За Боливия по света се знае, че носи името на освободителя на Латинска Америка от испанското владичество Симон Боливар, че има калай и кока, че е лобното място на революционера Че Гевара и че е рекордьорка по държавни преврати - над 200 за 178 г. независимост.
По-малко известно е, че най-големият й град Ла Пас (в превод - "мир"), в който трудно се диша заради 3660-те метра надморска височина, всъщност не е столица, въпреки че там е президентският дворец, министерствата, парламентът. За фактическа столица се води прашният и скучен Сукре, кръстен на съратник на Боливар.
Наскоро поредният боливийски президент - Гонсало Санчес де Лосада, прибави още две колоритни точки в държавното CV: публично се отказа да получава заплата до края на мандата си и обеща вместо да сакнционира производството на кока, да го вземе под закрилата си.
Прелюдия за артистичните решения на Санчес де Лосада бяха буйни улични сблъсъци, предизвикани от предишни негови идеи - за въвеждане на нов данък, с който да се покрие бюджетния дефицит. Срещу "данъка-убиец" се надигнаха всички - от миньори до предприемачи. Опустошителният ефект на гневните демонстрации се подсили и от стачка на 7000 полицаи. В стълкновенията загинаха 30 души, над 300 бяха ранени, опожарени бяха 13 правителствени сгради.
Президентският дворец в Ла Пас бе обсаден и замерван с камъни от люти демонстранти. Впрочем, това е по-скоро традиция, отколкото прецедент за невзрачната 3-етажна сграда, строена през 16-и век, за да служи едновременно за резиденция на испанските наместници и за затвор. Говори се, че градилите я пленени

ИНДИАНЦИ Я БИЛИ ПРОКЛЕЛИ.

За първи път там се проляла кръв при метиски бунт през 1661 г., а от 1875 г. е останало името "Паласио кемадо" ("Изгореният дворец"). Тогава недоволни от управлението граждани го бомбардирали със запалени кърпи и го изпепелили.
Явно стреснат от историческия опит, Санчес де Лосада сега реши да избяга с линейка от обсадения дворец. После се появи по телевизията, за да се отрече от идеята си за данъка и да хвърли на жадуващата да го линчува тълпа саможертвения си отказ от президентска заплата.
Освен това уволни старото правителство и назначи ново. Но се разсея за исканията на дясната опозиция да подаде оставка и за предупрежденията на лявата, че ако не смени неолибералния си курс, го чакат още бунтове.
И вдясно, и вляво Санчес де Лосада си има врагове, които само дебнат как да го катурнат. Десният е бившият капитан от сухопътните сили и военен аташе в САЩ Манфред Рейес, който се състезава със Санчес де Лосада в президентските избори миналото лято и дори се класира първи, но не успя да събере изискваните от конституцията 50% плюс 1 глас.
Наложи се парламентът да избира държавен глава. Там пък изскочи друг съперник - индианецът Ево Моралес, водач на лявото Движение към социализъм и закрилник на селяните, които

СЕ ИЗХРАНВАТ С ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОКА.

Парламентът предпочете милионера Гонсало Санчес де Лосада, който вече веднъж е бил президент - през 1993-1997 г. Баща му дълго е работил като посланик в САЩ. Младият Гонсало е учил в Чикагския университет литература и философия и според някои и до днес говори испански с английски акцент. Политическата си кариера обвързва с Националистическото революционно движение (НРД).
Днес това е кротка либерална партия с афинитет към свободния пазар и рецептите на МВФ, но преди половин век - през 1952 г., именно НРД извършва най-радикалната за времето си революция в Латинска Америка.
Онази революция стартира модерната тогава национализация плюс аграрна реформа, дава права на индианците, на които дотогава е било забранено дори да припарват пред президентския дворец в Ла Пас, и

ОМАЙВА МЛАДИЯ ЕРНЕСТО ГЕВАРА, БЪДЕЩИЯ ЧЕ,

оказал се по същото време в Боливия. Години по-късно легендарният революционер избира пак андската държава в сърцето на Латинска Америка за "партизанско огнище", откъдето да плъзнат революции към съседните страни, защото разчита на симпатията на НДР. Но малко преди да започне одисеята на Гевара, НДР е свалено от власт с поредния преврат. И вместо при правителство, което благосклонно да си затваря очите за похода му, Че попада при настървен военен режим. Краят е известен.
Но има и продължение. Година след гибелта на Гевара боливийският вътрешен министър, ръководил ликвидирането му - Антонио Аргедас, изживява морален катарзис и се разкайва. Като изкупление праща в Хавана останалите от Че трофеи - боливийският му дневник и отрязаните му и спиртосани ръце. После и сам бяга в Куба.
Подобни метаморфози от едната крайност в другата също са по-скоро традиция, отколкото прецедент за боливийските политически нрави. Така

САТАНИЗИРАНИЯТ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ ПОЛКОВНИК УГО БАНСЕР,

който през 1971 г. с преврата си повлича крак за последвалите го Хуан Мария Бордабери в Уругвай (1973 г.), Аугусто Пиночет в Чили (1973 г.) и Хорхе Видела в Аржентина (1976 г.), през 1997 г. пак идва на власт - с избори. Проклиналите го по-рано като диктатор боливийци го връщат в президентския дворец, зажаднели за ред и сигурност. И Бансер им ги спретва, като погва отглеждащите кока селяни.
Коката е непретенциозно и естетвено виреещо в Андите растение, от което се прави кокаинова паста, а после - и кокаин. Затова от десетилетия тя е основен поминък на огромни селски маси. Става лесно и носи добра печалба.
Още по-добра, разбира се, е печалбата за следващите по веригата. В нея през 80-те години е оплетен целият боливийски елит начело с поредния превратаджия - генерал Луис Гарсия Меса, който и до днес е подследствен за наркотрафик.
Но ако "горе" нещата миришат на мафия, "долу" - при селяните, миришат на мизерия. Те отглеждат кока, защото тя е най-сигурният им залог срещу глада.
Затова през 2001 г. на 74-годишния Бансер му хрумва да плаща по $ 900 на семейство, отказало се от коката и минало на други, по-капризни, но безобидни култури. Идеята обаче не проработва, защото заради другата местна традиция - корупцията, доларите трудно стигат до селяните.
Така на политическия небосклон светва звездата на селския водач - индианеца от народността аймара Ево Моралес, който скача в защита на производителите на кока. И, разбира се, веднага е набеден за платен от наркомафията подстрекател.
Надвилият го в миналогодишния президентски маратон Санчес де Лосада печели вота на гнусливите към барикадни лидери депутати, именно защото се изказва за продължаване на крутите мерки срещу наркобизнеса. Но след раздрусалите президентството му бунтове бързо развива типичния боливийски синдром и сменя лагера. За да омилостиви надигналите се кокапроизводители от провинция Чапаре им обещава, че ще вземе под закрила поминъка им. И правителството ще изкупува коката вместо наркобароните. Не става много ясно откъде ще се вземат пари, но излъчването на говорещия с чикагски акцент Санчес де Лосада вперва доста индиански погледи към американските фондове за борба с наркотрафика. За страна, в която 60% от 8-милионното население живеят с по 2 долара на ден, това също е надежда.