Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
сп. "Тема", бр. 24, 22-28 юни 2009 г.

Всички сме индианци

Къдринка Къдринова


Мрачната и влажна Лима изглеждаше съвсем различно от двора на Университета по инженерство на улица “Тупак Амару” в работническия квартал “Римак”. Тук всичко беше цветно, кипнало, глъчливо. Дълкокоси студенти скандираха лозунги и развяваха знамена като дъгата, индианци в шарени пончота надуваха невиждани от европейско око музикални инструменти, надошли оттатък океана руси алтерглобалисти и “зелени” разнасяха подписки, щракаха с фотоапарати, разменяха електронни адреси и телефонни номера с домакините си от университета. Току-що бе приключила “Срещата на върха на народите” – неформален контрапункт на провеждащата се по същото време в перуанската столица среща на държавните глави от страните в Европейския съюз и в Латинска Америка. Докато близо 60 държавни глави заседаваха в превърнатия в непристъпна крепост и заобиколен с няколко обръча охрана Музей на нацията, около 5000 пратеници на над 300 неправителствени, студентски, женски, профсъюзни, екологични организации от Европа и Латинска Америка надигнаха глас от Университета по инженерство срещу своеволията на световни транснационални компании, потъпкващи човешки права и екологични норми. След импровизиран трибунал участниците поеха на километрично шествие към центъра на Лима, за да се съберат накрая на митинг концерт на един от площадите. Отстрани трудно обозримата колона можеше да се вземе и за карнавал – толкова пъстра и шумна беше. Най-колоритни с одеждите си, но и най-мълчаливи бяха индианците кечуа и аймара – и перуански, и дошли специално за форума техни събратя от Боливия. Стиснали устни и сбърчили вежди като на инкайски божества, те изглеждаха разбудени от вековен сън и решени да преобърнат пирамидата на сегрегираните расово и социално латиноамерикански общества.
Признавам си, бях избягала от официалната президентска среща, която отразявах заедно с голяма група български журналисти заради участието на Георги Първанов. И без това там ни държаха само в прецсентъра, за да гледаме изказванията на големците на монитор, без никакъв жив контакт с тях. Срамота беше да съм в Лима, да кисна в някакъв глобализирано излъскан хамбар за невротизирани новинари и да не усетя живия пулс отвън. Открих в интернет координатите на “Срещата на върха на народите”, свързах се с организаторите и веднага ме поканиха в Университета по инженерство. Така попаднах на шествието.
Сред десетките ръце, които стиснах, очи, в които се огледах, и визитки, които размених, обърнах съвсем бегло внимание на Армандо – студент със съсредоточен поглед, който разпалено ми разказваше за някаква индианска община в перуанска Амазония, застрашена от разсипващ екологията на района проект на транснационален консорцуим за добив на нефт и газ. Армандо обеща да ме информира редовно по имейла за съдбата на тази община. И си удържа на думата. Цяла година получавах от него подробни обзори на битката, която водеха амазонските индианци заедно с перуански неправителствени и студентски организации. А преди малко повече от две седмици драмата им се превърна в световна новина. Защото в сблъсъци с полицията, дошла да разчисти терена за транснационалния консорциум в зоната, където са изворите на Амазонка, реката, която захранва “белите дробове” на планетата ни, бяха избити 55 индианци, 225 бяха ранени , 105 – арестувани, а 20 се водят “изчезнали”.
Клането и последвалият го политически трус в Перу, довел до отмяна на законите, регламентиращи дейността на консорциума в спорната зона, както и до оставка на перуанския премиер, дни наред беше водещ акцент в медии от ранга на Би Би Си. Не и в българските обаче. У нас “инцидентът” в далечно Перу мина в графата “какво го интересуват българина някакви си индианци”. Ами ако все пак го интересуват? Нима интересите, заради които се лее кръв в Перу, не са същите, които унищожават Рила и Странджа? И не е ли Амазония толкова важна за всички живеещи от кислород същества, колкото и за коренните й обитатели? С какво е по-различен от нас средният белгиец, та поставя на първо място сред вълненията си световната екология? Сигурно само с това, че е абсолютно наясно как действа в глобалното световно село “ефектът на пеперудата” – махне ли с криле пеперуда в Китай, от отсрещната страна на глобуса може да последва буря.
Вече всички го усещаме по талазите на световната финансова криза, тръгнала от Уолстрийт, за да разклати икономиките по цял свят и да изхвърли милиони хора на улицата – “съкратени” от фалирали предприятия и с изгубени ипотекирани жилища. Само една новина от тази седмица – енергийният гигант Е.он, стъпил и в България, до 2011 г. ще уволни 9000 свои работници, 6000 от тях са в Европа.
Е, не сме ли всички индианци?
Въпросът е кой в отсамната страна на глобуса е узрял да преобърне пирамидата.

Видяно: 370Мнения: 0

Общи данни
ПЕРУ
Видяно: 2916   Мнения:1

Известни личности
Завръщането на инките
Видяно: 222   Мнения:0

Фамилна обремененост
Видяно: 303   Мнения:0

Марио Варгас Льоса: Книгите ни измъкват от пещерите и ни показват звездите
Видяно: 80   Мнения:0

Олянта Умала спечели изборите в Перу
Видяно: 0   Мнения:0

Марио Варгас Льоса и Исабел Прейслер - любов необяснима
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
РАДИЧКОВ ПРЕД УИНСТЪН ОРИЛЬО ЗА ПИСАНЕТО, ЛЮБОВТА И ЛЪЖИТЕ
Видяно: 818   Мнения:0

Българска следа в Андите
Видяно: 390   Мнения:0

Всички сме индианци
Видяно: 369   Мнения:0

Забележителности
КУСКО - Испански град в столицата на инките (Перу)
Видяно: 2899   Мнения:0

ЕЗЕРОТО ТИТИКАКА - плавателно море на покрива на света
Видяно: 3421   Мнения:1

ЛИМА - градът на кралете
Видяно: 721   Мнения:0

НАСКА - тайнствените земни йероглифи на Перу
Видяно: 1511   Мнения:0

МАЧУ ПИКЧУ - забравеният град на инките
Видяно: 798   Мнения:0

Мама Кока
Видяно: 218   Мнения:0

Магиите на Лима
Видяно: 328   Мнения:0

Тайнствените строители на древно Перу
Видяно: 488   Мнения:0

Авторски анализи
Японец ли е Китаеца от Перу?
Видяно: 714   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 811   Мнения:0

Перу си избра президент като герой от телесериал
Видяно: 719   Мнения:0

Двама братя офицери ще съживяват империята на инките
Видяно: 705   Мнения:0

Трима братя водят Перу към "оста на доброто"
Видяно: 1341   Мнения:0

Лицата на Лима
Видяно: 24166   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















25.9.2017 г.

Visitor: 1380685