Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 48, 3-9 декември 2007 г.

Чавес като Путин или два вота – една цел

На 2 декември петролните царства Русия и Венецуела ще гласуват, за да решат дали да циментират руслото на досегашния си курс и да осигурят непоклатимост на кормчиите си

Къдринка Къдринова


“Чавес за Латинска Америка е като Путин за Европа”. Каза го досегашната първа дама и отскоро президентка на Аржентина Кристина Фернандес навръх дебюта си в новото амплоа. Това бе отговорът й на въпрос дали ще продължи топлите отношения на своя съпруг и предшественик на висшия държавен пост Нестор Кирчнер с венецуелския колега Уго Чавес.
Амбициозната аржентинка просто събра в една фраза онова, което виждат всички – петролът, геополитиката и особеностите на националния характер на венецуелци и руснаци превръщат лидерите им в нещо като политически близнаци. Аналогиите стават още по-натрапчиви и заради съвпадението на датата на два ключови вота в Русия и във Венецуела. На 2 декември руснаците трябва да гласуват за нова Държавна дума, която се очаква да бъде доминирана от “партията на Путин” “Единна Русия” и която явно ще трябва да измисли красива формула за задържането във властта на сегашния президент. Пак на 2 декември венецуелците пък ще участват в референдум за предлаганите от Чавес промени в конституцията, които наред с въвеждането на разделение на властите на “народна, общинска, държавна и национална”, предвиждат също възможност за

преизбиране на държавния глава неограничен брой пъти.

Несъмнената цел и на двата вота е циментиране на руслото на досегашния курс на развитие и осигуряване на непоклатимост на кормчията.
Освен че и Путин, и Чавес имат зад гърба си сериозните приходи от петролните богатства на държавите си, неоспорим факт е също, че и двамата се радват на неподправена народна любов. Мнозинството от руснаците харесват Путин, защото изми срама от елциновия хаос и безвремие, върна им самочувствието на велика световна сила, вдъхна им сигурността, че знае накъде ги води. Критиките от Запад за авторитарни похвати и погазване на демократични норми в Русия не правят особено впечатление. Мистериозната за прагматичния западняк “руска душа” продължава да нехае за такива условности като разделението на властите и да придава по-висока ценност на други характеристики, типични за срасналия се с руската история образ на “бащицата”. Путин разбужда у руснаците патриотични пориви, превръща се в модел за подражание, дори в сексуален обект –

“Искам такъв като Путин”

пееше една момичешка банда още през първия му мандат. Съвсем логично е сега, когато конституцията вече не му дава право да се кандидатира отново за държавен глава, руснаците да са завладяни от синдрома “На кого ни оставяш?!” и от все сърце наистина да са готови да подкрепят и най-екстравагантната форма за задържането му във властта – примерно, обявяването му за “национален лидер”, както вече беше предложено от редиците на “президентската” партия “Единна Русия”.
Сходен феномен, макар и с други корени, наблюдаваме и при Чавес. Бившият полковник-парашутист е човек, дошъл наистина от най-дълбоките народни низини, който и до днес говори на техния език. Венецуела на омайниците от конкурсите за красота и теленовелите има много малко общо със същинската маса на населението на тази латиноамериканска страна – хора, обикновено с индиански или метиски произход, потънали в бедност, пренебрегвани поколения наред, лишавани от образование и здравеопазване, лесно екзалтируеми. Чавес е техният човек. Те гласуват за него също от все сърце – както руснаците за Путин. Чавес им даде самочувствие, извади ги “на светло”, внуши им, че неговата “боливарска революция” (по името на венецуелеца Симон Боливар, наричан Освободителя на Латинска Америка от испанското владичество) е точно в техен интерес, че ще вземе от богатите, за да даде на тях, бедните. И той наистина започна цяла серия социални програми, осигури жилища и “народни кухни” за най-закъсалите, напълни Венецуела с кубински учители и лекари, които предоставят знанията и уменията си безплатно (всъщност, срещу венецуелски петрол за Куба, но това интересува избирателите на Чавес точно толкова, колкото съдбата на многопартийната демокрация - руснаците).
Вярно, и Путин, и Чавес си имат и опозиция. Тя е ярка и атрактивна за чуждите медии, но де факто е

повече оперетна, отколкото сериозна алтернатива

на управлението им.
Особено това важи за опонентите на Путин, на които сондажите дори не предричат, че ще успеят да преминат 7-процентната бариера за влизане в Думата. Такива шансове имат само комунистите на Зюганов и либералдемократите на Жириновски – две удобни за “Единна Русия” политически джуджета, които ще създават видимост за демократичност, но ще бъдат безгласни, ако “партията на Путин” успее да си осигури замислените 60-70% депутатски места. Никакъв шанс да пробият в Думата обаче нямат формациите на двамата най-шумни опозиционери, които вече обявиха, че ще се кандидатират и в президентските избори – Гари Каспаров и Борис Немцов. Затова на тях направо им дойде като подарък задържането им по време на протестите на “Несъгласните” на 24 ноември. Немцов беше веднага освободен, а Карспаров получи присъда от 5 дни арест за издигане на антиправителствени лозунги. Няма обяснение за какъв дявол послушните на Кремъл органи на реда превърнаха Каспаров в мъченик и герой с този арест. Дали защото, веднъж пуснат, валякът на държавната машина върви по инерция, или просто при липсата на сериозни “врагове на народа” те трябва да бъдат създадени, за да е по-сладък триумфът?
Впрочем,

образът на “врага” бе уплътнен лично от Путин,

който обвини САЩ, че се месят в руските избори – и така даде допълнителен стимул на руския патриотизъм. И понеже, за разлика от събрата си Чавес, Путин не иска еднозначно да се кара със Запада, а напротив, държи да бъде тачен от него със страхопочитание, руският президент избалансира с нарочна сбирка в Кремъл на чуждите посланици, пред които патетично заяви: “Ние направихме всичко, за да избавим Русия от вътрешни сътресения, за да поеме тя по пътя на еволюционното развитие. И няма да допуснем този процес да се коригира отвън”.
При Чавес външният фактор също е много силен, дори решаващ. Неговата опозиция е по-реална, отколкото антипутинската – най-малкото защото се оказа способна преди 5 години да му организира преврат, който обаче за броени дни бе неутрализиран от верни нему войски и президентът се върна на поста си. Той и до днес не може да прости на “империята”, както нарича САЩ, за заговора. Убеден е, че той е бил скроен и финансиран от тайните служби на Джордж Буш, когото не спира да клейми във всяка своя реч.
Звучи логично, защото Чавес наистина е голям дразнител за Буш. Не толкова заради словесните си изблици, а най-вече заради топлата си дружба с иранския лидер Махмуд Ахмадинеджад, заедно с когото се опитва да играе с цените на петрола в ОПЕК и така да притиска САЩ и другите богати страни. Като червено на бик несъмнено действа на Буш и амбицията на Чавес да тласне радикално наляво и в анти-САЩ русло цяла Латинска Америка, ползвайки отново лоста на петрола си. Амбициозните проекти за изграждане на регионални тръбопроводи, които да снабдяват с венецуелски нефт и с боливийска газ (в съюз със съмишленика му - боливийския президент Ево Морлес) всички приятелски страни на континента, определено имат голям геополитически размах. Създавайки така на латиноамериканските страни

комфорта на енергийната самодостатъчност,

Чавес получава и възможността да влияе върху политическия курс на приелите съюза с него правителства. През тази призма може да се прочете и споменатата фраза на новата аржентинска президентка Кристина Фернандес. Също както Европейският съюз (независимо от всичките му резерви и критики към модела на управление в Русия) все пак се стреми да поддържа добри отношения с контролиращия газовото кранче Путин, така и Латинска Америка има интерес да играе в един отбор с разполагащия с венецуелския петрол Чавес.
Регионът обаче не е единен по въпроса. Плътно до венецуелеца са боливийският му приятел Ево Моролес, никарагуанецът Даниел Ортега, еквадорецът Рафаел Корреа, и, разбира се, кубинският патриарх Фидел Кастро. По-улегнали в другаруването с него, но пак достатъчно добронамерени са бразилецът Лула да Силва, аржентинската президентска двойка и дори парагвайският президент Никанор Дуарте, който е представител на традиционна буржоазна партия, но за петрол наистина е готов на чудеса. С особен статут са чилийката Мишел Бачелет – социалистка, но стриктно спазваща статуквото на “свободния пазар”, и следващият същата посока перуанец Алан Гарсия, излъчен от една от най-старите “леви” партии на континента – Американския народен революционен алианс (АПРА). Тези двамата са толкова въздържани към инициативите на Чавес, колкото и съвсем антиподните му латиноамерикански лидери като десните Алваро Урибе в Колумбия, Фернандо Калдерон в Мексико, Атнонио Сака в Салвадор.
Идеалистичният период, когато левите латиноамерикански лидери от всички нюанси възраждаха на сбирките си студентските мечти на своето поколение за социални правдини, напоследък изгуби актуалност. Избухването на испанския крал Хуан Карлос срещу Чавес на Ибероамериканската среща на върха в Чили с прословутата реплика “Защо не млъкнеш!” стана емблематично за

настъпването на една нова конфронтация,

в която на предната линия се оказват наистина най-крайните и от двете страни, а “умерените” остават в миманса. Малко по-късно Чавес беше принуден да понесе още едно публично унижение – колумбиецът Алваро Урибе, който го беше поканил за посредник в преговорите с колумбийската партизанска групировка ФАРК за освобождаване на държаните от нея заложници, внезапно се отказа от посредничеството му под предлог, че Чавес прекалено се бъркал във вътрешните работи на Колумбия.
Сериозни проблеми сполетяха и Ево Моралес в Боливия – проектът му за конституция бе посрещнат с ожесточени протести. Дали тръгва контранастъпление срещу “линията Чавес”?
Сондажите във Венецуела сочат превес на противниците на конституционната реформа там, въпреки че според Чавес това са манипулации на враговете му. Дори обаче реформата и да не мине, той би трябвало да остане на власт поне до 2012 г., когато изтича сегашният му мандат. Досега Чавес е минавал три пъти през изпитанията на урните и винаги е печелил. Това е неговото ноу-хау – революционни промени, одобрени с гласуване. Противниците му не спират да подлагат на съмнение демократичността на всеки организиран от него вот. Досущ като в Русия, където пък Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) алармира, че хората на Путин не са й позволили да прати наблюдатели на сегашните избори. Един от ветераните-наблюдатели на същата тази ОССЕ - оскфордският преподавате по история Марк Алмонд обаче апострофира: “Функционирането на демокрацията зависи не от това, дали над изборната схватка прелитат чужди наблюдатели, а от политическата култура на народа, който отива на избори. Демокрацията се осигурява от бдителността на обществото, а не на международните наблюдатели. Възможно е на Русия да й предстои още дълъг път към демокрацията. Но на какво основание представителите на Запада смятат, че техните собствени избори са безупречни?”
Наистина, щом се приема, че въпреки казусите “Флорида” през 2000-ра и “Охайо” през 2004-та повечето от американците са си харесали Джордж Буш за президент, защо да не се приеме, че повечето от руснаците или венецуелците могат да имат свои предпочитания кого и колко дълго да държат за свой вожд?

Видяно: 222Мнения: 0

Общи данни
ВЕНЕЦУЕЛА
Видяно: 1285   Мнения:1

Известни личности
Гаменът от Каракас и голият крал
Видяно: 287   Мнения:0

Чавес става син и добър
Видяно: 230   Мнения:0

Чавес като Путин или два вота – една цел
Видяно: 221   Мнения:0

Фреди Гевара - венецуелският Кошлуков
Видяно: 323   Мнения:0

Феноменът Чавес
Видяно: 279   Мнения:0

Новата битка на Чавес
Видяно: 231   Мнения:0

Чавес пак е тук
Видяно: 92   Мнения:0

Тайната на Чавес
Видяно: 80   Мнения:0

Чавес се възнесе в митологията
Видяно: 88   Мнения:0

Култура
Ражда се “Боливарска Си Ен Ен”
Видяно: 645   Мнения:0

Контакти с България
Български картини са страстта на венецуелския посланик
Видяно: 1617   Мнения:0

Българското изкуство стигна до Венецуела
Видяно: 908   Мнения:0

Двустранните отношения Венецуела-България
Видяно: 1499   Мнения:0

БЪЛГАРИЯ И ВЕНЕЦУЕЛА - 30 години дипломатически отношения
Видяно: 3703   Мнения:0

ВЕНЕЦУЕЛА: В ЦЕНТЪРА НА НОВИНИТЕ
Видяно: 626   Мнения:0

ПОСЛАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ ПО СВЕТА
Видяно: 1240   Мнения:0

София Касидова подписва споразумение с Венесуела
Видяно: 661   Мнения:0

С храни, лекарства и строителство бизнесът ни може да пробие във Венецуела
Видяно: 1009   Мнения:0

Конституционна реформа във Венецуела
Видяно: 631   Мнения:0

Венецуелски щрихи
Видяно: 392   Мнения:0

Венецуелска офанзива и по българско направление
Видяно: 209   Мнения:0

С името на Боливар
Видяно: 85   Мнения:0

Венецуелското лице в България Елена Чики гледа винаги напред
Видяно: 12   Мнения:0

Три горещи души за Шоколад
Видяно: 17   Мнения:0

Тест по венецуелски
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Ориета Капони: Венесуела обединява световни интелектуалци и се бори със заговори
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Ориета Капони: Не Венесуела е заплаха за САЩ, а САЩ за Венесуела, за света и за мира
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Ориета Капони: Продължаваме заветите на Боливар с борба срещу неолиберализма
Видяно: 0   Мнения:0

Приятели на Венесуела изразяват подкрепата си за нея
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Красотите на Каракас
Видяно: 1250   Мнения:0

Авторски анализи
Хорхе Валеро: Демокрацията трябва да се прави с морал
Видяно: 654   Мнения:0

Бивш десантчик разпалва полярни страсти във Венецуела
Видяно: 704   Мнения:1

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 550   Мнения:0

Пучът във Венецуела лъха на петрол. И горчи на САЩ
Видяно: 844   Мнения:0

Пред референдума във Венецуела
Видяно: 596   Мнения:0

Странният диктатор Чавес
Видяно: 732   Мнения:1

ВЕНЕЦУЕЛА, СТРАНА НА КРАСАВИЦИ И... НА ПЕТРОЛ
Видяно: 723   Мнения:0

"Телесур" - южноамериканската "Ал Джазира"
Видяно: 607   Мнения:0

Правителството на Чавес е разядено от корупция
Видяно: 540   Мнения:0

НОВИЯТ ФИДЕЛ ИЛИ НОВИЯТ АЛИЕНДЕ?
Видяно: 535   Мнения:0

Венесуела - ново лице в Латинска Америка?
Видяно: 19899   Мнения:2

Тайната на Чавес
Видяно: 77   Мнения:0

Зрелостният изпит на чавизма
Видяно: 83   Мнения:0

Чавес се възнесе в митологията
Видяно: 69   Мнения:0

Пътни фрагменти от Венесуела
Видяно: 94   Мнения:0

Разполовената Венесуела
Видяно: 109   Мнения:0

50 истини за Уго Чавес и за Боливарската революция
Видяно: 8596   Мнения:0

Венесуела в огледалния свят
Видяно: 0   Мнения:0

Венесуела на мушката
Видяно: 0   Мнения:0

Венесуелски амплитуди
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















22.11.2017 г.

Visitor: 1484939