Сп. "Тема", бр. 11, 22-29 март 2011 г.
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Авторът на провокативната бразилска комедия „Елвис и Мадона” за любовта между лесбийка и травестит смята, че богатите трябва да слязат надолу, а бедните да се качат нагоре, за да се срещнем всички в средната класа – фундамента на стабилното общество
Къдринка Къдринова
Марсело Лафит е нашумял бразилски кинорежисьор, който участва в „София Филм Фест” с провокативната си комедия „Елвис и Мадона” – за любовната история между лесбийката Елвис (Елвира) и травестита Мадона. Елвис се бунтува срещу доскоро заможното си, но вече обедняващо семейство. Фотографка на свободна практика е и разнася пици с мотоциклет из квартал Копакабана на Рио де Жанейро. Така се запознава с Мадона, която работи във фризьорски салон и спестява пари за собствено шоу, но те са й отнети от зъл рекетьор. Двете/двамата заживяват заедно и Елвис забременява... След всяка от трите софийски прожекции на жизнерадостния си филм Марсело Лафит не по-малко жизнерадостно се впускаше да отговаря на въпроси на публиката. И за да я размърда, грабваше фотоапарат, насочваше го към залата и казваше: „Ей, нали знаете, че идвам от Бразилия? А там избрахме за президентка Дилма Русеф, дъщеря на българин! Я да видим сега как ще я поздравите! Махайте, махайте!... Ще й занеса снимката за спомен!” Марсело с удоволствие отговори на въпросите на „Тема”, надвиквайки музиката в сумрачното кафе на кино „Одеон”.
- Как ти хрумна странната история от сюжета на „Елвис и Мадона” – любов между лесбийка и травестит? Реален случай ли е?
- Не съвсем. Хрумна ми да направя нещо такова, докато бях в Маями и гледах по телевизията едно предаване. Там бяха събрали един баща и един син – да си изясняват отношенията. Бащата напуснал семейството си и се върнал след 20 години като травестит. И какво направил? Ами отмъкнал жената на порасналия си син! И синът го пита в предаването: защо? А бащата отговаря, че харесал душата на жената... Ей така реших, че мога да направя една подобна човешка история.
- Това е първият ти пълнометражен филм и веднага печелиш успех с него, започват да го въртят все по световни фестивали...
- Автор съм на 1 пълнометражен и на 5 късометражни филма, документални. В игралния аз казвам на актьорите какво да правят, а в документалните регистрирам какво правят другите. Завърших „Еливс и Мадона” в началото на 2010-а. За мен беше изненада, но наиситна навсякъде го посрещат много добре – на фестивалите в Москва, в Австралия, в Париж, в София... Оттук отива в Сан Диего, Калифорния. Това е универсална история, навсякъде я разбират. Нека сега и аз да попитам нещо. Тук какви филми гледате?
- Добре, че е „София Филм Фест”, за да видим по-пъстро световно кино. Иначе и по телевизиите, и в кината доминира американска продукция от не най-добро качество...
- А, искаш да кажеш холивудска. Холивуд е отделна държава. Тя доминира по целия свят, с изключение само на Индия и Китай. Там си имат своя масова култура.
- Да се върнем към твоя филм. Актьорите правят много свежи образи. Изглеждат като непрофесионалисти, така ли е?
- Не, актьори са си, добри актьори. Използвах само един непрофесионалист – онзи, дето играе лошия във филма. Може да изглежда много страшен на екрана, но в живота е една душичка, вярвай ми, той е мой личен приятел.
- Действието се развива не просто в Рио, а в квартал Копакабана, най-известен с прочутия си плаж. А нито в един кадър няма море. Защо?
- Защото е много скъпо да се отцепи плажа и да се снима на него. Във филма неслучайно често се повтаря фразата „Пусти пари – за всичко трябват пари”... А иначе имах идея последният кадър да е на плажа Копакабана – как на Елвис, бременна вече в 9-ия месец, й изтичат водите. Но не стана. Пусти пари... По-важното все пак е, че основното послание на филма успява да стигне до хората, които го гледат – че всички човешки същества сме еднакви. Няма значение дали си черен, бял, арабин, евреин, хетеро или хомосексуален. Важна е любовта.
- В света днес обаче доминира не любовта, а конфликтите, войните...
- Ами да, но любовта и войната са преплетени. Като във войната например между сърби и хървати. Те толкова време са си живели хубаво заедно и после изведнъж се сбиха. Или да се върнем още по-далече – до Троянската война. В крайна сметка любовта е в основата на всички човешки чувства. Един мъж се очарова от една жена, заживяват заедно, раждат си деца, после им трябва къща, на къщата й трябва град, на града му трябва страна, на страната й трябват нови пристанища, морета, територии... И се стига до войните.
- Искаш да кажеш, че от любовта се раждат войните?!
- Нали споменах Троя? Там как започва войната? Заради Хубавата Елена. Това е война за любов. Ами „Война и мир” на Толстой? То всъщност е „Война и любов”.
- Значи няма спасение от войните?
- Не.
- Много е песимистично.
- Бих казал реалистично. Ние живеем с братята си, със съседите си, уж ги обичаме. Обаче колко истории има за брат, изправил се срещу брата, за съсед, извадил нож срещу съседа... Войната е част от генетиката ни. Всъщност... Аз ги приказвам тези работи, само защото ми задаваш такива въпроси. Иначе никога не се бях замислял.
- А, провокираш като във филма си, така ли?
- Да, разбира се! Аз иначе съм човек пацифист и съм доста любвеобилен.
- Ясно. Кажи сега за Дилма Русеф, на която ще носиш снимки на български зрители – как се чувстваш в родината на баща й?
- Аз съм тук от много малко време. Впечатленията ми са бегли. Но българите ми се струват някак затворени в себе си. Бразилия е една доста по-мултикултурна страна. Всички хора там са дошли отнякъде – от Португалия, Испания, Италия, Германия, Япония или ето, от България. Бразилия е много отворена страна. България – не толкова. Знаеш ли, скъсах се да търся тук тениска, на която да пише „Аз обичам София”. Има такива във всички големи градове по света. А аз имам племенничка, която се казва София. И исках да й донеса такава тениска от вашата столица. Но никъде не намерих! Няма! Защо така?
- Май има тениски с „Аз обичам България”...
- Това е друго. Защо няма „Аз обичам София”, както има „Аз обичам Рим”, „Аз обичам Ню Йорк”, „Аз обичам Париж”?...
- Добре, приемам критиката. Може би трябва да подготвим тениски „Аз обичам Дилма”, когато президентката ви дойде у нас...
- А, такива тениски ще приготвим ние, когато й дойде времето за преизбиране!
- Предшественикът на Дилма – президентът Инасио Лула да Силва, бе награден от ООН за успешната му борба с бедността в Бразилия...
- Да, напреднахме много в това, така е.
- В същото време неравенството в света и неравномерното разпределение на благата се задълбочават. Как примерът на Бразилия да стане по-заразителен?
- Всеки народ, всяка страна трябва да си намери собствения път към справедливостта и социалното равенство. Въпросът не е да следваш пътя на Бразилия, България, Франция, Русия или САЩ. В Бразилия все още са налице много дълбоки социални контрасти. Например, имаме сериозни проблеми в образованието. Мисля, че в България в тази сфера сте добре.
- Не особено.
- Чакай, твоята дъщеря къде учи – в частно или в държавно училище?
- В държавно.
- А аз в Бразилия съм учил в частно. Държавните не стават за нищо. Това положение постоянно възпроизвежда социално неравенство. Във филма ми става въпрос и за това. Елвис произхожда от богато семейство с добри възможности, което е започнало да обеднява, да се хлъзга надолу по социалната стълбица. А Мадона идва от много бедна среда, но вече се издържа, не е толкова зле. Елвис и Мадона се срещат в средната класа – фундамента на всяко стабилно общество. Така във филма си аз реализирам преразпределението на благата. С чувство за хумор. Не е нужно да развявам знамена и да приказвам по митинги. Хуморът въздейства по-ефикасно върху човешките възприятия. Вече споменах едно от основните послания на филма ми – че всички сме равноправни човешки същества, всички имаме нужда от любов. Но и още – нека богатите да имат малко по-малко, нека бедните да имат малко повече, нека се срещнем по средата...
- Още преди да гледам филма ти попаднах в интернет на една фраза: „Ню Йорк има Уди Алън, Барселона има Педро Алмодовар, а Рио има Марсело Лафит”...
- Една моя много добра приятелка художничка я измисли... Аз обожавам Рио. Това е град, винаги пълен с истински живот.
БРАЗИЛИЯ
Етанолът в Бразилия
Баия плаче за Жоржи Амаду
Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Бразилката Анита пленява Гарибалди
Лула - глобален шампион в борбата с глада
Дилма подкарва бразилския локомотив
Тя е!
Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Железният женски триумвират на Дилма
Бразилец поема световната прехрана
Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Дилмониада
Архитектът на бразилската мечта
Няма ненаказано добро
Самбата на папата
Патриотично и дипломатично
Подобрената версия на цар Мидас
Изкуствената патица срещу Дилма
Две се карат, трети печели
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Седмица на Бразилското кино в София
Нелсон Родригес на български
Божият бразилски краснопис
Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия
Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
България представи икономиката си в Сао Пауло
Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
България смята Бразилия за силен кандидат
за Съвета за сигурност
Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Дилма Ваня Русеф,
министър на мините и енергетиката на Бразилия:
Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Бразилско месо пробива у нас
Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Дъщеря на българин командва Бразилия
Желязната Дилма
Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Пустите варненци станали бразилци
Изложба на Рожерио Диас в София
Капоейра пуска корени у нас
Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Бразилски джаз и филми в София
Българин да се нарича...
Бразилия е... във Варна
Дилма подкарва бразилския локомотив
Тя е!
Адио, Рио!
Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Дилмониада
Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”:
Един друг свят е напълно по силите ни
Захарни глави
Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Бразилски класик издаден у нас
„Цяла Бразилия” се пренесе в София
„България” на крака пред Рикардо Авербах
Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Откривателят на Дилма
Нова страница в българо-бразилските отношения
Софийски старт за бразилския Мундиал
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия:
Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Другият възможен свят започва в Бразилия
Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”:
БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Третият свят става Първи
ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Другият възможен свят
Битката на Дилма
|