Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 44, 8-15 ноември 2010 г.

Тя е!

Дилма Русеф бе избрана за президент на Бразилия и предизвика буйна радост в родината на баща си България. Нашенската връзка обаче й се натяква оттатък океана като съмнителен произход от прославена с корупцията и престъпността си стра

Къдринка Къдринова


Вече всеки българин знае коя е Дилма Русеф. Радостта от избирането на дъщерята на габровец за президент на Бразилия разпали у нас еуфория, сравнима само със захласа по бронза на националите ни в световното футболно първенство през 1994-а. Колкото и да е тънка нишката, свързваща Дилма със страната ни покрай нейна баща, напуснал България през 1929-а и починал, когато дъщеря му е била едва 15-годишна, народът у нас се почувства окрилен от победата на “нашето момиче” в петата по население и осмата по икономическа тежест държава на планетата. Острият дефицит от поводи за радост в тукашната ни реалност с лекота захрани всеобщата Дилмомания, чак до умопомрачения като заглавието в един всекидневник “Взехме властта в Бразилия” (?!?), или чалгата, с която Сашка Васева възпя отвъдокеанската победителка...
Самата Дилма, която винаги е подчертавала, че е преди всичко бразилски политик, макар и от български произход, се отнася добросърдечно и с разбиране към тукашните неудържими изблици на чувства. Ето какво каза тя в интервю пред най-голямата бразилска телевизия “Глобо” два дни след изборите: “За мен би било трогателно да бъда посрещната в България като президент на Бразилия. Ще е голяма емоция за мен, а и за тях предполагам. Това е малка държава. Помислете си как там гледат на Бразилия с нейното 190-милионно население, с развиващата й се и перспективна икономика, създаваща работни места.”
Имах късмета да се запозная с Дилма и да разговарям повече от час с нея през 2005 г., по време на тогавашното официално посещение на президента Георги Първанов в Бразилия. Тогава тя още беше министър на мините и на енергетиката в първото правителство на президента Луис Инасио Лула да Силва и водеше от бразилска страна преговорите с нашата делегация. “Знаете ли колко се вълнувам сега, като откривам във всеки от вас черти на баща си, на брат си, на сестра си. Формата на очите, тенът на кожата... Сякаш съм сред роднини,” каза ми Димла, докато разговаряхме в българското посолство в столицата Бразилия. Тя призна, че като дете е знаела малко български думи от баща си, но вече ги е забравила и само някои й звучат познато, като слуша български говор. “Имам голямо желание да опозная България, за която съм чувала само стари истории, от 20-е години на миналия век, откогато бяха и спомените на баща ми,” продължи тя. Тогава в София още беше жив брат й Любен Камен, син на баща й от първия му брак. Дилма обясни, че си пише с него. Уви, по-късно той почина. С прям и проницателен поглед, издаващ твърд, но и открит характер, Дилма подчерта: “Понеже съм наполовина българка и наполовина бразилка, много искам в работата си да реализирам своята двойна съдба, да съм полезна и за България, и за Бразилия. Имаме наистина много възможности да си сътрудничим ползотворно, само трябва да ги разработим”.
Добронамереността на Дилма е несъмнена, но приказките на наши официални лица сега, включително на говорителката на МВнР, че България можела да стане едва ли не врата на Бразилия към ЕС, са несериозни. Бразилия отдавна има стратегически отношения с ЕС, да не говорим за историческите й връзки с много по-стабилно позиционираната в Съюза Португалия. Плюс това бразилският фактор в световните дела далеч надхвърля европейските мащаби.
Редно е да си отворим очите и за още една истина – че “българската връзка” всъщност засега носи повече главоболия, отколкото бонуси за “нашата” Дилма. Предизборната й кампания беше изключително тежка, защото бразилските медии като цяло са опозиционно настроени и бяха крайно критични към нея. Непрекъснато ровеха за нещо мрачно и злепоставящо Дилма. Усърдно внушаваха например, че е неподготвена да наследи Лула, което си бе чиста манипулация. Защото още от първото правителство на Лула именно Дилма със своята подготовка на икономист и инженер стои зад всички програми за развитие на икономиката и за социална подкрепа на най-бедните, които са в основата на сегашния напредък на страната и на 7,5-процентния й годишен растеж. Лула дори я нарече “майка” на тези програми.
Другата посока, в която плющяха медийни плесници, беше темата за корупцията – заради обвиненията в злоупотрби срещу близка сътрудничка на Дилма. Именно в този контекст на българската дъщеря й бе натякнато, че родината на баща й днес е прославена по света преди всичко с корупцията и престъпността си. Алюзията беше прозрачна – вижте къде са корените й и си мислете колко корумпирана може да излезе и тя...
Безкрайно изнервен от атаките, щабът на Дилма прояви и неимоверна подозрителност към българските журналисти, които се опитваха да я интервюират по време на кампанията й. Причината бе, че в нашия печат многократно бе разказавана историята й като “градска партизанка” по време на диктатурата в Бразилия през 60-те и 70-те години и най-вече епизодът с обира на 2,5 милиона долара от двореца на губернатора на Сао Пауло – операция, извършена през 1969 г. от групировка, в която членувала 21-годишната тогава Дилма. Парите са откраднати, за да се подпомогнат семействата на репресирани от диктатурата. Дилма не участва пряко в акцията, но полицията я арестува и я обвинява, че е “мозъкът”. Момичето е хвърлено в затвора за 3 години и е подложено на жестоки изтезания, включително с електрически ток. У нас случаят с революционния обир ала Робин Худ се възприема като част от романтичния колорит на биографията й, но опозицията в Бразилия го преекспонира в съвсем друга светлина – изкарват я терористка и бандитка. Ето защо в щаба на Дилма се стремят да не дават думата на български журналисти по предизборните й пресконференции – страх ги е някой да не подхване темата, дори и най-добронамерено, защото бразилските им колеги веднага ще я извъртят по най-злепоставящ кандидатката начин.
Лично Дилма не страда от подобни притеснения и когато двама български кореспонденти все пак успяват да пробият антуража й и да й зададат въпросите си, отговаря най-отзивчиво и сърдечно, не пропускайки да подчертае: “България е в сърцето ми!”
През 2005-а попитах Дилма кое е по-трудно – да си партизанин или да си министър. Ето какво ми отговори тогава: “В Бразилия през 70-е години обстановката беше много сложна. За нас беше голямо предизвикателство да се борим срещу военната диктатура, така че беше трудно да си партизанин. Бяхме преследвани за идеите си, арестувани, изтезавани. Сега ситуацията е променена, ние успяхме да постигнем демокрацията, за която се борихме. Имаме една стабилна държава с демократични институции, с установена система за преки избори, диктатурата е вече обърната страница. Налице е друго предизвикателство – да действаме за просперитета на народа, да победим глада, Бразилия да напредне по пътя на развитието и да намери своето място в общия оркестър на света.
Същевременно една икономика като нашата не може да се примирява с подчинена роля в международните отношения, трябва да има пространство и възможност за развитие. За мен най-голямото предизвикателство сега е да променим жизнения статус на голяма част от бразилците - от недоимък към едно по-нормално съществуване”.
В подобен контекст бяха и първите изявления на Дилма след победата й, когато тя се зарече да продъли линията на Лула и да надвие бедността в Бразилия. Разбира се, сега ситуацията в страната вече е много по-благоприятна отколкото преди пет години, когато разговаряхме. Неслучайно Лула си тръгва с 82% популярност. Той оставя на наследничката си мощна и устойчиво напредваща икономика, осмата в света засега с перспективата до 15 г. да стане пета. Успешното съчетаване на ефективни социални програми за намаляване на бедността със стимули за икономическия растеж укрепи фундамента на страната с 30-40 милиона души, които се вляха в средната класа. Откриването на внушителни петролни залежи в шелфа, както и гигантските инфраструктурни проекти около световното по футбол през 2014 г. и олимпиадата през 2016 г., на които ще домакинства Бразилия, откриват допълнителни добри перспективи. Бразилия се прослави и като “житницата на света”, увеличавайки за 10 години производството си на храни от 80 милиона тона на 150 милиона тона. Тя днес е първенец в продукцията на портокалов сок, захар, месо, птици и кафе.
Разбира се, на Дилма ще й се наложи да се справя и с недовършени от екипа на Лула проблеми. Например, с наложителните реформи в образованието и здравеопазването, както и в доста оплетената данъчната система, което самата Дилма очерта като своя ключова задача. Очаква се също тя да засили държавното участие в “нейния” сектор – енергетиката, в нефтената промишленост, в банковото дело.
Дилма си взе съвсем кратка почивка след изтощителния изборен маратон, който тя издържа с типичния си стоицизъм на “желязна лейди”, както често я наричат. Силният й дух успя да надвие дори раковата диагноза, която й бе поставена миналата година. Новоизбраната президентка прекара само няколко дни със семейството на дъщеря си Паула в Порто Алегре и се порадва на малкия си внук Габриел. Още на 6 ноември Дилма поема заедно с Лула на първото им от цяла серия съвместни пътувания в чужбина, по време на които сегашният държавен глава ще представи наследничката си на световните лидери. Загрявката ще е в Мапуту, столицата на Мозамбик, където двамата ще открият завод за лекарства. После отиват в Сеул, на срещата на Г-20 на 11 и 12 ноември, където ще е същинският световен дебют за Дилма. Там тя ще влезе в ролята си на ръководител на държава, която е сред ключовите глобални играчи. На 26 ноември Лула и Дилма ще са в Гаяна, където ще има среща на върха на Унасур (Съюз на южноамериканските нации), а на 17 декември ще са във Фос де Игуасу пак на сбирка на държавните лидери, само че този път на Меркосур. Общо до края на годината двамата ще направят 10 посещения в чужбина. България засега я няма в този списък.
Дилма вече получи поздравления за победата си от много държавни глави и ръководители на международни организации, включително от българския президент и премиер. Едно от най-вълнуващите бе от най-близката й съседка и колежка, аржентинската президентка Кристина Фернандес: “Добре дошла в клуба”. “Клубът” естествено е на жените държавни глави. Фернандес миналата седмица прежива жесток удар – инфаркт покоси мъжа й Нестор Кирчнер, който бе също неин деен съратник, предшественик на президентския пост и очакван кандидат-президент от общата им перонистка партия в изборите догодина. След ненадейната му загуба Кристина Фернандес получи съболезнования и подкрепа от всички латиноамерикански ръководители, а в съседна завладяна от предиборни страсти Бразилия бе солидарно обявен тридневен траур. На аржентинската ръководителка й се наложи много бързо да преодолее мъката и да се върне на активната политическа сцена, провеждайки серия от ключови срещи с губернатори и водачи на перонистката партия, след които стана ясно, че най-вероятно самата Фернандес ще се кандидатира за още един мандат догодина. При сегашното съотношение на силите в Аржентина победата й изглежда много вероятна, а това очертава силен дамски тандем в двете най-големи латиноамерикански държави, членки и на Г-20. Светът не е това, което беше...

Видяно: 203Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















19.7.2018 г.

Visitor: 1834548