В безспорно трудната изборна ситуация лидерът на испанската социалистическа работническа партия /ИСРП/ Хосе Луис Родригес Сапатеро /роден на 4 август 1960 г./ наистина потвърди славата си на човек с късмет и репутацията и на печеливш политик. Генералният секретар на ИСРП ще донесе в управлението на страната талант и стил, напълно противоположни на тези на неговия предшественик.
Сапатеро е човек на помирението, дидактик и в никакъв случай не темпераментен. Той е от хората, които избягват личните конфликти, но в същото време умее да извлича полза от противоречията и да се възползва от чуждите и собствените слабости. Той е политик на съгласието, свикнал да се контролира и да управлява различията. Ако оръжията му са убеждението и съблазънта, то методът му на действие се базира върху размисъла и проучването, консултациите и системните контрасти като предварителна стъпка, необходима за вземането на решения.
Въпреки, че политическата му мисъл е еклектична и прагматична и поради това в съзвучие с повечето европейски социалдемократически течения, Сапатеро поддържа здрави връзки с испанския републиканизъм и с класическата лява идея. Внук на капитана от испанската армия Хуан Родригес Лосано, убит през 1936 г. заради предаността му към републиката, Сапатеро от рано развива интерес към политиката, благодарение на семейните вечери, организирани от баща му в последните години на франкисткия режим.
Митингът, организиран от ИСРП през август 1976 г. в Хихон, окончателно убеждават Сапатеро, че неговото политическо семейство е социализмът и неговият лидер е Фелипе Гонсалес - политик, когото той съвсем открито имитира, до такава степен, че най-горещите му привърженици в Леон още тогава обявяват, че младият Сапатеро е призован да замести Гонсалес. Така и стана, когато Сапатеро беше избран на поста генерален секретар на ИСРП и сега, когато ще поеме поста премиер на Испания.
Сапатеро е политик от кариерата - с изключение на краткия период, когато чете лекции по конституционно право в Университета в Леон - през целия си живот се е занимавал само с политика, неговата истинска страст.
На 26 години Сапатеро става най-младият депутат на Испания, пост, който съчетава с мястото си на генерален секретар на ИСРП в Леон. Способността му да привлича на своя страна противоречиви течения, красноречието му при представянето на проблемите в медиите, репутацията му на блестящ парламентарист и задълбочените му анализи за причините, обясняващи изборната загуба на социалистите, му осигуриха подкрепата на депутатите от т.нар. "втора редица" и на всички онези, които сметнаха за необходимо обновяването на партията и подкрепиха кандидатурата му на генерален секретар.
Крайно резервиран в личен план, предан на съпругата си Сонсолес Еспиноса и на двете си дъщери Лаура и Алба, на 10 и на 8 години, Сапатеро компенсира неспособността си да изразява чувствата си с дарбата си да убеждава и с възпитаните си маниери. Никой никога не го е виждал да се гневи открито или да обижда. Под спокойното изражение обаче се крие твърд човек и рядко амбициозен политик. Той е човек с ясни идеи, но въпреки това онези, които го познават го смятат за непредвидим.
Трите въпроса, които най-много го безпокоят са политическото устройство на Испания, тероризма и имиграцията. Рецептата му за справяне с проблемите е преодоляването на различията и намирането на общи основи с национализма и регионалните тенденции. Сапатеро смята, че има разрешение за баския конфликт, и че има изход дори и от найтестния тесен проход. Той обеща да изтегли испанските войски от Ирак, ако окупацията не получи одобрението на ООН да намали данъчната тежест и да гарантира независимостта на обществените средства за информация.