Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", юни 2008

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България

Донесе ги пазителят им – Арсенио Гарсия Давила, най-младият от бойците на Фидел Кастро, тръгнали през 1956-та с яхтата “Гранма” да правят революция в Куба

Къдринка Къдринова


Побелелият човек с типична кубинска риза гуаяба говори с ясен и звучен глас. Снагата му е стройна и изправена. Зад очилата светят готови за смях очи. 72-те му години са сякаш поне с десетина по-малко. Това е Арсенио Гарсия Давила, най-младият от онези 82-ма луди смелчаци, които в една ураганна ноемврийска нощ на 1956-та се натъпкват в миниатюрната яхта “Гранма” и потеглят от мексиканския бряг към Куба – да я освобождават с революция от диктатора Батиста. Тогава Арсенио е 20-годишен. Акостирането на кубинска земя е драматично – армията вече чака въстаниците, първият им бой в местността Алегрия дел Пио е унищожителен. От 82-амата оцеляват само 21. Те стават ядрото на партизанската войска в планината Сиера Маестра, която печели симпатиите и подкрепата на кубинците и 26 месеца по-късно триумфиращо влиза в Хавана. Брадатите ликове на водачите на революцията хипнотиризат света – речовитият Фидел Кастро с шапката с козирката, засменият Камило Сиенфуегос с широкополото сомбреро, замечтаният Ернесто Че Гевара с черната барета...
Тази барета пристигна в София. В куфарчето на Арсенио Гарсия Давила. Оттам се появи и лулата на Че – издялкана за командантето от кубински селянин по време на партизанската епопея. Арсенио, който също е команданте и е у нас по покана на Асоциацията за приятелство “България-Куба”, нескрито се наслаждава на ефекта от думите си, когато на среща с членове на Асоциацията в кубинското посолство внезапно обявява какво носи със себе си. Всички спират да дишат, а гостът, с артистизма на истински магьосник, отваря куфарчето и вади черна барета с ярка, но разръфана подплата и лула от червеникаво дърво, преливаща отпред в индиански профил, а назад, в частта към изгубения мундщук – в негърски анфас.
Преди да започне разказа си за това, как двете вещи на Че са попаднали при него, Арсенио държи да подчертае, че те едва за втори път са в чужбина. Първият път бил, когато ги занесъл на среща с приятели на Куба в университета в Билбао, в Страната на баските, където се събирали средства за построяване на болница в Куба.
“Не съм дал баретата и лулата в музей, защото са ми много скъпи. Но съм предупредил децата ми да ги предадат, когато един ден си отида”, обяснява Арсенио. Според него малцина историци дори в Куба знаят за инцидента, покрай който баретата на Че остава при него. По време на организираното от САЩ нападение на наемници срещу Куба през април 1961 г. в района на Плая Хирон Арсенио е бил с легендарния аржентинец “на друг фронт”, както той се изразява. Тогава в Куба действат и банди от привърженици на бившия режим. Стрелят по Че и той е ранен в лицето. Арсенио го кара с колата си в болница, а баретата остава в колата. В еуфорията на онези дни Че никак не се вълнувал за вещите си и така никога и не си поискал баретата обратно.
“Запазих я както си беше. Не съм я тупал дори от прахта”, уверява Арсенио и показва дупчицата от звездичката, която Че носел отпред. “Тя беше сребърна. Сложих я на шапката, която носех тогава”.
По подплатата личи, че баретата е произведена в Страната на баските. Според Арсенио преди Че тя принадлежала на републиканец от Испанската гражданска война.
Лулата пък Арсенио спечелил с игра на шах: “Никак не обичах да играя шах с Че, защото той беше много добър и постоянно ме биеше. Всъщност, биеше всички в Сиера Маестра. Аз пък го дразнех, защото винаги правех много бързи ходове. Онази вечер, когато успях да го победя, беше чист късмет. Играехме на много слабата светлина на една газова лампа. Май точно заради тъмнината той нещо се обърка. За да придам повече напрежение на играта, му обещах, че ще му дам консервата с кондензирано мляко, която имах, ако загубя. А в случай, че загуби той, му поисках от неговите патрони. Обаче той се опъна. Каза, че патроните са по-ценни от храната. И ми обеща лулата, с която един селянин му се беше отблагодарил, задето като партизански лекар беше лекувал семейството му. Като по чудо надвих Че и получих лулата. Тя си имаше и мундщук, но го загубих някъде през годините”.
Калено в битки и премеждия непоклатимо приятелство свързва Арсенио и с Че, и с Камило, и с Раул Кастро, и, разбира се, с водача на революцията Фидел. Ръководеният от Фидел щурм на казармата “Монкада” в Сантяго де Куба на 26 юли 1953 г. – като бунт срещу режима на Батиста, заграбил властта с преврат година по-рано, е онзи повратен момент, който предопределя и по-нататъшния живот на Арсенио. По време на щурма той още няма 17 години. Живее в бедното хаванско предградие Гуинес, баща му е работник, майка му е от село. Когато гръмва новината за “монкадистите”, той с изумление установява, че голяма част от тях са малко по-големи от него младежи, негови доскорошни съседи от предградието, с които доскоро е играл бейзбол. Следва процесът срещу оцелелите и пламенната реч на Фидел Кастро, който, като дипломиран адвокат, сам води защитата си. Привържениците му я разпространяват като позив, а финалната й фраза се повтаря от всички като рефрен: “Можете да ме осъдите – няма значение. Историята ще ме оправдае”.
Арсенио решава, че мястото му е точно сред тези млади хора, пожелали да променят към по-добро живота в Куба: “Самата действителност тогава предопределяше избора ни. Не говоря само за бедността, но и за репресиите. Режимът на Батиста беше избил около 20 000 души – бунтовни студенти, неудобни журналисти, приказливи интелектуалци. Намираха труповете им в канавките, с хвърлени до тях експлозиви – уж са били терористи. Това не можеше да се търпи повече”.
На втората година след щурма на “Монкада” Батиста решава да разкраси режима си, критикуван дори от САЩ за крайната си бруталност, и обявява амнистия. Но изрично подчертава, че тя е за всички, с изключение на “монкадистите”. Този цинизъм подпалва толкова бурни улични протести, че накрая диктаторът е принуден да пусне и Фидел заедно със сподвижниците му.
“Освободиха ги на 15 май 1955 г. – спомня си Арсенио. – Народът ги посрещна като герои. А на 19 или 21 май, не помня точно, успях да си уредя среща с Фидел с апартамента на една от сестрите му. Помогна ми приятел от Гуинес, който го познаваше от университета – бяха следвали по едно и също време, макар и различни специалности. Обясних на Фидел, че имам информация за един нелегален склад за оръжие, който можем да превземем и да въоръжим нашите хора. По онова време различните кубински партии си правеха такива тайни арсенали, но не толкова за да вдигат бунтове, а за да търгуват с това оръжие. Така се финансираха, без да си дават труд да сменят режима. Фидел впи в мен проницателния си поглед, ама така ме гледаше, че чак не бях на себе си, сякаш виждаше всичко в мен. Зададе ми какви ли не въпроси – за семейството, за приятелите, дори ме пита дали съм гледал някакви филми, които вървяха тогава. Накрая ми каза да не правя нищо за този оръжеен склад, но да наблюдавам всичко около него”.
От този момент нататък Арсенио става част от революционната организация, която малко по-късно ще се назове “26 юли” – по датата на щурма на “Монкада”. След няколко седмици Фидел и най-близките му съратници са прогонени от страната и заминават за либерално Мексико. След още известно време натам потегля и Арсенио – натоварен да пренесе за подготвящите там бъдещата революция другари 10 000 долара помощ.
“Бях ужасно притеснен – та аз дотогава никога не бях виждал и 300 долара накуп. Понеже бях много млад, не будех подозрения и успях безпроблемно да изпълня задачата. Но когато пристигнах в къщата на кубинката Мария Антония в Мексико, където беше групата на Фидел, бях доста разочарован. Очаквах лагер за стрелба и тренировка, а видях дом, в който имаше само едно легло и всички момчета спяха на пода, а се хранеха с най-евтините мексикански хлебчета, намазани с течен шоколад. Бяха задължняли за храната на бакалина от съседния ъгъл, който беше испански републиканец и приятел на Мария Антония. Така че първото, което направи Фидел като получи парите, бе да му плати борча от 1000 долара.”
Арсенио се кани да се връща в Куба, но Фидел му казва: “Стой тук. Още малко остава”.
В групата цари желязна дисциплина. Всички се редуват да готвят, да чистят, да перат, да гладят. “Затова по-късно станахме идеалните съпрузи – умеехме да правим всичко!” – смее се Арсенио.
Бойните тренировки вървят в чифлик извън града. Там стрелят, преминават по 30 км на ден, усвояват правилата за първа помощ. На това, последното, ги учи един млад аржентински лекар – Че. “За първи път го видях, когато той показваше на мен и на още четирима други как се вързва турникет и как се слага инжекция – разказва Арсенио. – Най-голямо впечатление ми направи, че ни накара да се упражняваме върху собствената му ръка. Така че и петимата дупчихме вените му.”
Арсенио се сприятелява с Че много бързо, въпреки че ги дели разлика от 8 години. Завинаго спечелва най-вече желязната воля на аржентинеца, който става пример за издържливост и себеотрицание, независимо от атаките на хроничната астма. “Днес понякога млади хора ме питат кави са били недостатъците на Че – защото за качествата му знае целият свят. Винаги отговарям, че имаше три неща, в които беше много зле. Беше отвратителен готвач, невъзможен танцьор и... ужасен лекар. Нищо от неговите гозби не ставаше за ядене и затова в един момент го накарахме да дежури само по миене на чинии, но не и по готвене. Никак не го биваше в танците, оставяше горките момичета без пръсти на краката с мечешките си стъпки, нямаше абсолютно никакъв слух. А когато някого от нас го заболеше зъб, веднага налиташе да вади зъба с клещи и без упойка...”
Арсенио е неизчерпаем на колоритни епизоди от кубинската революция. Бил е свидетел и на първия пряк контакт между шефа на американската военна мисия в Хавана, която е осигурявала съветници на режима на Батиста, и Камило Сиенфуегос, който непоследствено след победата отговаря за армията и милицията. Американецът отива при Камило с очакването, че ще срещне поредните латиноамерикански превратаджии и ще ги накара да се обвържат с покупка на американско оръжие, американски униформи, американски съветници. Наперено предлага неговата мисия да обучава на военна наука новата кубинска армия. И почервенява “като домат”, когато чува от Камило: “Да ни обучавате?! Хайде бе! Че нали ние току-що победихме точно тези, които вие обучавахте! Егати и обучението!”
“Май след тази реплика на Камило САЩ намразиха Куба завинаги!” – усмихва се Арсенио и припомня, че вече 11 американски президенти все се мъчат да съборят режима в Хавана и все не успяват. “Те сякаш са обсебени от манията да ни смачкат. И не могат да разберат, че сме силни, защото имаме хуманни идеали, защото народът е с нас. Е, днес се разсейват и по Венецуела, Боливия, Еквадор... Изглежда става онова, което Че имаше предвид, когато говореше за “многото Виетнами”...”



Видяно: 827Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















23.6.2017 г.

Visitor: 1244172