страна – при опит да влезете в Google от острова получавате отговор, че тази услуга не се предлага за Куба.

На страната се отказва правото да използва американски технологи

– включително оптически кабели и животоспасяваща медицинска апаратура. Тя няма право на никакви стоки, произведени където и да е по света, ако в компонентите им има дори и 10% американски продукти. Холивудски знаменитости като Оливър Стоун или Майкъл Мур са били санкционирани с милионни глоби за визитите си в Куба – защото там няма право да стъпва ни един американец.
На гласуването в ООН миналата есен по въпроса за блокадата срещу нея се обявяват 184 от 192 държави. Против са САЩ, Израел, Маршаловите острлови и Палау, Микронезия се въздържа, а Салвадор, Ирак и Албания отсъстват.
Тези факти, впрочем, може да ви ги изреди дори шоколадовият инструктор по салса на плажа във Варадеро – между стъпките сред русите туристки. Младежът е на “ти” с и с политинформацията, и с географията – съвсем наясно е както с ролята на Маршаловите острови и Палау в световните дела, така и с приноса на рускините и финландките за кубинската туристическа хазна. Затова със сияйна усмивка дава всичко от себе си за гостенките.
Чудно ли е, че на връщане, в самолета, 58-годишният германец Карл ще въздъхне: “Искам да съм кубинец! У дома никой не ми се усмихва така, както в Куба... Каквито и бакшиши да давам...”
(Следва)



Видяно: 3238Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















22.10.2017 г.

Visitor: 1428297