Дъщерята на българин и бразилка Дилма Ваня Русеф има всички шансове още тази неделя да триумфира като първата жена, избрана за президент на Бразилия. Сондажите дълго й предричаха победа от раз още на първия тур, но в последните дни преди вота на 3 октомври станаха по-въздържани, прогнозирайки вече около 46-49% за Дилма. Ако това се потвърди в неделя, ще се наложи балотаж на 31 октомври. На него Дилма ще се състезава най-вероятно с неизменния втори във всички допитвания – бившия губернатор на Сао Пауло Жозе Сера, който засега разполага с 28% продкрепа. Трета във временното класиране с 13% е пак жена – “зелената” Марина Силва, отцепила се от излъчилата Дилма управляваща Трудова партия заради разногласия с кандидатката. Съотношението на проценти и на политически “гърбове” подсказва, че дори и да се наложи втори тур, пак несъмнена победителка ще е Дилма.
Интересът у нас към 63-годишната икономистка, която съвсем скоро може да поеме управлението на петата по население и десетата по икономически показатели страна в света, е свързан преди всичко с българската й жилка. Бащата на Дилма Петър Русев напуска България през 20-те години на ХХ век заради левите си разбирания. Живее известно време в Париж, а след Втората световна война заминава за Латинска Америка. Установява се в Бразилия и се жени там за 20 години по-младата от него Дилма Коимбра Силва. Тя му ражда три деца – сина Игор и дъщерите Дилма Ваня и Яна Ценка, но Яна Ценка умира съвсем млада. Петър Русев има и син от първия си брак със софиянка, който се ражда след заминаването му от България и никога не е виждал баща си. Българският брат на Дилма се казваше Любен Камен, живееше в София, пишеше си със своята бразилска сестра, но почина преди две години.
Петър Русев изхранва семейството си като строителен предприемач, но запазва левите си убеждения до края на живота. Умира от инфаркт през 1962 г., когато Дилма е едва 15-годишна. Успява обаче да й вдъхне любов към книгите и към идеите за социална справедливост. Благодарение на баща си тя се запознава и с Елисавета Багряна. Голямата българска поетеса и Петър Русев се срещат в Париж още през 30-те. През 1960-а Багряна, която е в Бразилия за среща на ПЕН-клуба, гостува цял месец в дома на Петър и семейството му в Белу Оризонте.
Дилма Русеф ми разказа за това и ми показа архивни снимки на баща си и Багряна, докато разговаряхме в българското посолство в столицата Бразилия през януари 2005-а, по време на посещението на българския президент Георги Първанов в Бразилия. Тогава Дилма бе още министър на енергетиката в първото правителство на президента Инасио Лула да Силва и оглавяваше бразилската част на работната група по подготовка на документите, подписани по време на визитата на Първанова. Ето какво ми каза тя, когато я попитах каква връзка усеща с България: “Имам голямо желание да опозная България, за която съм чувала само стари истории, от времето на 20-е, 30-е години на миналия век, откогато бяха и спомените на баща ми. Като министър в бразилското правителство също имам особено отношение към България, чувствам ангажираност да развивам отношенията и сътрудничеството между нашите две страни, което ще бъде за мен и лична реализация на заемания от мен пост. Аз наполовина съм българка, наполовина – бразилка. И затова в работата си трябва да реализирам своята двойна съдба така, че да съм полезна и за България, и за Бразилия. Имаме наистина много възможности да си сътрудничим ползотворно, само трябва да ги разработим”.
Тази нагласа със сигурност ще съпътства Дилма и като евентуален бъдещ президент на Бразилия. А това никак не е за подценяване като се има предвид в какъв икономически гигант се превърна междувремнно Бразилия и колко позитивно може да се отрази активизирането на отношенията с нея върху малка страна като България. Разбира се, не си струва да се увличаме и по надценяване на българските корени на Дилма. Не бива да забравяме, че практически всички бразилци, както и латиноамериканци имат в рода си все някакви имигранти – просто тези нации са много млади и са се създавали именно от смесицата на вълните преселници. Това обаче не значи, че се чувстват “българи”, “италианци”, “поляци”, “немци” или каквито и да е други “европейци”. Не, те са си бразилци, аржентинци, чилийци, мексиканци... Потомъкът на немец и хърватка Нестор Киршнер например, който беше президент на Аржентина, винаги си е бил именно аржентинец. Въпреки цялата си симпатия и интерес към България самата Дилма винаги е подчертавала, че тя е бразилски политик, макар и от български произход.
Пътят й в политиката е готов сценарий за филм. В младежкия си период, който съвпада с военния режим в Бразилия в края на 60-те, тя е студентка в Сао Пауло и “градска партизанка” – член на ултралява въоръжена групировка, която си поставя за цел да свали диктатурата. Оттогава е и епизодът, който днес противниците й припомнят най-често, когато се опитват да й натякват за “терористично” минало – нападението над резиденцията на губернатора на Сао Пауло и отмъкването оттам на 2,5 млн. долара за финансиране на въоръжената съпротива. Дилма не е участвала пряко в акцията, но е членувала в организиралата я групировка, а според тогавашните власти дори е била “мозъкът”. Арестуват я и я хвърлят в затвора за три години, където я подлагат на жестоки изтезания, включително с електрически ток.
След излизането си на свобода Дилма се оттегля от бойните групи. Довършва следването си, жени се за свой другар от съпротивата, ражда дъщеря им Паула, после се развежда. Отдава се на дейности по социални програми в щата Минас Жераис.
През 1985 г. диктатурата пада, а Дилма се присъединява към Трудовата партия на приятеля си от барикадите Инасио Лула да Силва – харизматичен профсъюзен водач, който през 2003-а става първият откровено ляв президент на Бразилия. И прави Дилма първо министър на енергетиката и мините, а после и шеф на правителствения кабинет – ключова позиция, подобна на премиер в президентската държавна структура на Бразилия. Така Дилма става “дясната ръка” на Лула и практически изработва стратегиите на всички правителствени реформи. Но за масовата публика името й и славата й на стриктна “желязна лейди” дълго остава в сянката на обожавания от масите Лула.
Когато миналата година Лула, който няма право на трети мандат, лично посочва Дилма като своя “наследничка” и я номинира за кандидат-президентка, тя е много слабо позната на бразилците. Първите сондажи я оставят далеч зад опитния политик Жозе Сера – кандидат на опозиционните социалдемократи, които всъщност в Бразилия са представители на десницата. Лула обаче неотлъчно е до нея във всички предизборни прояви и постепенно превръща и нея в “звезда”. Всички наблюдатели са единодешни, че наистина много популярният досегашен президент е именно “буксирът”, изтеглил Дилма към върха на сегашните предизборни класации. Парадоксалното е друго – че от популярността му искат да се възползват дори и останалите кандидати, включително самият Сера, сред чиито лозунги блести следният: “Сера и Лула – двама мъже от историята, двама лидери с опит”. Според Би Би Си участието на Лула в публични прояви сега надхвърля в пъти участието му, когато кандидат беше самият той. Всичко това, разбира се, работи за “неговата” Дилма.
Нападките на опозицията срещу нея са, че е “сухар”, че няма опита на предшественика си, че държи в обкръжението си съмнителни хора – заради появилите се обвинения в злоупотреби към една от сътрудничките й. Когато кампанията срещу нея в опозиционните медии стана особено агресивна, самата Дилма също им отговори остро – и това веднага се обърна пак срещу нея с изводи, че “не може да се владее”. Спекулациите са с несъмнен изборен привкус, а Дилма неведнъж досега е доказвала силния си характер. Включително когато й беше поставена ракова диагноза, но тя се мобилизира, успя да пребори болестта и да издържи целия предизборен маратон. Междувременно омъжи дъщеря си и бе зарадвана с раждането на внук.
Ако стане президент, Дилма ще поеме управлението на една мощна и устойчиво напредваща икономика, коята вече мнозина наричат “латиноамериканския локомотив” – по подобие на славещата се като “европейски локомотив” Германия. Бразилия наистина направи шеметен пробив в напредъка си и в позиционирането си на световната сцена именно през двата мандата на Лула. Феноменът на неговото управление е в успешното съчетаване на ефективни социални програми за намаляване на бедността със стимули за икономическия растеж, който през тази година достигна 7,5%. Прогнозите са, че до 2026 г. Бразилия ще е петата икономическа сила в света. Големи стимули за икономиката са откриването на внушителни петролни залежи в шелфа, както и гигантските инфраструктурни проекти около световното по футбол през 2014 г. и олимпиадата през 2016 г., на които ще домакинства Бразилия. Лула бе удостоен и с награда на ООН за постиженията му в борбата с бедността и глада. Ключов акцент в програмите за превръщане на Бразилия в “страна на благоденствието” е например инициативата “Семеен джоб”, която подпомага най-бедните семейства. Бразилия се прослави и като “житницата на света”, увеличавайки за 10 години производството си на храни от 80 милиона тона на 150 милиона тона. Тя днес е първенец в продукцията на портокалов сок, захар, месо, птици и кафе.
Геополитическият пробив, постигнат от Лула, също е впечатляващ. Той вкара страната в Г-20 и в групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) на най-перспективно развиващите се икономики в света. Установи и ефективен диалог с латиноамериканските лидери, преодолявайки традиционната неприязън на съседите към прекалено голямата, силна и неразбираемо (португалски) говореща страна.
Лула вече си каза, че ще продължи да наглежда всички тези бонуси, които оставя на наследничката си. Конституцията му забранява трети мандат, но не и активно участие в политическия живот. Затова той обеща: “Всеки път, когато видя проблем, ще се обаждам на моята президентка и ще й насочвам вниманието към него”. Е, за толкова години до него в политиката Дилма със сигурност му е свикнала.