Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 2, 16-22 януари 2012 г.

Не плачи за нея, Аржентина!

Оказалият се доброкачествен тумор на президентката Кристина Фернандес вторачи погледи от цял свят в страната й и отново даде повод да се заговори за „аржентинското чудо”

Къдринка Къдринова


Ако беше се оказало вярно, на аржентинците щеше да им дойде много. Не стига, че най-голямата национална икона – легендарната закрилничка на „безризите” Евита Перон, навремето е била покосена от рак, ами сега страшната диагноза заплаши и втората най-популярна жена водачка в историята на Аржентина – току-що спечелилата втори мандат президентка Кристина Фернандес. Драмата продължи 10 дни – от 28 декември, когато бе оповестена новината за установен при контролен преглед карцином на щитовидната жлеза на държавната ръководителка, до 7 януари, когато три дни след извършената й на 4 януари операция бе съобщено, че подробният анализ на изрязаното образувание не е открил наличие на ракови клетки. Радостта на феновете на Кристина, дни наред изпълвали площадите в Буенос Айрес и обсаждали клиниката, където бе осъществена операцията, с плакати в нейна подкрепа и с колективни молитви за оздравяването й, се разплиска по латиноамерикански неудържимо. Ваканционният сезон (сега в Южното полукълбо е разгарът на лятото) най-после можеше да започне с леко сърце.
Черната десетдневка все пак си имаше и плюсове – прикова отново вниманието на света към „аржентинското чудо” и разбуди въпроси, все по-актуални на фона на сегашната финансова и икономическа криза в САЩ и Европа. Основният е как така точно 10 години след най-драматичното фалиране на държава от Втората световна война насам, сполетяло Аржентина през 2001-2002 г., днес тя се радва на годишен растеж от 9%, членка е на Г-20 като една от най-динамичните и влиятелни страни на планетата, а икономиката й се е разраснала с 54% за това последно десетилетие?
Отговорът опира до модела на управление, който няма как да бъде отделен от „човешкия фактор” – семейната двойка Нестор Кирхнер и Кристина Фернандес. Той бе президент на Аржентина от 2003-а до 2007-а, след което държавното кормило бе поето от нея – първият й мандат бе от 2007-а до 2011-а. Смяташе се, че на изборите през октомври м.г. може да се яви пак Нестор, но съдбата реши друго – той почина внезапно от инфаркт през октомври 2010-а. Така на събралата огромна вълна от национално съчуствие Кристина се падна да се кандидатира за втори мандат и тя го спечели с лекота още на първия тур. Получи 54% от гласовете, като остави далеч назад всички други кандидати. Класиралият се втори взе едва 11%.
Управлението на двойката вече е наричано „ерата К” (от фамилията на Кирхнер и името на Кристина). По-пунктуалните открояват „кирхнеризъм” и „кристинизъм” – като нов вид течения в голямата политическа традиция на перонизма.
Да, и Нестор, и Кристина са перонисти от „лявото крило” още от общото си следване по право през 70-е. Перонизмът е онова безподобно аржентинско движение, много разнородно по състав и ориентация на различните си поделения, което в най-общи линии следва идеите за социална справедливост и държавна закрила за бедните, лансирани и отстоявани навремето от генерал Хуан Доминго Перон и от неговата Евита. Официалното наименование на партията, наричана перонистка, е Хустисиалистка (от испанската дума за „справедливост” – justicia).
Та младите Нестор и Кристина са завладени именно от „хустисиализма” и стават студентски активисти. За Нестор е по-лесно. Просто момчето, родено през 1950 г. в далечния южен град Калафте в аржентинска Патагония, е израсло в семейство, което се прекланя пред Перон и Евита. Майката на Нестор е чилийка от хърватски произход (оттам и славянското му малко име) и предано следва бащата, който е с немски корени и е върл перонист. Във фамилията на Кристина, която е родом от град Ла Плата и е с испанско потекло, нещата са по-сложни – майката е перонистка, но бащата е радикал. На сватбата на Нестор с три години по-младата колежка Кристина през 1975 г. пламва лют политически скандал – родата на младоженеца запява перонитския химн, но таткото на булката кипва и спорът едва не стига до бой.
След военния преврат през 1976-а младото семейство живее и адвокатства в Рио Гайегос, административен център на родната за Нестор патагонска провинция Санта Крус. Там през 1977-а се ражда синът им Максимо, а 13 г. по-късно и дъщерята Флоренсия. Бруталната военна диктатура, продължила до 1983-а, оставя и до днес незарасналата рана с около 30 000 „безследно изчезнали” – предимно левичари, включително много перонисти, сред които и лични приятели и съидейници на Нестор и Кристина.
След връщането на демокрацията двамата продължават активните си политически изяви. Основават Сдружение „Хуан Доминго Перон” вътре в перонисткото движение. През 1989-а пламенната ораторка Кристина е избрана за депутатка в местния парламент на Санта Крус. Две години по-късно тя оглавява кампанията на съпруга си в изборите за губернатор на провинцията и Нестор побеждава. Той остава на този пост чак до кандидатирането си за президент през 2003-а. А тя междувременно – през 1995-а, е избрана за член на националния Сенат от Хустисиалистката партия. И бързо започва да блести на столичния политически небосклон със своята речевитост, с впечатляващите си социални проекти и с вкуса си към силния грим и изисканите тоалети.
90-е са годините на двата мандата на президента Карлос Саул Менем – и той уж перонист, но десен, фен на свободния пазар и претворител на крайния неолиберализъм. Приватизира каквото му падне, пуска МВФ да се разпорежда с националните финанси, въвежда валутен борд, приравнявайки аржентинското песо към долара, свива максимално регулационните функции на държавата. Резултатът е скок на външния дълг, спекулата и корупцията, бързо обедняване на населението, деиндустриализация на страната, пълна зависимост от международните финанси. Така се натрупват предпоставките, които в края на 2001-а довеждат до банкрута на Аржентина. Конкретният повод за рухването на страната е отказ на МВФ да предостави договорен вече заем на тогавашния президент Фернандо де ла Руа заради неизпълнение на предписания на Фонда. Следва панически отлив на капитали – около 14 милиарда долара или 20% от тогавашния БВП „изтичат” в чужбина. И икономическият министър Доминго Кавальо решава да ограничи драстично тегленето на банкови депозити от гражданите – до 250 песос на седмица. Настъпва още по-голяма паника, започват и улични бунтове, разграбвания на магазини. Държавата обявява, че няма да плаща външния си дълг. Властта се тресе. За броени седмици се сменят четирима президенти. Задържалият се най-дълго – перонистът Едуардо Дуалде, през 2002-а отменя валутния борд и девалвира песото, което поевтинява три пъти спрямо долара. Но така намалява и външният дълг, и персоналните дългове на граждани и фирми. Вярно, стопяват се и спестяванията. С депозит в песо, който преди дефолта е стигал за апартамент, след това едва може да се купи кола.
Такава е обстановката, в която през 2003-а Дуалде подготвя и президентски избори, лансирайки на тях като кандидат на перонистите почти неизвестния в Буенос Айрес губернатор на Санта Крус Нестор Кирхнер. По онова време далеч по-популярна е жената на Нестор – сенаторката Кристина Фернандес, спечелила си вече прозвището „патагонската пантера” с лютите си критики срещу неолибералния курс на Менем и сие. Когато Кирхнер се включва в надпреварата за президент, за мнозина той е просто „мъжът на Кристина” или „протежето на Дуалде”. Парадоксалното на онази кампания от 2003-а е, че другият основен кандидат е пак перонист, но десен – все същият велик комбинатор Менем. Преди балотажа обаче той се отказва от състезанието, защото става ясно, че всички други кандидати предпочитат да подкрепят неизвестния патагонец пред „аржентинския Ал Капоне”. Така Кирхнер става държавен глава със „служебна победа”.
Веднъж стъпил в „Каса росада” (президентския дворец), той бързо показва, че няма да се нагажда към никакви предишни схеми и системи, съумявайки в същото време да си осигури подкрепата на водещи структури в перонисткото движение. Изработва си собствен стил на управление и реформиране на държавата. Неизменна съратничка и помощничка остава жена му, която продължава да е сенаторка. Ренационализират се водещи сектори на икономиката, които да носят приходи в хазната, прилагат се социални стимули и субсидии за повдигане на жизнения стандарт и засилване на потреблението, което води до икономическо оживление, въвеждат се преференции за националния бизнес, създаващ работни места, контролната функция на държавните органи над финансовите операции и разпределението на националното богатство се засилва, акцентира се върху експортната ориентация на икономиката, разнообразяват се външнотърговските партньорства, сред които с особено внимание се ползват латиноамериканските съседи и Китай (предимно към тях е насочен масираният и доходоносен износ на автомобили и соя).
Една от най-решителните стъпки, предприети от Кирхнер, е еднократното и спестяващо лихви за около 1 млрд. долара изплащане на целия аржентински дълг към МВФ в края на 2005-а със средства от държавния резерв, както и прекъсването на отношенията с Фонда. Самият Кирхнер нарича този си ход „смяна на епохи”, обвинявайки МВФ, че дотогава е налагал на Аржентина „политика, спъваща растежа и пораждаща болка и несправедливост”.
Президентският мандат на Кирхнер съвпада с надигането на „лявата вълна” в цяла Латинска Америка, начело на която застават все лидери със сходни политически биографии – всичките са от поколението, преживяло ужаса на военните диктатури и безконтролния неолиберализъм. Решени са да докажат, че „един друг свят е възможен”. Пристъпват към изграждане на икономическа интеграция, базирана на принципите на солидарността и социалната справедливост. Нестор Кирхнер и Кристина Фернандес са активни радетели и участници в този процес.
Като сенаторка Кристина лансира и разработва цяла серия социални и образователни програми, стартирали още под президентството на мъжа й и продължили по-късно и през нейния първи мандат. Например, изплащането на помощи от по 50 долара за децата под 18 г. от бедни семейства. Или осигуряването на портативни компютри за всички ученици в училищата.
И Нестор, и Кристина споделят такава концепция за устойчивото развитие на обществото, която залага преди всичко на развитието на човешкия фактор. Двойката подхранва такива нагласи и в цялото общество, радвайки се на широк кръг от подкрепа сред най-различни слоеве. Ето например какво пише в този контекст авторитетният преподавател в бизнес-школата на Аржентинсикя католически университет Сенон Биагосч: „Необходимо е да се повишава качеството и количеството на човешкия капитал (като организация, труд и предприемаческа креативност), тъй като той в днешното общество на знанието и глобализацията вече е решаващ фактор в продуктивността и източник на богатство, по-важен от финансовия капитал и физическия капитал (природни ресурси, машини и оборудване)... Необходимо е да се отделя специално внимание на обучението по етика, за да се формират добри предприемачи и ръководители на фирми, способни да взимат решения, балансирани и хармонизирани между индивидуалния интерес и общото благо, отдадени на задачите си, честни, компетентни и пропити от социална чувствителност – тя е онази, която ще предотврати заслепяването им от любовта към богатството”.
В доминирана от подобни възгледи среда Нестор и Кристина успяват да спечелят симпатиите не само на най-бедните, чийто живот подобряват с директни субсидии, но и на загрижения за стабилността на страната бизнес, който също е „заразен” с афинитет към социалната солидарност.
Тези процеси се разширяват и задълбочават, когато след 2007-а президентската лента ляга на раменете на Кристина. „Звезда” в нейното правителство става назначеният за министър на икономиката Амадо Буду – рокер, рокаджия и възпитаник на известен с неолибералния си уклон аржентински университет. Идейно обаче Буду е в пълен синхрон с левия перонизъм. Предлага и прокарва национализация на частните пенсионни фондове, което позволява финансирането на други социални програми. Кристина го цени толкова високо, че го издига и за свой вицепрезидент при току-що започналия й втори мандат начело на държавата. Ето какво мисли много харесваният от младите аржентинци Буду: „Днешната световна криза е свързана с оттеглянето на държавата от данъчната дейност. Когато няма кой да отправя поглед към цялото, а се гледа само парцелирано, винаги някой сектор набъбва несъразмерно. Икономиката се върти около финансовата система, а трябва да се занимава повече с труда и инвестирането, за да може да е устойчива”.
За Кристина внезапната загуба на Нестор през октомври 2010-а е тежък личен удар. Но това буди силно съчувствие към нея, а и самата нея прави по-земна, по-близка до хората. Голяма подкрепа й оказват децата й – дъщерята Флоренсия, която прекъсва следването си в САЩ, където учи кино, за да е с майка си, и синът Максимо, който е „моторът” на едно мощно младежко движение в поддръжка на „ерата К”. Движението се нарича La Cámpora (по името на един от аржентинските президенти перонисти). То става главен организатор и на кампанията, окуражаваща Кристина в дните, докато още не се знае, че раковата диагноза ще излезе неверна.
Кристина нито за миг не допуска да се покаже притеснена от болестта. Тя дори се шегува в единствената си публична реакция, разказвайки как в телефонен разговор с венесуелския президент Уго Чавес се заканила, че ще му отнеме председателството на един бъдещ конгрес на латиноамериканските президенти, надвили рака. Чавес, който бе опериран в Куба миналата година от злокачествен тумор и още продължава лечението си, бе първият чуждестранен лидер, който се обади на аржентинската си колежка, за да я подкрепи. А идеята за въпросния конгрес била подхвърлена от бившия бразилски държавен глава Лула да Силва, който бе опериран от рак на ларинкса през октомври м.г. Противоракови операции преживяха също настоящата президентка на Бразилия Дилма Русеф и лидерът на Парагвай Фернандо Луго. След първоначалното оповестяване на диагнозата и на Кристина Чавес допусна в свое изявление, че е възможно САЩ да са усвоили технология за заразяване с рак, защото болестта сполетявала все леви латиноамерикански лидери. И предупреди да се пазят президентите на Боливия и Еквадор Ево Моралес и Рафаел Кореа. От Вашингтон се възмутиха от версията му.
Скоро след това се обади и мексикански ясновидец, който все пак предрече, че още двама държавни глави от Латинска Америка ще се разболеят от рак. Но че Кристина ще оздравее. Ден по-късно наистина лошата й диагноза беше отменена.
Очаква се до 20 януари Кристина Фернандес, сега замествана от вицето си Буду, отново да е в президентския дворец. Чака я отчет за ефекта от въведените ограничения в купуването на чужда валута, целящи да пресечат отново засилилото се напоследък изтичане на капитали в чужбина. Предстои й да укрепва баланса на третата най-бързорастяща икономика в света след китайската и индийската.

Видяно: 7373Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















24.9.2017 г.

Visitor: 1377620