Тя си знае цената и не държи да се харесва на всички. Силният й характер струи и в “рентгеновия” поглед зад очилата, и във волевата гънка на иначе чувствените устни, и в достолепната осанка, и в безпощадно точния език. Това е Дилма Ваня Русеф Линярес –бразилската гордост на България. Баща й е българин, а тя самата не само, че от три години изпълнява де факто премиерски функции в Бразилия и е най-близката съратничка на президента Луис Инасио Лула да Силва, но е издигната и лично от него като кандидатка на управляващата Партия на трудещите се в изборите за държавен глава догодина.
Дилма се прочу у нас с българския си произход още при самото си влизане във властта с първото правителство на Лула през 2003 г., където дебютира като министър на енергетиката. Бразилците бързо я нарекоха “дясната ръка на Лула” и “желязната лейди”. Тя водеше от бразилска страна преговорите при официалното посещение на президента Георги Първанов в Бразилия през януари 2005 г. и бе поканена на приема в българската резиденция по случай визитата. “И като министър в бразилското правителство, и като дъщеря на българин се чувсвам особено мотивирана да развивам отношенията и сътрудничеството между нашите две страни. Именно така бих могла да изпълня със смисъл своята двойна съдба, да съм полезна и за България, и за Бразилия," каза ми тогава Дилма.
Подари ми архивни снимки от фамилния албум, запечатали гостуването на Елисавета Багряна в дома им в Белу Оризонте през 1960 г. Багряна пристигнала в Бразилия за конгрес на международния ПЕН-клуб в Рио де Жатейро, но пропътувала около 500 километра навътре от крайбрежието, за да стигне до планинския релеф на Белу Оризонте и да се срещне с бащата на Дилма – Петър Русев. Останала там един месец. Двамата се познавали от престоя на Петър в Париж през 30-те години, още преди той да потегли за Бразилия. Дилма не го каза направо, но беше ясно, че парижката романтика е свързвала баща й и Баргяна с нещо повече от приятелство. Силно ще да е било това “нещо”, щом цели 30 години по-късно

“Вечната и Святата” е тръгнала да го дири чак в Белу Оризонте

Петър Русев несъмнено е бил забележителна личност. Роднина е на поета и разказвач на приказки Ран Босилек. Докато е още в България, през 20-те години на ХХ век, младият Русев се занимава с комунистическа дейност. Преследван е и през 1929 г. емигрира във Франция, където се сближава с Багряна, образова се като инженер и се изявява като поет. През 1944 г. тръгва към Аржентина, а после към Бразилия. В родината на самбата среща 20 години по-младата хубавица Дилма Коимбра Силва и се жени за нея. Тя му ражда три деца - сина Игор и двете дъщери Дилма Ваня и Яна Ценка. Яна обаче умира съвсем млада.
Години по-късно Дилма ще научи, че има и брат в България, от първия брак на баща си. Братът има две лични имена - Любен Камен, така е записан по паспорт. Роден е през 1930 г. и никога не е виждал баща си, който напуска България още преди раждането му. Бащата се обажда с писмо през 1948 г. и въпреки че вече има друго семейство в Бразилия, започва да изпраща колети и пари на българския си син. Сега Любен Камен спорадично си кореспондира със своята издигнала се бразилска сестра.
Петър Русев умира от инфаркт през 1962 г., когато Дилма е 15-годишна. Успява да й вдъхне любов към книгите и към идеите за социална справедливост. До смъртта си той остава с леви разбирания. Семейството си изхранва като строителен предприемач.
"Беше много начетен", спомня си Дилма.
Влиянието на бащата предопределя и нейния политически избор, който превръща младежките й години в сюжет за приключенски филм. Дилма е едва на 20 години, когато през 1967 г. става “градска партизанка”. Включва се в лявата групировка “Работническа политика” (ПОЛОП) в родния си щат Минас Жераис. Бразилия е под ботуша на военните, извършили преврат през 1964 г. и установили брутална диктатура. Дилма вече е омъжена и влиза в политиката заедно с мъжа си Клаудио Галеано де Магаяес Линярес. Двамата преминават от една радикална групировка в друга. По-късно се разделят и Дилма, вече като студентка в Сао Пауло, свързва живота си с друг съратник – активиста на Революционния въоръжен авангард “Палмариш” Карлуш Франклин Паишау де Араужу. Полицията нарочва "Палмариш" за обира на 2,5 млн. долара от двореца на губернатора на Сао Пауло през 1969 г. и обявява за издирване Дилма и Карлуш, които смята за ръководители на акцията. Те са принудени да се крият. И двамата винаги са отричали да са били замесени в случая.
Година по-късно полицията успява да хване 23-годишната Дилма.

Подлагат я на жестоки мъчения с ток.

Остава зад решетките 3 г. Когато излиза на свобода през 1973 г., борбата вече е подхваната от други. Дилма довършва следването си, омъжва се за Карлуш, ражда дъщеря им Паула, после се развежда. Присъединява се към лявата Партия на трудещите се. Въпреки, че е обявена извън закона от военните, партията действа активно по синдикална линия и точно от тази посока в нея идва и героят от работническите барикади Лула да Силва. Още от онова време той и Дилма са съмишленици и съратници. През 1985 г. диктатурата пада. Трудните години на демократизацията за Дилма преминават в работа в енергийния сектор в губернаторството на щата Рио Гранде ду Сул. И до днес тамошните гаучоси я благославят, че е прекарала ток до бараките им.
Лула цени високо нейните интелект, максимализъм, всеотдайност и след идването си на власт като президент през 2003 г. първо я прави енергиен министър, после шеф на правителството си, а накрая я номинира за кандидат-президент в следващите избори.
Работохоличка, крайно взискателна към стриктното изпълнение на ангажиментите, безкомпромисна срещу корупцията, Дилма не е най-симпатичната фигура за склонната към по-лежерни регламенти бразилска държавна администрация. Суровият й нрав и острият език са й спестили харизмата, която помогна на Лула да спечели с лекота два последователни президентски мандата. Издигането на нейната кандидатура бе доста оспорвано дори вътре в Партията на трудещите се. Първите сондажи сигнализираха, че и на национално ниво популярността на Дилма изостава значително от кандидата на десницата.
Интересът на избирателите не нарасна дори и покрай сватбата на дъщеря й Паула, вече известна адвокатка, въпреки че на церемонията в град Порто Алегре дойде лично президентът Лула плюс девет министри и девет щатски губернатора. Срещата с президента на САЩ Барак Обама, на която Лула заведе и Дилма, също не раздвижи духовете.
Свикналите с теленовелите бразилски сърца обаче трепнаха, когато се разчу, че

Дилма се е оперирала от рак

и започва курс на химиотерапия, но въпреки това не се отказва от президентската надпревара. Рейтингът й внезапно скочи. Строгият й образ бе засенчен от историята на жената, която се бори и се раздава докрай. Имиджмейкъри се постараха да смекчат и външния й вид – махнаха й очилата, внесоха повече цвят в тоалетите й, дори, казват, опънали бръчките й.
Дилма не държи да се харесва на всички, но ако трябва, може и това. Желязна е.