Сп. "Тема", бр. 20, 24-30 май 2010 г.
В Устата на тангото
Легендарният квартал на Буенос Айрес е сглобяван като “лего” от цветните сънища на някогашните емигранти от Генуа и цяла бедна Европа. 200 години след обявяване на независимостта си Аржентина го тачи като свое безценно културно наследство
Къдринка Къдринова
Синя стена, червена врата, жълта рамка на прозорец. Две педи по-нататък – стената вече е оранжева, кепенците – зелени, но пък долният етаж е в лилаво, а уличният фенер розовее, докато край него се извива двойка в страстно танго... Сякаш някое дете се оставило на фантазията си и е сглобило в хаотична шарения “лего”-то на миниатюрните емигрантски жилища, приютявали търсъчите на по-добър живот в Аржентина в края на ХІХ и началото на ХХ век. Много от преселниците, изсипвали се от корабите тук, в тогавашното пристанище на аржентинската столица Буенос Айрес в устието на река Риачуело, идвали от Италия и по-специално от Генуа. Но имало и от всякакви други краища на Европа и света. Включително от България. Бедни, но решени да се преборят за място под слънцето. Така край доковете стихийно се родил емигрантският квартал Ла Бока (Устата). За името има две версии – че е заради разположението в устието на Риачуело и че е вариация по названието на генуезкия пристанищен квартал Бокадазе (Уста на магаре). Нали било пълно с генуезци, които искали да си спомнят за дома... Според една стара статистика през 1895 г. в Ла Бока живеели общо 38 000 души. 17 000 от тях се водели аржентинци, 14 000 били италианци, 2500 – испанци, а останалите – откъде ли не. Имало баски, евреи, араби, немци, поляци и т.н. Обикновено пръв пристигал най-работоспособният от фамилията. Закрепвал се криво-ляво, намирал си прехрана и си сглобявал подслон с подръчни материали, най-често от ламарини или дъски на пристанищни контейнери. После викал родата – и близка, и далечна. След всеки новодошъл се точела и челядта му. Така към барачката на първопроходеца как да е се долепвали все нови и нови стаички от все нови и нови парчета ламарини или дъски – отгоре, отдолу, отстрани. Всяка нова пристройка била различна, защото и подръчният материал бил различен. Задължителното при пристанищната влага боядисване също било както дойде и докъдето стигне поредната останала или открадната от някой пристанищен ремонт боя. Едва ли в ония времена някой си е представял, че тези пъстри антиархитектурни кръпки на тогавашната бендотия днес ще са една от най-магнетичните туристически атракции на Буенос Айрес, а празвуващата сега 200-годишнината на независимостта си Аржентина ще трепери над тях като над безценно културно наследство. Няма гид, който да пропусне в маршрута това вълшебно място – квартала Ла Бока. Заслугата за съхраняването на автентичния вид и дух на Ла Бока е на художника Бенито Кинкела Мартин – сам типична рожба на квартала. Подхвърлено дете, той бил осиновен от италиански докер и местна индианка. Цял живот рисувал битието на съкварталците си и на пристанището, а през 50-те години на ХХ век влага всичките си усилия в превръщането на Ла Бока в огромен музей на открито. Освен да се полюбува на уникалните фасади, тук човек може и да си купи и всякакви уникални, ръчно изработени сувенири – произведения на художници и занаятчии. В знак на признателност бюстът на Кинкела е вграден в една яркосиня стена на най-прочутата улица в квартала – “Каминито” (“Пътче”). Да, името на улицата е същото както на известното танго “Каминито”. Нищо случайно, разбира се. Именно тук, в Ла Бока, се ражда и този превърнал се в емблема на Аржентина танц. Смята се, че в жадните за разтуха и любов вечери след работа емигрантският интернационал спонтанно е забъркал еротчен коктейл от елементи на хабанера и полка, акомпанирани на произлезлия от немския акордеон нов инструмен – бандонеон. И така се стигнало до тангото. Богаташите от елитните квартали на стария Буенос Айрес първо го смятали за скандално и просташко. Но в началото на ХХ век танцът много се харесал в Париж. И аржентинската аристокрация бързо си поправила мнението и вкарала тангото в салоните си. Но май и до днес не го е дресирала. Истинската му страст все още е най-заразителна именно по улиците на Ла Бока, та дори и в лъскавия център на Буенос Айрес, където танцуващи двойки упорито се пречкат на забързани юпита и поне за няколко мига успяват да ги връщат с усмивка в по-красивия от световете. Тангото гърми из всички “дискерии” (магазини за музикални дискове) в Буенос Айрес, които, за да не спира нищо музиката, дори нямат и врати. Национален идол продължава да е Карлос Гардел – най-популярният и до днес изпълнител на танго. Майка му е била французойка, а за рождено място на самия Гардел претендират и Франция, и Уругвай, и Аржентина. Спори се и дали е роден през 1887 или 1890 г. Знае се, че от 2-годишен живее в Аржентина, а през 1923 г. получава аржентинско гражданство. Уви, загива в самолетна катастрофа в Колумбия през 1935 г. Но усмихнатият му лик сияе по пощенските картички от всяка будка в Буенос Айрес редом до другите непреходни аржентински кумири – Диего Марадона, Евита Перон, Ернесто Че Гевара. Марадона също е родом от Ла Бока, където от малък хуква след топката – най-леснодостъпното средство за момчетата от квартала да се закачат за славата. Е, той успява. Разбира се, днес туристите задължително минават и покрай стадиона на “Бока Хуниорс”, наречен заради формата си “Ла Бонбонера”. А куклата на Марадона им маха едва ли не от всеки ъгъл, магазин или балкон на Ла Бока. Компания й правят и куклите на Гардел и Евита Перон – митичната и противоречива първа дама, помагала на бедните и влязла в аржентинската история като “кралицата на безризите”, но и като голяма любителка на перлите и кожените палта. Четвъртият аржентински символ – Че Гевара, също е тиражиран без мярка в сувенирната индустрия, но присъствието му се вписва органично в бунтовния дух на Ла Бока. През 1882 г. социалните напрежения в квартала довеждат до въстание и дори до обявяване по инициатива на генуезки преселници на “независима република Ла Бока”, над която е развято знамето на Генуа. Тогавашният аржентински президент, разбира се, смазва бунта. Но непокорството на тукашните жители става пословично. Именно в Ла Бока през 1905 г. е избран и първият депутат-социалист на американксия континент – Алфредо Лоренсо Паласиос, емблематична фигура в аржентинския политически живот. Обитателите на квартала дават и много жертви на върлувалата между 1976 и 1983 г. военна хунта, която погубва общо 30 000 “безследно изчезнали” аржентинци. На една от стените в Ла Бока днес има самодеен стенопис в памет на местните “народни борци” от квартала и дълъг списък с имена... Днес голямото пристанище на Буенос Айрес вече пулсира по-насевер от Ла Бока, а емигрантският колорит на квартала е само художествена атракция, но аржентинците продължават с наслада да разказват на всеки чужденец любимия си виц: “Мексиканците са произлезли от маите. Перуанците – от инките. А ние – от корабите”. Корабите с емигранти и с цветни сънища...
АРЖЕНТИНА
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Рекордьорката Кристина Фернандес
Не плачи за нея, Аржентина!
Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Новият папа е аржентинец
Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Самбата на папата
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Танго с усмивка
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Аржентинско танго омая ценителите
във Варна, Плевен, Пловдив, София
Аржентинският посланик награди отличници
от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Херонимо Кортес Фунес:
Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Аржентина чества празника си с танго
Войната с българска следа
Български акценти в Аржентина и Мексико
Аржентинска връзка на 80
Българската връзка в спора за Малвините
Аржентинската любов на Иван Звездев
Малвинско танго
Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
В Устата на тангото
Произлезли от корабите
Патагонец оглави Аржентина
Валутният борд - спасение или проклятие
Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ
НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Аржентинците честват 200 години независимост
„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Не плачи за нея, Аржентина!
Война и мир на края на света
|