Известната с над 200 преврата за 180 години независимост Боливия тези дни пак стана арена на поредния екзотичен сценарий. Президентът й - 51-годишният Карлос Меса, прочувствено обяви в обръщение към нацията на 7 март, че подава оставка, за да предпази страната от братоубийствени сблъсъци. Причината бе, че водачът на индианците, производители на кока от провинция Чапаре, бившият президентски кандидат и настоящ депутат от партията Движение за социализъм Ево Моралес се закани с блокади на основните пътни артерии в планинската държава в знак на протест срещу тежкото положение на селяните и с искания за увеличение на доходите им от 18 до 50%.
Меса, който е бивш киноспециалист, журналист и популярен в миналото телевизионен водещ, разигра драматизма с оставката си по всички правила на жанра, който предполагаше неизбежна реакция от страна на публиката в стил "На кого ни оставяш?!" В резултат да го дърпат за ръкава, за да остане на поста си, първо скочиха депутатите и министрите, а след това наизлязоха и "спонтанни" демонстранти, които размахваха напоени със сълзи бели кърпички и скандираха под прозорците на президентския дворец: "Меса, Меса, скъпи, не си отивай, народът е с теб!"
Еуфорията бе толкова завладяваща, че дори самият Ево Моралес заедно със съюзника си Абел Мамани, лидер на Федерацията на селските съвети, отложиха планираните пътни блокади и оповестиха, че целта им не е била свалянето на президента.
Разбира се, Меса се трогна от народната любов и саможертвено се съгласи да остане държавен глава и да изтегли оставката си. Засега кризата се размина. Което обаче изобщо не значи, че няма да пламне отново в най-скоро време. Бунтовете на производителите на кока са сравнително нов феномен за Боливия, в която доскоро протестните акции, блокадите, стачките се свързваха предимно с миньорите в калаените рудници. Откак обаче в края на 90-е години на политическия небосклон изгря звездата на индианеца от народността аймара Ево Моралес, "кокалерос"-ите /както се наричат селяните, които се прехранват с отглеждане на кока/, станаха най-активната и най-атрактивната част от борците за социални правдини в Боливия.
Враговете се опитват да изкарат Моралес наемник на босовете на наркомафията, но самият той и привържениците му твърдят, че действията им са само в защита на правата на обикновените селяни. Моралес е категоричен, че отглеждането на кока не може да се приравнява към престъпление под натиска на САЩ, че такъв подход е равносилен на национално предателство. Той не спира да изтъква местните традиции, в които от древни времена дъвченето на листа на кока помага за преодоляване на специфичния за планинския терен на страната височинен синдром.
Индианският водач отива и по-нататък. Той е склонен да оправдае дори наркопроизводителите /оттам и обвиненията, че служи на интересите им/, защото повечето от тях са принудени да се заемат с такъв бизнес поради липса на друга възможност за прехрана. Затова обвиненията му са срещу властите в Боливия, които допускат 60% от населението на страната да живее с 2 долара на ден. Още по-остро атакува САЩ, които от десетилетия натискат боливийските правителства да санкционират "кокалерос"-ите и дори плащат за наказателни акции срещу тях, а не желаят да отпускат средства за откриване на алтернативни работни места или за социални програми в Боливия.
Моралес се радва на изключителна популярност не само у дома си, а и в цяла Латинска Америка, където напоследък леворадикалните водачи с индиански корен са истински хит в политиката. Достатъчно е да се споменат само президентите на Венецуела и Еквадор Уго Чавес и Лусио Гутиерес. В самата Боливия Моралес се класира на второ място в президентските избори през 2001 г. - веднага след тогавашния победител Гонсало Санчес де Лосада. Същият Санчес де Лосада две години по-късно падна, съборен от бурни протести и точно тогава постът му бе поет от сегашния титуляр Меса. Пословичната политическа нестабилност на Боливия не оставя място за съмнение нито за скорошно подновяване на индианските протести, нито за евентуално ново разиграване на президентска оставка - този път не наужким.
Освен с превратите и революциите си, кръстената на освободителя на Латинска Америка от испанското владичество Симон Боливар държава е известна по света и с факта, че заедно с Перу си поделя най-високопланинското езеро в света - Титикака. И още - че е лобното място на родения в Аржентина революционер Ернесто Че Гевара, из чиито партизански пътеки предприемчиви агенции вече предлагат туристически маршрути.
По-малко известно е, че най-големият боливийски град Ла Пас (в превод - "мир"), в който трудно се диша заради 3660-те метра надморска височина, всъщност не е столица, въпреки че там е президентският дворец, министерствата, парламентът. За фактическа столица се води прашният и скучен Сукре, кръстен на съратник на Боливар.
Другият споменаван често в новините град е Кочабамба, където редовно се концентрират протестите на миньорите и на "кокалерос"-ите.
Любимото място за всички превратаджии и демонстранти все пак е президентският дворец в Ла Пас - заради институцията, която символизира. Инак строената през 16-и век 3-етажна сграда е доста невзрачна.Някога е била издигната, за да служи едновременно за резиденция на испанските наместници и за затвор. Говори се, че градилите я пленени индианци я били проклели. За първи път там се проляла кръв при метиски бунт през 1661 г., а от 1875 г. е останало името "Паласио кемадо" ("Изгореният дворец"). Тогава недоволни от управлението граждани го бомбардирали със запалени кърпи и го изпепелили.
Туристите, които се престрашават да кацнат в този град с толкова разреден въздух, предпочитат по-бързо да го напуснат и да поемат към високото плато Алтиплано, където са се развивали древните индиански цивилизации Уанкарани и Чирипа.
Най-притегателна обаче е културата Тиауанако, процъфтявала край езерото Титикака. Според легендата, едноименният град бил основан на бреговете му след фразата, изречена от един тогавашен инка /владетел/, лагерувал там. Инката чакал важна вест от друга част на империята. Вестоносецът, който тичал бързо като гуанако /разновидност на ламата/, стигнал до инката буквално без дъх и нямал сили да предаде съобщението. Тогава инката казал: "Тиа, гуанако" /"Седни, гуанако"/, приканвайки го да си почине и да се съвземе. Оттам дошло и името на града.
През 2000 г. на дъното на Титиката бяха открити руините на уникален дворец, строен преди 1500 години - остатък от загадъчно изчезнала цивилизация, за чийто произход и до днес не се знае нищо. Според някои специалисти руините около самото езеро - остатък от Тиауанако - са дори на 5000 години. За издигналия ги народ също не се знае нищо - нито откъде е дошъл, нито защо внезапно е изчезнал. Което продължава да подхранва легендите за извънземни посещения в тези земи в праисторически времена.
Титиката е прочуто и с т.нар. плаващи острови - съоръжения, наподобяващи гигантски салове и изградени от растяща само там специфична тръстика. Тя е същата, от която знаменитият норвежки пътешественик Тук Хейердал построи сала си Кон Тики, за да докаже, че и древните са могли да бъдат умели корабоплаватели. Впрочем, името на сала идва от индианския бял и брадат бог Кон Тики Виракоча, който според легендата слязъл на земята именно край Титикака.
На плаващите острови в езерото продължават да живеят днешните потомци на изчезналите древни цивилизации - непроницаемите боливийски индианци, които често създават впечатлението, че обитават паралелна реалност. Не само заради историята, но и заради днешната си нищета, спечелила на инак богатата и на калай, и на сребро, и на злато Боливия прозвището "просяк върху златен трон".