Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. “БАЛКАНИСТИЧЕН ФОРУМ”, кн.1-2-3, 1998

НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА СЪКРОВИЩАТА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Елеонора Пенчева


Тайнствени пирамиди, съкровища, проклятия... като във всяка древност и тук изненадите са много, а най-хубавото е, че тепърва предстоят. Защото чудесата на латиноамериканския континент едва сега започват да се разгадават.
Приказните съкровища привличат хиляди и хиляди испанци. Алчни за злато, те унищожават ценни реликви от древната история, претопяват я в жълт метал и оставят в мозайката на миналото задълго, а може би завинаги, бели петна.
Можем да разделим съкровищата условно в няколко групи. В първата поставяме предметите от злато, скъпоценни и полускъпоценни камъни, които отговарят на утвърдената и традиционна представа за съкровища. Това са пръстени, накити, украшения, красиви малки предмети, които са доказателство за уникалното маисторство на своите създатели. Тяхното разкриване и присвояване най-често носи белезите на човешката алчност. Много от предметите с огромна информация за своите притежатели в миналото са безвъзвратно унищожени.
Най-скръбният случай е "убийството" на златните пеперуди, открити в Перу, в края на миналия век, от полк. Ла Роса. Случаят е поредната демонстрация, как невежеството унищожава собственото ни минало. Невероятно красивото съкровище, по преданията, достигнали до нас, представлявало комплект от миниатюрна фигурка на момченце, почиващо в златна люлка. Около нея имало една още по-миниатюрна гора от златни дръвчета, а в нея миниатюрни дървари и секачи. Имало и малка царевична нива. Всичко в нея било изработено толкова изящно, че се виждали зърната на царевиците. Най-невероятни били малките пеперуди, филигранна изработка, също от злато. И всяка пеперуда била уникална в красотата си, никоя не приличала на другата. Пеперудите били десетки, хиляди ... 5 000 пеперуди, преживели хилядолетията, за да ни разкрият своето вълшебство, но не преживели човешката алчност. Те били толкова леки, че можели да се застояват във въздуха, когато ги духнеш. Пет хиляди изящни, златни пеперуди, летящи във въздуха, задържани от човешкия дъх... Звучи красиво, само дето не може да се види... Останал е споменът за тях, защото полковникът претопил златните пеперуди, заедно с останалите изящни златни миниатюри, в златни кюлчета. Това, което природата съхранила през вековете, човешката глупост унищожила за минути.
Пирамидите на континента също пазят много съкровища. За съжаление днес в музеите на Лима и Мексико има само малка част от тях. Понякога собствениците не разбират стойността им и унищожават личните си съкровища, претопявайки ги в кюлчета. Човешката бездуховност се оказва страшно наказание за цивилизацията ни!

В пирамидите са откривани златни фигурки на животни, зооморфни същества, малки изящни предмети. Близо до Лима е открито уникално наметало, изплетено от 1600 златни брънки. Собственикът не се поленивил да преброи хилядите брънки, за да пресметне колко грама злато ще получи, когато ги претопи. От миналото остават повече предания за приказните съкровища, отколкото самите те.
Понякога откритията носят "проклятието" на древните си създатели, което бележи със знака на смъртта всеки, който дръзне да се докосне до забраненото минало. Ще спомена само случая с Кладенеца на смъртта в Чичен Итца, един от легендарните градове на полуостров Юкатан.
Известният хроникист Диего де Ланда описва, че в Кладенеца на смъртта живеел Богът на горите, който давал жива вода срещу живота на девици и красотата на украшенията. Столетия продължавал този ритуал. На дъното на кладенеца се изсипват стотици, хиляди скъпоценности. Очарован от описанията на Ланда, младият, 25-годишен Едуард Томпсън, любител-археолог, остава завинаги в Чичен Итца - градът, покорил го с тайнството си. Той купува хасиендата, в която бил кладенецът, и продължава търсенето на съкровища. От дъното изваждат статуетки, златни пръстени и диадеми, малки фигурки на животни, направени от керамика или злато. Той открива над 100 златни звънчета без езичета. Легендите разказват, че когато се жертва животът на девицата, звънчето също трябва да жертва гласа си. Затова те се изхвърлят на дъното осакатени. Истинска радост за изследователя са масивната златна корона с две пернати змии и 26 златни дискове, на които са изобразени сцени от превземането на маите от толтеките. Томпсън намира и оригинален нож за жертвоприношение, чиято дръжка е във формата на змия.
Вдъхновен от откритията си, той продължава търсенията си и забравя за проклятието. Местата, осквернени от белите хора обаче, продължават да вземат жертви. Миналото ревниво пазело тайните си. При едно от потапянията си в кладенеца, младежът забравил да отвори предпазния вентил на апарата си и издигайки се светкавично към повърхността, загубил съзнание от голямото налягане. Спасяват живота му, но той оглушава. Въпреки недъга си, заразен от треската за съкровища, той продължава изследванията си.
След време друг латиноамериканист, Давалос Хуртадо, продължава изследванията, но много по-внимателно. Той привлича за свои помощници истински водолази. Открити са множество фигурки от каучук, златни и нефритови украшения, битови предмети. Един ден водолазите не успяват да отворят предпазните клапани на костюмите си и умират от т.нар. "кесонна" болест. Проклятието отново напомнило за себе си.
За индианците, създали тези съкровища, смисълът на красивите предмети е свързан повече със смъртта, отколкото с живота. Според техния мироглед, земният живот е временно пребиваване на душата в тленното тяло и след смъртта му тя се завръща в своя по-съвършен, божествен свят. Затова изобилието от скъпоценности при погребението трябва да осигури на всеки мъртвец щастлив живот там - в невидимия свят, където се завръща. Със същата безкористност те даряват скъпоценностите си на боговете при различните си ритуали. Един от най-атрактивните е "встъпването в длъжност" на новия жрец на индианците от езерото Ел Д`орадо.
В нощта на ритуала младежът, определен за жреческия сан, се намазва с благовонни масла. Тялото му се посипва със златен прах. В лодката, с която ще отплува в езерото с останалите духовни лица, се изсипват всичките съкровища, донесени от останалите жители: скъпоценни и полускъпоценни камъни, златни пръстени, украшения и накити, малки фигурки-тотеми, които пазят от различни зли сили или привличат добрите сили. След това препълнената със скъпоценности лодка се отправя в средата на езерото, където даровете ще бъдат предадени на Боговете. Когато първите лъчи на слънцето огреят новия жрец, златното му тяло започва да блести, помощниците му хвърлят скъпоценностите в езерото и светлината изиграва вълшебния си танц в многоцветните камъни. На брега се пеят ритуални песни, възхваляващи Слънцето и другите богове. Лодката със "златния" жрец приближава брега и започва фиестата.
Съкровищата в Латинска Америка не са просто спомени за местните жители, носители на определена култура, навици, обреди, обичаи. Те не следват просто познатите ни схеми за приложение: украшения, средства за разкош, богатства. Това е другата група предмети, които представляват особен интерес за учените, защото носят научна информация. Точно нейният произход е предмет на най-ожесточени спорове сред археолози и историци. Всички нишки водят не само назад в историята, а и нагоре към Космоса.
Интерпретациите на тези групи съкровища ни поставят пред дилемата: да продължаваме да приемаме за единствено вярна историята такава, каквато вече е създадена или да създаваме нови хипотези, макар те да променят коренно общоприетите ни представи за началото на човешката история.
Обясним е този страх да се приемат неортодоксални идеи. Човекът предпочита отъпканите пътеки. Инерцията на мисленето, че всичко, което "не може да бъде", не съществува, още не е преодоляна. Все пак четиринадесет века (от християнската цивилизация) са необходими на човечеството, за да повярва, че Земята е кръгла и не я подпират костенурки и слонове! Първият, осмелил се да каже истината, е изгорен на кладата. Човечеството все не се оказва достатъчно зряло, за да приеме нетрадиционните истини за себе си, макар всяка от тях да е само преоткриване на Истината за Сътворението.
Всяко ново познание е болезнено, то задължава преосмислянето на старите понятия, представи и теории. Догмите и в църквата, и в науката само забавят познаването на Истината за света. За да се приемат непредубедено новите идеи, са нужни усилия, разкрепостено мислене, силна интуиция. Когато се създават колективни правила обаче всяко тяхно нарушение се приема за съмнително и невярно.
Емпиричните доказателства невинаги могат да ни обяснят събитията от далечното минало. Можем да продължаваме да пренебрегваме легендите на древните за връзката на нашите предци с Космоса, но неразбирането ни само ще удължи пътя към истината. Първите цивилизации винаги са оставяли знаци за своето начало.
Ако се отлепим от железните си принципи, формулирани в границите на познатата ни поговорка "Те такова животно нема!", можем да приемем връзките на древността и конкретно на древните латиноамерикански индианци с Космоса. Има много факти, които навеждат към тази хипотеза, рушат високите зидове на ортодоксалните теории и ни позволяват да надскочим собствената си ограниченост и да преоткрием себе си.
Нека вземем за пример Древните календари на маите "тцолкин" и "хааб". Това са познатите ни две зъбчати колела, изобразяващи комбинация от различни времеви цикли, които си взаимодействат. За древните маи времето не е било река, течаща в една посока, а преплитане на земно, космично и трето, най-вероятно - чуждопланетарно време. Всеки опит за изясняване на предположенията носи повече въпроси, отколкото отговори 1.
Календарите съществуват! Познанията на древните толтеки, маи и ацтеки в областта на астрономията, математиката и медицината са неоспорими. Налага се въпросът защо интелектуалният прогрес на тези култури не е достигнат от икономическото им развитие? Как да си обясним, че древните маи, които нямат желание да надскочат примитивната си земеделска техника и тя с годините съвсем запада, съхраняват невероятната си философия за времето, пазят ревниво дати, лежащи милиони години назад. Върху барелефите в Квиригуа, Коба, Яксчилан срещаме гравирани дати за събития отпреди 90 и дори 400 милиона години? Какво са увековечили хората, издълбали ги по стели* и храмове? Щом са могли да опишат движението на Венера, да изчислят Лунния месец и да предсказват слънчевите затъмнения, защо не са открили икономическата полза от колелото? Как са определяли тези фантастични изчисления за местоположението на небесните тела?2 При това не случайни, а точно определени звезди. Как без телескопи и обсерватории са изчислили движението на Слънцето? С точки и чертички?!
Когато те ни казват, че са получили знанията си от Боговете, ние "авторитетно" им заявяваме, че Богове няма. И нашата убеденост е "доказана" от липсата на "доказателства" за божественост от официалната наука. Но знанията са неоспорим факт! Защо им отнемаме правото сами да пресъздават историята си?
Защото сътворените от нас схеми за развитие не се вместват в добре тапицираните ни представи за началото на историята, според които на първото стъпало са най-древните, т.е. първобитните общини. Друго начало не сме измислили. Но първобитните хора не могат да владеят в такава степен математиката, астрономията, писмеността...
Изглежда ще трябва да приемем хипотезата, че има култури, които в много отношения са били по-напред в познанието си за света от съвременната цивилизация, независимо от "примитивното" им битие. Трябва да преосмислим самите понятия “примитивни” и “цивилизовани”, за да разберем защо някои от тези култури "слизат надолу", вместо да се "изкачват нагоре" по стълбата на материалната еволюция и не съумяват да развият знанията си.
Инволюцията също е история! Само солидна доза въображение и интуиция може да построи мост към миналото ни. Явно някои от древните култури не се развиват линейно - от едно знание към много знания. Нещо повече, в древността не всяко знание е плод на постъпателно, техническо и научно развитие. Някои са им предадени в своята цялост от техните “Богове”, слезли от Небето (така твърдят те) и са съхранявани за поколенията след тях. Може би трябва да признаем, че астрономията и математиката са космически знания, които ние само преоткриваме в много по-късни времена и епохи.
Доказателствата за връзката на древните народи с Космоса са много, ако решим да ги съберем в подкрепа на тази хипотеза. Едно от най-оспорваните е надгробната плоча на предполагаемия Бог Пакал, открита от Алберто Рус през 1952. Четири години продължили разкопките в храма в Паленке и най-накрая предположението на А. Рус, че това може да е първата гробница на континента, се оказва истина. Открита е пирамида, която служи за погребален храм. Саркофагът добива световна слава, когато след разгорещени спорове и непримирими гледни точки се изразява хипотезата, че на него е изобразен древен мая, пред командния пулт на космическа ракета. Вярно е, че космонавтът е изобразен бос, но това не пречи хипотезата да печели все повече привърженици3.
Подобна информация носят стотици фигурки, намирани по целия континент в костюми, много наподобаващи днешните скафандри на космонавтите. От каучук, керамика, злато или полускъпоценни камъни, тези малки космонавти са свидетелство на времето - в което са правени, и загадка за времето - в което са открити. Официалната наука обаче все още не може да вмести в историята ни и космически пришълци.
Има трета група съкровища, чиято смайваща изработка трудно може да се нарече земна. Най-яркото доказателство е Кристалният череп от Лубаантум. Изработен е от един-единствен къс планински кристал, с тегло 5,3 кг. Открит е през 1927 година от дъщерята на Ф. А. Митчел - Хеджес, която съпровожда известния изследовател от Британския музей в археологическите му разкопки.4
Изработката на черепа е уникална. Начинът, по който е разрязан кристалът, е практически невъзможен. Поради своята твърдост той не може да се разцепва, защото се разсипва на множество парченца. Така никой никъде не е обработвал планински кристал. Не и на Земята. Но черепът съществува, напук на всякаква логика. Разрязан е надве, за да се направи подвижна долната му челюст. Шлифован е по брилянтен начин. С какво? Изчислено е, че за да се получи тази прецизност с познатите ни методи, би трябвало да се работи по 12 часа на ден в продължение на 1600 години. Едва ли маите създават цивилизацията си, за да шлифоват един-единствен череп. Самите те не обработват планински кристали. Твърди се, че когато жрецът на маите отправял, чрез този череп, проклятие към някого да умре, човекът действително се прощавал с живота си.
Мненията за възможната направа на кристалния череп не са много5. Или е изработен в легендарната Атлантида, или има космичен произход. Предполага се, че кристалната форма служи за връзка с Космоса. Има и обвинения за фалшификация, както всичко, което не се вмества в схемите. Но черепът е факт, къде е измамата?
Тезите за Атлантида не губят актуалността си. Според Е. Томпсън, бежанците от потъналия континент достигат източните брегове на Южна Америка и под името маи се установяват на по-в Юкатан. Неамериканският произход на маите се доказва от тяхното уникално йероглифно писмо, от развитата им астрономия, достигнала уникални прозрения за космоса, от математиката и блестящата архитектура.
Корените на Атландската хипотеза се разкриват и в т.нар. Библия на маите "Попол Вух"6, в която се описват походите на трима герои, които тръгнали на изток, за да се поколонят на всемогъщия владетел на Атлантида. В Свещената книга "Чилам-Балам", книгата на пророка Ягуар, се описват последните мигове от гибелта на митичния остров-държава, когато небето "се сгромоляса и заля земята, унищожена преди това от четирима богове"7. И пак в хрониките на Диего де Ланда се описва как един от Боговете, за да спаси част от атлантите, отворил 12 пътеки в морето, за да минат хората, достойни да се спасят от унищожението8.
Вероятно много от доказателствата за митичната Атлантида завинаги са унищожени. Други съзнателно не са търсени, защото схемата за историята на Земята вече е подредена, а атлантите биха объркали всичко.
Споменът за свръхспособностите на атлантите се съхранявал дълго време. Племето хопи, което живее в Аризона и Ню Мексико, знае историята на Сътворението и твърди, че маите са част от историята на Боговете. Индианците са духовно ориентирани хора. Преди да разгадаем символите в индианските съкровища, трябва да се доближим до начина на мислене на създателите им. А той е много различен от нашия. Различни са и техните способности, оставили ни един от най-фантастичните градове на Земята – Теотиуакан.
Древна легенда разказва, че градът е построен от боговете преди да се появят хората и звездите. Тук били създадени Слънцето и Луната. За тази цел един прокажен бог се пожертвал, скочил от пирамидата в разпаления огън и се превърнал в ярка звезда-Слънцето. От саможертвата на друг бог се появила Луната. После били създадени хората. Американският изследовател Хю Харлисън-младши, предполага, че Теотиуакан е кодирана космическа диаграма. Градът е ориентиран към звездния куп Плеяди в системата Сириус: "Онези, които станаха господарите, бяха мъдрите, познавачите на тайните, владетелите на наследството"9. Град Теотиуакан бил по-голям от Рим и в древността наброявал над 200 000 души. Името му го дават ацтеките, дошли столетия след построяването му и се превежда като "място, в което хората се превръщат в богове" 10.
Според индианските предания пирамидите са строени от Боговете. Според нас, съвременните учени, това е "абсурдно". В пирамидите в Гиза и в пирамидата на Слънцето в Теотиуакан обаче са закодирани едни и същи данни, насочващи вниманието ни към системата Алфа Центавър". Храмът на Бог Кетцалкоатл (в Чичен Итца), известен още като Кукулкан, е построен с удивително прецизна архитектура, невъзможна дори за съвременните строители. Детайлите са из така изчислени, че при есенното и пролетното равноденствие, в определен час и минута, под определен ъгъл се наблюдава удивителен оптичен феномен. На ръба на деветстепенната пирамида е изобразено змийското тяло на Бога Кукулкан. В минутите на равноденствието слънчевите лъчи осветяват последователно пирамидата от върха към основата и пернатата змия на стълбите, от опашката към главата. Илюзията за движение е перфектна и явлението с право се нарича "Кукулкан слиза от небето!"12. Само няколко минути Богът стои пред очите на наблюдаващите, после светещата ивица се оттегля към върха и Кукулкан изчезва в небето.
Днес дори с компютри е трудно да се изчислят и` синхронизират астрономическите знания към архитектурното строителство, за да се получи подобен феномен. Предубеждения и неразбиране ни пречат да приемем твърденията на индианците, че тези удивителни знания са получени от “боговете”. Със същия "успех" много учени отхвърлят и връзката с Атлантида и пропускат още една възможност да се приближат до истината за онези наши предци, притежавали знанията, които днес усвояваме.
В тази връзка трябва да отбележим, че някои предмети от древните съкровища разкриват нивото на познанията им в медицината, физиката и дори химията. Такъв е Медальонът на хуакстеките. Накитът е дълъг 10 см, датиран е от периода 1000 г., епоха Пунко-V, и е открит в района на Вера-Крус (Мексико). Оригиналът е притежание на Централноамериканския изследователски институт в Ню Орлийнз, САЩ. Според археолозите на него са представени два бога, извършващи култови действия. При реконструкция на база изобразените детайли обаче се оказва, че става въпрос за изображение на процес на галванизация.
На археолозите е известен само още един подобен уред, т.нар. "обикновена" суха батерия от Куют Рабуа в Багдад. Тя е на възраст хиляди години и за изумление на археолозите функционира на принципа на галванизацията.
Притежателите на необикновения медальон са хуакстеките, смятани от своите съседи за магьосници. Да използваш електрически ток в онези времена е сигурно доказателство, че владееш магически сили
Митичните толтеки владеели металургията и са познавали електромотора. Откритията са направени от двама австрийски учени, д-р Фридрих Егер и д-р Клаус Кеплингер, работили по проекта ATARPA на университета в Залцбург, чиято цел е била да се открият следи от съвременна техника при древните народи. Благодарение на дискусиите и приемането на нестандартните идеи били реконструирани някои рисунки в т.н. Кодекси на маите. Възстановен е двигател на маите13. В ръкописа от Троано, без съмнение, е показано използването на ротационно-бутален двигател. Моделът отговаря на съвременен двигател "Мерцедес" от висш клас. Една шведска автомобилна фирма дори реконструира модела с парен двигател, вместо с вътрешно горене. При изпитанията се оказва, че този вид двигател има повече предимства. Откритието е патентовано в много страни, включително и в САЩ.
Също толкова невероятни, за да се приемат за истина, са каменните яйца от долината Ика в Перу, открити от проф. д-р Жанвие Кабрера14. Уникалните изображения върху 14 000 каменни отломки удивляват с дейностите, изобразени на тях. Например, индианец с лупа и друг наблюдаващ през телескоп. Самата мисъл, че хората преди хилядолетия са познавали телескопа е фантастична. Такъв никога не е откриван, нито описван. Изумителни са изображенията на Земята с континентите и океаните от преди хиляди и дори милиони години. На едно от "яйцата" има карта на света и освен двете Америки, на нея са изобразени легендарните Атлантида и още по-митичната Му. На каменните гравюри са изобразени медицински операции и процедури, които според нашите представи за древността са немислими: преливане на кръв, цезарово сечение, присаждане на бъбрек, трансплантация на сърце и различни мозъчни операции.
Неприемането на изображенията за възможни пораждат съмнения за фалшификати. Да се изобразят хора, живели във времето на динозаврите, ихтиозаврите и бронтозаврите изглежда абсурдно. Тази информация не се вмества в добре подредената ни вече представа за земната еволюция. Също толкова неприемливи са изображенията на летящи между звездите кораби.
Въпреки това, каменните гравюри съществуват и имат предполагаема възраст на създаване над 10 хиляди години, т.е. от времето, преди Земята да е унищожена от последната катастрофа.
Подчертавам "последната", защото в древните предания на индианците, се разказва за четири (дори за пет) земни катастрофи. Те са свързани с опитите на Създателя да направи най-добрия вариант на човека, и всеки неуспешен опит на творението се унищожавал с природни катаклизми.
За историята отпреди хиляди години ние съдим през призмата на XX век, чрез нашите понятия за света, с днешното си светоусещане и представи за нещата, които веднъж утвърдени се превръщат в модел за сравнение. Ние разглеждаме историята само като конфликт между малцинството и мнозинството. От вожда на племето до водача на масите, проблемите в историята са все около въпроса за властта. Причината за подобен възглед е, че индивидът през цялата си еволюционна история усъвършенства най-силната си страст - да властва над себеподобните си.
Индианците обаче са съхранили и спомена за ролята на вътрешното си духовно развитие, при което може да еволюира разумът. Тези тайни са им били предадени от Боговете. Жрецът е "човекът на Слънцето". Господството му над хората е всепризнато. Той не е обикновена личност, наричан е още Ахмен – знаещият и съхраняващият свещените тайни. Затова само той може да познае и избере своя наследник.
В някои култури до днес са съхранени тайнствени практики за връзка с Боговете. "Избраниците" преминават 12-годишен период на обучение. Те се хранят само с растителна храна, живеят отделно от останалите членове, обучават се да контролират всички емоции, забраняват им се контакти с другия пол, за да съхранят жизнената си енергия. Със специални церемонии, ритуали и медитация те се научават да говорят с Боговете си. Както индианците хопи например15.
Древността продължава да пренася тайните си и все по-малко въпроси остават без отговори. Идва времето, когато историята трябва да промени ролята си в отредения й сценарий от науката. Общоприето е, че събитийната история е истинската ни история и тя традиционно се разглежда само като следствие от дейността на индивида. Резултатите в битието обаче си имат своята първопричина - менталността. Тя определя поведението на индивида. Умственият му свят се отразява на характера на събитията и неговото познаване разкрива причините, заради които се случват едни или други събития. Когато осъзнаем ролята на човешката менталност за еволюцията на цивилизацията ще разберем, че тя ни свързва с Космоса, и че “боговете” могат да бъдат наши братя.
Съкровищата от Латинска Америка имат скрит смисъл и навсякъде е увековечено минало, което трябва да разшифроваме. Колкото по-вече са откритията, толкова по-абсурдни са хипотезите, които трябва да отречем или приемем. Едва ли обаче има учен, който потъвайки в древните мистерии на този континент да не си задава въпроса, дали историята ни е това, което учим в училище?



БЕЛЕЖКИ

*Стела - каменни плочи, представляващи изображение на богове или царе и на които се гравира информация за време и събития.
1.'Trejo, J.G. 1990, Solar Observations in Ancient Mexico, In : Archaeoastronomy. Supplement to Vol., 21, N 15, s. 17-35.
2Виж: Coe M.D. The Maya, N.Y.I966
3Berlin,H. The Palenque Triad, Jurnal de la Societe des Americanistes. n.s. 52, s.91-99, Paris, 1963; още Lounsbury, EG. The Identities of the Mythological Figures in the "Cross Group" of Inscriptions at Palenque, In Fourth Palenque Round Table, 1980, Vol. VI. Green Robertson, M.s. 99-115.
4Виж подробно: Mitchell-Hedges, F A.: Danger My Ally, Elek Books Ltd. 1954.
5Hammond, N.: Lubaantun,Cambridge, Massachusets,1975.
6Виж: Попол Byx. Свещената книга на Маите. История на Вселената. С, 1998
7Makemson, Worcester. The Book of the Jaguar Priest,a translstion of book of Chilam Balam of Tizimin with commentary. N.Y. 1951. s.103.
8Landa Diego de: Yucatan before and after the Conquest, translated by William Gates, N.Y. 1978.
9Sejourne Laurentte :Pensiamento у Religion en el Mexico Antiguo.Mexico.l957.s.
10.Harleston, H : A Mathematical Analysis of Theotihuacan. In XLI International Congres of Americanistas, Mexico, 1974.
11."Виж подробно: Millor R. Science, N 170, S. 1977.1970.
12Виж: Tompkins, R Misteries of the Mexican Pyramids, London 1976.
l3Fiebag J. und R Fiebag, Aus den Tiefen des Alls. Paris, 1985. Zurich.
14Виж: Janvier Cabrera: El Mensaje de lac piedras grabados de lea, Lima, 1976. l5B света на човешката психика, науката бавно, но категорично разгадава "необяснимите" явления. Повече от 20 години в бившия Съветския съюз и в САЩ се утвърждава нов научен метод, наречен “дистанционно наблюдение”, чрез който човешкият разум "пътува" и черпи информация от пространството. (Вж. подробно Swan, Ingo. 1991. Everybody's Guide to Natural ESP: Unlocking the Extrasensory Power of Your Mind. Los Angeles: Jeremy R Tarcher, Inc.; Targ, R. And Н/ Е/ Puthoff, 1977. Mind Reach. New York: Delacorte Press/Eleanor Friede; Къртни Браун. Пътешествия на съзнанието. С, 1996 ; Sagan С. The Cosmic Connection, N.Y. 1975).


Видяно: 520Мнения: 0

Известни личности
Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро”
Видяно: 352   Мнения:0

Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Ацтеките живеели в свой социализъм
Видяно: 3005   Мнения:0

Инките - римляните на Америка
Видяно: 1587   Мнения:0

Маите гонели врага си с музика
Видяно: 1058   Мнения:1

ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ИСПАНСКИ СЛЕД 1991 г.
Видяно: 3263   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 736   Мнения:0

Град на 1300 години открит в перуанската джунгла
Видяно: 942   Мнения:0

Предколумбови руини на дъното на Титикака
Видяно: 713   Мнения:0

НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА СЪКРОВИЩАТА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 519   Мнения:0

ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО
Видяно: 138   Мнения:0

Контакти с България
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 1024   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 702   Мнения:0

В магическата реалност на Никола Инджов
Видяно: 653   Мнения:0

Латинска Америка в българските медии – какво липсва?
Видяно: 150   Мнения:0

Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Видяно: 156   Мнения:0

Авторът на най-добрия превод на "Сто години самота" Румен Стоянов на 70 години - или 70 години НЕсамота
Видяно: 116   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 727   Мнения:0

Социалистическият интернационал ухажва Латинска Америка, но флиртът може да се окаже бурен
Видяно: 602   Мнения:0

Партизаните в Латинска Америка - стари хитове и нови митове
Видяно: 1864   Мнения:0

Южна Америка - континент на победилия социализъм
Видяно: 1016   Мнения:0

Латинска Америка копира модела на Европейския съюз
Видяно: 1020   Мнения:0

Трептежи на латиноамериканското махало
Видяно: 576   Мнения:0

ЛЯВА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 907   Мнения:0

Дуелът на двете Америки
Видяно: 578   Мнения:0

Латиноамериканската алтернатива
Видяно: 943   Мнения:0

Демокрация и лидери в Латинска Америка
Видяно: 7770   Мнения:0

Китай и Русия изкушени от Латинска Америка
Видяно: 283   Мнения:0

Латиноамерикански тайфуни с нежни имена
Видяно: 630   Мнения:0

Латинска Америка в търсене на собствени модели на обществено развитие
Видяно: 12288   Мнения:0

Латиноизненади за всички от сърце
Видяно: 98   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 18528   Мнения:0

Междуамериканска перестройка
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















27.5.2017 г.

Visitor: 1200914