Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 14, 10-16 април 2006 г.

Завръщането на инките

Фаворитът в президентсикет избори в Перу Олянта Умала мечтае да възроди империята Тауантинсуйо

Къдринка Къдринова


Той е индианец като новия боливийски президент Ево Моралес и е военен като венецуелския лидер Уго Чавес. Но е по-фотогеничен и от двамата.
Мечтае за “андиноамериканска интеграция” по земите на някогашната империя на инките Тауантинсуйо. Представя си гръбнака й като обединение на “най-индианските” държави - Перу и Боливия.
“Страните ни са населени от един и същи народ, който живее разделен едва от 180 години. А преди това цели 1500 години е бил едно цяло. Как да не се стремим да се съберем отново! Така ще сме по-силни!” Това е символ-веруюто на 43-годишния Олянта Умала, фаворит в президентските избори в Перу на 9 април.
Засега има преднина от около 6 пункта пред основтата си съперничка – кандидатката на дясната формация Национално единство Лурдес Флорес. Заложилите на лъчезарната и енергична дама определено разчитат на ефективно приложение на челния опит на чилийските съседи, които през януари въодушевено си избраха жена за държавен глава – социалистката Мичел Бачелет. Сметките обаче може да не излязат съвсем точни. Не само защото Лурдес Флорес няма нищо общо с левия идеализъм и би трябвало да спечели избиратели с десни нагласи, които по начало са доста скептични към еманципацията. Но и защото прояденото от корупция и беднотия Перу не е проспериращото Чили.

Подгонени от нищетата перуанци висят на гроздове

по една от централните улици на Сантяго, кръстена вече “перуанска”, и чакат някой да ги наеме за най-черната работа, защото пак ще получат повече от кой да е чилийски господар, отколкото от кой да е перуански.
Половината от жителите на Перу живеят под прага на бедността, а една четвърт нямат достъп до медицински грижи. Много райони на страната са без водопровод и канализация и без пътища с твърда настилка. Достъпът до образование е привилегия на тънката прослойка на “белите” и богатите.
При такъв декор за масови симпатии направо е предопределен тъкмо Олянта Умала с неговите апели за социална справедливост и за реформи в конституцията, които да позволят ефективно използване на природните богатства на страната в интерес на собственото й население. Той се кани да въведе ограничения за чуждите компании и да направи държавата акционер в тях.
Индианският произход на Олянта и апологията му на индианското обединение е другият магнит, който привлича към него перуанците, над 80 % от които имат във вените си индианска кръв.
Семейство Умала е прочуто в Перу. Бащата – Исак Умала, е родоначалник и идеолог на движението “Етнокасеристас”. То обединява пиетета към древната мощ на инките и

амбицията да се възроди индианското величие,

като етномодела се очаква да бъде внедрен с помощта на патриотично настроени военни. Водещи са заветите на “кръстника” на групировката – перуанския герой от войната с Чили през 1879-1883 г. ген. Андрес Авелино Касерес, наричан още “вещерът от Андите”. Той е патрон на перуанската армия, бил е и президент. Държал е на строгата дисциплина, казарменото равноправие и патриотичните лозунги.
В “етноксеризма” могат да се съзрат още влияния от трудовете на основателя на перуанската компартия Хуан Карлос Мариатеги, на писателя индианист Хосе Мария Аргедас, на дошлия на власт с преврат през 1968 г. генерал-президент Хуан Веласко Алварадо.
Генерал Веласко навремето се опитваше да води социално ангажирана и де факто лява политика, с което накара да се говори за “перуански феномен” - уж традиционен латионамерикански превратаджия с пагони вместо в сатрап се превръща в “закрилник на народа”. По същото време феноменът бе приложен и в Панама – там също дошлият с преврат ген. Омар Торихос поде епопеята си за връщане на Панамския канал на страната му и накара САЩ силно да го мразят.
Торихос загина в мистериозна авиокатастрофа, а Веласко бе свален от вътрешен “тих” преврат на уж съмишлениците си. Но латиноамериканските армии не спряха да захранват радикалните среди със свои възпитаници. Най-пресният пример е с бившия десантчик, който сега е президент на Венесуела и дразни САЩ не по-малко от покойния Торихос – Уго Чавес.
Именно в тази плеяда “прогресивни военни” явно е виждал бъдещето на синовете си и Исак Умала –

бащата на “етнокасеризма”

и на сегашния перуански кандидат-президент. В семейството има общо 7 деца. Три от тях са от мъжки пол. И тримата са с военни кариери и в момента и тримата участват в изборната надпревара.
Съперник на Олянта, който е вторият поред син, е батко му Улисес, когото таткото смята за свой най-верен ученик и най-последователен радетел на “етнокасеризма”. Улисес също е кандидат-президент, макар и да няма шансове за победа. Той вече обяви, че ако Олянта отиде на втори тур, ще му даде гласовете си. Което си е голям жест, защото доскоро братята не си говореха. Така беше, защото Олянта беше обвинен в “предателство” от фамилията. Той не успя да регистрира за изборите “Етнокасеристас” като партия и за да може да участва в надпреварата, прие да се кандидатира от името на Националната партия на Перу.
Това люто разсърди и бащата, и братята му, но явно вече са му простили – нали ако победи, все пак това ще си е триумф за цялото семейство.
Най-малкият от братята – Антауро – също е участник в изборите, но за сенаторско място. Състезава се от затвора, където излежава присъда за военен бунт, спретнат навръх 1 януари 2005 г. Тогава той заедно със 160 въоръжени мъже – резервисти – превзе южното градче Андауайлас. И настоя действащият президент Алехандро Толедо /също, впрочем, с индиански корени/ да подаде незабавно оставка и властта да бъде предадена на “истинския народ” и на “етнокасеристите”.
Някои сметнаха, че импулс за акцията е дало уволнението в запас на Олянта през декември 2004 г. Още по онова време Олянта се смяташе за най-перспективният от братята в президентската надпревара. И шумотевицата в Андауайлас можеше да послужи като ефектна

PR акция за загряване на интереса към “етнокасеризма”

и бъдещия му кандидат-президент.
Впрочем, Олянта и Антауро имат и още по-раншен подвиг, вкарвал ги вече в новините. През 2000 г. двамата оглавяват друг военен бунт – срещу тогавашния президент Алберто Фухимори, който по-късно избяга от страната след серия скандали за зашеметяваща корупция. След дълго изчакване в прародината му Япония, сега Фухимори е в Чили, а Перу настоява за екстрадирането му, за да може да бъде съден злоупотребите си с властта.
Именно тези злоупотреби карат през октомври 2000 г. офицерите Олянта и Антауро да превземат заедно с 50 свои съмишеници поделението си за противовъздушна отбрана в Южно Перу, да откажат подчинение на “предателя” Фухимори и да апелират към армитя да подкрепи призива им “за преодоляване на моралната, социалната, икономическата и политическата криза в страната”.
Още в онзи пуч

като водеща фигура изпъква Олянта,

който има по-интелектуално излъчване /завършил е политически науки в Католическия университет на Лима/, а и по-висш армейски чин от брат си /подполковник е, а Антауро е майор/. Антауро е преданата му сянка. Бунтът е потушен, Олянта е даден на военен трибунал, но Фухимори съвсем скоро с трясък е принуден да се сбогува с властта. Наследилият го временен президент амнистира Олянта, който междувременно печели все по-голяма популярност за идеите на “етнокасеризма”.
Олянта първоначално подкрепя идването на власт на събрата индианец Алехандро Толедо, но новоизпеченият президент явно се притеснява от славата му и за по-сигурно го изпраща по-надалеч – като военно аташе първо във Франция, а после в Южна Корея. Привържениците на Олянта начело с изпратения в резерва негов брат Антауро възприемат това като “изгнание” за своя вожд и тутакси класифицират и Толедо като “предател”.
Сегашната президентска битка явно е мечтаният от фамилията реванш.
Олянта отхвърля като клевета твърденията, че е избивал невинни като участник във военните наказателни операции срещу маоистката терористична групировка “Сендеро луминосо” през 80-те години. Не се притеснява и от обвиненията, че е “бивш превратаджия”, защото смята, че е действал в името на правдата. Аргументите са синтезирани от брат му Антауро в едно интервю така: “Когато управляващите предават народа, ние като войници сме длъжни да ударим предателя. Ако това се нарича държавен преврат, то тогава

ние обичаме държавните преврати”.

Ето и още едно прозрение на Антауро: ”Като ми казват, че съм радикал, ме карат да мисля, че съм швейцарец, швед или италианец, сякаш сме в едно перфектно общество, в което е глупаво да си радикал. Кой ще вземе да пали автомобилни гуми в Швейцария? Само някой луд. Но тук ние сме антиподи на онова. По-близо сме до Бангладеш, отколкото до Берн. Тук глупавото е да си консевратор, а нормалното е да си радикал, защото реалността е радикална”.
Интелектуалният принос на Олянта в семейната идеология е още по-обобщаващ: “Новата световна борба не е между леви и десни, а между глобализатори и глобализирани."
Той едва ли ще победи от раз на вота в неделя и сигурно ще отиде на балотаж с Лурдес Флорес. Но ако надвие там, Ево Моралес и Уго Чавес ще си имат достойна компания, а завръщането на инките на политическата карта на Латинска Америка може наистина да стане факт.

Видяно: 223Мнения: 0

Общи данни
ПЕРУ
Видяно: 2916   Мнения:1

Известни личности
Завръщането на инките
Видяно: 222   Мнения:0

Фамилна обремененост
Видяно: 303   Мнения:0

Марио Варгас Льоса: Книгите ни измъкват от пещерите и ни показват звездите
Видяно: 80   Мнения:0

Олянта Умала спечели изборите в Перу
Видяно: 0   Мнения:0

Марио Варгас Льоса и Исабел Прейслер - любов необяснима
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
РАДИЧКОВ ПРЕД УИНСТЪН ОРИЛЬО ЗА ПИСАНЕТО, ЛЮБОВТА И ЛЪЖИТЕ
Видяно: 818   Мнения:0

Българска следа в Андите
Видяно: 390   Мнения:0

Всички сме индианци
Видяно: 369   Мнения:0

Забележителности
КУСКО - Испански град в столицата на инките (Перу)
Видяно: 2899   Мнения:0

ЕЗЕРОТО ТИТИКАКА - плавателно море на покрива на света
Видяно: 3421   Мнения:1

ЛИМА - градът на кралете
Видяно: 721   Мнения:0

НАСКА - тайнствените земни йероглифи на Перу
Видяно: 1511   Мнения:0

МАЧУ ПИКЧУ - забравеният град на инките
Видяно: 798   Мнения:0

Мама Кока
Видяно: 218   Мнения:0

Магиите на Лима
Видяно: 328   Мнения:0

Тайнствените строители на древно Перу
Видяно: 488   Мнения:0

Авторски анализи
Японец ли е Китаеца от Перу?
Видяно: 714   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 811   Мнения:0

Перу си избра президент като герой от телесериал
Видяно: 719   Мнения:0

Двама братя офицери ще съживяват империята на инките
Видяно: 705   Мнения:0

Трима братя водят Перу към "оста на доброто"
Видяно: 1341   Мнения:0

Лицата на Лима
Видяно: 24166   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.7.2017 г.

Visitor: 1282071