Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 20, 24-30 май 2010 г.

В Устата на тангото

Легендарният квартал на Буенос Айрес е сглобяван като “лего” от цветните сънища на някогашните емигранти от Генуа и цяла бедна Европа. 200 години след обявяване на независимостта си Аржентина го тачи като свое безценно културно наследство

Къдринка Къдринова


Синя стена, червена врата, жълта рамка на прозорец. Две педи по-нататък – стената вече е оранжева, кепенците – зелени, но пък долният етаж е в лилаво, а уличният фенер розовее, докато край него се извива двойка в страстно танго...
Сякаш някое дете се оставило на фантазията си и е сглобило в хаотична шарения “лего”-то на миниатюрните емигрантски жилища, приютявали търсъчите на по-добър живот в Аржентина в края на ХІХ и началото на ХХ век. Много от преселниците, изсипвали се от корабите тук, в тогавашното пристанище на аржентинската столица Буенос Айрес в устието на река Риачуело, идвали от Италия и по-специално от Генуа. Но имало и от всякакви други краища на Европа и света. Включително от България. Бедни, но решени да се преборят за място под слънцето. Така край доковете стихийно се родил емигрантският квартал Ла Бока (Устата). За името има две версии – че е заради разположението в устието на Риачуело и че е вариация по названието на генуезкия пристанищен квартал Бокадазе (Уста на магаре). Нали било пълно с генуезци, които искали да си спомнят за дома... Според една стара статистика през 1895 г. в Ла Бока живеели общо 38 000 души. 17 000 от тях се водели аржентинци, 14 000 били италианци, 2500 – испанци, а останалите – откъде ли не. Имало баски, евреи, араби, немци, поляци и т.н.
Обикновено пръв пристигал най-работоспособният от фамилията. Закрепвал се криво-ляво, намирал си прехрана и си сглобявал подслон с подръчни материали, най-често от ламарини или дъски на пристанищни контейнери. После викал родата – и близка, и далечна. След всеки новодошъл се точела и челядта му. Така към барачката на първопроходеца как да е се долепвали все нови и нови стаички от все нови и нови парчета ламарини или дъски – отгоре, отдолу, отстрани. Всяка нова пристройка била различна, защото и подръчният материал бил различен. Задължителното при пристанищната влага боядисване също било както дойде и докъдето стигне поредната останала или открадната от някой пристанищен ремонт боя.
Едва ли в ония времена някой си е представял, че тези пъстри антиархитектурни кръпки на тогавашната бендотия днес ще са една от най-магнетичните туристически атракции на Буенос Айрес, а празвуващата сега 200-годишнината на независимостта си Аржентина ще трепери над тях като над безценно културно наследство. Няма гид, който да пропусне в маршрута това вълшебно място – квартала Ла Бока. Заслугата за съхраняването на автентичния вид и дух на Ла Бока е на художника Бенито Кинкела Мартин – сам типична рожба на квартала. Подхвърлено дете, той бил осиновен от италиански докер и местна индианка. Цял живот рисувал битието на съкварталците си и на пристанището, а през 50-те години на ХХ век влага всичките си усилия в превръщането на Ла Бока в огромен музей на открито. Освен да се полюбува на уникалните фасади, тук човек може и да си купи и всякакви уникални, ръчно изработени сувенири – произведения на художници и занаятчии. В знак на признателност бюстът на Кинкела е вграден в една яркосиня стена на най-прочутата улица в квартала – “Каминито” (“Пътче”).
Да, името на улицата е същото както на известното танго “Каминито”. Нищо случайно, разбира се. Именно тук, в Ла Бока, се ражда и този превърнал се в емблема на Аржентина танц. Смята се, че в жадните за разтуха и любов вечери след работа емигрантският интернационал спонтанно е забъркал еротчен коктейл от елементи на хабанера и полка, акомпанирани на произлезлия от немския акордеон нов инструмен – бандонеон. И така се стигнало до тангото. Богаташите от елитните квартали на стария Буенос Айрес първо го смятали за скандално и просташко. Но в началото на ХХ век танцът много се харесал в Париж. И аржентинската аристокрация бързо си поправила мнението и вкарала тангото в салоните си. Но май и до днес не го е дресирала. Истинската му страст все още е най-заразителна именно по улиците на Ла Бока, та дори и в лъскавия център на Буенос Айрес, където танцуващи двойки упорито се пречкат на забързани юпита и поне за няколко мига успяват да ги връщат с усмивка в по-красивия от световете.
Тангото гърми из всички “дискерии” (магазини за музикални дискове) в Буенос Айрес, които, за да не спира нищо музиката, дори нямат и врати. Национален идол продължава да е Карлос Гардел – най-популярният и до днес изпълнител на танго. Майка му е била французойка, а за рождено място на самия Гардел претендират и Франция, и Уругвай, и Аржентина. Спори се и дали е роден през 1887 или 1890 г. Знае се, че от 2-годишен живее в Аржентина, а през 1923 г. получава аржентинско гражданство. Уви, загива в самолетна катастрофа в Колумбия през 1935 г. Но усмихнатият му лик сияе по пощенските картички от всяка будка в Буенос Айрес редом до другите непреходни аржентински кумири – Диего Марадона, Евита Перон, Ернесто Че Гевара.
Марадона също е родом от Ла Бока, където от малък хуква след топката – най-леснодостъпното средство за момчетата от квартала да се закачат за славата. Е, той успява. Разбира се, днес туристите задължително минават и покрай стадиона на “Бока Хуниорс”, наречен заради формата си “Ла Бонбонера”. А куклата на Марадона им маха едва ли не от всеки ъгъл, магазин или балкон на Ла Бока. Компания й правят и куклите на Гардел и Евита Перон – митичната и противоречива първа дама, помагала на бедните и влязла в аржентинската история като “кралицата на безризите”, но и като голяма любителка на перлите и кожените палта.
Четвъртият аржентински символ – Че Гевара, също е тиражиран без мярка в сувенирната индустрия, но присъствието му се вписва органично в бунтовния дух на Ла Бока. През 1882 г. социалните напрежения в квартала довеждат до въстание и дори до обявяване по инициатива на генуезки преселници на “независима република Ла Бока”, над която е развято знамето на Генуа. Тогавашният аржентински президент, разбира се, смазва бунта. Но непокорството на тукашните жители става пословично. Именно в Ла Бока през 1905 г. е избран и първият депутат-социалист на американксия континент – Алфредо Лоренсо Паласиос, емблематична фигура в аржентинския политически живот. Обитателите на квартала дават и много жертви на върлувалата между 1976 и 1983 г. военна хунта, която погубва общо 30 000 “безследно изчезнали” аржентинци. На една от стените в Ла Бока днес има самодеен стенопис в памет на местните “народни борци” от квартала и дълъг списък с имена...
Днес голямото пристанище на Буенос Айрес вече пулсира по-насевер от Ла Бока, а емигрантският колорит на квартала е само художествена атракция, но аржентинците продължават с наслада да разказват на всеки чужденец любимия си виц: “Мексиканците са произлезли от маите. Перуанците – от инките. А ние – от корабите”.
Корабите с емигранти и с цветни сънища...

Видяно: 280Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.6.2017 г.

Visitor: 1245907