Сп. "Тема", бр. 14, 10-16 април 2006 г.
Завръщането на инките
Фаворитът в президентсикет избори в Перу Олянта Умала мечтае да възроди империята Тауантинсуйо
Къдринка Къдринова
Той е индианец като новия боливийски президент Ево Моралес и е военен като венецуелския лидер Уго Чавес. Но е по-фотогеничен и от двамата. Мечтае за “андиноамериканска интеграция” по земите на някогашната империя на инките Тауантинсуйо. Представя си гръбнака й като обединение на “най-индианските” държави - Перу и Боливия. “Страните ни са населени от един и същи народ, който живее разделен едва от 180 години. А преди това цели 1500 години е бил едно цяло. Как да не се стремим да се съберем отново! Така ще сме по-силни!” Това е символ-веруюто на 43-годишния Олянта Умала, фаворит в президентските избори в Перу на 9 април. Засега има преднина от около 6 пункта пред основтата си съперничка – кандидатката на дясната формация Национално единство Лурдес Флорес. Заложилите на лъчезарната и енергична дама определено разчитат на ефективно приложение на челния опит на чилийските съседи, които през януари въодушевено си избраха жена за държавен глава – социалистката Мичел Бачелет. Сметките обаче може да не излязат съвсем точни. Не само защото Лурдес Флорес няма нищо общо с левия идеализъм и би трябвало да спечели избиратели с десни нагласи, които по начало са доста скептични към еманципацията. Но и защото прояденото от корупция и беднотия Перу не е проспериращото Чили.
Подгонени от нищетата перуанци висят на гроздове
по една от централните улици на Сантяго, кръстена вече “перуанска”, и чакат някой да ги наеме за най-черната работа, защото пак ще получат повече от кой да е чилийски господар, отколкото от кой да е перуански. Половината от жителите на Перу живеят под прага на бедността, а една четвърт нямат достъп до медицински грижи. Много райони на страната са без водопровод и канализация и без пътища с твърда настилка. Достъпът до образование е привилегия на тънката прослойка на “белите” и богатите. При такъв декор за масови симпатии направо е предопределен тъкмо Олянта Умала с неговите апели за социална справедливост и за реформи в конституцията, които да позволят ефективно използване на природните богатства на страната в интерес на собственото й население. Той се кани да въведе ограничения за чуждите компании и да направи държавата акционер в тях. Индианският произход на Олянта и апологията му на индианското обединение е другият магнит, който привлича към него перуанците, над 80 % от които имат във вените си индианска кръв. Семейство Умала е прочуто в Перу. Бащата – Исак Умала, е родоначалник и идеолог на движението “Етнокасеристас”. То обединява пиетета към древната мощ на инките и
амбицията да се възроди индианското величие,
като етномодела се очаква да бъде внедрен с помощта на патриотично настроени военни. Водещи са заветите на “кръстника” на групировката – перуанския герой от войната с Чили през 1879-1883 г. ген. Андрес Авелино Касерес, наричан още “вещерът от Андите”. Той е патрон на перуанската армия, бил е и президент. Държал е на строгата дисциплина, казарменото равноправие и патриотичните лозунги. В “етноксеризма” могат да се съзрат още влияния от трудовете на основателя на перуанската компартия Хуан Карлос Мариатеги, на писателя индианист Хосе Мария Аргедас, на дошлия на власт с преврат през 1968 г. генерал-президент Хуан Веласко Алварадо. Генерал Веласко навремето се опитваше да води социално ангажирана и де факто лява политика, с което накара да се говори за “перуански феномен” - уж традиционен латионамерикански превратаджия с пагони вместо в сатрап се превръща в “закрилник на народа”. По същото време феноменът бе приложен и в Панама – там също дошлият с преврат ген. Омар Торихос поде епопеята си за връщане на Панамския канал на страната му и накара САЩ силно да го мразят. Торихос загина в мистериозна авиокатастрофа, а Веласко бе свален от вътрешен “тих” преврат на уж съмишлениците си. Но латиноамериканските армии не спряха да захранват радикалните среди със свои възпитаници. Най-пресният пример е с бившия десантчик, който сега е президент на Венесуела и дразни САЩ не по-малко от покойния Торихос – Уго Чавес. Именно в тази плеяда “прогресивни военни” явно е виждал бъдещето на синовете си и Исак Умала –
бащата на “етнокасеризма”
и на сегашния перуански кандидат-президент. В семейството има общо 7 деца. Три от тях са от мъжки пол. И тримата са с военни кариери и в момента и тримата участват в изборната надпревара. Съперник на Олянта, който е вторият поред син, е батко му Улисес, когото таткото смята за свой най-верен ученик и най-последователен радетел на “етнокасеризма”. Улисес също е кандидат-президент, макар и да няма шансове за победа. Той вече обяви, че ако Олянта отиде на втори тур, ще му даде гласовете си. Което си е голям жест, защото доскоро братята не си говореха. Така беше, защото Олянта беше обвинен в “предателство” от фамилията. Той не успя да регистрира за изборите “Етнокасеристас” като партия и за да може да участва в надпреварата, прие да се кандидатира от името на Националната партия на Перу. Това люто разсърди и бащата, и братята му, но явно вече са му простили – нали ако победи, все пак това ще си е триумф за цялото семейство. Най-малкият от братята – Антауро – също е участник в изборите, но за сенаторско място. Състезава се от затвора, където излежава присъда за военен бунт, спретнат навръх 1 януари 2005 г. Тогава той заедно със 160 въоръжени мъже – резервисти – превзе южното градче Андауайлас. И настоя действащият президент Алехандро Толедо /също, впрочем, с индиански корени/ да подаде незабавно оставка и властта да бъде предадена на “истинския народ” и на “етнокасеристите”. Някои сметнаха, че импулс за акцията е дало уволнението в запас на Олянта през декември 2004 г. Още по онова време Олянта се смяташе за най-перспективният от братята в президентската надпревара. И шумотевицата в Андауайлас можеше да послужи като ефектна
PR акция за загряване на интереса към “етнокасеризма”
и бъдещия му кандидат-президент. Впрочем, Олянта и Антауро имат и още по-раншен подвиг, вкарвал ги вече в новините. През 2000 г. двамата оглавяват друг военен бунт – срещу тогавашния президент Алберто Фухимори, който по-късно избяга от страната след серия скандали за зашеметяваща корупция. След дълго изчакване в прародината му Япония, сега Фухимори е в Чили, а Перу настоява за екстрадирането му, за да може да бъде съден злоупотребите си с властта. Именно тези злоупотреби карат през октомври 2000 г. офицерите Олянта и Антауро да превземат заедно с 50 свои съмишеници поделението си за противовъздушна отбрана в Южно Перу, да откажат подчинение на “предателя” Фухимори и да апелират към армитя да подкрепи призива им “за преодоляване на моралната, социалната, икономическата и политическата криза в страната”. Още в онзи пуч
като водеща фигура изпъква Олянта,
който има по-интелектуално излъчване /завършил е политически науки в Католическия университет на Лима/, а и по-висш армейски чин от брат си /подполковник е, а Антауро е майор/. Антауро е преданата му сянка. Бунтът е потушен, Олянта е даден на военен трибунал, но Фухимори съвсем скоро с трясък е принуден да се сбогува с властта. Наследилият го временен президент амнистира Олянта, който междувременно печели все по-голяма популярност за идеите на “етнокасеризма”. Олянта първоначално подкрепя идването на власт на събрата индианец Алехандро Толедо, но новоизпеченият президент явно се притеснява от славата му и за по-сигурно го изпраща по-надалеч – като военно аташе първо във Франция, а после в Южна Корея. Привържениците на Олянта начело с изпратения в резерва негов брат Антауро възприемат това като “изгнание” за своя вожд и тутакси класифицират и Толедо като “предател”. Сегашната президентска битка явно е мечтаният от фамилията реванш. Олянта отхвърля като клевета твърденията, че е избивал невинни като участник във военните наказателни операции срещу маоистката терористична групировка “Сендеро луминосо” през 80-те години. Не се притеснява и от обвиненията, че е “бивш превратаджия”, защото смята, че е действал в името на правдата. Аргументите са синтезирани от брат му Антауро в едно интервю така: “Когато управляващите предават народа, ние като войници сме длъжни да ударим предателя. Ако това се нарича държавен преврат, то тогава
ние обичаме държавните преврати”.
Ето и още едно прозрение на Антауро: ”Като ми казват, че съм радикал, ме карат да мисля, че съм швейцарец, швед или италианец, сякаш сме в едно перфектно общество, в което е глупаво да си радикал. Кой ще вземе да пали автомобилни гуми в Швейцария? Само някой луд. Но тук ние сме антиподи на онова. По-близо сме до Бангладеш, отколкото до Берн. Тук глупавото е да си консевратор, а нормалното е да си радикал, защото реалността е радикална”. Интелектуалният принос на Олянта в семейната идеология е още по-обобщаващ: “Новата световна борба не е между леви и десни, а между глобализатори и глобализирани." Той едва ли ще победи от раз на вота в неделя и сигурно ще отиде на балотаж с Лурдес Флорес. Но ако надвие там, Ево Моралес и Уго Чавес ще си имат достойна компания, а завръщането на инките на политическата карта на Латинска Америка може наистина да стане факт.
ПЕРУ
Завръщането на инките
Фамилна обремененост
Марио Варгас Льоса: Книгите ни измъкват от пещерите и ни показват звездите
Олянта Умала спечели изборите в Перу
Марио Варгас Льоса и Исабел Прейслер - любов необяснима
РАДИЧКОВ ПРЕД УИНСТЪН ОРИЛЬО ЗА ПИСАНЕТО, ЛЮБОВТА И ЛЪЖИТЕ
Българска следа в Андите
Всички сме индианци
КУСКО - Испански град в столицата на инките
(Перу)
ЕЗЕРОТО ТИТИКАКА - плавателно море на покрива на света
ЛИМА - градът на кралете
НАСКА - тайнствените земни йероглифи на Перу
МАЧУ ПИКЧУ - забравеният град на инките
Мама Кока
Магиите на Лима
Тайнствените строители на древно Перу
Японец ли е Китаеца от Перу?
Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Перу си избра президент като герой от телесериал
Двама братя офицери ще
съживяват империята на инките
Трима братя водят Перу към "оста на доброто"
Лицата на Лима
|