Осуетена конспирация за ликвидирането на боливийския президент Ево Моралес, на вицето му Алваро Гарсия Линера и на други големци за броени дни набъбна до мащабен международен скандал, който е на път да скара Боливия с четири европейски държави. Унгария, Хърватия, Румъния и Ирландия настояха пред боливийската страна за доказателства, които да потвърдят наложителността на спецоперацията срещу заговорниците в боливийския град Санта Крус на 16 април. При нея бяха застреляни Едуардо Роша Флорес, който има унгарско, хърватско и боливийско гражданство, етническият унгарец от румънска Трансилвания Арпад Мадяроши и ирландецът Майкъл Дуайър. Арестувани са още един румънски унгарец – Елод Тоасо, както и хървато-боливиецът Марио Тадич Асторга.
Още докато телата на убитите лежаха в хотела в Санта Крус, превърнал се в арена на сблъсъка между полиция и атентатори, в столицата Ла Пас вицепрезидентът Гарсия Линера обяви, че става дума за

“крайнодясна фашистка група”,

която замисляла серия от покушения с цел дестабилизация и смяна на властта в държавата. На мушката били както президентът Моралес и заместникът му, така и лидерите на опозицията в Санта Крус. Малко по-късно същото повтори и самият Моралес, който по това време се намираше на регионален форум във Венецуела. Оповестено бе, че в хода на операцията срещу терористите бил разкрит и техен склад за оръжие. Намерени били и документи, които потвърждавали причастността на групата към поредица от вече извършени в Санта Крус атентати, както и плановете им за бъдещи нападения.
На 21 април назначеният предния ден за нов външен министър на Унгария Петер Балаш – същият, който беше първият унгарски еврокомисар, изиска Боливия да предостави повече и по-убедителни доказателства за участието на унгарци и други чужденци в конспирацията. Според него “доста парчета от мозайката липсват”. Той допусна, че става дума за вътрешноболивийски политически конфронтации и “някой просто се е оказал на неподходящото място в неподходящото време”. Подобни становища заеха също Хърватия, Румъния и Ирландия.
Ево Моралес отговори в типичния си стил: “Как могат да бъдат защитавани хора, дошли тук да се покушават срещу президента? Много е сериозно, мога да си помисля, че именно тези защитници са ги изпратили, за да правят атентати срещу демокрацията”. Президентът обяви пред Би Би Си, че Боливия е готова да приеме разследване на случая от международната общност, но не и отделни разследвания от заинтересованите страни.

Кои са уличените заговорници

За ръководител на грута е сочен 49-годишният Едуардо Роша Флорес, който е и един от тримата убити. Биографията му е готов филм – и тя наистина е филмирана в Унгария през 2001-ва. Лентата се казва “Чико” и обира доста фестивални награди. Едуардо играе там самия себе си, говорейки в различните епизоди на петте езика, които владее. Той е син на унгарски евреин и испанска учителка, заселили се в Боливия. Роден е през 1960 г. в същия град Санта Крус, където сега бе убит. Затова има боливийско гражданство. Родителите му са с леви убеждения. През 1971 г. в Боливия е извършен десен военен преврат и семейството бяга в съседно Чили, където управлява социалисът Салвадор Алиенде. Две години по-късно обаче и там е извършен кървав преврат. Следва установяване в бащината родина Унгария. Едуардо става унгарски гражданин. Учи във военно училище, защото мечтае да се върне в Боливия и да я освободи. Но “реалният социализъм” го гнети. Пращат го и на курс в Белорусия, тогава част от СССР. Там окончателно се разочарова от соцсистемата. Връща се в Будапеща и следва философия и литература. Става кореспондент на испанския в. “Ла Вангуардия” и на испанската редакция на Би Би Си. Именно като кореспондент заминава за Югославия в началото на 90-те – да отразява започналите там войни. Подвизава се в Хърватия. Увлечен от войната, изоставя журналистиката и се присъединява като

боец към хърватските мюсюлмански части.

Има подозрения, че по негова заповед са били убити двама други чужди кореспонденти, разследващи действията на тези части. Прозвището му през този период е “Чико”. Затова така се казва и филмът за живота му. В една от сцените там той звъни на баща си, за да му каже, че се бие на страната на хърватите, а баща му се кара: “Как може! Нали знаеш, че те са усташи, фашисти! Такива застреляха дядо ти на брега на Дунава през Втората световна!” Едуардо-“Чико” отговаря: “Сега е различно! Сега фашистите носят червени звезди!” Достига до чин полковник, а след края на войната лично хърватският президент Франьо Туджман му дава и хърватско гражданство.
През 1995 г. приема исляма, въпреки че допреди това е бил адепт на Опус Деи. До миналата година е зам.-председател на ислямската общност в Унгария. Малцина дори от близките му са знаели, че от миналата есен е в Боливия. Сред тях е унгарският журналист Андраш Кепеш, негов близък приятел. По настояване на Едуардо Андраш прави запис с негови изявления, които да разпространи, “ако стане нещо”. Записът бе излъчен по унгарската телевизия на 22 април. Там Едуардо обяснява, че е “поканен” в Санта Крус – без да уточнява от кого, за да помогне за създаването на

местни отряди за самоотбрана

Целта била провъзгласяване на независимостта на провинцията и “създаване на нова държава”. Изрично подчертава, че няма “нищо общо с никакви заговори срещу президента”. За изкушените в крими-жанра обаче точно това изявление прилича на предварително обмислена застраховка.
Приятели на Едуаро Роша твърдят, че не е бил с нагласа за терорист, въпреки че идейно постоянно се люшкал от една крайност в друга. Ето едно от свидетелствата: “Сутрин можеше да говори като убеден комунист, а следобед – като крайнодесен, без да вижда в това противоречие”. Така хем отначало се радвал на социалистическата програма на Ево Моралес, хем после поискал да защити родния си Санта Крус от “индианския национал-социализъм” на президента.
Общо е мнението, че Едуардо Роша е бил “идеологът” на разбитата от боливийската полиция конспиративна група. За останалите й членове са знае по-малко. Арпад Магяроши, който също е сред убитите, и арестуваният Елод Тоасо са етнически унгарци от Трансилвания, Румъния. И двамата са доста по-млади от Едуардо Роша, но са били активисти на националистическо унгарско движение. Магяроши добива известност като музикант и певец, навсякъде ходи с китарата си. Тоасо се слави с компютърните си умения. Не с знае какво и кога ги е отвело в Боливия. По-ясна е връзката между Едуардо Роша и втория задържан – Марио Тадич Асторга, който също е от смесен брак, между хърватин и боливийка, и също е ветеран от войната в Хърватия. Най-загадъчно е как се е вписал в групата 24-годишният ирландец Майкъл Дуайър, който е третият от застреляните. Той също заминал за Боливия миналата есен, като казал на близките си, че отива там на 3-месечен “тренировъчен курс”. Майкъл работел в Ирландия като бодигард и имал много контакти в охранителния бизнес.
Компанията несъмнено изглежда странна и с лекота може да събуди всякакви подозрения в страна като Боливия. Особено пък в град като Санта Крус, който е център на едноименната и една от най-опозиционно настроените срещу управлението на Ево Моралес провинции. Другите са Тариха, Бени и Пандо. И четирите преди около година, след местни референдуми, обявиха едностранно автономията си, която така и не бе призната от централната власт. Бунтовните провинции

наричат себе си Полумесеца

– защото на географската карта образуват точно тази форма, заемайки цялата източна половина на страната. Това са и най-развитите райони. Именно тук са основните залежи от нефт и газ – главното богатство на Боливия. Релефът им е предимно равнинен, за разлика от западната половина, през която минават Андите. Населението на Полумесеца е главно от потомци на испанците и от метиси – те са около 30% от всички боливийци и са наричани “cambas”. В планинските райони пък живеят 70% от гражданите на страната и това са все индианци от различни народности, известни с общото име “collas”. Най-многобройните са кечуа и аймара. Аймара е и Ево Моралес – първият индианец президент на Боливия.
Полумесеца се опълчва на Ево и иска да се цепи, защото смята, че президентът толерира “своите” – дава прекалено много права на индианците “наготово”, за сметка на по-развитата икономика на източните провинции. Откакто дойде на власт през 2006 г., Моралес не е видял ни един спокоен ден от заможните “cambas” – постоянно му спретват протести и вълнения, най-често с център в Санта Крус. В същото време бедните “collas” от Андите го носят буквално на ръце, защото за първи път усещат внимание и грижа от държавата. За да закрепи положението си, президентът предложи миналата година нова конституция, която бе одобрена на референдум и така циментира всички негови социални нововъведения. Въпреки това напрежението не спадна, а доведе до нови конфронтации. Последната засега бе около изработването на нов граждански регистър и приемането на закона за изборите. Президентът Моралес дори проведе зрелищна гладна стачка в самия президентски дворец, за да принуди парламента да гласува изборния закон. Тъкмо се стигна до консенсус по тази тема – и гръмна “атентаторският скандал”...
Впрочем, историята не би била пълна без един съществен детайл. Миналата година Моралес изгони от страната американския посланик Филип Голдбърг, след като в разгара на треската за откъсване на Полумесеца от Боливия представителят на САЩ не спря да се среща и да окуражава лидерите на опозицията. Голдбърг има зад гърба си богат опит от службата си в Югославия по време на войните и личен принос в подготовката за откъсване на Косово...