Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 41, 17-23 октомври 2011 г.

Третият свят става Първи

Центърът на световната тежест все по-бързо се мести към т.нар. растящи икономики. След мощната групата BRICS във фокуса на инвеститорите влизат и страните от CIVETS

Къдринка Къдринова


Дилма Русеф направи голям жест към България, вкючвайки родината на баща си в своя европейския маршрут между Брюксел и Анкара и довеждайки в София цяла плеяда внушителни бразилски фирми от глобален мащаб. Тя ни подари ненадейното за малка България фокусиране на световното внимание върху страната ни поради самия факт, че от доста време всичко, което прави държавният глава на Бразилия, се гледа с подчертан интерес от международни лидери, инвеститори и анализатори. Защото Бразилия е една от най-атрактивните сред т.нар. растящи икономики – страни, разположени извън традиционния Първи свят, до скоро причислявани предимно към Третия, но успели в кратък период да постигнат внушителен икономически растеж, стабилно социално развитие, натрупване на мащабни инвестиции. Показателите им неотклонно и все по-бързо изместват центъра на световната тежест именно към тях, оставяйки затъналите в криза САЩ и ЕС във все по-висящо и незавидно положение. Балансът на силите сякаш се преобръща и Третият свят става Първи.
Знаково в този смисъл стана и гръмналото в световните новини малко преди посещението на Дилма у нас предложение на Бразилия страните от групата BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) да се заемат със спасяването на задушаваната от дългове еврозона. Погрешно разчетено отначало като оферта за наливане на средства, предложението бе конкретизирано лично от Дилма по време на визитата й в Брюксел като идея за обмяна на опит между развитите и развиващите се икономики преди всичко в политическите подходи за решаване на икономическите проблеми. Нейната рецепта е ясна и тя изрично наблегна на нея и в интервюто си, дадено на „ТЕМА”: „Социалните действия за борба с неравенството и икономическият растеж са неразделни понятия не само в Бразилия, но, вярвам, и в света”.
Този подход засега си остава специфично бразилско ноу-хау. Не го прегръща с ентусиазъм нито залитналият точно в обратната посока – към социалните орязвания и бюджетните икономии – Европейски съюз, нито дори останалите партньори на Бразилия от BRICS, всеки от които е с доста специфични характеристики сам по себе си. Впрочем, още при първоначалното лансиране на абревиатура BRIC, превърнала се едва в началото на тази година (след присъединяването на Южна Африка) в BRICS, сред коментаторите доминираше мнението, че подредените вътре страни много трудно ще „мелят” помежду си, защото профилите им са много различни, а в интересите си на световната сцена дори в много случаи са конкуренти.
BRIC започва да се тиражира из световните медии като термин през 2006 г., по време на среща на външните министри на Бразилия, Русия, Индия и Китай в Ню Йорк и се затвърждава на сбирката на върха на държавните лидери на четирите държави в руския град Екатеринбург през 2008-а. Но всъщност за кръстник на съкращението се смята анализаторът на банка Goldman Sachs Джим О’Нийл, който пръв го употребява за краткост в свой анализ от 2001 г. Очевидно О’Нийл съзнателно подрежда буквите така, че звуково да образуват английската дума за „тухла”. Тухлата, която с цялата си тежест удря по главата самозабравилите се икономики от Първия свят?...
И О’Нийл, и всички други изследователи след него признават, че е невъзможно да се говори за каквато и да било координация между много различните икономики на страните от BRIC. Но същевременно се отчита, че с течение на годините и с промените, настъпващи в света, лидерите на тези държави все повече засилват стремежа си да образуват нещо като политически клуб и съответно да трансформират растящата си икономическа сила в геополитическо влияние. Тази тенденция впрочем не е от вчера, а още от средата на 90-е, когато в Русия, Китай и Индия беше много модерно да се говори за многополюсен свят в противовес с масираната тогавашна хегемония на САЩ. Принципно същият възглед днес е доразвит в концепцията за мултилатерализма – зачитането и съобразяването с интересите на всеки един участник в даден международен процес.
И все пак доминиращи в оценката за ролята на BRIC или вече BRICS в днешните световни дела са икономическите показатели на страните в групата. Според изчисленията на Goldman Sachs до 2050 г. именно това ще са водещите световни икономики – като тук се отчитат и икономически ръст, и брой на активно население, и ресурси, и територия.
След присъединяването на Южна Африка към групата мнозина анализатори изказаха критики към географско-политическият принцип на избора (да има и представител на Черния континент) и настояха, че чисто икономически и с оглед на политическата тежест в света много по-подходящи партньори в групата биха били страни като Мексико или Южна Корея.
Условността на подобно групиране е несъмнена и все по-често напоследък анализаторите предпочитат доста по-всеобхватния термин „растящи икономики”, в който включват и доста страни извън BRICS – като Турция, Аржентина, Индонезия и т.н. Но любителите на съкращения не се предават лесно. От 2009 г. вече се върти още едно – CIVETS. То очертава една нова амбициозна група страни с впечатляващи и бързи икономически успехи – Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Турция и... да, пак Южна Африка (може би заради съзвучното и означаващо множествено число S от South Africa...). Впрочем, и тук е търсено двусмислие с думата, която се образува от първите букви на имената на държавите. Civet или на български цивета е наименованието на едно особено животинче, наподобяващо едновременно котка и енот и разпространено в топлите тропически гори на Южна Азия. Циветата се смята за хищник, но инак е кротко създание. Любопитното е, че се храни с кафеени зърна, които си хапва направо от клонките. В стомаха на циветата зърната се преработват, усвоява се само външната им ципа, а останалото се изхвърля по естествен начин практически цяло. От този уж отходен продукт пък се произвежда... най-скъпото кафе в света. Престоят в стомаха на циветата така въздейства на кафеените зърна, че те придобиват наповторим и много фин вкус.
Тоест, очевидно и тук изборът на съкращение за новите икономически „тигри” си носи своето послание – уж изглеждат непривлекателно, а всъщност са едно съкровище под отходното було...
Авторството на абревиатурата се приписва на Робърт Уард, директор „Прогнози” на Economist Intelligence Unit (EIU), както и на изпълнителния директор на HSBC Майкъл Джогигън. И двамата използват абревиатурата, за да групират за краткост страните, които според тях бележат особено високи темпове на икономически растеж през последните години и са много аткрактивни за чуждестранните инвеститори. „Икономист” им предрича постъпателен растеж през близките 20 г. от не по-малко от 4,5% годишно. В същото време за страните от Г-8 предвиждането е не повече от 1,8% на година. Същевременно всички от CIVETS имат многобройно и младо население – гарант за бързо и динамично развитие и на човешките ресурси. „Уолстрийт джърнъл” наскоро дори класира CIVETS като по-перспективни от BRICS, които били по-тромави заради размерите и амбициите си. Разбира се, тук може би говорят и интересите на инвестиционните фондове, какъвто е HSBC – целта им очевидно е да лансират добри дестинации за вложения на клиентите си.
Факт е, че включените в CIVETS страни имат помежду си дори още па-малко общо, отколкото държавите от BRICS, и обединяването им под една „шапка” е доста формално. Но също така е и факт, че една Турция например наистина зашеметява с размаха на развитието си и с темповете на растежа си. „Това е динамична икономика, която разполага с търговски връзки с ЕС, но не е скована от правилата на еврозоната и на членството в ЕС,” сочи анализаторът от HSBC Фил Пул, цитиран от „Уолстрийт джърнъл”.
Разгледани една по една, всяка от страните в CIVETS има свои значими плюсове, но в същото време и забележимви минуси – било от близкото им минало, било от сегашни политически сътресения. Може би рекламата под етикета CIVETS цели да изтрие именно тези по-тъмни петна в имиджа? Има и още нещо любопитно – всъщност всички тези страни са важни стратегически съюзници на САЩ в регионите си. Дали лансирането им не цели геополитическото уравновесяване на BRICS?
Колумбия от години е най-верният американски съратник в Южна Америка. Буквално преди дни най-после влезе в сила ратифицираният от американския Конгрес с 5 г. закъснение договор за свободна търговия със САЩ. Същевременно републиката над 40 г. е била арена на кървав вътрешен конфликт – с партизанска война, наркоартели, отвличания, атентати. И с внушителна американска помощ, включително военна, за затягане на сигурността. Това очевидное дало ефект – за последното десетилетие отвлечинията са намалели с 90%, убийствата – с 46%, БВП на глава от населението се е удвоил, а чуждите инвестиции са скочили с 250%.
Индонезия пък е атрактивна със своето четвърто по численост население в света, с най-евтината си в Азиатскотихоокеанския регион работна ръка, с лесното преодоляване на последствията от световната криза, със запазването на ръста на ниво 6%, с бързата индустриализация. Препъникамъкът й е все още сериозната корупция.
Виетнам е по-особен случай. Дълго за страната се говореше само в контекста на Виетнамската война, която я остави разрушена и бедна. Но откак през 1986 г. управляващата Виетнамска комунистическа партия поде своята перестройка – тоест програмата за цялостна модернизация и отваряне към пазарните механизми, наречена „Обновление”, Виетнам се превърна в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. Издигна като своя стратегия девиза „Богат народ – силна държава”. Страната години наред бележи впечатляващ растеж от около 7-8%. Дори в последните две години, независимо от световната криза, растежът там, макар и леко спаднал, запазва нива от около 5-6%. Виетнам е и много притегателен за чужди инвестиции – както от съседните Китай, Южна Корея, Тайван, така и от САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Русия и т.н. От 2007 г. страната е и членка на СТО. Интересното е, че въпреки старите рани от Виетнамската война, отношенията със САЩ се развиват отлично. Нещо повече – Вашингтон дори е избрал Ханой за свой стратегически съюзник в региона, а миналата година двете страни проведха и съвместни военни маневри.
Египет е най-старнният избор на авторите на CIVETS. Единственото им оправдание е, че са го включили в творението си още преди разразяването на революцията от площад „Тахрир”, след която стабилността в страната на фараоните отплува в миналото. Все пак египетските газови находища и пристанищата остават все така атрактивни.
Южна Африка пък очевидно се възприема преди всичко като врата за инвестиране на целия Черен континент.
Що се отнася до споменатата вече Турция, нека припомним, че отишлата там от България Дилма Русеф сключи с нея мащабни сделки (включително и военни), затвърждавайки утроилия се през последното десетилетие бразилско-турски търговски обмен. И избра именно от Анкара да разкритикува „политическата тромавост на по-богатите страни” и дискриминационната им спрамо растящите икономики монетарна политика. Призова също Турция към съвместен натиск по тези въпроси на предстоящата в Кан през ноември среща на Г-20.
Едва ли са останали съмняващи се, че светът, в който живеем, не е онова, което беше.

Видяно: 355Мнения: 0

Общи данни
БРАЗИЛИЯ
Видяно: 1265   Мнения:0

Етанолът в Бразилия
Видяно: 413   Мнения:0

Известни личности
Баия плаче за Жоржи Амаду
Видяно: 966   Мнения:0

Бразилският конгресмен, бивш партизанин и левичар Фернанду ГАБЕЙРА: Щях да убия посланика на Щатите
Видяно: 746   Мнения:0

Бразилката Анита пленява Гарибалди
Видяно: 1581   Мнения:0

Лула - глобален шампион в борбата с глада
Видяно: 356   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 183   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 236   Мнения:0

Женско царство в Бразилия: Глейси Хофман стана държавен министър
Видяно: 259   Мнения:0

Железният женски триумвират на Дилма
Видяно: 234   Мнения:0

Бразилец поема световната прехрана
Видяно: 265   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 236   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 284   Мнения:0

Архитектът на бразилската мечта
Видяно: 75   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Патриотично и дипломатично
Видяно: 0   Мнения:0

Подобрената версия на цар Мидас
Видяно: 0   Мнения:0

Изкуствената патица срещу Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

Две се карат, трети печели
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Марсело Лафит: Защо нямате тениски с „Аз обичам София”?!
Видяно: 413   Мнения:0

Кларисе Лиспектор с двуезична книга у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Седмица на Бразилското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Нелсон Родригес на български
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Божият бразилски краснопис
Видяно: 1407   Мнения:1

Антонио Нобрега - "мултипосланик" на бразилската култура
Видяно: 754   Мнения:0

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара
Видяно: 15030   Мнения:0

Бразилският посланик вгражда в книги обичта си към България
Видяно: 1232   Мнения:0

Жозе Аугусто Линдгрен Алвес: Напредваме без радикални промени
Видяно: 651   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 669   Мнения:0

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 913   Мнения:0

Първанов и Паси се срещнаха в Бразилия
Видяно: 793   Мнения:0

България представи икономиката си в Сао Пауло
Видяно: 740   Мнения:0

Соломон Паси откри почетно консулство в Рио де Жанейро
Видяно: 1070   Мнения:0

България смята Бразилия за силен кандидат за Съвета за сигурност
Видяно: 774   Мнения:0

Заедно с Бразилия храним НАТО с месо
Видяно: 768   Мнения:0

Дилма Ваня Русеф, министър на мините и енергетиката на Бразилия: Искам да съм полезна и за Бразилия, и за България
Видяно: 1217   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 756   Мнения:0

БЪЛГАРКА РЪКОВОДИ ГИГАНТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 875   Мнения:0

Бразилско месо пробива у нас
Видяно: 704   Мнения:0

Интервю с Жоао Жилберто Вас, почетен консул на България в Бразилия
Видяно: 1592   Мнения:0

Дъщеря на българин командва Бразилия
Видяно: 915   Мнения:0

Желязната Дилма
Видяно: 651   Мнения:0

Машадо де Асиш и Грасилиано Рамош с двуезично издание у нас
Видяно: 401   Мнения:0

Пустите варненци станали бразилци
Видяно: 219   Мнения:0

Изложба на Рожерио Диас в София
Видяно: 222   Мнения:0

Капоейра пуска корени у нас
Видяно: 244   Мнения:0

Бразилска фиеста втори път омагьосва Варна
Видяно: 308   Мнения:0

Бразилски джаз и филми в София
Видяно: 389   Мнения:0

Българин да се нарича...
Видяно: 270   Мнения:0

Бразилия е... във Варна
Видяно: 454   Мнения:0

Дилма подкарва бразилския локомотив
Видяно: 229   Мнения:0

Тя е!
Видяно: 202   Мнения:0

Адио, Рио!
Видяно: 220   Мнения:0

Правилата на Максим Бехар станаха хит и в Бразилия
Видяно: 264   Мнения:0

Дилмониада
Видяно: 234   Мнения:0

Рубенс Гама, министър, директор на отдел „Промотиране на търговията и инвестициите” към министерството на външните работи на Бразилия: Икономиките на САЩ и ЕС се износват
Видяно: 225   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 224   Мнения:0

Захарни глави
Видяно: 323   Мнения:0

Момчил Инджов представя книга за Дилма Русеф
Видяно: 99   Мнения:0

Бразилски класик издаден у нас
Видяно: 75   Мнения:0

„Цяла Бразилия” се пренесе в София
Видяно: 83   Мнения:0

„България” на крака пред Рикардо Авербах
Видяно: 70   Мнения:0

Вера Машадо: Ще разширяваме връзката Бразилия-България
Видяно: 78   Мнения:0

Откривателят на Дилма
Видяно: 93   Мнения:0

Нова страница в българо-бразилските отношения
Видяно: 0   Мнения:0

Софийски старт за бразилския Мундиал
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 658   Мнения:0

Щерка на нашенец омайва бразилците като партизанка и министърка
Видяно: 799   Мнения:0

НАТАЛ - РАДОСТ ОТ ЖИВОТА, СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И КАРНАВАЛИ
Видяно: 1530   Мнения:1

Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия: Залагаме на България за сближаването ни с ЕС
Видяно: 779   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 512   Мнения:0

Другият възможен свят започва в Бразилия
Видяно: 2321   Мнения:0

Оскар Ниемайер, легендата на модерното световно градостроителство, навръх 100-ия си рожден ден, ексклузивно за “Тема”: БЕДНОСТТА И НАСИЛИЕТО ЗАСЕНЧВАТ АРХИТЕКТУРАТА
Видяно: 304   Мнения:0

Антонио Патриота, външен министър на Бразилия: Намаляването на бедността е база за овладяване на кризата
Видяно: 241   Мнения:0

Третият свят става Първи
Видяно: 354   Мнения:0

ДИЛМА РУСЕФ, ПРЕЗИДЕНТ НА БРАЗИЛИЯ, В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ СПЕЦИАЛНО ЗА „ТЕМА”: Един друг свят е напълно по силите ни
Видяно: 2025   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 0   Мнения:0

Битката на Дилма
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















12.11.2018 г.

Visitor: 1968415