Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 12, 28 март - 4 април 2011 г.

Латиноваканцията на Обама

Президентът на САЩ се разходи из Бразилия, Чили и Салвадор насред либийската криза без да каже нищо съществено на домакините си

Къдринка Къдринова


Точно на 19 март, когато започнаха първите бомбардировки над Либия, американският президент Барак Обама остави хиперактивния Никола Саркози на самотек и стартира обиколката си из Латинска Америка. Спирките му бяха в Бразилия, Чили и Салвадор.
Най-големият бразилски вестник „О Глобо” приветства госта с многозначителна карикатура под надслова “Yes, Weekend!” – закачка с прочутия предизборен слоган на Обама “Yes, We Can!”. На картинката от президента се виждат само петите. Те стърчат от морските вълни, в които той е скочил директно от своя кацнал на плажа в Рио самолет, а захвърлените официални обувки и костюм още не са успели да паднат на пясъка.
Карикатурата се оказа пророческа. Воаяжът на придружавания от жена си и дъщерите си Обама не излезе извън рамките на ваканционно семейно пътуване с отбиване при приятели в лицето на местни държавни глави. Латинският корен на думата „ваканция” идва от „празнина”. Трудно може да се намери по-точно определение за тази останала доста куха откъм съдържание латиноамериканска разходка. Тя бе разочароваща за всички, които очакваха от нея задълбочени послания за „ново начало” в отношенията между този много динамичен регион и САЩ. То бе обещано от самия Обама при дебюта му на междуамериканската среща в Тринидад и Тобаго през 2009 г. Президентът на САЩ намери време да обърне внимание на латиноамериканците едва сега, две години по-късно, вече преполовил мандата си.
Латиноамериканският гигант Бразилия бе удостоен с двудневен престой. Първият ден бе посветен на протоколните разговори в столицата Бразилия с новата президентка Дилма Русеф. Вторият ден донесе повече „общуване с народа”, грижливо режисирано от американските служби за сигурност сред декорите на една фавела и на един общински театър в Рио де Жанейро. Обама успя да си поговори и с местни бизнесмени, но му бе спестена срещатас протестиращи срещу войната в Либия и срещу антикубинското ембарго.
Първата жена начело на Бразилия посрещна първия чернокож президент на САЩ, пременена в яркочервена рокля и обувки в същия цвят. Размени си с него целувки и чу комплименти за себе си и страната си. Обама държеше да демонстрира затопляне в двустранните отношения след захлаждането им в края на мандата на предишния бразилски лидер Лула да Силва. Лула раздразни Вашингтон с посредничеството си в спора около иранската ядрена програма и с от отказа да подкрепи санкции срещу Иран в ООН. Обиден от рязко влошилото се след това отношение на САЩ, Лула сега почти предизвика дипломатически скандал като отказа да участва в официалния обед, даден от Дилма в чест на Обама. За да спести неудобни въпроси по този повод и по темата „Либия”, по която се разминава с госта си, Дилма се отказа от съвместна пресконференция след разговрорите с американския лидер. Имаше само кратки изявления на двамата държавни глави, без въпроси. По време на брифинга лицето на президентката остана ледено. Може би защото в предшествалата беседа не бе срещнала отзивчивост от госта си по повод желанието на Бразилия да получи постоянно място в Съвета за сигурност. Въпреки всичките си хвалби към успехите и нарасналото световно влияние на Бразилия, Обама очевидно бе пристигнал, не за да фаворизира тежненията на бразилците да стават световна сила, а за да потърси предимно икономически и геостратегически ползи за САЩ. В крайна сметка си тръгна само с общи фрази около предложената от него продажба на Бразилия на самолети F-16. И с откритието, че изместването на главния бразилски външнотърговски партньор – Китай, ще е трудна работа.
Китай е в същата водеща позиция и в Чили – втората спирка на Обама. Страната, преживяла суровата диктатура на генерал Аугусто Пиночет и осъществила мирен преход към стабилна и социалноангажирана демокрация, от десетилетия се радва и на много успешни икономически показатели в рамките на неолибералния модел, за чиято витрина се има. Уви, в същото време Чили е поставена от ООН и сред 15-е държави в света с най-лошо разпределение на богатството. Но пък местната политическа култура е превърнала дори настоящия десен президент Себастиан Пиниера в радетел на борбата с бедността и в приемник на социалните програми на предшествалите го във властта левоцентристки правителства. Анонсите сочеха, че тъкмо в Сантяго Обама се кани да произнесе програмна за отношенията САЩ-Латинска Америка реч. Именно с такива очаквания в президентския дворец „Ла Монеда”, бомбардиран навремето от Пиночет, се събра чилийският елит. Речта, която поднесе Обама обаче, прозвуча толкова постно, че нито веднъж не бе прекъсната от ръкопляскания. Лайтмотивът й бе, че между САЩ и Латинска Америка трябва да вирее само равноправно сътрудничество, защото „всички сме американци”. Бе отправен и специален апел за „разширяване на независимостта на кубинския народ” и в подкрепа на антиправителствените кубински организации.
Впрочем, точно по същото време Куба разпространи документален филм с разкритията на трима свои агенти, от години инфилтрирани сред дисидентските гурипорвки на Острова на свободата. Те свидетелстват за поръчковия характер на действията на дисидентите, които се интересуват главно от финансирането, предоставяно им от американски представители. Описанията съвпадат и с изводите от изтекли наскоро в „Уикилийкс” документи на Държавния департамент по темата.
За чилийското общество обаче много по-важният въпрос бе друг – ще се извини ли Обама за ролята, изиграна от страната му в преврата на Пиночет през 1973 г. и последвалите жестоки репресии? Точно такова питане отправи към американския президент чилийски журналист, който се поинтересува също дали САЩ ще съдействат в разследвания за нарушения на човешките права по време на диктатурата. Но Обама в отговора си изобщо прескочи частта за извинението. Обеща сътрудничество в разследванията и не пропусна да поучи, че „не трябва да се вторачваме в миналото”. Забележка, с която окончателно разочарова много чуствителните на тази тема чилийци. И то не само левите. Дори Хосе Пиниера, брат на чилийския президент и бивш министър от времето на Пиночет, написа в сметката си в „Туитър”: „Дойдох, видях, победих” е бил туитът на Цезар сред една победа в Рим. „Дойдох, видях и нищо не казах” ще е туитът на Обама днес”.
В Салвадор, последната спирка от обиколката, президентът на САЩ също стъпваше по горещи американски следи от близката история. Най-малката и най-гъстонаселена република в Централна Америка през 80-те е арена на кървава гражданска война, в която САЩ усилено финансират и въоръжават бруталния официален режим. А той избива както партизани от Фронта за национално освобождение „Фарабундо Марти” (ФНОФМ), така и всякакви демократи. Включително архиепископа на Сан Салвадор Оскар Арнулфо Ромеро, застрелян по време на литургия. След сложни политически обрати през 1992-а ФНОФМ става политическа партия, а страната започва да се демократизира. Днес президент е издигнатият от ФНОФМ бивш журналист Маурисио Фунес, диалогичен и толерантен към всички, включително и към САЩ. Именно като награда за неговото „добро държание” разчита ВВС изборът на Обама да се отбие в разкъсвания и днес отнова драма Салвадор – драмата на високата, предмно младежка престъпност.
Гостът и тук не се извини за някогашната американска намеса, но се поклони на гроба на Ромеро. А с Фунес се разбра да се създаде Съюз за гражданска сигурност в Централна Америка с фонд от 200 млн. долара, осигурени от САЩ, Европа и Латинска Америка. Съюзът ще вкарва младите в правия път с американски културни програми, ще контролира емиграцията (към САЩ), ще стопира и потоците на дрогата. Все въпроси, важни за САЩ. Но дали между кацанията, излитанията и словата пред строго подбрана и строго охранявана публика Обама успя да разбере и кое е важно за днешна Латинска Америка?

Видяно: 211Мнения: 0

Известни личности
Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро”
Видяно: 352   Мнения:0

Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Ацтеките живеели в свой социализъм
Видяно: 3005   Мнения:0

Инките - римляните на Америка
Видяно: 1587   Мнения:0

Маите гонели врага си с музика
Видяно: 1058   Мнения:1

ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ИСПАНСКИ СЛЕД 1991 г.
Видяно: 3263   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 736   Мнения:0

Град на 1300 години открит в перуанската джунгла
Видяно: 942   Мнения:0

Предколумбови руини на дъното на Титикака
Видяно: 713   Мнения:0

НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА СЪКРОВИЩАТА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 519   Мнения:0

ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО
Видяно: 138   Мнения:0

Контакти с България
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 1024   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 702   Мнения:0

В магическата реалност на Никола Инджов
Видяно: 653   Мнения:0

Латинска Америка в българските медии – какво липсва?
Видяно: 150   Мнения:0

Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Видяно: 156   Мнения:0

Авторът на най-добрия превод на "Сто години самота" Румен Стоянов на 70 години - или 70 години НЕсамота
Видяно: 116   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 727   Мнения:0

Социалистическият интернационал ухажва Латинска Америка, но флиртът може да се окаже бурен
Видяно: 602   Мнения:0

Партизаните в Латинска Америка - стари хитове и нови митове
Видяно: 1864   Мнения:0

Южна Америка - континент на победилия социализъм
Видяно: 1016   Мнения:0

Латинска Америка копира модела на Европейския съюз
Видяно: 1020   Мнения:0

Трептежи на латиноамериканското махало
Видяно: 576   Мнения:0

ЛЯВА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 907   Мнения:0

Дуелът на двете Америки
Видяно: 578   Мнения:0

Латиноамериканската алтернатива
Видяно: 943   Мнения:0

Демокрация и лидери в Латинска Америка
Видяно: 7770   Мнения:0

Китай и Русия изкушени от Латинска Америка
Видяно: 283   Мнения:0

Латиноамерикански тайфуни с нежни имена
Видяно: 630   Мнения:0

Латинска Америка в търсене на собствени модели на обществено развитие
Видяно: 12288   Мнения:0

Латиноизненади за всички от сърце
Видяно: 98   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 18528   Мнения:0

Междуамериканска перестройка
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















26.6.2017 г.

Visitor: 1248399