Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Ел", бр.9, 2010 г.

Произлезли от корабите

Емигратското потекло на жителите на Буенос Айрес го превръща в най-европейския град на Латинска Америка

Къдринка Къдринова


Ненапразно наричат аржентинския 13-милионен мегаполис Буенос Айрес “латиноамериканския Париж”. Не е само заради изкопираните от френската столица елегантни кафенета с врати, които също като там срязват ъглите на сградите, но отвеждат към една още по-артистична атмосфера вътре. Не е и само заради изтънчените модни бутици и бляскавите търговски центрове, които предлагат висококачествени местни и световни марки на пет пъти по-ниски цени от парижките. Нито пък само заради престижния и интензивен културен живот с планетарен размах. Най-важният белег за сходство е свободолюбивият и космополитен дух на хората – досущ като на съгражданите на Гаврош.
Но и тук има екстра. И свободолюбието, и космополитизмът са във възможно най-високата концентрация, защото са заквасени с емигрантската кръстоска на десетки различни нации, родила уникалните “портеньос”. Така наричат себе си жителите на Буенос Айрес. Буквалният превод е “пристанищници”. Защото откакто е основан през 1536 г. та до днес животът в този град винаги е бил свързан с пристанището в устието на Рио де Ла Плата (Сребърната река). Там са акостирали корабите, докарвали векове наред преселници от Европа – от Испания, Италия, Германия, Франция, Полша, Украйна, Ирландия, Гърция, включително от България. Тяхната смесила се тук кръв е дала основание за още едно прозвище на Буенос Айрес – “най-европейския град в Латинска Америка”. Този произход важи и за повечето аржентинци, които обичат да разказват за себе си следния виц: “Мексиканците са произлезли от маите. Перуанците – от инките. А ние – от корабите”. Ако през 1850 г. цяла Аржентина има около 1 милион жители, то между 1857 г. и 1940 г. в нея се пренасят още 6,6 милиона предимно европейски пришълци. Днес населението на страната е около 40 милиона, а официалният й език – испанският, звучи с характерна италианска мелодика.
Най-колоритният квартал на Буенос Айрес, който вече е задължителна туристическа атракция, е именно емигрантският Ла Бока (Устата). Той започнал да набъбва в края на ХІХ век, когато масово заприиждали най-вече бегълци от мизерията в тогавашна Италия. Повечето идвали от Генуа. Но не само. Имало и доста баски, евреи, поляци, немци и т.н. Точели се един след друг. Първо пристигал най-работоспособният. Намирал си каква да е прехрана и си стъкмявал подслон от тенекии на пристанищни контейнери. После викал родата – от най-близката до най-далечната. Всеки новодошъл си водел челядта и долепвал към барачката на първопроходеца своя стаичка – отгоре, отдолу, отстрани, пак от тенекии. Така, на кръпки, хаотично, се разраснал цял квартал. Всяка нова жилищна добавка била в различен цвят – нали “строителният материал” бил “заеман” все от различни контейнери.
Стилът е запазен и до днес. Вярно, в лустросан като за атрактивна туристическа снимка вид. Никой не мисли в каква беднотия са тънели някогашните емигранти, докато се снима край наподобяващите сега куклени къщички ярко боядисани тенекиени “кутийки”. А истината е, че социалните напрежения тук през 1882 г. довеждат до бунт на жителите на квартала и дори до обявяването му по инициатива на генуезки преселници за “независима република Ла Бока”, над която е развято знамето на Генуа. Тогавашният аржентински президент, един от поредните взели властта генерали, разбира се, смазва бунта.
Но непокорството пак намира къде да избие – в скандалното за времето си танго, родено именно из тези улички, сред докери, моряци, кръчмарки, проститутки и търсачи на по-красив живот. Смята се, че емигрантският интернационал спонтанно е забъркал еротчен коктейл от елементи на хабанера и полка, акомпанирани на произлезлия от немския акордеон нов инструмен – бандонеон. И така се стигнало до тангото. Богаташите от елитните квартали на стария Буенос Айрес първо го смятали за просташки танц на простолюдието. След като обаче в началото на ХХ век Париж се прехласнал по него, аржентинската аристокрация коригирала мнението си и побързала да го обяви за национална емблема.
Едно от най-прочутите аржентински танга се казва “Каминито” и обезсмъртява една уличка в Ла Бока. Украсена с ярки табели и суверини, тя днес е неизменна част от туристическите маршрути, а от сергиите й и балконите й махат кукли в човешки ръст, възпроизвеждащи облика на Карлос Гардел – най-популярния и досега изпълнител на танго. Майка му е била французойка, а за негово рожденно място пртендират и Франция, и Уругвай, и Аржентина. Несъмненото е, че той от 2-годишен живее в Аржентина, а през 1923 г. получава и аржентинско гражданство. За жалост, загива в самолетна катастрофа в Колумбия през 1935 г.
Другото “лице” на Ла Бока е световната футболна звезда Диего Марадона. Той е родом точно от този квартал, където от малък подгонва топката. Тук е и известният в цял свят стадион “Бока Хуниорс”, който още кара местните момчета да вярват, че най-късият път към славата минава през футболното игрище. Кукли на Марадона също на всяка крачка подмамват туристите да се снимат на техния фон – и то не само в Ла Бока, но и в целия Буенос Айрес.
Портеньосите, а и въобще аржентинците много държат на националните си символи и герои. Наред с Гардел и Марадона, по значки, тениски и раници неизменно греят също образите на легенрадната “закрилница на безризите” Евита Перон и на вихрения революционер Ернесто Че Гевара. Рядкост е турист да си тръгне от Аржентина без поне един артикул с лика им.
Другият задължителен сувенир е характерната съдинка за запарка и пиене на любмия на аржентинците чай мате, която също се казва мате и върви със сребърна тръбичка за всмукване на течността. Съдинката мате обикновено се прави от тиква тип “цигулка”, от каквато може да стане и кратунка. Изделието винаги се украсява със сребърен обков по ръбовете и с шарки по облата повърхност. Има и изцяло сребърни матета, както и издялкани от местното “желязно дърво” кебрачо. По сувенирните маси винаги предлагат и торбичка със същински чай мате, но по-разумно е тази добавка да се откаже. В обичайните магазини за хранителни стоки се продават три пъти по-големи опаковки на десет пъти по-ниска цена, а освен това върху тях е и описано подробно как точно да се приготви матето така, че да се постигне възможно най-тонизиращ ефект.
Не бива да си тръгвате от Аржентина и без някое кожено изделие. Страната, прочута със своето животновъдство и с отличното си, изнасяно по цял свят телешко, е развила и майсторска технология за производство на всякакви красоти от качествена натурална кожа – колани, ръкавици, чанти, обувки, якета и т.н. Цените са повече от аткрактивни.
Не са за подценяване и творбите на аржентинските модни дизайнери в другите видове облекла и аксесоари – те са на много високо естетическо ниво и отново на съвсем достъпни цени. Същото, впрочем, важи и за прочути световни марки, които в Буенос Айрес са като у дома си и ви причакват из бутиците в търговския му център и в по-елитните квартали като Реколета или Сохо.
Най-удобна и примамлива за шопинг е пешеходната улица “Флорида”, както и посестримата й “Лаваже” в същинския градски център. На “Флорида”, по която минават поне по 1 милион души на ден, е разположен и един от най-красивите търговски центрове – наподобяващият софийския ЦУМ “Галериас Пасифика”. Сводестите му тавани са изрисувани със стенописи почти като в катедрала, а отдолу им бълбука преливащ от светлини фонтан.
Хубавото настроение ви е гарантирано и от никога несекващата из “Флорида” и “Лаваже” музика – предимно танго, разбира се. Малодиите се носят от “дискерии”-те – магазините за дискове със записи. Повечето от тях дори нямат врати, за да не спира нищо магическите звуци.
Истинският кипеж на културния живот е по улица “Кориентес”, известна като местния “Бродуей”. Тя цялата е окичена с гигантски реклами за спектакли, концерти и представления из подредилите се по нея театри и зали. На всяка крачка по улицата има и книжарници, при това препълнени с читатели – феномен, забравен из доста други географски ширини. Може би затова ЮНЕСКО вече е обявило, че през 2011 г. ще провъзгласи Буенос Айрес за световна столица на книгата.
Непременно си струва да се отбиете в уникалната книжарница от веригата “Ел Атенео”, разположена в... бивш театър. След като театърът бил закрит и зрителските седалки били изнесени, прекрасната зала с украсени от златисто везмо балкони била напълнена с рафтове с книги отгоре додолу. На сцената пък се разположило кафене. Човек може да си седи там цял ден на едно кафе, към което задължително му поднасят безплатни бисквитки или кроасанчета, и да си чете в захлас интересуващите го книги. Дори и да не купи никоя от тях накрая.
Вечер портеньосите задължително изпълват многобройните си действащи театри и заведенията с програми. В много от елегантните и артистични ресторанти и кафенета, с които е прочут градът им, също, разбира се, звучи танго. Такова е например кафе “Тортони”, където на масичка в един ъгъл са приседнали восъчните фигури на самия Гардел и на литературния класик Хорхе Луис Борхес, често отбивал се приживе в кафето. В отделна зала певци, музиканти и танцьори изнасят фантастични танго-спектакли, за които трудно се намират билети. Между другото, цената включва и питие по избор. Публиката обикновено е разноезична – “Тортони” е омайно място за досег към аржентинския колорит за туристи от цял свят.
Любителите на класиката пък имат шанс да се насладят на спектаклите на една от най-престижните оперни сцени в света – театър “Колон”. Ако сте в Буенос Айрес за кратко обаче, може и да не ви провърви. Билетите за представленията в “Колон” се разпродават с месеци по-рано, защото там редовно гостуват оперни звезди от световна величина.
В разходките из центъра на Буенос Айрес няма как да пропуснете намиращите се в двата края на площад “Май” изключително красиви сгради на Националния конгрес и на президентския дворец Каса Росада (Розовата къща). На същия площад е и криптата, в която са погребани останките на аржентинския национален герой, освободителя на страната от испанското владичество генерал Хосе де Сан Мартин. Там винаги стоят на пост гвардейци.
От един от балконите на Каса Росада някогашната първа дама Евита Перон възпламенявала тълпите с речите си. Сега вътре командва друга жена – настоящата президентка Кристина Фернандес. Когато дойде на власт през 2007-а, тя много искаше да я възприемат като “новата Евита”, защото претендираше да се изявява като социално ангажирана защитничка на онеправданите. Единствената аналогия с Евита обаче, която успя да постигне, е, че дължи възхода си на президентстването на своя мъж (Нестор Кирхнер, предишния държавен глава на страната) и че е пристрастена към луксозните тоалети. Отгоре на всичко нейното управление съвпадна със световната криза, рефлектирала болезнено върху Аржентина, така че сега рейтингът й е доста нисък, а портеньосите не й спестяват бурните си протести.
По начало демонстрациите са нещо като любим спорт на жителите на Буенос Айрес – има поне по няколко на ден, по всякакви поводи. Винаги са много шумни и темпераментни, с барабани и свирки, с римувани скандирания, с песни. Всички протестиращи най-обичат да минават по централната артерия на града – гигантския булевард “9 юли” (на 9 юли 1816 г. е провъзгласена независимостта на Аржентина). Булевардът се смята за най-широкия в света с неговите 10 ленти във всяко платно плюс две локални. Общата му ширина е над 200 метра. Обикновено обаче демонстрации се допускат най-много в локалните платна, иначе би настанал транпортен хаос.
Ще се затрудните много, ако непремнно държите да се снимате пред основната забележителност на булеварда – Обелиска в чест на аржентинската независимост. Той е толкова грамаден, че е изключено някой хем да го хване целия, хем да вмести и вас в кадъра. Ако успее, и вие няма да се различите сред мравките в подножието на колоната.
Каквото и да правите, няма как да отнесете Буенос Айрес на снимки или в сувенири. Можете само дълго да въздишате за него, докато после, у дома, слушате някое страстно танго. И кроите планове как непременно пак да се върнете в света на портеньосите...

Видяно: 521Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















23.11.2017 г.

Visitor: 1486362