Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 16, 26 април - 2 май 2010 г.

Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро”

И 200 години по-късно около масонското братство, бурните приключения из няколко континента и неукротимия мъжки темперамент на освободителите на Испанска Америка още витае много недоразказано

Къдринка Къдринова


“Ах, каква неустоима южна страст!... Но не прекаляваш ли, скъпи? Да искаш от мен, императрицата на Русия, да платя за войната ти срещу друга монархия – испанската... Ами ако утре се надигнат по същия начин и срещу мен?!” Така говорела Екатерина Велика през 1787г. в Киев пред 37-годишния огнен венецуелец Франсиско де Миранда. Напетият южен хубавец и поклонник на френските просветители пристигнал в Русия да търси спонсорство за осъществяване на мечтата на живота си – експедиция за освобождаване на испанските колонии в Америка. Екатерина държала да се слави като просветена владетелка и имала вкус към мъже със силни характери. Тя задържала край себе си привлекателния венецуелски волнодумец цяла година. На сбогуване императрицата потърсила баланс между женската си тръпка към Миранда и монархическата си солидарност с Испания – не му дала пари, но го направила полковник от руската армия и му гарантирала поддръжката на руските посланици в цяла Европа.
В битките за освобождение на Испанска Америка Франсиско де Миранда е известен като Предтечата. Той е идеологът, подготвил почвата за последвалите войни за независимост. Роден е в Каракас през 1750 г. в семейство на търговец от Канарските острови. Получава добро образование, после става офицер в испанската армия, показва се като храбрец в битките й в Северна Африка, сражава се и в корпуса й, изпратен в подкрепа на борците за независимост в Северна Америка. Там се сприятелява с Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън. Въодушевен от бащите основатели на САЩ и от творбите на Волтер и Русо, подема кампания за освобождаване на Испанска Америка първо от територията на Англия – вечната съперничка на Испания. Преди да стигне до Екатерина Втора, а и след като си тръгва от нея опитва да намери средства къде ли не другаде. Обикаля Апенините, Австрия, Османската империя, Прусия, Скандинавия и т.н. Във Франция се включва във войните, последвали Великата френска революция. Името му днес е гравирано на Триумфалната арка в Париж.
Става масон, защото вижда в масонството опозиция на консервативния католицизъм, който е опората на тогавашна Испания. През 1797 г. основава в Лондон Ложа на разумните господа, известна също като Велико американско събрание. Обединението прилича повече на политическа партия, чиято цел е да премахне испанското владичество в Америка, да обедини тези земи в единна република Велика Колумбия и начело й да застане върховен инка. През 1811 г. в Кадис, Испания, се ражда филиал на обединението, прочул се като Ложа “Лаутаро”. Името е на младия вожд на чилийските индианци Лаутаро, герой от войните с испанците. То е подсказано от дошлия от Чили офицер от испанската армия Бернардо О’Хигинс, син на ирландски заселник. Още две ярки фигури на офицери се открояват в Ложа “Лаутаро” – на венецуелеца Симон Боливар и на аржентинеца Хосе де Сан Мартин. Силните им личности и по-нататъшната им роля за освобождаването на Латинска Америка превръщат Ложата “Лаутаро” в същински интелектуален център на войните за независимост. Сан Мартин е изпратен в Буенос Айрес, където основава филиал на Ложата “Лаутаро”, а О’Хигинс прави същото в Сантяго. Във Венецуела пък действа Симон Боливар. Така замисълът на Миранда се разпростира из целия континент.
Самият Предтеча няма търпение да изчака узряването на подходящи условия. Още през 1806 г., с малко помощ от Джеферсън и с парите от заложената си 6000-томна бибилиотека, Миранда потегля с три кораба към родната Венецуела да я освобождава. Никакви съмишленици обаче не излизат да го порсещат, чака го само испанска войска. След провала той се прибила отново в Лондон, където живее с прислужничката си Сара Ендрюс и с двамата им синове.
Четири години по-късно удря истинският час на революцията. На 19 април 1810 г. в Каракас избухва въстание срещу испанската власт и е сформирана революционна хунта. “Моторът” на въстаниците Симон Боливар отива в Лондон да повика Миранда, който веднага се отзовава. Цяла Испанска Америка пламва – през май въстава Буенос Айрес, през септември – Сантяго. Не всички испаноамерикански бунтовници споделят републиканските устреми на Миранда и последователите му. Разнородното движение носи в себе си вътрешни конфликти и предателства.
Една от най-големите драми е сблъсъкът между Боливар и Миранда. През 1812 г. силите на испанците във Венесуела укрепват опасно и за да избегне кървавата баня Миранда, като главнокомандващ републиканската армия, подписва съглашение за възстановяване на колониалната власт в страната. Боливар и другите млади офицери обявяват капитулацията за предателство и арестуват Миранда, който после попада в ръцете на испанците. Умира като техен затворник през 1816 г.
Същата година Боливар, който междувременно не спира да действа от изгнанията си в Нова Гранада (днешна Колумбия), Ямайка и Хаити, предприема нова офанзива срещу испанците, този път успешна. С набъбващата си войска до 1819 г. той освобождава териториите на днешните Венесуела, Колумбия и Еквадор, на които е провъзгласена Велика Колумбия. Боливар остава неин президент до 1830 г. и влиза в историята като Освободителят.
От юг, от днешните Аржентина и Чили през Перу, напредва другата освободителна войска – на не по-малко славния от Боливар генерал Сан Мартин. Идейно двамата са съюзници, но политически? Те се срещат насаме през 1822 г. в Гуаякил, Еквадор. Не се знае какво са си говорили. Но изглежда може да има само един Освободител. След срещата Сан Мартин, който вече е освободил Лима и е станал първи президент на независимо Перу, се отказва от поста си в полза на Боливар. Оттегля се от политиката и заминава за Европа с дъщеря си. Междувременно е овдовял. Живее в Брюксел, Париж, Лондон. Умира през 1850 г. в Булон-сюр-Мер, седнал на терасата на дома си, с поглед, вперен в хоризонта на Атлантика, отвъд който е оставил младостта и идеалите си.
Ключовата битка при Аякучо, Перу, през 1824 г., след която цяла Латинска Америка се смята за свободна, е спечелена от младия генерал на армията на Боливар Антонио Хосе де Сукре. По-късно той е убит от заговорници. Ражда се кръстената на Боливар република Боливия.
Срещу самия Боливар започват атаки – винят го в диктаторски амбиции. През 1826 г. в Панама е свикан конгрес, на който плановете на Освободителя за единна латиноамериканска република, базирана на принципите на Френската революция, са отхвърлени. Две години по-късно в Богота той наистина обявява диктатура и противниците му се опитват да го убият. Спасява го най-вярната му любовница – еквадорката Мануелита Саенс, смятана за първата феминистка в Латинска Америка. Тя се хвърля между любимия и убийците и той успява да избяга. Това е второто му спасение, което дължи на жена. Първото е през 1815 г. в Ямайка, когато англичанката Миранда Линдзи го кани на тайна нощна среща, защото знае, че подкупен слуга се кани да прободе Боливар в хамака му. Макар и с повече от скромна външност, Освободителят цял живот е любимец на нежния пол – заради пламенното си излъчване.
Притиснат от политическите си противници, Боливар се отказва от властта през януари 1830 г. и на 17 декември с.г. умира от туберкулоза.
Бернардо О’Хигинс оглавява независимо Чили през 1818 г., но вътрешни борби го карат да напусне родината си през 1823 г. Идеите му за широка южноамериканска федерация не се реализират. Умира от инфаркт през 1842 г. в Лима. Оставя син от връзката си с чилийката Росарио Пуга, която скъсва с него заради политически разногласия.
Идеите на Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро” за континентално обединение днес са на почит в цяла Латинска Америка. Във Венесуела току-що бе отпразнувана 200-годишнината от въстанието за независимост, на ред с подобни юбилеи са Аржентина и Чили.

Видяно: 353Мнения: 0

Известни личности
Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро”
Видяно: 352   Мнения:0

Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Ацтеките живеели в свой социализъм
Видяно: 3005   Мнения:0

Инките - римляните на Америка
Видяно: 1587   Мнения:0

Маите гонели врага си с музика
Видяно: 1058   Мнения:1

ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ИСПАНСКИ СЛЕД 1991 г.
Видяно: 3263   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 736   Мнения:0

Град на 1300 години открит в перуанската джунгла
Видяно: 942   Мнения:0

Предколумбови руини на дъното на Титикака
Видяно: 713   Мнения:0

НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА СЪКРОВИЩАТА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 519   Мнения:0

ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО
Видяно: 138   Мнения:0

Контакти с България
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 1024   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 702   Мнения:0

В магическата реалност на Никола Инджов
Видяно: 653   Мнения:0

Латинска Америка в българските медии – какво липсва?
Видяно: 150   Мнения:0

Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Видяно: 156   Мнения:0

Авторът на най-добрия превод на "Сто години самота" Румен Стоянов на 70 години - или 70 години НЕсамота
Видяно: 116   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 727   Мнения:0

Социалистическият интернационал ухажва Латинска Америка, но флиртът може да се окаже бурен
Видяно: 602   Мнения:0

Партизаните в Латинска Америка - стари хитове и нови митове
Видяно: 1864   Мнения:0

Южна Америка - континент на победилия социализъм
Видяно: 1016   Мнения:0

Латинска Америка копира модела на Европейския съюз
Видяно: 1020   Мнения:0

Трептежи на латиноамериканското махало
Видяно: 576   Мнения:0

ЛЯВА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 907   Мнения:0

Дуелът на двете Америки
Видяно: 578   Мнения:0

Латиноамериканската алтернатива
Видяно: 943   Мнения:0

Демокрация и лидери в Латинска Америка
Видяно: 7770   Мнения:0

Китай и Русия изкушени от Латинска Америка
Видяно: 283   Мнения:0

Латиноамерикански тайфуни с нежни имена
Видяно: 630   Мнения:0

Латинска Америка в търсене на собствени модели на обществено развитие
Видяно: 12288   Мнения:0

Латиноизненади за всички от сърце
Видяно: 98   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 18528   Мнения:0

Междуамериканска перестройка
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















17.10.2017 г.

Visitor: 1416085