Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
РАДИЧКОВ ПРЕД УИНСТЪН ОРИЛЬО ЗА ПИСАНЕТО, ЛЮБОВТА И ЛЪЖИТЕ

Една неразказана среща през 1986 г. между големия български писател и перуанския поет

МАРИЯ ГАЛИШКА-ВЛАДИМИРОВА



Датата на тази среща кой знае защо не съм отбелязала в края на текста. Пожълтелите вече листа обаче пазех като безценни старинни папируси сред многобройните страници от срещи с други хора. И не смеех да ги докосна. Сега, когато ги зачетох, сякаш отново чувам гласовете на двамата творци, те отново ме връщат в някогашното кафене на СБП на ул. “Ангел Кънчев”. Пристигналият от далечно Перу поет, университетски преподавател и журналист Уинстън Орильо бе изразил желание за среща с Йордан Радичков. Не казваме интервю, защото знаехме, че Радичков не обича този жанр. Но на поканата за разговор с госта от страната на инките той се отзова.
Срещата стана сутринта в 10 часа. Поръчахме кафета и беседата тръгна, а ние с Уинстън дискретно сложихме касетофоните си на масата, затова и качеството на записа ни не се оказа толкова добър. Трудно беше да преодолеем сковаността. Такава винаги има, когато даже и най-обиграният журналист се среща с такъв вълшебник на словото, като Йордан Радичков. Радичковите книги в семейството ми бяха на почит, а с децата четяхме на глас книгата му за деца и възрастни деца “Ние, врабчетата”. Жалко, че все още не е достигнала до всички читатели по света. Пропуснахме шанса именно Радичков да стане българският нобелист...
Но, да се върнем на срещата. Отново представих пред нашия писател госта, казах, че идва от Перу и пише поезия. Радичков помълча минутка, после каза:
- Перу за мен е една все още много далечна страна, толкова далече горе – тя е като проход между звездите…
- Все едно, че вече съм Ви задал първия си въпрос - набра кураж Уинстън. - А вторият е: на какво според Вас се дължи голямата ви популярност, любовта на толкова много читатели към книгите ви?
- О, не знам! Може би хората виждат в книгите ми една реабилитация на своята собствена личност. Човекът има нужда от това. Особено по-малобройните народи… Те имат нужда някой да ги реабилитира, да ги утвърждава като личности, да им дава самочувствие…
-Коя е най-новата Ви творба?
- ”Образ и подобие” е най-новата ми излязла творба, публикувана е в сп. ”Съвременник”.
- Какъв е сюжетът?
- Тя започва така. На сцената излиза един човек, тръгнал за дърва. Яхнал е кон. Срещу него върви крал Ричард ІІІ, който продава кралството си за един кон. Двамата се уговарят и правят размяната. След малко завесата се вдига и човекът, закупил короната срещу своя кон, се приближава боязливо към трона, най-сетне се престрашава и сяда на него, като си слага и короната. И започва да управлява “по свой образ и подобие” така, че довежда държавата си до разруха, докато накрая, разбрал това, тръгва да продаде кралството си срещу един кон.
- Тук усещам една ирония…
- Хуморът и иронията – те ни помагат да отнемем на човека по малко от неговата важност. Защото човекът е много важно същество – горделиво и надменно, той има нужда малко да му покажем грешките. Това правим ние, писателите, които виждаме живота с всичките му нюанси и прояви, улавяме го, за да го покажем на забързания човек, който няма време, не иска или не умее да се вгледа, да се замисли за това.
Разговорът не е твърде динамичен. Ентусиазмът на Уинстън сякаш угасва, после пак плахо припламва. Използваме настъпилата пауза, за да отпием от кафето. През това време Уинстън бърка в чантата си, която носи на рамо и изважда оттам едно пакетче. Подава го на Радичков с думите:
- Подарявам Ви един сувенир, това е пепелник, който аз самият съм използвал. Върху него е изобразена лама – това е животното-символ на Перу. То има за перуанеца същото значение, каквото е имал конят за българите.
- Не е ли малко тъжно това животно?- пита нашият писател.
- Да, малко тъжно, но и горделиво…
Пак пауза. Разчупва я Хосе – един перуански младеж, който тогава следваше в България. Вероятно за да преодолеем все още държащата ни в прегръдките си скованост, Хосе бърза и той да направи жест, като подарява на Й.Радичков една банкнота от 50 перуански солес /също да му служи за талисман!/ . Уинстън взема в ръце банкнотата и обяснява на Радичков:
- Върху нея е изобразен Тупак Амару – първият индиански вожд, вдигнал се против испанските конкистадори. Изобразено е и селцето, където той е обявил въстанието. А най-важното – ето го герба на Перу – с ламата, хининовото дърво, Тупак Амару…
Докато разглежда банкнотата, Йордан Радичков се интересува как се наричат монетите в Перу и в Мексико, защото големият мексикански писател Хуан Рулфо /също участник в Софийските писателски срещи/ му подарил една сребърна монета.
- В Перу монетата се нарича сол /на испански “сол” значи слънце/, а в Мексико – песо /тежест, тегло/.
Тук отново настъпва една пауза, след която Радичков успява да свърже двата края на прекъснатия разговор, като разказва следната история:
- Пазя едно писмо от мой съселянин, който емигрирал в Аржентина в началото на 20 век, а оттам изпраща писмо до свои близки, на които казва: Не идвайте, защото ние тук сключихме договор с една кланица за клане на добитък, че ще ни плащат по 2 песос на ден, но те ни излъгаха, платиха ни само по едно песо. Като разказах тази история на Хуан Рулфо, той ми даде едно песо с думите: “Дългът е изплатен!” Искаше, значи, да изплати дълга на аржентинците…/смее се тихо, дискретно, с неговия си, Радичковски смях/.
После Радичков продължава темата за талисманите, като разказва за шерпа, който на тръгване за Монт Еверест поискал от малкия си син някакъв талисман. Детето му дало едно изгризано парче от молив. Достигайки до върха, шерпът Кенесли положил на “покрива на света” този най-скъп за себе си талисман, като част от самия себе си.
Уинстън взема инициативата и приземява разговора с въпроса:
- Имате ли някаква система на работа? Имате ли план? Върху какво работите сега?
- Сега, пък и от доста време, работя върху един роман - “Ноев ковчег”. В този “Ноев ковчег” искам да натоваря всичко, което знам за живота. Или да сложа в него цялата бедност на своя живот.
- Някога вашето село е станало дъно на язовир. Вие загубихте селото си. Сигурно идеята ви тръгва от там някъде? - питам плахо.
- Може би…От големите катаклизми в света, от древния свят днес са останали само руини, но до нас са достигнали “Илиадата” и “Одисеята”! Литературата е надживяла руините на Троя …Затова там, върху руините, оставих в книгата си да тича едно гущерче…
- Като чувам за руини, веднага си мисля за Кафка…- вметва Уинстън.
- Ако беше като при Кафка, не би останало нищо живо, а аз все пак оставих на човека една малка надежда, едно гущерче, което тича по развалините, защото последното нещо, което ще умре на тоя свят у човека, е надеждата…
Пак настъпва пауза, а после Радичков пита Уинстън колко дни е бил в България и кога си заминава?
- Това бяха броени дни – отговаря перуанският поет.
- Но нашите дни имат различни измерения!
- Да, тези мои дни в България не се измерват с времето на часовника, на календара, а с онова, което се е натрупало тук, вътре в мен.
- Има различни периоди в живота на човека – периоди на натрупване и периоди на излъчване- заключава Радичков.- Твърди се, че 600 години след смъртта на човека костите му продължават да излъчват някакви вещества…
- Какво означава за Вас писането? – пита отново Уинстън.
- Писането за мен е работа. То е като търсене на нова любов. Човек живее, работи, после има нужда от нова любов… Писането е един вид ерес. Защото в живота всичко е установено, хората го виждат такъв, какъвто изглежда на пръв поглед, а писателят идва да им каже: Не, това не е така! Хората имат нужда от религиите и затова са си измислили Бога. Те строят храмове в негова чест, възхваляват го, но не вярват в него. Макар че я има литературата, която е истината за живота, тя съдържа и малко лъжа, но хората имат нужда и от тази лъжа. Гениалните писатели най-хубаво умеят да лъжат. Ако не умеете да лъжете добре, няма да ви вярват…Не е случайно, че цели народи са се оставили да бъдат излъгани.
- Например по време на Втората световна война германският народ бе излъган от нацистите. Но тогава той искаше да бъде излъган и се остави да бъде излъган.
- Литературата, създавайки своите герои, възхвалявайки ги, прави това не защото толкова много вярва, че човекът е точно такъв, а защото писателят иска да го види такъв. То е като някаква сила, която подхваща човека за косите и го издърпва нагоре, за да увеличи той ръста си, да надмогне себе си, да порасте…
Тук отново настъпва пауза, а и кафето е изпито. Радичков става, сбогува се с Уинстън Орильо и после ние двамата си тръгваме заедно, тръгваме към Университета, където пътищата ни се разделят. Но до там разговорът ни продължава – вече без касетофон. Връщайки се у дома, сядам на машината и бързо записвам думите на писателя. Думите на един мъдрец, които случаят ми подари.





Видяно: 819Мнения: 0

Общи данни
ПЕРУ
Видяно: 2916   Мнения:1

Известни личности
Завръщането на инките
Видяно: 222   Мнения:0

Фамилна обремененост
Видяно: 303   Мнения:0

Марио Варгас Льоса: Книгите ни измъкват от пещерите и ни показват звездите
Видяно: 80   Мнения:0

Олянта Умала спечели изборите в Перу
Видяно: 0   Мнения:0

Марио Варгас Льоса и Исабел Прейслер - любов необяснима
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
РАДИЧКОВ ПРЕД УИНСТЪН ОРИЛЬО ЗА ПИСАНЕТО, ЛЮБОВТА И ЛЪЖИТЕ
Видяно: 818   Мнения:0

Българска следа в Андите
Видяно: 390   Мнения:0

Всички сме индианци
Видяно: 369   Мнения:0

Забележителности
КУСКО - Испански град в столицата на инките (Перу)
Видяно: 2899   Мнения:0

ЕЗЕРОТО ТИТИКАКА - плавателно море на покрива на света
Видяно: 3421   Мнения:1

ЛИМА - градът на кралете
Видяно: 721   Мнения:0

НАСКА - тайнствените земни йероглифи на Перу
Видяно: 1511   Мнения:0

МАЧУ ПИКЧУ - забравеният град на инките
Видяно: 798   Мнения:0

Мама Кока
Видяно: 218   Мнения:0

Магиите на Лима
Видяно: 328   Мнения:0

Тайнствените строители на древно Перу
Видяно: 488   Мнения:0

Авторски анализи
Японец ли е Китаеца от Перу?
Видяно: 714   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 811   Мнения:0

Перу си избра президент като герой от телесериал
Видяно: 719   Мнения:0

Двама братя офицери ще съживяват империята на инките
Видяно: 705   Мнения:0

Трима братя водят Перу към "оста на доброто"
Видяно: 1341   Мнения:0

Лицата на Лима
Видяно: 24166   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















30.5.2017 г.

Visitor: 1205069