Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ

Мария Галишка-Владимирова


На една от писателските срещи през 1982 година ми се падна да придружавам чилийския писател Володя Тейтелбойм. Тогава той живееше в Москва. Беше в ръководството на Чилийската комунистическа партия и близък съратник на Луис Корвалан, тогавашния генерален секретар на ЧКП. След събитията от септември 1973 година, когато властта в Чили бе узурпирана с военен преврат от генерал Пиночет, Тейтелбойм бе принуден да живее в изгнание, както и повече от 800 000 негови сънародници, напуснали страната си било по политически, било по икономически причини. Част от тях се оказа и в България.
Веднъж от Испанската редакция на Българското радио, в която работех, ме изпратиха да направя интервюта с чилийците, настанени в Пазарджик. Заведоха ме в един жилищен блок от новите квартали, където в малък апартамент съжителстваха няколко души. Една от жените бе болна и затова я сварих в леглото. На въпросите ми отговаряха с охота, но от лицата им, както сякаш и от въздуха в този дом, лъхаше тъга. Питах ги как ги приемат хората, как се чувстват в България. Никога няма да забравя отговора на едната жена, чието име не помня, пък и да го помнех, то едва ли е било истинското й име - всички те се подвизаваха у нас с чужда идентичност.
- Хората са любезни и се отнасят добре с нас, но хлябът тук винаги ще ни горчи, защото не е нашият!
По- късно почти същия мотив открих в една от песните на Исабел Пара, в която се казва: “Където и да се намирам, все ще съм пътничка…” Не казваше “защото не съм си у дома”, но то се подразбираше - нали поезията разчита на асоциативното ни мислене.
Точно този отговор на жената имах предвид, когато разговарях с Володя Тейтелбойм, пак в интервю за Испанската редакция на Радио София. Питах го не е ли голяма болка за страната фактът, че са я напуснали почти милион нейни граждани.
- За момента може и да е голяма болка и загуба – бе отговорът му. – Но тези хора не след дълго ще се върнат в страната ни много по-богати не само и не толкова материално, колкото обогатени с познания за други страни и народи, за тяхната култура, ще са усвоили нови професии и умения, и други езици ще са научили. И всичко това ще допринесе много за напредъка на страната ни, защото Пиночет скоро ще падне и те непременно ще се върнат!
Горките идеалисти! Доста години трябваше да чакат падането на зловещия генерал. Някои от тях оставиха праха си по чужди земи, други се върнаха още преди края на диктатурата. Напусна България и малката група чилийци, която се опитваше да се аклиматизира тук, но така и не успя. Сред тях бе и поетът Еулохио Суарес, преди преврата в Чили директор на радиостанция в Сантяго, а след София – сътрудник на Луис Корвалан в Москва и Берлин. Преди да напусне страната ни, Еулохио написа една книжка със стихове, озаглавена “Зелената роза на България”. Бях го придружавала веднъж за празника на поезията до Плевен, бяхме говорили за поезия и ето че месец след това един ден той позвъни на вратата на дома ми. Молеше ме да преведа някои от стиховете му. “Знам, че можеш”, бе обяснението му. Аз се стъписах. Смятах, че само поет може да превежда поезия. Но Еулохио настояваше. Казах му, че ще преведа само ония стихове, които ми зазвучат веднага на български. Когато бях готова, се обадих на поета и приятеля Харалампи Харалампиев. Той дойде, прочете стиховете и попита: “Какво искаш от мен?” Името ти! Заедно с моето, защото нямам куража да се подпиша сама. (Сега не се притеснявам да призная това). “Но преводите са готови!” – възразяваше Хари.
Той все пак се съгласи, пък имаше да се превеждат още стихове, за някои от тях сериозно се нуждаех от помощта му. Работехме заедно, понякога идваше и Еулохио, сядаше на пианото и ни свиреше, докато ние с Хари се опитвахме да изсвирим с българско звучене неговите опуси за България и нейната зелена надежда. Преведохме стихотворенията му за гимнастичката Мария Гигова, за Георги Димитров и Димитър Благоев, но и за гирляндите червени чушки, висящи като огърлици върху българските селски къщи и по градските балкони. Имаше стихове за всичко, което Еулохио, дошъл от другия край на земното кълбо, регистрираше с чувствителните струни на поетичната си душа. Едно от стихогворенията му бе за българската азбука. Най-много го беше впечатлила буквата “ж” – тя му се струвала като някакво насекомо, разперило пипалата си, убягващо му като произношение.
Еулохио много харесваше българското кисело мляко, но считаше, че ние не сме търговци и не умеем да печелим от него. “Ще мине време – казваше той – ще дойде един капиталист, ще го пакетира в малки чашки с лъскави етикети и ще му сложи едни цени!…” Точно това в крайна сметка и стана. Както стана и другото – че почти същият брой българи (както някога направиха 800 000 чилийци!) напуснаха родината ни след 1989 година. И ако това все пак го приемаме, какво ще стане с децата им, които сричат чужди азбуки, които не знаят какво е България? Тези мисли се будят у мен със стихотворението на друг чилиец, изпил също горчивата чаша на емигрантството – поета Омар Лара, завърнал се вече в родината си, носител на редица международни награди. Ето стихотворението му, което преведох през далечната вече 1978 година, когато и през ум не ни минаваше идеята за това, което се случи с нас и децата ни.
ВЪПРОСИ НА ДЕТЕТО, РОДЕНО ДАЛЕЧЕ

И какво е това Чили?
Една снежна ивица ли е?
Една засмяна река
или вулкан, бълващ огън?
Една гора ли е?
Една китара може би?
Или един ромон?
Аз виждал ли съм го?
Аз съм го виждал –
в очите на баща си,
когато гледат, без да виждат,
в гърдите на майка си
го чувам да въздиша.

Аз съм го виждал.

Днес на България и на нас, които стоим тук като крайпътни камъни, вдълбани в земята българска, не ни остава нищо друго, освен да заживеем с надеждата, изразена в думите на Володя Тейтелбойм, че един ден българските чеда все пак ще се завърнат. И от тяхното завръщане България ще стане по-богата и процъфтяваща страна. Защото самите те ще се завърнат като личности, научили много за живота и света, и ще предадат тия знания на своите сънародници.
Блажени ония, които ще дочакат този ден!

Видяно: 701Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















18.11.2017 г.

Visitor: 1474045